Р Е Ш Е Н И Е

 

……                                 Дата  24.10.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 13.10.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                       Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 952 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, вр. с чл.225 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-БС 64/19.05.2008 год. на Началник на РДНСК – Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като “магазин за акумулатори и работилница за поддръжка на акумулатори”, находящ се в района на ж.п. гара “Вл.Павлов” – Бургас, нанесен под № 10 по схема на община Бургас, изпълнен от жалбоподателя ЕТ “Полидес – А. Х.”, върху терен, стопанисван от Национална компания “Железопътна инфраструктура” – София, чрез Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура /ПЕПЖИ/ - Бургас.

         Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения, визирайки обстоятелството, че съставеният констативен акт не му е бил редовно връчен, а е бил приложен реда по § 4 от ПР на ЗУТ, поради което не е имал възможност да упражни ефективно правото си на възражение по акта. Други пороци на обжалваната заповед не се сочат, по същество се иска отмяната й.

         В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа подадената жалба.

         Ответникът не изпраща представител.

         Заинтересованата страна НК “ЖИ” чрез ПЕПЖИ – Бургас също не ангажира становище по делото.

         Община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като счита, че оспорената заповед не страда от пороци, водещи до отмяната й.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното: 

Жалбоподателят ЕТ “Полидес – А. Х.” е страна по договор за наем, в качеството си на наемател на недвижим имот, собственост на НК “Железопътна инфраструктура” - гр.София, чрез Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура – гр.Бургас, представляващ открита площ от 42,20 кв.м., находящ се на територията на ж.п. гара “Вл.Павлов” – Бургас. Върху така наетия имот, към 1997 год., наемателят е изпълнил строеж – магазин за акумулатори и работилница за поддръжка на акумулатори, представляваща масивна едноетажна постройка с размери 7,00/5,50 метра и височина – 2,00 метра. Конструкцията е от стоманобетонови едроразмерни елементи, подът е от стоманобетонова плоча, покривното покритие е от ламарина, а от запад е изпълнена стоманобетонова стена.

За така констатирания строеж е съставен Констативен акт № 89/04.06.2007 год., в който е посочено, че за имота няма одобрен подробен устройствен план, строежът е изпълнен без учредено право на строеж, без наличието на изискуемите строителни книжа, вкл. без разрешение за строеж. Строежът на жалбоподателя е нанесен под № 10 в схема на временните обекти, изготвена от община Бургас.

         На основание съдържащите се посочения по-горе констативен акт констатации, директора на  РДНСК – Бургас приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ /отм./, приложими към момента на извършването на строежа, поради което издал оспорената заповед за неговото премахване.

         При така установените фактически обстоятелства, жалбата се явява неоснователна.

         Изхождайки от характеристиките и описанието на изпълнения от жалбоподателя обект, безспорно е, че е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ – изграден е върху стоманобетонови основи, с конструкция от същия тип с едроразмерни елементи. При извършването на проверката контролният орган е констатирал, че за изградения строеж липсват издадени строителни книжа, включително и разрешение за строеж  Това обстоятелство нито се оспорва от жалбоподателя, нито се ангажират доказателства в тази насока.       Изграденият от строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и съгласно нормата на чл.225, ал.1 с.з. подлежи на премахване. Съдът не взема предвид представената ЧЗР, за която няма данни да е влязла в сила, за да обоснове извод, че се касае за временен обект, поради което съдът възприема това доказателство единствено като способ да се идентифицира процесния строеж от други подобни обекти в района.

         От застъпената от жалбоподателя позиция в настоящия процес става ясно, че той не оспорва акта по същество, а възразява единствено против допуснати нарушения в административнопроизводствената процедура, свързани с връчването на констативния акт по реда на § 4 от ПР на ЗУТ. Съдът не споделя тези възражения. Видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.30/ констативният акт е бил връчен с писмо с обратна разписка, а не по реда на § 4 от ПР на ЗУТ. Това се признава и от пълномощника на жалбоподателя с изявление в съдебно заседание, но едновременно с това се прави възражение, че обратната разписка всъщност не е била подписана от жалбоподателя, тъй като същият живее на етаж 2, а не на етаж 5, както е посочено в известието за доставяне. Следва да се има предвид, че видно от приложената разписка, на същата е отбелязано връчване “лично” на лицето и това обстоятелство не може да бъде оборвано от жалбоподателя с лично устно изявление в този смисъл, в каквато насока беше направено искане от пълномощника. Освен това, вземайки предвид и друга приложена по делото кореспонденция, съдът установява, че на същия адрес, именно на етаж 5 са били връчвани и други съобщения, получавани от неговата съпруга /стр.19/ - по този начин е връчена заповедта. По предходно издаден констативен акт жалбоподателят е направил възражение, в което във вписания от него адрес е посочен отново етаж 5 /стр.24/, в представен болничен лист по делото за отлагане на съдебно заседание отново е посочен адрес с етаж 5. Тези възражения на жалбоподателя съдът възприема като защитна теза, която не би могла да повлияе върху съществото на спора. Освен това следва да се има предвид, че по принцип, за бъде основание за незаконосъобразност и отмяна на административния акт, нарушаването на административнопроизводствените правила следва да е от степен на същественост, достатъчна, за да повлияе върху акта по същество. В конкретния случай, дори и да се приеме, че констативният акт не е бил връчен надлежно на жалбоподателя, това не би могло да обоснове наличието на порок, водещ до незаконосъобразност на акта по същество. Жалбоподателят прави оплакване, че това е препятствало правото му да направи своите възражения по акта, но дори и в настоящия съдебен процес такива възражения не бяха направени, фактическите констатации не само не се оспорват, но и не се ангажират доказателства, които да ги опровергаят.    

Фактическите констатации на административния орган са безспорно установени, като същите правилно са субсумирани под хипотезата на приложимата правна норма, като в рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона.

         С оглед изхода на процеса, в полза на заинтересованата страна – община Бургас, която е направила изрично искане, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Полидес – А. Х.” със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. “Славейков”, бл.1Б, вх.14, ет.2 /5/, представляван от А. К. Х., против Заповед № ДК-02-БС 64/19.05.2008 год. на Началник на РДНСК Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА ЕТ “Полидес – А. Х.” със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. “Славейков”, бл.1Б, вх.14, ет.2 /5/, представляван от А. К. Х. да заплати на община Бургас сумата от 80 лева разноски по делото.

 

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:……………