Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  28.11.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на двадесет и девети септември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.А., с участието на прокурора В. Ч., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 948 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от “Пегас лимитид” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. Д. И., против ревизионен акт № 0200297/09.05.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с  решение № РД-10-313/04.07.2007г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която на жалбоподателя за данъчния период 1.12.2006г.-31.12.2006г. е доначислен ДДС в размер на 7 437,20 лв. и лихви за забава в размер на 178,83 лв.

Жалбоподателят оспорва издадения административен акт като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон, и моли съда да го отмени в обжалваната част. Счита, че извършените от него услуги на обект “Бензиностанция и Газостанция” в УПИ ХVІ-584, кв.53, по плана на гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, собственост на съпрузите Иванови, не следва да бъдат квалифицирани като доставка по смисъла на чл.6, във връзка с чл.9 от ЗДДС (отм.), а е изпълнена хипотезата на чл.6б, ал.1 от ЗДДС (отм.), тъй като в случая се касае за извършени подобрения от държател /наемател/ по силата на договор, чийто срок е по-дълъг от три години и не е налице доставка на услуга, съответно не следва да се начислява ДДС. Твърди, че органите по приходите не са се съобразили и с разпоредбата на чл.26, т.8 от ЗДДС (отм.), който регламентира датата на възникване на данъчното събитие при безвъзмездна услуга, извършена от държател или ползвател. Това е така, тъй като към настоящия момент държател /наемател/ на имота е дружеството и държането му не е предадено на наемодателя, като едва на датата на фактическото връщане на актива с ремонта или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване на ползването му се счита, че възниква данъчно събитие. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Не ангажира допълнителни доказателства, като счита спора за правен.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалвания ревизионен акт за законосъобразен и правилен.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Ревизионният акт в оспорената част е предмет на разглеждане за втори път от Административен съд-гр.Бургас, след постановяване на решение № 7138/13.06.2008г. от Върховния административен съд на Република България, по адм.д. № 3546/2008г. по описа на ВАС на РБ. Видно от това решение, Върховният административен съд е приел, че ревизионният акт не е нищожен поради издаването му от материално некомпетентен орган, както неправилно е приел първоинстанционният съд при първоначалното разглеждане на делото, и тъй като съдът не е обсъдил по същество фактическите и правни основание за издаване на ревизионния акт, доказателствата и твърденията на страните, свързани с дължимостта, респективно недължимостта на определените с него данъчни задължения, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид изложеното настоящия съд приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите и в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на административния акт в оспорената част, като съображенията за това са следните:

Видно от констативната част на обжалвания ревизионен акт, за данъчния период 1.12.2006г.-31.12.2006г. на жалбоподателя е доначислен ДДС в размер на 7 347,20 лв. и лихви за забава в размер на 178,83 лв. на основание чл.55, ал.1 и ал.5 от ЗДДС (отм.) върху определената от него по реда на чл.30, ал.3, т.2 и т.4 от ЗДДС (отм.) данъчна основа на извършената от дружеството безвъзмездна облагаема доставка на услуга.

В процеса на ревизията е установено, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000760/18.12.2006г., издадена от “Благоустроител 2000” ЕООД-гр.Бургас, с предмет извършени строително-монтажни работи на обект “Бензиностанция и Газостанция” в УПИ ХVІ-584, кв.53, по плана на гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, съгласно представени договор от 1.10.2006г. между инвеститорът “Пегас лимитид” ООД и изпълнителят “Благоустроител 2000” ЕООД за изпълнение на СМР на стойност 61 976,20 лв. без ДДС, и три броя протоколи от 18.12.2006г. /акт образец 19/ за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР. Констатирано е, че ревизираното лице, без да е собственик на земята или на негово име да е учредено право на строеж, е извършило СМР и осчетоводило разходи за същите, които могат да се квалифицират като действия по подобрения върху чужд имот. На ревизиращия орган е представен предварителен договор за учредяване право на ползване върху недвижим имот след строителство на обект от 30.08.2006г., подписан между учредителите Г. Д. И. и съпругата му и предприемачът “Пегас лимитид” ООД, с който страните се задължават да сключат окончателен договор, с който учредителите да учредят право на ползване за период от 20 г. на предприемача на обект “газстанция и бензиностанция” в собствения на учредителите недвижим имот, а предприемачът приема да проектира, построи и въведе в експлоатация посочения в договора обект, като всички разходи са изцяло за негова сметка. Органът по приходите е приел, че от правна страна представения предварителен договор няма прехвърлително вещноправно действие, а в конкретния случай то е настъпило по отношение на процесния имот, и извършените от ревизираното лице СМР във връзка с имота най-общо могат да бъдат квалифицирани като действия по подобрение на чужд имот. Направен е изводът, че изграденото върху имота след сключване на посочения предварителен договор е станало собственост на физическото лице Г. И. по силата на чл.92 от Закона за собствеността, тъй като собственикът на земята става собственик на изграденото върху нея, ако не е уговорено друго, а в случая няма уговорено друго. По изложените съображения извършените СМР са квалифицирани като подобрения на чужд имот, тези дейности увеличават стойността на процесния имот и са оценяеми, поради което се касае за извършване на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС (отм.) с получател собственика на имота, в резултат на която е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) и съгласно чл.10, т.6 от ЗДДС (отм.) тази доставка е безвъзмездна. Същата е с място на изпълнение на територията на страната, не е износ по смисъла на чл.14 от ЗДДС (отм.) и не е сред изрично посочените освободени доставки в ЗДДС. Следователно, според разпоредбите на чл.32 от ЗДДС (отм.), тя е облагаема и за данъчния субект възниква задължение в съответствие с изискванията на чл.55, ал.1 и ал.5 от ЗДДС да начисли съответния размер на ДДС за извършената от него безвъзмездна облагаема доставка на услуга и да издаде данъчен документ по реда на чл.97, ал.5 от ЗДДС (отм.) в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие съобразно чл.25, ал.2 от ЗДДС (отм.), а именно - датата на фактическото завършване на услугата. В случая това не е извършено от задълженото лице, поради което с ревизионния акт в оспорената част е начислен ДДС в размер на 7 437,20 лв. върху определената от органа по приходите по реда на чл.30 , ал.3, т.2 и т.4 от ЗДДС данъчна основа.   

С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът намира за правилна констатацията на органа по приходите.

Ревизираният субект не е представил доказателства за това, че извършените и отчетени от него разходи за СМР, подробно описани по вид и обем в протоколите обр.19 от 18.12.2006г., на обща стойност 37 186 лв. и ДДС в размер на 7 437,20 лв., на обект “Бензиностанция и Газостанция” в УПИ ХVІ-584, кв.53, по плана на гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, собственост на Г. и Б. И., са предмет на доставка, по която той е доставчик.

Видно от клаузите на представения на ревизиращите и по делото предварителен договор за учредяване на право на ползване върху недвижим имот след строителство на обект от 30.08.2006г., сключен на основание чл.19, във връзка с чл.258-269 от ЗЗД и чл.160, ал.4 от ЗУТ между Г. и Б. И. и жалбоподателя “Пегас лимитид” ООД, страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор за учредяване на право на ползване, с който учредителите Г. и Б. И. да учредят право на ползване за период от 20 години на предприемача “Пегас лимитид” ООД върху техния собствен недвижим имот в режим на СИО - “Газстанция и Бензиностанция” в УПИ ХVІ-584, кв.53, по плана на гр.Бургас, кв.”Долно Езерово”, която ще бъде построена в собствения на учредителите имот, съгласно одобрените проекти от община Бургас и издаденото за обекта строително разрешение, срещу задължението на предприемача да проектира, построи и въведе в експлоатация със свои средства и за своя сметка посочения обект. Според чл.13 от договора, Г. и Б. И. се задължават в 90 дневен срок след приключване на строителството и въвеждането в експлоатация на обекта да учредят право на ползване върху обекта на “Пегас лимитид” ООД за срок от 20 календарни години, считано от датата на подписване на договора за учредяване на правото на ползване. Не се спори по делото, че такъв окончателен договор за учредяване на право на ползване не е сключен.

Видно от представените протоколи от 18.12.2006г. /акт образец 19/ за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР и издадената, въз основа на тях и сключения договор от 1.10.2006г. между “Пегас лимитид” ООД и “Благоустроител 2000” ЕООД-гр.Бургас, фактура № 0000000760/18.12.2006г., по която жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, става ясно, че същият е извършил доставки на услуги – строително монтажни работи, като по естеството си тази дейност не представляват ремонтни работи съгласно чл.20, т.26 от ЗДДС (отм.), а дейност по извършване на последващи разходи, свързани с определен актив, които водят до увеличаване на икономическата изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив, т.е. “подобрения” по смисъла на чл.20, т.27 от ЗДДС (отм.). Извършените подобрения на имота, които увеличават стойността му и са оценяеми, представляват препращане към главната вещ по смисъла на чл.97 от ЗС, тъй като не биха могли да се отделят без съществено повреждане на главната вещ.

На основание чл.1 от ЗДДС (отм.) с данък върху добавената стойност се облагат доставките на стоки и услуги. Понятието доставка е дефинирано от чл.6 от ЗДДС (отм.) като прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Услуга по смисъла на закона означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обръщение като законно платежно средство)чл.9 от ЗДДС, а разпоредбата на чл.10, т.6 от ЗДДС приравнява на доставка на услуга за целите на закона и безвъзмездната доставка на услуга.

От  анализът на цитираните разпоредби на закона и установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че именно такава услуга е извършена от жалбоподателя по отношение на собствениците на имота Г. и Б. Г., тъй като между страните няма сключен договор за възлагане на извършеното строителство, не се представят доказателства и за учредено право на строеж за процесния обект. Собствениците на имота са се съгласили тази услуга да им бъде извършена, като са допуснали да се построи в техния имот въпросния обект, поради което имат качеството на получатели на доставката по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗДДС. Те не са платили на жалбоподателя стойността на подобренията, следователно е налице безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл.10, т.6 от ЗДДС.

Правилно органът по приходите е определил датата на възникване на данъчното събитие като се е позовал на разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, която предвижда при невъзможност да се определи датата на възникване на данъчното събитие, то да се приеме за възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. В случая, данъчното събитие е възникнало на датата на издаване на фактура № 0000000760/18.12.2006г. от “Благоустроител 2000” ЕООД-гр.Бургас, когато са завършени СМР съобразно отразеното в протоколите и обектът е бил изграден. Правилно е определена и данъчната основа на извършените от дружеството безвъзмездни облагаеми доставки на услуги съобразно чл.30, ал.3, т.2 и т.4 от ЗДДС, в случая пазарната цена на СМР по доставките от “Благоустроител 2000” ЕООД-гр.Бургас на жалбоподателя, върху която на основание чл.55, ал.1 и ал.5 от ЗДДС е определен за внасяне дължимия ДДС в размер на 7 437,20 лв. за данъчния период 1.12.2006г.-31.12.2006г. и лихви за забава в размер на 178,83 лв.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за приложимостта на разпоредбата на чл.6б, ал.1 от ЗДДС, тъй като се касае за извършени подобрения от държател /наемател/ по силата на договор, чийто срок е по-дълъг от три години.

В цитираната разпоредба е определено, че безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт на нает или предоставен за ползване актив не е доставка по смисъла на този закон. Въведени са две ограничения – първо, активът следва да е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години, и второ – разпоредбата се отнася за ремонт, но не и за подобрения по смисъла на ЗДДС. Тези две условия не са налице. Липсват доказателства, по силата на които жалбоподателя да се определи като наемател/държател съгласно договор, чийто срок е по-дълъг от три години, а с оглед уговореното в чл.13 от представения предварителен договор от 30.12.2006г.,  учредителите поемат задължение в 90 дневен срок след приключване на строителството и въвеждането в експлоатация на обекта да учредят право на ползване върху обекта на предприемача за срок от 20 години, считано от датата на подписване на договора за учредяване на правото на ползване. Също така, не е налице и второто условие по чл.6б, ал.1 от ЗДДС, с оглед приетото от съда по изложените по-горе съображения, че се касае за извършени подобрения, а не ремонт. В този смисъл, неприложима е и разпоредбата на чл.26, т.8 от ЗДДС, която е приета във връзка с разпоредбата на чл.6б от ЗДДС с цел да се определи датата на възникване на данъчното събитие при извършването на услуги по чл.6б от ЗДДС.

С оглед гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена и в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 445 лева.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пегас лимитид” ООД ***, представлявано от управителя Г. Д. И., против ревизионен акт № 0200297/09.05.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-313/04.07.2007г. на директора на Д ”ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, в частта, с която на “Пегас лимитид” ООД за данъчния период 1.12.2006г.-31.12.2006г. е доначислен ДДС в размер на 7 437,20 лв. и лихви за забава в размер на 178,83 лв.

ОСЪЖДА “Пегас лимитид” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. Д. И., да заплати на дирекция "ОУИ" – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 445 /четиристотин четиридесет и пет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: