Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 16 септември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на четвърти септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.

                                                                                        В. Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора В. Ч., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 930/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът  - „А.” ЕООД, представлявано от А. С. А., със седалище и адрес на управление гр.Св. Влас, обжалва Решение № 86/13.03.2008 г. по НАХД № 392/2007 г. на Районен съд – гр.Несебър. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 7981/17.10.2007 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” в КЗП, с което за нарушение на чл.87, ал.2 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл.46, т.2 от ЗТ на „А.” ЕООВ – гр.Св.Влас е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответника по касационната жалба, чрез процесуалният си представител мл.юрисконсулт Ж., намира жалбата за неоснователна и недоказана и като такава моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че постановеният първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал.1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред първоинстанциия съд наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание, за това, че извършва туристическа дейност – ресторантьорство, в некатегоризиран туристически обект – ресторант „Извора”, в гр.Св. Влас, разполагащ с 40 седящи места, като към момента на издаване на наказателното постановление същият не е представил валидно удостоверение за категоризация, нито временно такова за открита процедура. Административнонакзващият орган е приел, че така е допуснато нарушение на чл.46, т.2 от Закона за туризма, което следва да бъде санкционирано.

Първоинстанционният съд, след като е разгледал доводите на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и твърденията за нарушения на материалния закон, е приел, че такива не са налице. Този съд се е произнесъл по всеки един от наведените доводи и правилно е приел, че по несъмнен начин е доказано констатираното нарушение, както и че не са налице твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В оспореното решение първоинстанционният съд е намерил, че обстоятелството, че актът за установяване на нарушение е подписан само от един свидетел не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Правилно е становището застъпено в решението, че правата на жалбоподателя по никакъв начин не са били накърнени и не е препятствано тяхното упражняване в пълен обем.

Пред настоящия състав на съда касаторът отново застъпва тезата за допуснати съществени процесуални нарушения, като допълнително е изложил аргумент ва тази насока, твърдейки че свидетелят, подписал акта за установяване на административно нарушение, не само е един, но и същият се намира в йерархична зависимост от издателя на наказателното постановление, поради което и се обезмисляло качеството му на свидетел, тъй като било възможно евентуални негови свидетелски показания да бъдат необективни с оглед именно на твърдяната йерархическа зависимост.

Настоящият състав на съда намира тези твърдения за неоснователни. Действително актът за установяване на нарушение е подписан от свидетеля С. Н. П. – сътрудник в КЗП – гр.Бургас. Само обаче това обстоятелство не дава основание да се приеме, че свидетелят е предубедено лице. Последната, полагайки подписа си върху акта за установяване на административно нарушение, удостоверява верността на фактите, които са отразени в него. В хода на първоинстанционното съдебно производство не съществува пречка тези факти да бъдат оспорвани от страната – жалбоподател. В проведеното първоинстанционно съдебно производство не са ангажирани никакви доказателства, посредством които да бъдат оборени констатациите, указани в акта за установяване на административно нарушение. Нещо повече, в съдебно заседание, проведено на 20.02.2008 година самият жалбоподател се е отказал от разпита на допуснатата в качеството на свидетел С. Н. П..

При цялостната проверка на постановения първоинстанционен акт, настоящият състав на съда не намери наличието на касационни основания, които да обосноват отмяната на това решение.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/13.03.2008 г. по НАХД № 392/2007 г. на Районен съд – гр.Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 7981/17.10.2007 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” в КЗП, с което за нарушение на чл.87, ал.2 от Закона за туризма, за извършено нарушение на чл.46, т.2 от ЗТ на „А.” ЕООВ – гр.Св.Влас е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………