Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  29.10.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на двадесет и девети септември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 923 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба, подадена от „Куул плейс” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Гладстон” № 114, представлявано от управителя В. Б. С., против мълчаливи откази на община Бургас за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми търговски обекти, а именно: обект № 1 – коктейл-бар “Куба Бар” за търговия с кафе и безалкохолни напитки за периода 1.06.2008г. – 1.06.2011г., обект № 2 – бистро “Есперанца” за търговия с кафе и безалкохолни напитки за периода 1.06.2008г. – 1.06.2011г., и обект № 3 – коктейл-бар “Хавана Клуб” за търговия с кафе и безалкохолни напитки за периода 1.06.2008г. – 1.06.2011г., по схемата по чл.56, ал.2 от ЗУТ,  попадащи на територията на морски плаж “Бургас – Централен”, община Бургас, по подадени от жалбоподателя заявления с вх. №  26-00-795, № 26-00-796 и № 26-00-797 от 13.05.2008г. на ТД “Зора” при община Бургас.

Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени  незаконосъобразните мълчаливи откази на община Бургас за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми търговски обекти по депозираните от него заявления с вх. № 26-00-795, № 26-00-796 и № 26-00-797 от 13.05.2008г. по описа на ТД “Зора” при община Бургас, като задължи община Бургас и нейната функционална структура – ТД “Зора”, да издаде исканите разрешения относно морски плаж “Бургас – Централен” за поставяне на обекти № 1, № 2 и № 3 по схемата по чл.55, ал.2 от ЗУТ.        В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съдът да я уважи. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът – община Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и недоказана. Представя по делото административните преписки по входираните три броя заявления за преместваеми обекти. Сочи, че комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата за преместваемите обекти на община Бургас не е взела отрицателно решение по подадените от жалбоподателя заявления, а само е отложила вземането на решение по случая до изясняване на обстоятелствата по схемата по чл.56 от ЗУТ за разположение на временните преместваеми обекти, като е поискала представяне на допълнителни доказателства. Твърди, че не са налице всички изискуеми документи за издаване на разрешение, а именно декларация по чл.5, т.11 от Наредбата за преместваемите обекти на община Бургас, за което представя допълнителни писмени доказателства.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложените по делото доказателства, административното производство е започнало по подадени на 13.05.2008г. от жалбоподателя три заявления за получаване на разрешения за поставяне на територията на морски плаж “Бургас – Централен”, Община Бургас, на временни преместваеми търговски обекти по схемата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, а именно: обект № 1 – коктейл-бар “Куба Бар” за търговия с кафе и безалкохолни напитки, с площ 15 кв.м., обект № 2 – бистро “Есперанца” за търговия с кафе и безалкохолни напитки, с площ 15 кв.м., и обект № 3 – коктейл-бар “Хавана Клуб” за търговия с кафе и безалкохолни напитки, с площ 15 кв.м., всички за времето от 1.06.2008г. до 1.06.2011г. Към заявленията са приложени документи, сред които и изискуемата по чл.56, ал.2 от ЗУТ схема за преместваемите обекти и съоръжения на територията на морски плаж “Бургас – Централен” – част от крайбрежната плажна ивица, предоставена на концесия, съгласувана с МРРБ на 14.04.2008г. и одобрена от главния архитект на община Бургас на 24.04.2008г., както и изискуемия по чл.56, ал.5 от ЗУТ договор с концесионера на плаж “Бургас – Централен” от 12.05.208г. за предоставяне срещу заплащане правото на дейност върху конкретно определена част от плажната ивица в гр.Бургас, а именно от морски плаж “Бургас – Централен”, разположен на територията на Община Бургас.

По подадените заявления комисията по чл.5, ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас (приета с решение на ОС-Бургас по т.13 от протокол № 8/30.03.2004г., последно изменение и допълнение по т.44 от протокол № 8 от 17.04.2008г.), определена от кмета на общината със заповед №197/29.01.2008г., не е взела решение, като видно от приложения в административната преписка протокол № 14 от 20.05.2008г., комисията е решила /по т.3.1. от протокола/ да отложи разглеждането на постъпилите заявления за издаване на разрешителни за разполагане на временни обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ на територията на морски плажове “Бургас – Север” и “Бургас – Централен”, тъй като е констатирала, че заявената търговска площ на обектите е завишена спрямо разрешената от МРРБ, съгласно представената схема. Посочено е също, че комисията ще вземе решение след като концесионера на морските плажове представи одобрена схема от МРРБ с действителната заета квадратура от позиционираните обекти.

След това решение на комисията липсва друго произнасяне от страна на същата. По делото няма данни съответният териториален директор, компетентен по наредбата, да е издал административен акт, а депозираната в деловодството на Административен съд – гр.Бургас на 18.06.2008г. жалба е против мълчаливите откази съгласно чл.58, ал.1 от АПК на административния орган да се произнесе в срок по подадените от него три заявления за издаване на разрешения за разполагане на територията на морски плаж “Бургас – Централен” на временни преместваеми търговски обекти по чл.56 от ЗУТ.

В Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас /по-долу само наредбата/, издадена от Общински съвет - Бургас на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ, Раздел ІІІ “Ред и условия за поставяне и ползване на преместваеми обекти”, са уредени детайлно какви са изискванията за разполагане на територията на община Бургас на преместваеми обекти. Съгласно чл.5, ал.4 от цитираната наредба, комисията по чл.5, ал.2 се произнася с писмено решение в едномесечен срок от подаване на заявлението, а чл.6, ал.1 от същата предвижда, че при положително решение на комисията, съответният териториален директор издава разрешение за поставяне на преместваем обект в седмодневен срок считано от датата на заплащането на сумите по чл.6, ал.4, т.1-3.

Анализът на цитираните правни норми от наредбата налага извода, че решението на комисията има помощен характер и не представлява индивидуален административен акт, а решението на съответния териториален директор има такива белези. В случая мълчаливите откази за издаване на исканите разрешения от съответния териториален директор при общината засягат субективните правата и законните интереси на лицето, подало заявленията, поради което същите представляват индивидуални административни актове и жалбоподателят притежава правосубектност да ги обжалва пред съда. Непроизнасянето на териториалния директор, в качеството му на компетентен орган по чл.6, ал.1 от наредбата, представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който по силата на специалната норма на чл.215, ал.4 от ЗУТ може да се обжалва в 14-дневен срок.

От тази регламентация на отношенията, възникнали на плоскостта на чл.56 от ЗУТ, съдът приема, че предмет на жалбата са мълчаливи откази на съответния териториален директор при община Бургас да издаде разрешения за поставяне на преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, отговаряща на изискванията за форма и задължителни реквизити, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, които не са трайно свързани с терена, като в разпоредбата обектите са изброени примерно и неизчерпателно според наименованието и вида им. Според ал.2 на чл.56 от ЗУТ, за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главният архитект на общината. Предвидено е и условието за държавните имоти схемата да се съгласува със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител, преди да бъде одобрена от главният архитект при общината.

В случая цитираната по-горе наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности се основава на законовата делегация по чл.56, ал.2 от ЗУТ. В чл.5, ал.1 от наредбата е предвидено, че заинтересуваните лица подават заявление за издаване на разрешение за поставянето на преместваеми обекти или елементи на градското обзавеждане по образец, утвърден от кмета на община Бургас, в териториалната дирекция по местонахождението на обекта. Към заявлението се прилагат документите, изрично посочени в точки от 1 до 11 на същия член. Според чл.5, ал.1, т.11 от наредбата, към заявлението се прилага и декларация от заявителя, че по отношение на него не е проведена процедура по принудително премахване на преместваем обект, както и че не е свързано лице с друго лице, по отношение на което е проведена такава процедура. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това изискване на наредбата, тъй като към трите подадени от него заявления не е представил декларация по чл.5, ал.1, т.11, а не се твърди и наличието им. В този смисъл съдът намира за основателен доводът на ответника, че мълчаливите откази на съответния териториален директор при общината да издаде исканите разрешения са законосъобразни, тъй като не са налице условията, регламентирани с наредбата за това.

Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на обстоятелството, че при подаването и на трите заявления е ползвал бланкови формуляри, представени от ответната община, в които изрично са изброени какви документи следва да бъдат приложени, но между тях липсва декларацията по чл.5, ал.1, т.11 от наредбата.      Касае се са подзаконов нормативен акт, приет по делегация на чл.56 от ЗУТ, който е действал към момента на настъпилите мълчаливи откази, а в настоящото производство не би могло да се оспорва законосъобразността му. Следва да се посочи също така, че в съответствие с поставеното в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.11 изискване е предвидената в чл.5, ал.5 от наредбата (нова, приета с решение на Общинския съвет по т.44 от протокол № 8 от 17.04.2008г., приложима към датата на подаване на заявленията) възможност за административния орган да не издаде разрешение при установяване на невярно декларирани данни, което предполага прилагането на декларацията по т.11, наред с останалите изискуеми по чл.5, ал.1 от наредбата документи към заявлението на лицето, и поставя в невъзможност административния орган да изпълни вмененото му задължение да провери истинноста на декларираните данни. Не би могло да се приеме, че мълчаливите откази са незаконосъобразни, при положение, че от обективна страна е налице неизпълнение на задължение от страната, сезираща административния орган, да окаже съдействие на органа при събирането на доказателства и да представи доказателства, които се намират при нея и не се намират при административния орган съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от АПК. В този смисъл, за да се издадат исканите разрешения за поставяне на преместваеми обекти, органът следва да бъде уведомен за съществуването на обстоятелствата по чл.5, ал.1, т.11 от наредбата чрез прилагане на писмената декларация, което доказателствено средство следва да се преценява от административния орган при събирането на доказателства по реда на чл.36 от АПК.

Извън горното, дори и жалбоподателят да беше представил към заявленията изискуемата декларация, с оглед ангажираните от ответника пред съда писмени доказателства съдът намира мълчаливите откази на административния орган за законосъобразни, тъй като декларациите по чл.5, ал.1, т.11 от наредбата биха представлявали документ с невярно съдържание и основание по чл.5, ал.5 от наредбата за постановяване на отказ за издаване на разрешения за преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ. Видно от представените заповеди за премахва на преместваеми обекти на основание чл.57а, ал.1, т.1 и 7 от ЗУТ, спрямо жалбоподателя е проведена процедура по премахване на собствени преместваеми обекти под № 3, № 4, № 16, № 19 по схемата на “Северен плаж”-Бургас за 2006г. Съдът приема, че тези документи не са ирелевантни за процеса, както твърди жалбоподателя, тъй като заповедите са с адресат “Куул плейс” ООД и се отнасят за премахване на поставени от дружеството преместваеми обекти на територията на морския плаж, върху която се разпростира приложното поле на наредбата.

Изложеното дотук обосновава извода на съда за законосъобразност на мълчаливите откази на административния орган да издаде разрешения за поставяне на преместваеми обекти по схемата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, поради което липсва нужда от произнасяне по наличието на останалите предвидени в закона и наредбата изисквания. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, Пети състав,

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Куул плейс” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Гладстон” № 114, представлявано от управителя В. Б. С., против откази на териториалния директор на ТД “Зора” при община Бургас по подадени от „Куул плейс” ООД заявления с вх. №  26-00-795, № 26-00-796 и № 26-00-797 от 13.05.2008г. за издаване на разрешения за поставяне на временни преместваеми търговски обекти по схемата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, попадащи на територията на морски плаж “Бургас – Централен”, община Бургас, а именно: обект №1 – коктейл-бар “Куба Бар” за търговия с кафе и безалкохолни напитки за периода 1.06.2008г. – 1.06.2011г., обект № 2 – бистро “Есперанца” за търговия с кафе и безалкохолни напитки за периода 1.06.2008г. – 1.06.2011г., и обект № 3 – коктейл-бар “Хавана Клуб” за търговия с кафе и безалкохолни напитки за периода 1.06.2008г. – 1.06.2011г.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: