Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 8 октомври 2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 919 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл.118 КСО във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

            Образувано е по жалба на З.Н.С. против Решение № 32/ 21.05.2008г., издадено от Директора на РУ „СО” гр. Бургас. Иска се отмяна на акта, като се твърди неправилност на същия.

            В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата, без да излага аргументи за това. Претендира разноски.

            Ответника по оспорването , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима. Подадена е  от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

            Със заявление № 8056/12.03.2008г. З.С., е поискал от ръководителя на „ПО” при РУ „СО” гр. Бургас да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Представил е доказателства в подкрепа на искането си: Експертно решение № 1300/ 08.09.1998г.

            По това заявление административния орган е събирал и други доказателства, относими съм искането за отпускане на посочения вид пенсия.

            Въз основа на тях, е издадено разпореждане № 750922/04.04.2008г., с което ръководителя на „ПО” при РУ „СО” гр. Бургас отказва отпускането на лична пенсия за ИОЗ поради трудова злополука и професионална болест с мотив, че полученото от молителя увреждане на здравето не е настъпило във връзка с изпълнението на функциите по съществуващо трудово правоотношение.

            Това разпореждане на основание чл.117 ал.1 т.2 б.”а” КСО, З.Н.С. е обжалвал пред Директора на РУ „СО” гр. Бургас.

            Последният е приел, че разпореждане № 750922/04.04.2008г., е издадено в нарушение на нормата на чл. 27 ал.2 т.1 АПК. До този извод по- горестоящият административен орган е стигнал, след като е установил,че З.Н. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната с разпореждане № 0301145/28.05.1999 по повод заялвение № 1441/31.03.1999г. С това разпореждане, което е влязло в сила, изрично е отказано отпускане на лична пенсия за трудова злополука. Отказа е бил постановен въз основа на същите медицински документи, приложени към заявление № 8056/12.03.2008г.

            По причина, че при подаване на второто заявление не са били нито заявени, нито установени нови факти, а както и че при последвалото изменение на закона за периода, не е предвидена възможност за пререшаване на въпроса, Директора на РУ „СО” гр. Бургас е издал Решение № 32/ 21.05.2008г.

С него е обезсилил разпореждане № 750922/04.04.2008г., на Ръководитела на „ПО” при РУ „СО” гр. Бургас, оставил е без разглеждане искането на З.Н.С. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и е прекратил административното производство по заявление № 8056/12.03.2008г..

            Като е обезсилил разпореждането, ответникът по оспорването е допуснал процесуално нарушение, което обаче не е съществено предвид окончателното правилно решаване на въпроса.

            Според чл.117 ал.3 КСО, при издадено незаконосъобразно разпореждане, ръководителят на териториалното поделение може да го отмени и реши искането по същество, т.е. да извърши всички действия,които са в кръга на правомощията на ръководителя на поделение, включително и преценката за допустимост .

            Тази норма на КСО, определяща обсега на правомощията на по- горестоящия административе орган е специална и в случая приложима пред нормата на чл. 97 ал.1АПК, която впрочем също не предвижда възможност при упражняване на административен контрол върху актове, последните да бъдат обезсилвани.

            Поради това, след като е установил, че оспореното пред него разпореждане е постановено при наличие на влязъл в сила административен акт, Директорът на РУ „СО” гр. Бургас, е следвало да го отмени като незаконосъобразно и да разгледа искането по същество.

            Що се касае до преценката, че искането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, то тя е правилна и законосъобразна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

Отхвърля  жалбата  на З.Н.С. против Решение № 32/ 21.05.2008г., издадено от Директора на РУ „СО” гр. Бургас.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: