ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                              Дата 25.09.2008 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,       ІХ-ти    състав,

в публично заседание на 15 септември 2008 год., 

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………..

                                                

 разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело 915  по описа за 2008  година и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството по делото се движи по реда на чл.145 и сл., във вр. с чл.58, ал.1 от АПК.

         Жалбоподателите оспорват мълчалив отказ на кмета на община Поморие да се произнесе по тяхно искане, направено със Заявление вх. № 94-И-40/21.04.2008 год., за отстраняване на непълнота на кадастралния план и нанасяне в същия на притежавания от тях недвижим имот.

         Считат, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, като се позовават на съдебно решение на Бургаския административен съд, с което се задължавал кмета на общината да приключи административната процедура по попълване на кадастралния план, като в него бъде отразен имота на жалбоподателите. По същество се иска отмяна на мълчаливия отказ, претендират се разноски.

         Ответникът Кмет на община Поморие не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Заинтересованите страни също не ангажират становища, с изключение на Щ.М., който се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните, анализира подаденото до административния орган заявление, съдържанието и петитума на сезиращата жалба и след като съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         С молба вх. № 94-И-36/02.02.07 год. подадена до кмета на община Поморие /стр.139 от дело № 1101/, настоящите жалбоподатели сезирали кмета на общината с искане да бъде попълнен кадастралния план, в който да бъде нанесен притежаваният от тях имот, представляващ 131 кв.м. в идеални части от УПИ VІ-662, в кв.13 по плана на гр.Поморие. Позовали се на това, че при съставянето на кадастралния план /основа/ към приетия през 1988 год. нов план на гр.Поморие, притежаваният от тях имот от 131 кв.м. не е отразен, като не му е бил даден кадастрален номер. Такъв номер – № 666 бил даден само на сградата в недвижимия имот, но не и на дворното място, което сочело, че е налице непълнота в кадастралния план.

         По тази молба за попълване на кадастралния план, в предвидения от закона срок, административният орган не се е произнесъл.

         Впоследствие, жалбоподателите инициирали друго административно производство за одобряване на проект за изменение на ПУП по отношение на УПИ VІ и VІІ в кв. 15 по плана на гр.Поморие. По това искане кметът на общината се произнесъл с изричен акт – Заповед № РД-16-1016/13.08.2007 год., с която отказал одобряването на ПУП-ПР за УПИ VІ и VІІ в кв. 15 по плана на града. По реда на съдебния контрол, по жалба на настоящите жалбоподатели, тази заповед била отменена като незаконосъобразна. В мотивите на съдебния акт – Решение № 288/02.04.2008 год. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1101/07 год., съдът е приел, че освен другите основания за незаконосъобразност, заповедта противоречи и на материалния закон, тъй като изменението на ПУП е възможно след като се попълни кадастралния план, като в тази връзка е отбелязал, че първо следва да приключи административната процедура за отстраняване на непълнотата на кадастралния план, с нанасяне на недвижимия имот на жалбоподателите, след което могат да се разглеждат евентуални искания за промяна на ПУП – ПР.

         След влизане в сила на посоченото съдебно решение, жалбоподателите депозирали ново заявление вх. № 94-И-40/21.04.08 год., с което отново заявили искането си да бъде постановена заповед по реда на чл.53 от ЗКИР за въвеждане в кадастъра на собствения им недвижими имот, като изрично се позовали на мотивите на посочения съдебен акт.

         По това заявление кмета на общината не се е произнесъл в предвидения от закона срок, поради което жалбоподателите считат, че е налице мълчалив отказ, който понастоящем оспорват.

         Съдът счита, че така подадената жалба е процесуално недопустима за разглеждане, поради следните съображения:

         Видно от данните по делото, кметът на община Поморие веднъж вече е бил сезиран с искането на жалбоподателите за попълване на кадастралния план със заявление вх. № 94-И-36/02.02.07 год. По това заявление кметът не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ, който, като не е бил обжалван в срок, към момента на второ депозираното заявление, е налице влязъл в сила административен акт – мълчалив отказ, постановен по първоначалното заявление. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК законодателят презумира мълчаливия отказ на административния орган на изричен такъв, поради което за неговия адресат възниква правото да го обжалва, което предпоставя възможността за защита на накърнените с административния акт законни права и интереси. В конкретния случай, мълчаливият отказ не е бил обжалван и е придобил характер на стабилен административен акт.

         Второ подаденото заявление вх. № 94-И-40/21.04.08 год. е със същото искане и предмет, като съдържащите се в него основания представляват възпроизвеждане на мотивите на съдебно решение № 288/02.04.2008 год. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1101/07 год. Неправилно, в случая, жалбоподателите обосновават повторното си искане с мотивите на този съдебен акт. Първо следва да се отбележи, че този съдебен акт е постановен в съвсем различно производство, с различен предмет, който не се намира в отношение на преюдициалност спрямо настоящия процес. Мотивите, на които се позовават жалбоподателите, са извадени от контекста на съдебния акт и им се придава самостоятелен смисъл и значение. Това, освен че не са решаващите мотиви на съдебния акт, имат по-скоро разяснителен характер каква би следвало да бъде процедурата по промяна на ПУП за процесния имот, не са насочени към произнасянето по същество и в този смисъл не следва да се възприемат и като задължителни указания по приложението на закона, в какъвто смисъл се схващат от жалбоподателите. Естеството на първоначално разгледания спор не е бил от такъв характер, че преписката да се връща на административния орган със задължителни указания във връзка с процедирането и приложението на закона. В този смисъл, неправилно жалбоподателите се позовават и пренасят мотивите на един съдебен акт, постановен в едно производство – одобряване на ПУП, към друго производство със съвсем различен предмет – попълване на кадастрален план. Безспорно между двете производства може да има връзка, но тя не следва да се извежда от така постановените мотиви.

         Изхождайки от разбирането, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ по първоначално направеното искане за въвеждане на имота в кадастъра, повторно произнасяне от административния орган за същото искане, е недопустимо.

         Не може да се сподели становището, че това е искане за продължаване /приключване/ на административното производство. От една страна административното производство се развива в определен период от време, започващ с искане на заинтересовано лице и приключващо с административен акт, за който законът е предвидил определен срок за издаването му. Липсата на подобни времевù ограничения би довело да правна несигурност, поради което съдът приема, че първоначално започналата процедура е приключила с постановяване на мълчалив отказ и повторно подаденото заявление няма характер на такова, което да продължава /приключва/ тази процедура. От друга страна, начинът по който е формулирано повторното заявление и настоящата жалба в техните обстоятелствени и диспозитивни части напълно възпроизвеждат, вкл. и като лексика, мотивите на посоченото съдебно решение, поради което съдът и на това основание приема, че употребеното от тях “следва да приключи със заповед административната процедура” е с цел да се възпроизведе съдебния акт, а не с цел да се продължи производството.

         Не може също така да се приеме и няма данни в тази насока, че са налице нови обстоятелства, обуславящи повторно направеното искане, за да се приеме, че е налице нова молба, почиваща на нови фактически основания.

         Повторното заявление не може да се възприеме и като такова, иницииращо възобновяване на административното производство по смисъла на чл.99 и сл. от АПК. Вярно е, че лицата не са длъжни да квалифицират правно заявленията си, но в конкретния случай, дори и по тълкувателен път не може да бъде изведена подобна воля у жалбоподателите. От мотивите и петитума на заявлението и жалбата им, които очертават обема на решаващата дейност, следва недвусмислено, че се заявява не преразглеждане на случая по реда на възобновяването, а за повторно настояване административният орган да издаде исканият акт.

         Не е налице правна възможност административният орган да бъде задължен да се произнесе по искането за повторно разглеждане на заявлението, поради което не е налице и подлежащ на обжалване мълчалив отказ. Жалбата е недопустима поради липсата на сочения предмет на обжалване.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството е жалбата да е насочена срещу годен за обжалване административен акт. В конкретния случай съдът намира, че такъв административен акт липсва, поради което жалбата е лишена от предмет. Действително в жалбата се сочи, че е насочена срещу мълчалив отказ на кмета на община Поморие, но предвид наличието на влязъл в сила предходен мълчалив отказ на кмета на община Поморие да се произнесе по искането на жалбоподателите за попълване в кадастралния план на притежавания от тях недвижим имот по реда на чл.53 от ЗКИР и липса на правно задължение за повторно произнасяне по същото искане, не е налице твърдяния мълчалив отказ. Следва подадената жалба, като процесуално недопустима, да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Заинтересованата страна Щ.Т.М. е претендирал разноските по делото, които, с оглед изхода на процеса, следва да му бъдат присъдени.

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл. 159 във вр. с чл. 145, ал. 2, т. 1, предл. 2 и чл. 58, ал. 1 АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 15.09.2008 год. за даване ход на делото по същество.

         ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на И.Д.С., Д.И.Д. и К.И.Д.,*** против мълчалив отказ на кмет на община Поморие да се произнесе по заявление вх. № 94-И-40/21.04.2008 год. за попълване на кадастрален план.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 915/08 год. по описа на Административен съд – Бургас.

         ОСЪЖДА И.Д.С., Д.И.Д. и К.И.Д.,*** да заплатят на Щ.Т.М. сумата от 400 лева разноски по делото.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        СЪДИЯ:………………..