ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

        № …………….              дата 07.10.2008 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в открито заседание на 29.09.2008 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………..

 

разгледа адм. дело 904 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдът е сезиран с искане за отмяна на мълчалив отказ на директора на Областна дирекция “Земеделие и гори” – гр.Бургас, за отстраняване на явна фактическа грешка по смисъла на чл.26 от ППЗСПЗЗ, допусната при изработването на кадастралния план на с.Ливада и отнасяща се до имоти № 034009 и № 034175.

         Жалбоподателката твърди, че многократно е сезирала администрацията на Областна дирекция “Земеделие и гори” – Бургас с искане за поправка на явна фактическа грешка, но до настоящия момент няма произнасяне по нейното искане. Излага конкретни фактически обстоятелства, като по същество се иска административният орган да предприеме бързи мерки за отстраняване на твърдяната фактическа грешка.

         В съдебно заседание поддържа лично подадената жалба.

         Ответната страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         От заинтересованите страни явилата се лично С.М. предоставя на съда разрешаването на спора.

         Съдът, след като взе предвид подадената жалба, събраните по делото доказателства и след като съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         По делото не се спори, че жалбоподателката Е.М.Ч. е наследник на М.А. В. С Решение № 8062/15.08.1994 год. на Поземлена комисия – гр.Камено, е възстановено правото на собственост на наследодателя М. А. В. в съществуващи стари реални граници върху имот, представляващ полска култура от 3,272 дка, трета категория, местност “До село”, образуваща имот № 034009 по картата на землището, при граници – имот № 054 полски път, имот № 034010 на наследници на Д. Д. и имот № 034175 на наследници на П. М. М. По твърдения на жалбоподателката в този имот има построена къща.

С Нотариален акт № 30/17.02.2000 год. по описа на нотариус С.С. жалбоподателката заедно с другите наследници продала възстановения имот на лицето Х.Д.Х..

         С молба вх. № 187/10.11.2004 год. жалбоподателката сезирала Общинска служба “Земеделие и гори” – гр.Камено за промяна на кадастралния план на с.Ливада, общ.Камено, с твърдения, че през 2000 год. са продали само земята, като след продажбата новият собственик е направил измерване с поддържащата фирма, при което било установено, че къщата остава извън продаденото място. По твърдение на жалбоподателката придобитият по наследство имот е бил всъщност с 1 декар повече и именно в тази площ попадала и тяхната къща.

         На 24.09.2007 год. бил съставен констативен протокол от комисия, която констатирала, че имот № 034009, бивша собственост на наследниците на М. А. В../ е закупен от Х.Д.Х. с Нотариален акт № 30/17.02.2000 год., като по молба на собственика, след заснемане на имота от поддържащата фирма е било установено, че къщата от същия имот попада в друг имот № 034175, собственост на наследници на П. М. М. При тези констатации било взето решение да се предложи на ОС “Земеделие и гори” да се проведе съответанта процедура за частична преработка на КВС в с.Ливада за имоти № 034009 и № 034175.

         От своя страна приобретателят на имота Х.Х. също подал молба вх. № 134/15.05.2008 год. за преработка по смисъла на чл.26 от ППЗСПЗЗ за придобитият от него имот № 034009. 

         При така изложените фактически обстоятелства жалбата на Е.Ч. се явява процесуално недопустима за разглеждане на няколко основания.

         По реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ право да инициират административното производство за поправка на явна фактическа грешка имат заинтересованите лица, представляващи собственици на имотите, засегнати от допуснатата грешка. Видно е от събраните по делото доказателства, че засегнатите имоти в случая са тези с № 034009, № 034175 и № 034012. Собственик на първия имот е Х.Х., на втория – наследници на П. М. М., а на третия – община Камено. Твърденията на жалбоподателката, че тя е собственик на част от имот № 034175 и по-конкретно на 1000 кв.м. от този имот не се доказват от съдържащите се по делото доказателства.  Жалбоподателката твърди, че именно за тези 1000 кв.м. е налице фактическа грешка и именно в тази част от имота се намира и нейната къща. От събраните по делото доказателства жалбоподателката би могла да се легитимира единствено като бивш собственик по реда на наследствено правоприемство за имот № 034009, възстановен на нейния наследодател и впоследствие прехвърлен в полза на Х.Х. чрез договор за покупко-продажба. Твърденията в жалбата, че нейният баща всъщност е бил собственик на имот от 4,272 кв.м. не се подкрепят от доказателствата. Не се споделя и възражението, че с Нотариален акт № 30/17.02.2000 год. всъщност е продадена само възстановената собственост като земя, но не и построената в нея къща. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на приращението и след като няма изрично изключване на определена вещ – в случая къща, предмет на транслативната сделка по горния нотариален акт е недвижимият имот в неговата цялост, включително и с направените  в него подобрения /къща/. Отделно от това, не става ясно и поради какви съображения жалбоподателката счита, че построената къща попада именно в тези 1000 кв.м. твърдяна собственост. Практически тя оспорва собствеността по отношение на къщата и тези 1000 кв.м. не по отношение на купувача Х.Х., а по отношение на собственика на другия имот – П. М. М., за когото твърди, че този имот е незаконно върнат, което ги ощетявало, като им се отнема наследнически имот. Вярно е, че по делото се съдържат данни, че имот, принадлежащ на П. М. М. е различен от имот № 034175, но това не води до извод и не означава непременно, че собственик на този имот е именно жалбоподателката. Както се посочи, тя се легитимира като бивш собственик единствено на имот № 034009 и ако възразява, че е собственик и на друг имот, записан на друго лице, вече е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред, и по който спор, сезираният съд не би могъл да вземе отношение.

         На основание горните съображения, съдът приема, че настоящата жалбоподателка не притежава качеството на заинтересовано лице, поради което е лишена от правна възможност да инициира административно производство по реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ и в този смисъл, за нея липсва правен интерес от водене на настоящото дело.

         Отделно от това, следва да се има предвид и обстоятелството, че процедурата по реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ представлява сложен и динамичен фактически състав, включващ в себе си множество процесуални действия от различни органи и институции и приключва със заповед на Министъра на земеделието и продоволствието или упълномощено от него лице по чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ. По делото нито се твърди, нито има данни да са проведени всички фази на производството, като в тази връзка да е изготвено заключително предложение от директора на Областна дирекция “Земеделие и гори” за сезиране на компетентния министър да издаде заповед по реда на чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ. След като няма надлежно сезиране, няма и мълчалив отказ. От изложението на жалбоподателката и от направеното от нея изрично уточнение в съдебно заседание относно това какъв именно мълчалив отказ се обжалва, същата поддържа становището, че се обжалва отказ на директора на Областна дирекция “Земеделие и гори” – гр.Камено да проведе процедура по чл.26 от ППЗСПЗЗ. Подобен “мълчалив отказ” няма характеристиките на административен акт, тъй като, както се посочи, административният акт по това производство е финализиращата заповед на компетентния министър и в този смисъл, поведението на директора на Областна дирекция “Земеделие и гори” не би могло да обективира мълчалив отказ. Същият дължи определени фактически действия в рамките на цялостната процедура, но неговото твърдяно бездействие няма характеристиките на мълчалив отказ, респ. на индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Също така, искането на жалбоподателката за задължаване на административния орган да предприеме бързи мерки за отстраняване на явната фактическа грешка, сочи на извършване на определени фактически действия, за което съдът не разполага с правомощия да разпореди.

         Поради изложените съображения съдът приема, че по делото липсва годен за обжалване индивидуален административен акт, респ. подадената жалба се явява без предмет и е процесуално недопустима за разглеждане по същество.

Следва да бъде отменено протоколно определение от с.з. на 29.09.2008 год. за даване ход на делото по същество.

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 29.09.2008 год. за даване ход на делото по същество.

         ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Е.М.Ч. *** против мълчалив отказ на директор на Областна дирекция “Земеделие и гори” – гр.Бургас за отстраняване на явна фактическа грешка и частично преработване на КВС в с.Ливада, общ.Камено за имоти № 034009 и № 034175.

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 904/08 год. по описа на Административен съд – Бургас.

 

         Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ:…………..