Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                    841/30.09.2008г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на десети септември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т.Е.

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Е. административно дело номер 901 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.215, вр. с чл.225 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на К.Х.Г. *** против Заповед № РД-02-БС-4/19.07.2007г., издадена от началника на РДНСК - Бургас, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Лятна кухня с ателиета в подпокривното пространство-преработка на одобрени проекти”, изпълнен от жалбоподателя в съсобствения му УПИ VІ-430 в кв.55 по плана на гр.Бургас, кв.”Сарафово” с административен адрес: ***. Иска се от съда да отмени изцяло оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Димитров от АК – гр.Бургас, който поддържа заявената претенция, посочва доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – РДНСК - Бургас, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Костова оспорва жалбата като неоснователна. Не ангажира допълнителни доказателства, извън представените към административната преписка.

Заинтересованата страна Д.Ж.Г. не изразява становище по оспорването и не се представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Заинтересованите страни С.Х.Г. и Н. М. Г. не се явяват в проведените съдебни заседания и не изпращат представител.

От заинтересованите страни И.К.К., М.Д.К. и Д.К.К. в процеса участва само И.К., който се представлява по пълномощие от адвокат П. и адвокат В.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорването е заповед № ДК-02-БС-4/19.07.2007г., издадена от началника на РДНСК - Бургас с правно основание чл.225, ал.1, вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ. В мотивната част на оспорения акт се сочи, че жалбоподателят е изградил в съсобствения си УПИ VІ-430 в кв.55 по плана на град Бургас, кв.”Сарафово” незаконен строеж, представляващ двуетажна сграда с подпокривно пространство и трискатен покрив, изградена на регулационната линия към УПИ V-429 в отклонение от одобрените на 10.02.2004г. и коригирани на 26.03.2004г. работни инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № И-17/24.02.2004г., издадено от главен експерт „АС” на ТД „Изгрев”, Община Бургас и в несъответствие с влязла в сила частична квартално застроителна разработка, одобрена със заповед от месец февруари 1996г. на заместник кмета на Община Бургас. Установено е още, че строителството е извършено през 2004г. в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл е удостоверителното изявление на жалбоподателя, обективирано в приложената на стр.35 по делото декларация вх.№ ТИ 113-00-727/28.02.2007г. Фактическите данни се подкрепят от представените по делото констативен акт № 51/20.03.2007г. и № 52/20.03.2007г., съставен от работна група при РДНСК – Бургас, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123, том ІІІ, дело № 898/26.02.1991г. на нотариус при БРС, нотариален акт за учредяване право на строеж № 41, том І, рег.№ 414, дело № 37/21.01.2004г. на нотариус с рег.№ 285 на НК.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-13-040/30.01.2006г., издадена от овластения по чл.225, ал.1, вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ началник на ДНСК – София и при спазване на изискуемата от закона писмена форма.

При издаването й са спазени специалните и общи административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.225, ал.3 от ЗУТ и чл.26, ал.1 от АПК. Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативни актове № 51/20.03.2007г. и № 52/20.03.2007г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Актовете са изпратени на оспорващия и на заинтересованите лица по пощата, за което свидетелстват приложените на стр.33 и стр.34 по делото обратни разписки. В законоустановения 7-дневен срок е предявено възражение, което не е подкрепено с доказателства и незачетено от органа по чл.225, ал.1, т.10 от ЗУТ на това основание. Страните в производството са уведомени за началото му, както изисква правилото на чл.26 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден в противоречие с приложимата материалноправна норма на ЗУТ. Две от алтернативите на понятието “незаконен строеж” са дефинирани в разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ - когато същият е извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. В приетата по делото съдебно-техническа експертиза е пресъздадено предвиждането на ПУП – ПЗ за УПИ VІ-430, кв.55 по плана на кв.Сарафово, гр.Бургас. То е основно застрояване, одобрено със заповед на кмета от 1992г. за свободно ситуирана двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж в североизточната част на имота и допълващо, одобрено с КЗР през 1996г. за едноетажно застрояване, свързано на регулационната линия с УПИ V-429 в северозападната част. Съгласно одобрените на 10.02.2004г. и коригирани на 26.03.2004г. инвестиционни проекти за изграждане на „лятна кухня с ателиета в подпокривното пространство” допълващата постройка следва да се осъществи на две нива – етаж и подпокривно пространство, което да е отдръпнато на 3,00 м. от вътрешната регулационна линия с УПИ V-429. Височината към УПИ VІ-429 трябва да е 2,80 метра, а до най-високата част на покрива - 5,00 метра. Изградената в УПИ VІ-430, кв.55 по плана на кв.”Сарафово” сграда не съответства на одобрения инвестиционен проект, тъй като височината към УПИ V-429 е около 4,00 метра вместо одобрените 2,80 метра, а отстъпът на подпокривното пространство към УПИ V-429 е 1,80 метра вместо предвидените 3,00 метра. Покривът е трискатен при одобрен едноскатен такъв, а най-високата му точка е на кота около 7,80 метра при допустима 5,00 метра. При това положение второто ниво и покривът на строежа са изпълнени в отклонение с одобрените инвестиционни проекти и влязлата в сила частична квартално застроителна разработка – хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ. С процесната заповед административният орган разпорежда премахване на цялата сграда, което е в противоречие с разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. Според регламента на цитираната норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Установените в хода на съдебното дирене факти не се различават от посочените в мотивната част на оспорената заповед. С оглед на това административният орган е следвало да постанови заповед по реда на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, в която точно да индивидуализира частта от имота, подлежаща на премахване – подпокривно пространство и трискатен покрив. Като е разпоредил премахване на целия строеж, а не на част от него, началникът на РДНСК е постановил незаконосъобразен акт, който е в противоречие с разпоредбата на чл.225, ал.1, предл. последно от ЗУТ и следва да се отмени.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от всички страни в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Като съобрази регламента на цитираната разпоредба и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят извършените разноски по водене на делото в размер на 460 лева, от които държавна такса – 10 лева, адвокатски хонорар – 300 лева и възнаграждение на вещото лице – 150 лева.

 

Предвид гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-БС-4/19.07.2007г., издадена от началника на РДНСК - Бургас, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Лятна кухня с ателиета в подпокривното пространство-преработка на одобрени проекти”, изпълнен от жалбоподателя в съсобствения му УПИ VІ-430 в кв.55 по плана на гр.Бургас, кв.”Сарафово” с административен адрес: ***

ОСЪЖДА РДНСК – Бургас да заплати на К.Х.Г. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 460 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:……………………….