Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата 17.10.2008 год.                      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 06.10.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 883 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на обжалване е Ревизионен акт № 0262264/23.05.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас и потвърден изцяло от Директор на дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП с Решение № РД 10-350/23.07.2007 год. при оспорването по административен ред.

         Жалбоподателят “Южно вино” АД – гр.Бургас твърди, че с оспорения ревизионен акт органът по приходите неоснователно и незаконосъобразно е отказал право на данъчен кредит в общ размер от 187 929,60 лв. за данъчни периоди м. 09.2004 год. и м.10.2004 год., като е намалил подлежащия на възстановяване ДДС и е определил допълнителни задължения за ДДС, ведно с лихвата за забава. Направено е искане за прогласяване на процесния ревизионен акт за нищожен, поради издаването му от некомпетентен орган, предвид обстоятелството, че ревизията е проведена по общия ред, при наличие на влезли в сила ДАПВ за същите данъчни периоди. Алтернативно, направено е искане за отмяната му като незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно описани в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат по реда на упълномощаването, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора, претендира разноски.

         Ответникът Директор на дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, претендира присъждане на възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса с оглед защита на значим обществен интерес, дава заключение за частична основателност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Със Заповеди за възлагане на ревизия № 1514/01.06.2006 год., № 1997/31.07.2006 год. и № 2264/31.08.2006 год., издадени от началник отдел “Контролна дейност” при дирекция “ДОК” – Бургас, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя “Южно вино” АД – гр.Бургас, за установяване на задължения за ДДС за периода от 01.09.2004 – 31.10.2004 год.

Ревизията приключила с издаването на процесния Ревизионен акт № 0262264/23.05.2007 год., с който, в тежест на търговското дружество били определени допълнителни задължения за данъци, както следва:

 

     Данък върху добавената стойност

1.     данъчен период 01.09.2004 – 30.09.2004 год.

главница – 158 550,67 лв., лихва – 52 484,89 лв.

2.     данъчен период 01.10.2004 – 31.10.2004 год.

главница – 29 378,93 лв., лихва – 9 111,24 лв.

 

Жалбоподателят е направил възражение за нищожност на издадения ревизионен акт, което възражение следва да бъде разгледано приоритетно.

Установи се по делото, че за ревизираните данъчни периоди, са издадени актове за прихващане или връщане, по реда на чл.112, ал.3, т.2 от ДПК /отм./, а именно:

 

За м.септември 2004 год. - ДАВП № 6262/23.11.2004 год.

За м.октомври 2004 год. – ДАПВ № 6931/27.12.2004 год.

 

Посочените актове са влезли в сила, видно от изрично направено изявление в този смисъл от процесуалния представител на ответната страна в съдебно заседание проведено на 17.03.2008 год.

При действието на ДПК /отм./, издаваните по реда на този кодекс данъчни актове за прихващане или връщане, представляват данъчни актове, с които се установяват права или задължения. При възстановяване и прихващане на суми по реда на чл.112 от ДПК /отм./ данъчните органи също са задължени да извършат проверка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно следващото се данъчно задължение или суми за възстановяване. При издаване на данъчен акт за прихващане или връщане по справка декларация, данъчната администрация признава, че се дължи данъчен кредит в претендирания по справката-декларация размер и всъщност установява данъчното задължение за периода. От това следва, че след като е извършено възстановяване, както е в настоящия случай, при което е установено, че данъчният субект няма установени неизплатени задължения, срещу които би могло да бъде извършено прихващане, органът по приходите не може впоследствие да твърди, че за същият този период ревизираното дружество има задължения, освен в условията на специално производство по изменение на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения, провеждан по реда на чл.133 и сл. от ДОПК.

В хода на извършената проверка за данъчен период м.септември 2004 год., са били взети предвид подадената за този период справка-декларация, дневниците за покупки и продажби, данъчната сметка на фирмата, справка за липсата на задължения. Установени са били релевантните факти, отнасящи се до реализирани от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от различни търговци и кооперации, измежду които изрично са посочени доставчиците “Мега 7” ЕООД, “Пан агротранс” ЕООД, “Тера – Д.Кожухарска” ЕТ, за закупуване на грозде реколта 2004 год., във връзка с обичайната дейност на жалбоподателя.

За данъчен период м.октомври 2004 год. данъчният кредит произтича от начислен данък за покупка на материали за създаване на лозови насаждения, отново във връзка с обичайната дейност на дружеството – лозарство. Проверена е била нужната документация, като отново е било констатирано, че данъчния субект няма неизплатени данъчни задължения, поради което, приходната администрация е приела, че са налице предпоставките за възстановяване на ДДС в претендирания размер.

Горните обстоятелства са били констатирани именно в процеса на извършените проверки, в които не са установени факти и обстоятелства, които да доведат до промени в декларираните от дружеството резултати за периодите, т.е. фактите и обстоятелствата, релевантни за определяне на задължението, в случая – правото на данъчен кредит, по основание и размер, са вече установени с ДАПВ. Промяната на вече установени факти е възможна, но не и по реда, по който е процедирал органа по приходите.

След като с процесния ревизионен акт е коригиран резултатът за посочените данъчни периоди, а данъчните задължения, респ. данъчният кредит по ЗДДС за съответните периоди са били вече определени с влезли в сила данъчни актове за прихващане и връщане, които имплицитно съдържат произнасяне по дължимостта и размера на задължението, в случая – размера на данъчния кредит, който се възстановява, възлагане на нова данъчна ревизия, която може да промени този резултат, респ. установените вече факти, е от компетентността на директора на съответната ТД на НАП – чл.134, ал.1 от ДОПК.

В конкретния случай, възложената ревизия е проведена по общите правила, по реда на чл.112 и 113 от ДОПК, открита със заповед за възлагане, издадена от началник отдел “Контролна дейност” при “ДОК” – Бургас, който впоследствие е определил и компетентния орган за издаване на оспорения ревизионен акт. Предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да определи със заповед компетентния да издаде ревизионният акт орган, е териториалният директор, тъй като той е органът, който е следвало да възложи ревизията по ДОПК. Нарушаване на изискването за компетентност на органа е порок, водещ по дефиниция до нищожност на издадения от него акт. Органът по приходите, издал процесния ревизионен акт е определен от некомпетентен за това орган, поради което издаденият ревизионен акт следва да бъде прогласен за нищожен, за установените с него допълнителни задължения за ДДС, за данъчни периоди м. септември и м. октомври 2004 год.

И двете страни в процеса са претендирали заплащане на направените по делото разноски, които с оглед изхода на процеса следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в пълен размер от 12 997 лв., включващи държавна такса, изготвяне на експертиза и адвокатски хонорар.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.160, ал.1 от АПК, съдът

 

РЕШИ

 

ОБЯВЯВА Ревизионен акт № 0262264/23.05.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас и потвърден от Директор на дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП с Решение № РД 10-350/23.07.2007 год., с който в тежест на “Южно вино” АД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Янко Комитов” № 6, са установени задължения за ДДС и лихва за забава за данъчни периоди м. септември 2004 год. и м.октомври 2004 год., ЗА НИЩОЖЕН.

ОСЪЖДА Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на “Южно вино” АД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Янко Комитов” № 6 сумата от 12 997 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                      СЪДИЯ:…………..