Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1293                Година 29.06.2018              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.Д. ДРАГНЕВА

                                                                                      2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 842 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от М.Е.Б. с ЕГН **********,*** срещу решение № 104 от 22.02.2018г., постановено по н.а.х.д. № 2627 по описа за 2017г. на Районен съд Несебър. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага доводи за допуснати нарушения в административнонаказателното производство. Възразява, че правната квалификация на вмененото му нарушение  е неправилна. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Районно управление Несебър към ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 2240 от 18.08.2017г. на Началника сектор „ОП“ – РУ Несебър, с което на касатора на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР. Прието е, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е отказал да изпълни устно нареждане на полицейски орган и правилно е ангажирана отговорността му, на посоченото основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като те могат да са писмени, устни или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Съответно в нормата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, е предвидено, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установяват, че на посочената дата и място касаторът е отказал да изпълни устно разпореждане на полицейски орган и да предаде съдържанието, което държи в ръката си, вместо което го е пъхнал в устата си е започнал да го дъвчи и същевременно се е опитал да избяга. Това разпореждане не налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, поради което то е било длъжно да го изпълни и като не е сторило това е извършило вмененото му административно нарушение и правилно е било санкционирано на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Неоснователни са възраженията на касатора относно неправилна правна квалификация на вмененото му нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е описано даденото от полицейския орган разпореждане към лицето. В случая, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда, устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал.2, предл.първо на чл.64 ЗМВР и попада в кръга на правомощията на полицейския служител. Безспорно даденото разпореждане не е  изпълнено от касатора и той не само, че не е предал съдържанието, което е държал, но и се опитал да избяга. Неизпълнението на разпореждането, препятства изпълнение на възложени на полицейските органи контролни и превантивни функции, като предприетото от Б. бягство представлява съзнателно действие, което препятства осъществяването на тези функции. Действията на лицето са описани в акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени в наказателното постановление достатъчно конкретно, за да му позволят да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си, поради което правото му на защита не е нарушено. Правилно за извършеното нарушение лицето е санкционирано на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, в която норма е предвидена санкция за неизпълнение на разпореждане на органи на МВР, като с посочването на нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, не е допуснато процесуално нарушение, доколкото в нея са предвидени правомощията на полицейските органи да издават разпореждания.

Неоснователни са и възраженията на касатора във връзка с връчване на АУАН. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗАНН, предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал.2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. В случая, касаторът е отказа да подпише акта, който отказ е надлежно оформен съобразно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 22.02.2018г., постановено по н.а.х.д. № 2627 по описа за 2017г. на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

 

 

            2.