Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  29.10.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на двадесет и девети септември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 831 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.31, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба, подадена от Ц.В.Ц. *** адрес ***, против мълчалив отказ на кмета на Община Приморско да отмени Заповед № 386/18.03.1977г. на Председателя на Окръжен народен съвет – гр.Бургас за отчуждаване на недвижим имот на основание чл.31, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Жалбоподателят моли да бъде отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на Община Приморско и да бъде отменено отчуждаването на неговия недвижим имот по реда на чл.31, ал.1 от ЗОбС, а именно: дворно място с площ от 650 кв.м., върху което му е било отстъпено право на строеж, представляващ урегулиран поземлен имот /бивш парцел ХІ– 414, в бивш квартал 38 по плана на гр.Приморско, обл.Бургас/, сега включен към отредения за почивни домове парцел УПИ ІV, кв.38, в което дворно място е построена двуетажна масивна жилищна сграда /къща/, извършени са подобрения и трайни насаждения. Счита, че не е извършено мероприятието, за което е бил отчужден имота. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа, че заповедта за отчуждаване на недвижимия имот е нищожна, като навежда допълнителни съображения за това, и моли съдът да обяви нищожността й.

Ответникът – кметът на Община Приморско, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби,  приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, тъй като молбата на жалбоподателя с правно основание чл.31, ал.1 от ЗОС е подадена в Община Приморско на 21.06.2007г., а жалбата до съда е депозирана в деловодството на Административен съд-гр.Бургас на 27.07.2007г., същата е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, отговаря на изискванията по чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че с типов договор от 28.07.1967г. между председателят на Селски общински народен съвет – с.Приморско и Ц.В.Ц., на последния като строител е отстъпено право на строеж върху държавна земя – държавно урегулирано място от 650 кв.м. в кв.38, парцел ХІ по плана на с.Приморско за постройка на жилищна сграда по одобрен план. Със Заповед № 386/18.03.1977г., издадена от председателя на ОНС – Бургас на основание чл.95 от ЗТСУ (отм.), вр. чл.63, ал.1 и чл.98 от ЗТСУ (отм.), е отчуждено отстъпеното право на строеж на Ц.Ц. върху бившият парцел ХІ– 414, собствената му жилищна сграда, направените подобрения и трайни насаждения в същия парцел, включен в отредения за почивни домове парцел ІV, кв.38 по плана на с.Приморско. Направената оценка е за сумата в общ размер на 16 994,47 лв., като в т.ІІІ на заповедта е постановено собственика на отчуждения имот да бъде обезщетен с едно тристайно жилище в гр.Бургас за нуждите на семейството му. С писмо изх. № 13.1299/15.04.1977г. от началник отдел “ФС” на КДНК-гр.София, жалбоподателя Ц. е уведомен, че с платежно нареждане от 13.04.1997г. му е преведена сумата 16 994,47 лв. и е препоръчано да направи незабавно постъпки за изкупуване на отпуснатия му от ОНС и ГНС – Бургас със Заповед №386/18.03.1977г. тристаен апартамент за нуждите на семейството му.

Със Заповед № 645/26.12.1979г., издадена от председателя на ОНС – Бургас на основание чл.100 от ЗТСУ (отм.), във връзка с извършения избор съгласно чл.99 от ЗТСУ (отм.), като обезщетение на жалбоподателя за нуждите на семейството му срещу отчуждения имот в кв.38/ІV в Приморско е отстъпено на Ц.В.Ц. и М. Г. Ц. в блок “Народен юмрук” – ІІІ, продължение в к-с “Братя Миладинови”,  жилище № 27, на ІІ етаж, вх.Х на 93,51 кв.м. с избено помещение № 1, заедно с отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляващо 1,876 % ид.ч. от цялото място. В представения по делото нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ    № 9, том VІ, д.№ 1879/81г.  от 13.07.1981г., Ц.Ц. и М. Ц. са признати за собственици на недвижими имот: апартамент № 27, находящ се на ІІ етаж, вход Х, в жилищен блок № 117 – ІІІ, к-с “Братя Миладинови”, гр.Бургас, построен върху държавна земя, с принадлежащо избено помещение № 1 и 1,87 % ид.ч. от право на строеж върху място. В нотариалния акт е посочено, че същите са придобили жилището като обезщетение срещу отчуждения им имот на основание Заповед №645/26.12.1979г. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том І, рег.№ 1143, д.№ 138 от 2.03.2001г., впоследствие този имот е преминал в патримониума на други лица.   

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗОС, ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. Следователно, за да се проведе успешно отмяната на отчуждаване по реда на чл.31, ал.1 от ЗОС е необходимо да се установи наличие на следните кумулативно предвидени в законовата норма предпоставки, сред които са – изрично искане за отмяна на отчуждаването, направено от бившите собственици на имота, да бъде върнато всичко, получено като обезщетение.

В конкретния случай не са осъществени кумулативно формулираните от законодателя изисквания в чл.31, ал.1 от ЗОС, регламентиращи отмяна на отчуждаване по този ред. Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства не може да се обоснове безспорния извод, че жалбоподателят е бил собственик на отчуждения недвижим имот, за да има право да претендира отмяна на отчуждаването по реда на чл.31, ал.1 от ЗОС. Напротив, от приложените по делото типов договор от 28.07.1967г. и Заповед № 386/18.03.1977г. се установява, че на жалбоподателя е предоставено единствено правото на строеж върху държавен парцел и съответно е отчуждено отстъпеното му право на строеж върху бившият парцел ХІ– 414, построената от него жилищна сграда, направените подобрения и трайни насаждения в същия парцел. След като не е притежавал правото на собственост върху отчуждения недвижим имот, то не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването по реда на чл.31, ал.1 от ЗОС.

Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че процесния имот не е бил държавна собственост преди отчуждаването, а на жалбоподателя, то съдът намира, че не е налице другата предпоставка по чл.31, ал.1 от ЗОС да бъде отменено отчуждаването – да се възстанови изцяло полученото обезщетение преди отмяна на отчуждаването, тъй като полученото в обезщетение жилище вече не е негова собственост и не може да бъде възстановено. От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е получил имотно обезщетение. В случая обаче същият не е заявил готовност, както пред кмета на общината в подадената от него молба с правно основание чл.31, ал.1 от ЗОС, така и пред съда, да върне полученото имотно обезщетение - апартамент № 27, находящ се на ІІ етаж, вход Х, в жилищен блок № 117 – ІІІ, к-с “Братя Миладинови”, гр.Бургас, построен върху държавна земя, с принадлежащо избено помещение № 1 и 1,87 % ид.ч. от право на строеж върху място. От значение е и обстоятелството, че недвижимия имот вече не е негова собственост, съобразно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том І, рег.№ 1143, д.№138 от 2.03.2001г., и е невъзможно връщането на даденото обезщетение. При това положение, дори и при изразено желание, не може да се изпълни изискването на закона за възстановяване на полученото обезщетение.

След като не са налице посочените по-горе материалноправни предпоставки на чл.31, ал.1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, не следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя за непровеждането на мероприятието, за което е отчужден имота и възможността за възстановяването му.

По отношение на развитата в жалбата теза за нищожност на Заповед №645/26.12.1979г., издадена от председателя на ОНС – Бургас на основание чл.100 от ЗТСУ (отм.), поради липса на териториална компетентност на издалия я орган и предвид обстоятелството, че М. Г. Ц. не е посочена в отчуждителната заповед, но е посочена като лице, получаващо обезщетение, съдът намира също за неоснователна.

Компетентността на органа се обосновава от приложимите към датата на издаване на заповедта материални норми на закона, като съгласно чл.100, ал.1 от ЗТСУ (Обн. - ДВ, бр.29 от 1973г.), органът по чл.95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, за тяхната оценка и за приложението на чл.89, ал.1, и чл.90, а според чл.95 от ЗТСУ (Обн. - ДВ, бр.29 от 1973г.) недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство.

Що се отнася до втория довод за нищожност на заповедта, съдът намира, че за жалбоподателя не съществува правен интерес от оспорване на административния акт в тази му част, доколкото е предявен от лице, което не е адресат по отношение на тази част от заповедта. Този извод следва и от разпоредбата на чл.15, ал.2 от ГПК, според която никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.

С оглед изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице законовите условия за отмяна на отчуждаването на процесния имот по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, което обуславя законосъобразността на отказа на административния орган. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Административен съд – град Бургас, Пети състав,

 

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.Ц. ***, адрес ***, против отказ на кмета на Община Приморско да отмени Заповед №386/18.03.1977г. на Председателя на Окръжен народен съвет – гр.Бургас за отчуждаване на недвижим имот по реда на чл.31, ал.1 от ЗОбС, а именно: дворно място с площ от 650 кв.м., върху което е било отстъпено право на строеж, представляващ урегулиран поземлен имот, бивш парцел ХІ– 414, в бивш квартал 38 по плана от 1973г. на гр.Приморско, включен към УПИ ІV, кв.38 по плана от 1975г. на гр.Приморско, обл.Бургас.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: