Р Е Ш Е Н И Е

 

        № …………….              дата 07.10.2008 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в открито заседание на 29.09.2008 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………..

 

разгледа адм. дело № 819 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на оспорване е Заповед № 1090/30.04.2008 год. на заместник-кмет на община Бургас, с която, на основание чл.57а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено жалбоподателят ЕТ “Колумб-90-А. Н.” да премахне собствения си павилион, разположен на уличното платно на ул.”Л.Каравелов” и ул.”Цар Калоян” в гр.Бургас.

         Жалбоподателят твърди, че е закупил процесният павилион, след което го е ремонтирал, с намерение да го експлоатира като продава вестници в него. По същество моли да бъде отменена оспорената заповед, за да има възможност да извършва дейност в павилиона, която би му осигурила допълнително препитание.

         В съдебно заседание лично поддържа подадената жалба.

         Ответната община Бургас е депозирала подробно писмено становище, като по същество счита жалбата за неоснователна.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Не се спори, че жалбоподателят е собственик на павилион с площ от 10,80 кв.м. На 02.08.1995 год. между него и община Бургас бил сключен договор за наем на общински терен, върху който жалбоподателят разположил процесния павилион. Договорът бил сключен за срок до 30.01.1996 год. Няма данни за неговото продължаване, но видно от писмо на община Бургас № 15-118/10.01.2005 год. жалбоподателят бил уведомен за нов размер на наема, считано от 01.01.2005 год., поради което съдът приема, че и към 2005 год. жалбоподателят е ползвал процесният обект. Към момента на издаване на оспорената заповед няма данни между общината и жалбоподателя да има сключен друг договор за наем, респ. в негова полза да е издадено разрешение за поставяне на този преместваем обект.

         На 31.03.2008 год. от служители на община Бургас била извършена проверка, за която бил съставен Констативен акт № 62/31.03.08 год., с който било констатирано, че на ул.”Любен Каравелов”/ул.”Цар Калоян”, на уличното платно, в близост до ул.”Любен Каравелов” № 80 и училище “Любен Каравелов” се намира временен обект – павилион, собственост на жалбоподателя, с площ от 10,80 кв.м., като разполагането е извършено без разрешение за поставяне.

         На основание съставения констативен акт впоследствие е издадена и процесната заповед, като административният орган в своите мотиви е възприел изцяло описаните фактически обстоятелства.  

При така изложените факти, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно нормата н чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. Безспорно е, че процесният павилион има характеристиките на преместваем обект, следователно за неговото разполагане е необходимо надлежно разрешение за поставяне. Жалбоподателят нито твърди, че има подобно разрешение, нито ангажира доказателства в тази насока. Неговият основен довод е, че е собственик на обекта и има договор с общината. В тази връзка следва да се има предвид, правото на собственост не изключва разрешителния режим за поставяне на преместваемия обект. Що се отнася до твърдението за договор с общината, такъв, действащ към датата на издаване на оспорената заповед, не се представя. Представят се предишни наемни договор, за които няма данни да са актуални и действащи към релевантния момент.

Съгласно нормата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Констатираната от административния орган липса на разрешение за поставяне на обекта е фактическото основание за издаване на оспорената заповед, като тези фактически констатации не се оборват успешно в настоящия процес.

След като е констатирал горните обстоятелства, административният орган правилно ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма. В процеса на цялостния контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствената процедура, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Колумб-90-А. Н.”, с адрес *** представляван от А. П. Н. против Заповед № 1080/30.04.2008 год. на заместник-кмет на община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ:…………….