Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  7.10.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на седми юли 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., с участието на прокурора Т.С., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 780 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н.П.Н. ***, против Ревизионен акт № 0200286/05.04.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с  Решение № РД-10-263/11.06.2007г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която на жалбоподателя за данъчните периоди 1.07.2003г.-31.07.2003г., 1.12.2003г.-31.12.2003г., 1.01.2004г.-31.01.2004г., 1.04.2004г.-30.04.2004г., 1.05.2004г.-31.05.2004г., 1.08.2004г.-31.08.2004г., 1.09.2004г.-30.09.2004г., 1.12.2004г.-31.12.2004г., 1.01.2005г.-31.01.2005г., 1.02.2005г.-28.02.2005г., 1.04.2005г.-30.04.2005г., 1.05.2005г.-31.05.2005г., 1.06.2005г.-30.06.2005г., 1.07.2005г.-31.07.2005г., 1.08.2005г.-31.08.2005г., 1.09.2005г.-30.09.2005г., 1.10.2005г.-31.10.2005г., 1.11.2005г.-30.11.2005г., 1.12.2005г.-31.12.2005г., 1.01.2006г.-31.01.2006г. и 1.02.2006г.-28.02.2006г., е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 26 091,87 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6 494,27 лв. по фактури, издадени от “Стат” ЕООД-гр.Бургас, „Репет” ЕООД-гр.Габрово и „Агротехсервиз” ООД-гр.Средец.

Жалбоподателят оспорва издадения административен акт като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени в обжалваната част. Счита, че на процесуално основание следва да бъде отменен ревизионния акт в частта, относно непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от „Репет” ЕООД-гр.Габрово в общ размер на 10 090,80 лв., тъй като представител на дружеството е търсен за връчване на съобщение от ревизиращите органи само на адреса, посочен за седалище, но не и на заявения от дружеството в Регистър БУЛСТАТ – гр.Габрово адрес за кореспонденция. Твърди, че и неправилно му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от “Стат” ЕООД-гр.Бургас и „Репет” ЕООД-гр.Габрово, тъй като е представил пред ревизиращите органи всички поискани документи, засягащи търговските му взаимоотношения с тези контрагенти, които установяват реалност на сделките. Сочи също, че по отношение на доставчика му “Стат” ЕООД-гр.Бургас е приет по делото ревизионен акт, видно от констатациите на който това дружество е начислявало ДДС по издадените на жалбоподателя фактури и ги е включило в справката-декларация за съответния данъчен период. По този начин, според него, един и същи данък неправилно се начислява от ТД на НАП-гр.Бургас и на двамата търговци.    В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея и в представена по делото писмена защита. Ангажира доказателства по делото – писмени и съдебно – счетоводна експертиза.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и недоказана. Счита, че по делото не бе надлежно доказано правото на жалбоподателя на данъчен кредит, поради което моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата. Намира издадения ревизионен акт за законосъобразен и правилен.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане по същество.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на административния акт в оспорените части, като съображенията за това са следните:

Видно от констативната част на обжалвания ревизионен акт, за данъчните периоди 1.05.2005г.-31.05.2005г. и от 1.07.2005г. до 31.01.2006г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 090,80 лв.  на основание чл.65, ал.4, т.4 (отм.) и чл.63, във вр. с чл.6 от ЗДДС (отм.) по 21 бр. фактури, подробно описани в ревизионния акт, издадени от доставчика „Репет” ЕООД-гр.Габрово, с предмет на доставките „транспортни услуги”.

От приложените в административната преписка писмени доказателства се установява, че в процеса на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика на жалбоподателя “Репет” ЕООД – гр.Габрово, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 02-ДОК-10116/08.01.2007г. на ТД на НАП-гр.Габрово. С него е констатирано, че на доставчика на жалбоподателя е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. № 6378/04.12.2006г., с което са изискани доказателства за начисляване на данъка по фактурите - хронологични регистри на счетоводни сметки 4532, 411 и сметки от група 70, дневници за продажби, справки-декларации, оборотни ведомости, по които са намерили отражение счетоводните операции, взети при отразяване на фактурите, платежни документи, удостоверяващи разплащането на данъчната основа и ДДС по фактурите, съпътстващи доставката документи – пътни листи, договори, приемо-предавателни протоколи и др., фактури и съпътстващи документи на предходни доставчици, доказателства относно наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост във връзка с предмета на доставката, доказателства за транспортни разходи и тяхното осчетоводяване и други документи, удостоверяващи фактическото предоставяне на услугите. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, чрез прилагане към данъчното досие, поради неоткриване на представляващия едноличното дружество или упълномощено от него лице на адреса за кореспонденция, съвпадащ със седалище и адрес на управление по регистър. В указания от органа по приходите срок не са представени изисканите с него документи. В ПИНП е констатирано също така, че при извършената проверка в информационния масив на НАП е установено, че “Репет” ЕООД – гр.Габрово не е включило в дневниците за продажби и справките – декларации за данъчни периоди м.05.2005г., м.06.2005г., м.07.2005г. и м.09.2005г. издадените през тези периоди на жалбоподателя данъчни фактури, или в следващите ги данъчни периоди, а за данъчни периоди м.08.2005г., м.10.2005г., м.11.2005г., м.12.2005г. и м.01.2006г. не е подало изобщо справки-декларации за ДДС в ТД на НАП.

Видно от констативната част на обжалвания ревизионен акт, за данъчните периоди 1.07.2003г.-31.07.2003г., 1.01.2004г.-31.01.2004г., от 1.04.2004г. до 31.05.2004г., от 1.08.2004г. до 30.09.2004г., от 1.12.2004г. до 28.02.2005г. и от 1.04.2005г. до 31.05.2005г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 284,40 лв.  на основание чл.65, ал.4, т.4 (отм.) и чл.63, във вр. с чл.6 от ЗДДС (отм.) по 25 бр. фактури, подробно описани в ревизионния акт, издадени от доставчика “Стат” ЕООД-гр.Бургас, с предмет на доставките различни по вид услуги.

От приложените в административната преписка писмени доказателства се установява, че в процеса на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика на жалбоподателя “Стат” ЕООД-гр.Бургас, документирана с ПИНП № 02-04-04-2775-2/28.12.2006г. на ТД на НАП-гр.Бургас. С него е констатирано, че на доставчика на жалбоподателя е изготвено ИПДПОЗЛ с изх. № 02-ДОК-10117/17.11.2006г., с което са изискани доказателства за начисляване на данъка по фактурите - хронологични регистри на счетоводни сметки 4532, 411 и сметки от група 70, дневници за продажби, справки-декларации, оборотни ведомости, по които са намерили отражение счетоводните операции, взети при отразяване на фактурите, платежни документи, удостоверяващи разплащането на данъчната основа и ДДС по фактурите, съпътстващи доставката документи – пътни листи, договори, приемо-предавателни протоколи и др., фактури и съпътстващи документи на предходни доставчици, доказателства относно наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост във връзка с предмета на доставката, доказателства за транспортни разходи и тяхното осчетоводяване и други документи, удостоверяващи фактическото предоставяне на услугите. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, чрез прилагане към данъчното досие, поради неоткриване на представляващия едноличното дружество или упълномощено от него лице на адреса за кореспонденция, съвпадащ със седалище и адрес на управление по регистър. В указания от органа по приходите срок не са представени изисканите с него документи.              След извършена проверка в информационния масив на НАП, органът по приходите е установил, че издадените от “Стат” ЕООД – гр.Бургас фактури №№ 173, 188, 191, 192, 193, 194 и 196, всички от 2004г., не са включени в дневниците за продажби и справките – декларации, фактури №№ 200, 209, 219, 220, 222, 223 и 224, всички от 2004г., не са включени в дневника за продажби и справката – декларация за съответния период, през който са издадени, фактури № 227, 229 и 230, издадени през м.01.2005г., също не са включени в дневника за продажби и справката – декларация за месец януари 2005г., а за фактури №№ 233, 234, 235, 236 и 237, издадени през м.04.2005г., не са представени доказателства за начисляване на данъка съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизионното производство на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК, на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 02-ДОК-10073/29.01.2007г., с което са изискани писмени документи във връзка с доставките, документирани с издадените от горепосочените доставчици “Репет” ЕООД и “Стат” ЕООД фактури за услуги. Представени са: счетоводна документация и отчетни регистри на жалбоподателя, касаещи извършваната от него дейност като ЕТ “Сихона – 91”-гр.Средец, товарителници и приемо-предавателни протоколи със “Стат” ЕООД-гр.Бургас за 2004г. и 2005г., и “Репет” ЕООД за 2005г. и 2006г., разходни касови ордери и касови бележки за 2004г. и 2005г., касаещи “Репет” ЕООД и “Стат” ЕООД.

Видно от констативната част на обжалвания ревизионен акт, за данъчния период 1.12.2003г.-31.12.2003г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 716,67 лв. на основание чл.65, ал.4, т.4 (отм.) и чл.63, във вр. с чл.6 от ЗДДС (отм.) по фактура № 165/31.12.2003г., издадена от доставчика “Агротехсервиз” ООД-гр.Средец, с предмет на доставката услуга със селскостопанска машина.

От приложените в административната преписка писмени доказателства се установява, че в процеса на ревизията е извършена насрещна проверка на този доставчик на жалбоподателя, документирана с ПИНП № 02-04-04-2775-4/22.02.2007г. на ТД на НАП-гр.Бургас. С него е констатирано, че по повод връчено на управителя на дружеството ИПДПОЗЛ с изх. № 208-27-1/29.01.2007г. е представено ксерокопие на оригинала на фактура № 165 от 31.07.2003г. и дневник за продажбите на дружеството за периода 1.07.2003г.-31.07.2003г. Не са представени всички изискани от органа по приходите документи, удостоверяващи кадровата и техническа обезпеченост на дружеството, начисляване на данъка по с/ка 4532 като задължение към бюджета в счетоводството на дружеството-доставчик за съответния данъчен период. От приложеното ксерокопие на оригинала на фактура № 165 се установява, че датата на издаване на фактурата е поправена от 31.07.2003г. на 31.12.2003г. В ПИНП е констатирано също така, че при извършената проверка в информационния масив на  НАП е установено, че фактура № 165/31.12.2003г. не е включена в дневника за продажбите и справката – декларация за този данъчен период.

Предвид събраните в ревизионното производство писмени доказателства органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от “Репет” ЕООД, “Стат” ЕООД и “Агротехсервиз” ООД, тъй като доставчиците на жалбоподателя не са представил доказателства за определяне на данъчните задължения в указания от органа по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на преходните доставки, в които лицата са получатели, когато са били уведомени по реда на ДОПК, т.е. при наличието на обстоятелствата, визирани в чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.). Констатирал е, че хипотезата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) е неприложима в случая, тъй като посоченият в издадените от доставчиците фактури ДДС не е платен по „ДДС-сметка” на доставчиците изцяло, най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено съответното правото на приспадане на данъчен кредит. Органът е обосновал и извод (допълнен в мотивите на решението на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас) за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.63 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл.6 от ЗДДС (отм.) поради непредставяне на доказателства за реалност на доставките.

В съдебното производство жалбоподателят ангажира съдебно – счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, доставчиците на жалбоподателя “Репет” ЕООД-гр.Габрово и “Стат” ЕООД-гр.Бургас не са открити на посочените адреси, поради което не е извършена от вещото лице проверка на техните счетоводства. Вещото лице е констатирало и, че от приложените по делото документи не може да се направи извод за реално извършени услуги по фактурираните от тези фирми доставки.

При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК, приложима според препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Твърдението в жалбата, че са налице всички предпоставки на закона за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, включително начисляване на данъка по фактурите като задължение към бюджета, остана недоказано по делото.

За възникването на материалното право на приспадане на данъчен кредит следва по безспорен начин да се установи, че е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.), да са спазени всички предвидени в чл.64 от ЗДДС (отм.) изисквания на закона, в т.ч. на чл.64, ал.1, т.2 и 6 от ЗДДС (отм.), както и дължимият по фактурите ДДС да е начислен от доставчика – изискване на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), според който данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. При изпълнение на тези изисквания на материалния данъчен закон възниква и правото за получателя по доставката да приспадне като данъчен кредит платения от него на доставчика данък - чл.63 от ЗДДС (отм.).

В случая начисляването на ДДС от доставчиците не е безспорно установено, дори и с помощта на вещо лице по назначената и изслушана от съда съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, въпреки поставената му задача, поради което не е извършена проверка на място в счетоводствата им както за начисляването на данъка по спорните фактури, така и за констатиране на цялостна редовност на счетоводствата им. Отделно от това,  констатирано е от органа по приходите, че почти всички издадени фактури от тримата доставчици изобщо не са включени в дневниците за продажби и справките – декларации, или не са включени в дневниците за продажби и справките – декларации за съответните данъчни периоди, през които са издадени, а за данъчните периоди м.08.2005г., м.10.2005г., м.11.2005г., м.12.2005г. и м.01.2006г. доставчикът “Репет” ЕООД – гр.Габрово не е подал изобщо справки-декларации за ДДС в ТД на НАП.

Правилна е и констатацията на органа по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените на жалбоподателя фактури поради непредставяне на доказателства за реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

За документираните с издадените от доставчиците “Репет” ЕООД-гр.Габрово и “Стат” ЕООД-гр.Бургас фактури не са представени всички изискани от органите по приходите документи, удостоверяващи реалното извършване на услугите, а именно, наличието на кадрова и материално-техническа обезпеченост, пътни листи, договори други съпътстващи документи във връзка с предмета на доставките. По отношение на доставчика “Агротехсервиз” ООД не са представени и ангажирани доказателства точно какви услуги, с какви селскостопански машини и с какъв персонал са извършени.  Представените от жалбоподателя в ревизионното производство и по делото писмени доказателства също не опровергават фактическите и правни изводи в ревизионния акт за липса на реално престирани доставки. Част от тях касаят основно водената от него, в качеството му на извършващ дейност като ЕТ “Сихона – 91”, счетоводна документация и отчетни регистри, които в случая се неотносими към извършеното в ревизионния акт данъчно облагане. Представените товарителници, приемо-предавателни протоколи, разходни касови ордери и касови бележки са частни свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите данни по делото. По делото, по искане на процесуалния представител на ответника е открито производство по оспорване истинността им – документите са оспорени като неверни и антидатирани. Пълно насрещно доказване от страна на жалбоподателя, че са налице положителните предпоставки на чл.64, чл.6 и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), не беше проведено по делото. Не са ангажирани доказателства, които да обосноват преценка за редовно водена счетоводна отчетност от тези доставчици, респективно редовност на представените документи. Видно и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от приложените по делото писмени документи не може да се направи извод, че фактурираните от “Репет” ЕООД-гр.Габрово и “Стат” ЕООД-гр.Бургас транспорт и услуги са реално извършени сделки.

Досежно доводът в жалбата, че е налице процесуално основание за отмяна на ревизионния акт в частта, с която не се признава данъчен кредит по фактурите, издадени от “Репет” ЕООД-гр.Габрово, тъй като насрещната проверка на този доставчик е извършена в нарушение на императивни процесуални правила – представител на фирмата е търсен за връчване на съобщение само на адреса по седалището на същия, но не и на адреса по регистър БУЛСТАТ, поради което резултатите от същата са нищожни, същият не се споделя от настоящия съдебен състав.

В чл.28, ал.1, т.2 от ДОПК е посочено, че адрес за кореспонденция на юридическите лица е адресът на управление, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция. По искане на жалбоподателя съдът изиска и прие като доказателство информационна справка на Агенция по вписванията – регистър БУЛСТАТ, гр.Габрово, от която е видно, че “Репет” ЕООД – гр.Габрово, вписано с решение по фирмено дело № 348/2001г. по описа на Окръжен съд – Габрово, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Дрянска” № 9, ет.1 и БУЛСТАТ 107525279, е посочило към този регистър друг адрес за кореспонденция: с.Стамболово, обл.В.Търново, общ.Павликени, т.е. при насрещната проверка дружеството е търсено на адреса на управление, а не на вписания в регистъра друг адрес за кореспонденция.  Това обстоятелство обаче не променят крайния извод на съда за дължимост на определените данъчни задължения във връзка с фактурите, издадени от “Репет” ЕООД, тъй като в случая е констатирано в ревизионното производство и не е оспорено по надлежния ред от жалбоподателя, че не са изпълнение останалите кумулативно предвидени в ЗДДС предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен. Освен това съдът е съд по същество и няма правомощия да отмени ревизионният акт, ако установи, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е длъжен да се произнесе по съществото на спора.

Не може да се направи извод, че за жалбоподателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит и от представеният по делото ДРА № 172/11.04.2007г., издаден от ТД на НАП-гр.Бургас след извършена ревизия на “Стат” ЕООД-гр.Бургас, който също не доказва начисляването на данъка и реалността на доставките.

Въпреки, че същият включва в обхвата на проверката периоди, които съвпадат с периодите, в които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по фактурите, издадени от  “Стат” ЕООД, по делото няма данни в декларирания от същото дружество данък по справките-декларации за съответните данъчни периоди да е включен и данъкът по издадените от него на жалбоподателя фактури. За неприложимостта на разпоредбите на чл.65, ал.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) е необходимо да се докаже, че вече е било отказано с ревизионен акт признаване на данъчен кредит по същите доставки на прекия доставчик на жалбоподателя, което обстоятелство да не е спорно. Такива безспорни данни по делото не са налице, поради което съдът приема, че чрез представения ревизионен акт не може да се докаже начисляването на данъка и реалността на доставките по процесните фактури, издадени на жалбоподателя от “Стат” ЕООД.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и недоказана, поради което  следва да бъде отхвърлена, като в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 992 лева.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Н. ***, против Ревизионен акт № 0200286/05.04.2007г., издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с  Решение № РД-10-263/11.06.2007г. на директора на Д "ОУИ" – Бургас, при ЦУ на НАП, с който на Н.П.Н. за данъчните периоди 1.07.2003г.-31.07.2003г., 1.12.2003г.-31.12.2003г., 1.01.2004г.-31.01.2004г., 1.04.2004г.-30.04.2004г., 1.05.2004г.-31.05.2004г., 1.08.2004г.-31.08.2004г., 1.09.2004г.-30.09.2004г., 1.12.2004г.-31.12.2004г., 1.01.2005г.-31.01.2005г., 1.02.2005г.-28.02.2005г., 1.04.2005г.-30.04.2005г., 1.05.2005г.-31.05.2005г., 1.06.2005г.-30.06.2005г., 1.07.2005г.-31.07.2005г., 1.08.2005г.-31.08.2005г., 1.09.2005г.-30.09.2005г., 1.10.2005г.-31.10.2005г., 1.11.2005г.-30.11.2005г., 1.12.2005г.-31.12.2005г., 1.01.2006г.-31.01.2006г. и 1.02.2006г.-28.02.2006г., е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 26 091,87 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6 494,27 лв. по фактури, издадени от “Стат” ЕООД-гр.Бургас, „Репет” ЕООД-гр.Габрово и „Агротехсервиз” ООД-гр.Средец.

ОСЪЖДА Н.П.Н. ***, да заплати на дирекция "ОУИ" – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 992 /деветстотин деветдесет и два/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: