Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1701

 

гр. Бургас, 16 септември  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХV състав, в съдебно заседание на дванадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                   ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 753/2013 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на ТД на НАП гр. Бургас, против решение № 246/14.02.2013 г. на Районен съд – гр. Бургас, постановено по н.а.х.д. № 136 по описа на БРС за 2013 г., с което е отменено наказателно постановление № 43194-О-0090590/20.04.2012 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което на „КОРОЗИОННО ЗАЩИТНИ УСЛУГИ- АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА” ООД, гр. Бургас, на осн. чл. 261 ал.1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Касаторът оспорва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Иска неговата отмяна, както и потвърждаване на наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не вземат становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас, счита жалбата за неоснователна.

Съдът намира, касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

АУАН с № 00190590 е съставен на 10.12.2008 г. за това, че търговското дружество не е подало в законоустановения срок до 31.03.2008 г. справка – годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2007 г., с което нарушило чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. За това нарушение и въз основа на цитирания АУАН било издадено, атакуваното пред районния съд, наказателно постановление.

Съдът е постановил правилен съдебен акт, тъй като за давността в административно-наказателното производство съдът следи служебно и тази давност към датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, е била изтекла.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предвижда, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за административнонаказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя. Ето защо, тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.

Съдът не споделя становището за алтернативност на двете хипотези при преценка за момента на изтичане на погасителната давност за административнонаказателното преследване. Ако една такава теза бъде споделена, то изобщо би се обезсмислила хипотезата за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен от административно-наказващия орган, то задължение на последния е в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административно-наказателното производство с издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то се приклудира и възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

В настоящия случая сме изправени именно пред тази хипотеза.

Разпоредбата на чл.92 от ЗКПО предвижда краен срок за подаване на декларации по този закон, след изтичането на който е налице извършено нарушение чрез бездействие, което подлежи на санкция. След като субект на задължението по този текст на ЗКПО не е подал декларацията си в срок до 31.03.2008г., то същият е извършил нарушение по чл.92, ал. 1 от ЗКПО на 01.04.2008г. От този момент съдът приема, че нарушителят е известен на административнонаказващия орган. Това е така, тъй като в случая има сливане между органа, пред който следва да бъде изпълнено задължението за подаване на декларация и този, който е компетентен да налага санкция за неизпълнение на това задължение. В случая за да констатира нарушението органът е извършил именно това – съпоставил е регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2007г. през 2008г., но много по-късно от времевият порядък, който разпоредбата на чл.34, ал.1 на ЗАНН предоставя.

Процесният АУАН е издаден на 10.12.2008г. – много след изтичане на тримесечният период, предвиден в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административно-наказателното производство.

Поради неоснователност на касационните оплаквания, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. Затова на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 246/14.02.2013 г. на Районен съд – гр. Бургас, постановено по н.а.х.д. № 136 по описа на БРС за 2013 г..

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: