Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                       гр. Бургас,   

 

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на десети декември, две хиляди и седма година,  в състав:

 

Съдия: В.Е.

 

при секретар Г. Д., разгледа докладваното от съдия В.Е. адм.д. № 732/2007 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на В.И.В. ***, в качеството му на ЕТ “Даин – В.В.”***, с адрес на управление *** и ЕИК по БУЛСТАТ 102627593, против ревизионен акт № 263133/16.04.2007 година (РА) на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта, в която е потвърден с решение № РД – 10-286/16.06.2007 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА в частта му, потвърдена с решението на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период февруари 2002, април 2002, май 2002, юни 2002, януари 2003, февруари 2003, октомври 2004, септември 2005, октомври 2005, ноември 2005, декември 2005 и януари 2006 година, както и по отношение на констатациите по ЗКПО (отм.) за 2001, 2002 и 2003 година.

Моли се за отмяна на РА, в частта в която е обжалван и потвърден с решението на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице, което има правен интерес, затова е допустима.

Разгледано по същество, тя е  частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 2500/29.09.2006 година на директор на дирекция “Контрол” при ТД – Бургас на НАП, по отношение на жалбоподателя е възложено извършването на ревизия с предметен обхват – за задължения по данък върху добавената стойност (ДДС), вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), здравно осигуряване (ЗО) и вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд – за периода 01.09.2001–31.08.2006 година, вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд – за периода 01.01.2002 – 31.08.2006 година, по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ)  периода 01.01.2001-31.12.2005 година и по Закона за корпоративното подоходно облагане - за периода 01.01.2001-31.12.2005 година. Извършването на ревизията е възложено на екип в състав -  главен инспектор по приходите Д. И. А. (ръководител), Р. П. Ч. - инспектор по приходите, Т. Т. И. – инспектор по приходите, Д. Н. Н. – старши инспектор по приходите, В. Г. Г. – главен инспектор по приходите и Н. К. Ж. – старши инспектор по приходите.

Резултатът от ревизията е описан в ревизионен доклад № 3133/08.02.2007 година, въз основа на който е издаден и  РА.

РА е оспорен пред директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП изцяло.

С решение № РД – 10-286/16.06.2007година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, ревизионният акт е отменен в частта по отношение на установени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период септември 2001, октомври 2001, ноември 2001 и декември 2001, като е потвърден в останалата си част.

 Като взе предвид изразените становища на страните, ангажираните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното.

 

І Относно формата на акта и съобразяването с целта на закона.

 

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. Актът е издаден с цел установяване липсата или наличието на публичноправни задължения на ревизираното лице - при съобразяване с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

 

ІІ Относно компетентността на органа издал РА

 

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 0263133/08.02.2007 година (лист 210), Д. И. А. (на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП) е определена да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

В жалбата до административния съд е направено възражение за нищожност на РА, като цяло, поради твърдяно нарушение на чл.119 ал.3 от ДОПК, а именно РА е издаден от орган по приходите, който е участвал в екипа, извършил ревизията и съставил ревизионния доклад. Чрез синтактично тълкуване се прави извод, че издателят на РА и на РД следва да са различни лица. Поддържа се, че е нарушен принципа на разделност.

Настоящият състав не споделя тези аргументи. В разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА освен на основание чл. 118, ал. 2 от ДОПК да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно законодателят е предоставил право на преценка на компетентният орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. В тази нова възможност се съдържа разликата от отменената правна уредба, изискваща идентичност на ревизиращ орган и издател на РА, но не може да бъде разглеждана по аргумент на противното, че създава забрана за персонално съвпадение между лицата, извършили ревизията и издателя на РА. Ограничаването на правните възможности за определяне на конкретни правомощия за лица, отговарящи по принцип на законодателните предпоставки е необходимо изрично да е регламентирано от законодателя, за да се приеме, че извършените от тях действия в кръга на предоставените им правомощията са недействителни поради забрана за възлагане извършването им точно от тези лица. В този смисъл в ДОПК не съществува забрана орган по приходите да издаде РА дори и да е участвал при извършване на данъчната ревизия, ако е надлежно оправомощен и за двете дейности.

Съдът намира за основателно, обаче, второто възражение за нищожност на РА, съдържащо се в жалбата – по отношение на конкретни данъчни периоди, за които има издадени данъчен акт да прихващане или връщане и акт за прихващане или възстановяване.

По делото са представени и приети, като доказателства, Данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) № 2252/92.07.2002 година (лист 51) и Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 12177/05.07.2006 година (лист 56), издадени от органи по приходите при ТД – Бургас на НАП. Между страните не се спори, че актовете са влезли в сила.

С тези актове, по отношение на жалбоподателя е извършена проверка за данъчни периоди, които съвпадат с периоди, ревизирани и в рамките на настоящото ревизионно производство –  април 2002, май 2002 и юни 2002 (по ДАПВ), и  ноември 2005, декември 2005 и януари 2006 година (по АПВ) - и по двете проверки са установени  суми за възстановяване, за разлика от установеното с оспорения РА.

ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като е  влязъл в сила такъв, изменението на установените с него данъчни задължения не може да бъде извършвано с настоящия РА, доколкото в закона е установен специален ред за изменение на установени данъчни задължения. Що се отнася до установеното с АПВ, мотивите на настоящия състав са сходни. Съгласно чл. 133 ал.1  от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Въпреки че не е ревизионен акт, АПВ е издаден в производство по глава ХVІ, раздел І от ДОПК, в което органът по приходите извършва проверка или ревизия на субекта и се произнася по дължимостта и размера на задължението, с което прихваща или възстановява ДДС. Съдът счита, че при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК компетентен да възложи ревизия е единствено съответния териториален директор на ТД на НАП. В настоящото ревизионно производство, ревизията е възложена от директора на дирекция “Контрол” при ТД – Бургас на НАП.

Затова, съдът намира, че след като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентен орган да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият и оспорен в настоящото производство РА е нищожен в частта си относно цитираните по-горе данъчни периоди - април 2002, май 2002 и юни 2002, ноември 2005, декември 2005 и януари 2006 година.

 

ІІІ По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт.

 

В жалбата до административния съд се излагат многобройни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и при издаването на РА. 

Изтъква се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при извършени насрещни проверки на съконтрахенти на предходни доставчици – ЕТ “Вегея- И. И.” (“Тотем 2003” ЕООД), “Пакула” ЕООД, “МСМ - 2001” ЕООД, “Норд Уест Трейд - 2001” ЕООД, “Велини 2002” ЕООД, “Марви НН” ЕООД, “Континент Трейд” ЕООД и “АА Интерком” ЕООД.

В съответствие с разпоредбата на чл. 160 ал.2 от ДОПК, като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на РА, съдът намира за установено следното.

Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 2500/29.09.2006 година (лист 412). Тя съдържа необходимите реквизити, връчена е на ревизираното лице на 09.10.2006 година, а определения в нея срок за извършване на ревизията не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК.

В рамките на срока за извършването й, е установено, че се налага продължаване на срока на ревизията, поради което със ЗВР № 3133/29.12.2006 година (лист 411) срокът за извършването на ревизията е удължен до 26.01.2007 година, отново в рамките на предвидения по чл.114 ал.2 от ДОПК срок. Заповедта е връчена на  В.В. на 05.01.2007 година.

Ревизионният доклад (РД – от лист 226 до 286) е съставен на 08.02.2007 година – в рамките на срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК, като, в съответствие с разпоредбата на чл.117 ал.4 от ДОПК, е връчен на ревизираното лице на 19.02.2007 година.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА (лист 210). РА (лист 211-225) е издаден в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

На 23.04.2007 година В.В. е уведомен за издаването на РА и е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

Директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на съконтрахенти на преки доставчици на ревизираното лице. Тези трети лица са ЕТ “Вегея- И. И.” (прехвърлен на “Тотем 2003” ЕООД), “Пакула” ЕООД, “МСМ - 2001” ЕООД, “Норд Уест Трейд - 2001” ЕООД, “Велини 2002” ЕООД, “Марви НН” ЕООД, “Континент Трейд” ЕООД и “АА Интерком” ЕООД.  В жалбата се поддържа, че при извършването им са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на реда за връчване на съобщения,  предвиден в чл.32 от ДОПК. В рамките на проверката за процесуална законосъобразност на РА, съдът установи следното.

С протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № 02-03-02 -2500-16/22.02.2007 година (лист 303), издаден  от ТД – София на НАП са оформени резултатите от проверката на “Тотем 2003” ЕООД – гр. София, правоприемник на ЕТ “Вегея- И. И.”***. За целите на проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № 11-53-03-05/10.01.2007 година, адресирано до “Тотем 2003” ЕООД. Адресът на дружеството е посетен два пъти – на 16.01.2007 година и на 29.01.2007 година. Посещенията са оформени с протоколи № 1/16.01.2007 година (лист 306) и № 20/29.01.2007 година (лист 305), от които се установява, че на този адрес няма офис на “Тотем 2003” ЕООД или лице за контакт с органите на данъчната администрация. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК (с № 1153-00-84/30.01.2007 година – лист 304), което е поставено на определеното за целта място в НАП на 30.01.2007 година и е свалено на 14.02.2007 година. По делото не са представени доказателства съобщението да е изпращано на адреса на дружеството по пощата, в съответствие с разпоредбата на  чл.32 ал.5 от ДОПК.  На интернет – страницата на НАП е публикувано съобщение до дружеството, в съответствие с нормата на чл.32 ал.4 изр. ІІ от ДОПК.

В жалбата се поддържа, че изобщо не е извършвана насрещна проверка на едноличния търговец, че до издаването на РА за него не са постъпили каквито и да е данни, затова констатациите на органа по отношение на доставките, извършени от него са изцяло произволни и недоказани.

Тези твърдения са опровергани от материалите по делото. Преписката по извършената насрещна проверка на ЕТ “Вегея- И. И.”***003” ЕООД – гр. София) съдържа необходимите доказателства за процесуалната законосъобразност на извършената проверка, постъпила е преди издаването на РА и е взета предвид от органа по приходите при издаването му

С ПИНП № 02-03-02-2500-10/04.01.2007 година (лист 342), издаден  от ТД – София на НАП са оформени резултатите от проверката на “Пакула” ЕООД – гр. София. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № 0080/4728/21.11.2006 година, адресирано до “Пакула” ЕООД. Адресът на дружеството е посетен двукратно – на 21.11.2006 година и на 28.11.2006 година. Посещенията са оформени с протоколи № 1318/21.11.2006 година (лист 347) и № 1453/28.11.2006 година (лист 345), от които се установява, че на този адрес не е осъществен контакт с представител на дружеството. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК (лист 344), което е поставено на определеното за целта място в НАП на 28.11.2006 година и е свалено на 20.12.2006 година. По делото не са представени доказателства съобщението, изпратено на адреса на дружеството по пощата, в съответствие с разпоредбата на  чл.32 ал.5 от ДОПК, да е получено. На интернет – страницата на НАП е публикувано съобщение до дружеството, в съответствие с нормата на чл.32 ал.4 изр. ІІ от ДОПК.

В жалбата се поддържа, че е налице съществено процесуално нарушение при извършването на насрещната проверка – извършено било само едно посещение на адреса на дружеството и то на некоректно посочен адрес. Писмото, с което е изпратено съобщение по пощата, било с непълен адрес.

Видно от материалите по делото, на адреса на управление на “Пакула” ЕООД са извършени две посещения в различни дни, като интервалът между тях е съобразен с нормата на чл.32 ал.1 от ДОПК. Действително, адресът на управление на дружеството в изпратеното по пощата съобщение и в протоколите за извършени посещения е посочен пестеливо – гр. София, ул. “Чаталджа” № 48. Въпреки това, настоящия състав приема, че адресът е индивидуализиран в достатъчна степен. Адресатът на посещенията и съобщението е търговско дружество, което би следвало, в съответствие с добрите търговски практики, да обозначи използваните помещения със съответните указателни знаци. От друга страна, видно от представените заверени копия от протоколи  (лист 347 и 345) продължителността  на посещенията от страна на органите по приходите на описания адрес (на първата дата – в продължение на 2 часа, а на втората – в продължение на 1 час) е била достатъчна, за да се установят описаните обстоятелства, още повече, че адресът е описан като “стара порутена къща”.

 

 

 

 

 

С ПИНП № 02-ДОК-9974/05.01.2007 година (лист 354), издаден  от ТД – Перник на НАП са оформени резултатите от проверката на “МСМ - 2001” ЕООД. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № 01-7002-2924/24.11.2006 година, адресирано до “МСМ - 2001” ЕООД. Адресът на дружеството е посетен на 12.12.2006 година. Посещението е  оформено с протокол № 871/12.12.2006 година (лист 358), от който се установява, че на този адрес няма офис на дружеството и не е осъществен контакт с негов представител. Данните са получени от длъжностно лице – служител на рецепцията на хотела, в който е посочен адреса на дружеството. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК (с № 6641/13.12.2006 година  – лист 361), което е поставено на определеното за целта място в НАП на 13.12.2006 година и е свалено на 28.12.2006 година. По делото са представени доказателства, че съобщението е изпращано на адреса на дружеството по пощата – до управителя И. С., в съответствие с разпоредбата на  чл.32 ал.5 от ДОПК. На интернет – страницата на НАП е публикувано съобщение до дружеството, в съответствие с нормата на чл.32 ал.4 изр. ІІ от ДОПК.

С ПИНП № 02-03-02-2500-12/29.12.2006 година (лист 363), издаден  от ТД – София на НАП са оформени резултатите от проверката на “Норд Уест Трейд - 2001” ЕООД. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № 06-00-4001/20.11.2006 година, адресирано до “Норд Уест Трейд - 2001” ЕООД (лист 370). Адресът на дружеството е посетен на 20.11.2006 година и на 06.12.2006 година. Посещенията са  оформени с протокол № 801/20.11.2006 година (лист 366) и протокол № 876/06.12.2006 година (лист 365), от които се установява, че на този адрес не е открит представителят на дружеството – И. С. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК, което е поставено на определеното за целта място в НАП на 06.12.2006 година и е свалено на 21.12.2006 година. По пощата е изпратено съобщение на адреса на дружеството, в съответствие с разпоредбата на  чл.32 ал.5 от ДОПК. Известието за доставяне е върнато в цялост, с отбелязване, че не е потърсено. На интернет – страницата на НАП е публикувано съобщение до дружеството, в съответствие с нормата на чл.32 ал.4 изр. ІІ от ДОПК.

С ПИНП № 9977/08.01.2007 година (лист 349), издаден  от ТД – София на НАП са оформени резултатите от проверката на “Велини 2002” ЕООД - София. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № 101402/0678/01.12.2006 година, адресирано до “Велини 2002” ЕООД. Адресът на дружеството е посетен на 01.12.2006 година и на 11.12.2006 година. Посещенията са  оформени с протокол № 8040/01.12.2006 година (лист 351) и протокол № 8531/11.12.2006 година (лист 352), от които се установява, че на този адрес не е открит представител на дружеството. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК (с № 10402/0678/12.12.2006 година  – лист 350), което е поставено на определеното за целта място в НАП на 12.12.2006 година и е свалено на 28.12.2006 година. По делото не са представени доказателства за изпращане по пощата на съобщение на адреса на дружеството, в съответствие с разпоредбата на  чл.32 ал.5 от ДОПК.

В жалбата е направено възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при извършването на тази насрещна проверка, изразяващо се в неизпращане на съобщение до дружеството по пощата и липса на съобщение на интернет-страницата на НАП.

Възражението е основателно в частта си относно липсата на изпратено съобщение по пощата. Що се отнася до публикуването на съобщението в интернет, след служебна справка на интернет-страницата на НАП, съдът установи, че в “Бюлетин на издирваните от НАП лица” (по чл.32 от ДОПК) е публикувано съобщение до “Велини 2002” ЕООД, с което дружеството е известено, че следва да му бъде връчено ИПДПОЗЛ по ревизионното производство. Неуведомяването по пощата не е съществено процесуално нарушение и съдът не следва да игнорира резултатите от проверката единствено на това основание.

С ПИНП № 9977/08.01.2007 година (лист 373), издаден  от ТД – София област на НАП са оформени резултатите от проверката “Марви НН” ЕООД – гр. София. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, адресирано до “Марви НН” ЕООД. Адресът на дружеството е посетен на 01.12.2006 година и на 11.12.2006 година. Посещенията са  оформени с протокол № 8038/01.12.2006 година (лист 375) и протокол № 8560/11.12.2006 година (лист 376), от които се установява, че на този адрес не е открит представителят на дружеството – С. А. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК (с № 10402/0679/12.12.2006 година  – лист 374), което е поставено на определеното за целта място в НАП на 12.12.2006 година и е свалено на 28.12.2006 година. По делото не са представени доказателства за изпращане по пощата на съобщение на адреса на дружеството, в съответствие с разпоредбата на  чл.32 ал.5 от ДОПК.

В жалбата е направено възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при извършването на тази насрещна проверка, изразяващо се в неизпращане на съобщение до дружеството по пощата и липса на съобщение на интернет-страницата на НАП.

Възражението е основателно в частта си относно липсата на изпратено съобщение по пощата. Що се отнася до публикуването на съобщението в интернет, след служебна справка на интернет-страницата на НАП, съдът установи, че в “Бюлетин на издирваните от НАП лица” (по чл.32 от ДОПК) е публикувано съобщение до “Марви НН” ЕООД, с което дружеството е известено, че следва да му бъде връчено ИПДПОЗЛ по ревизионното производство. Неуведомяването по пощата не е съществено процесуално нарушение и съдът не следва да игнорира резултатите от проверката единствено на това основание.

Съдът констатира, че издателят, номерът и датата на издаване на този ПИНП са идентични с издателя, номера и датата на издаване на ПИНП на “Велини 2002” ЕООД. Въпреки това, с оглед различното съдържание на двата ПИНП и приложените към тях доказателства, съдът приема, че в случая е налице техническа грешка, допусната при съставянето им от органа по приходите – инспектор Г. Н. С. Още повече, че възложените му искания за извършване на насрещна проверка на “Велини 2002” ЕООД и  Марви НН” ЕООД се различават с една цифра в изходящите си номера.

 

 

 

 

 

 

 

С ПИНП № 10203/13.12.2006 година (лист 389), издаден  от ТД – София област на НАП са оформени резултатите от проверката на “Континент Трейд” ЕООД. За целите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № 101402/0685/24.11.2006 година, адресирано до “Континент Трейд” ЕООД  (лист 388). Искането е връчено по пощата на 01.12.2006 година, чрез упълномощено лице – Д. (лист 389 стр.ІІ). В указания в закона седемдневен срок, от страна на проверяваното лице не са представени поисканите документи нито са депозирани писмени обяснения.

В жалбата се изтъква, че е допуснато съществено процесуално нарушение при уведомяването на дружеството за извършената насрещна проверка, като не са правени посещения на адреса на дружеството, не са съставяни протоколи за това и не са изготвяни съобщения по чл.32 ал.4 от ДОПК.Поддържа се, че установеното от органа по приходите не следва да се кредитира.

Съдът не споделя тези съображения. “Континент Трейд” ЕООД е уведомено за извършваната насрещна проверка по реда на чл.29 ал.3 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, съобщения могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Видно от представеното копие от известие за доставяне, дружеството е уведомено чрез “Български пощи” ЕАД. В известието е посочен номера на ИПДПОЗЛ, а самото известие е получено от пълномощник, в съответствие с чл.29 ал.6 от ДОПК. При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, тъй като “Континент Трейд” ЕООД е уведомено по общия ред на чл.29 от ДПОК, което обезсмисля уведомяване, по реда на чл.32 от ДОПК.

По отношение на  “АА Интерком” ЕООД – гр. София са извършени две насрещни проверки, като твърденията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения са съсредоточени върху проверката извършена по ИПДПОЗЛ № 14-37-02-0231/08.12.2006 година (лист 392).

В жалбата се поддържа, че не е извършено нито едно процесуално действие по връчване на искането, като са описани стъпките, които е следвало да предприеме администрацията за уведомяването на “АА Интерком” ЕООД. От анализа на описаните действия, съдът прави извод, че, според жалбоподателя, органът по приходите е следвало да приложи разпоредбите на чл.32 от ДОПК, в които е уреден особен случай на връчване на съобщение – чрез прилагане към досието на лицето. Тази хипотеза на уведомяване, обаче, е специална и се прилага ако лицето не е било уведомено по общия ред, описан в чл.29 от ДОПК В случая, видно от материалите по делото, “АА Интерком” ЕООД е уведомено по реда на чл.29 ал.3 във връзка с ал.6 от ДОПК. Искането е връчено по пощата на 20.12.2006 година, чрез упълномощеното лице – А. (лист 393 стр.ІІ). В указания в закона седемдневен срок, от страна на проверяваното лице не са представени поисканите документи нито са депозирани писмени обяснения. Затова и направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение  е неоснователно.

С оглед на изложеното, съдът намира че в производството по издаването на оспорения РА не са допуснати съществени процесуални нарушения.

 

ІV По материалната законосъобразност на акта .

 

Предмет на оспорване в настоящото производство са установените в РА и потвърдени с решението на директора на ДОУИ задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период февруари 2002, април 2002, май 2002, юни 2002, януари 2003, февруари 2003, октомври 2004, септември 2005, октомври 2005, ноември 2005, декември 2005 и януари 2006 година, както и по отношение на констатациите по ЗКПО (отм.) за 2001, 2002 и 2003 година. С оглед констатираните основания за прогласяване на нищожност на РА, съдът намира, че следва да провери материалната законосъобразност на акта само по отношение на констатациите по ЗКПО (отм.), а по ЗДДС - за данъчните периоди февруари 2002, януари 2003, февруари 2003, октомври 2004, септември 2005 и  октомври 2005 година. Затова и материалноправната проверка на оспорения акт е ограничена в тези предели.

 

1. За задълженията по ЗКПО (отм.)

 

За данъчните периоди  2001 година, 2002 година и 2003 година е извършено увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя, на основание чл. 23 ал.2 т.13 от ЗКПО със сумите - 732,90 лева (за 2001 година), 840 лева (за 2002 година) и 840 лева (за 2003 година).

Основанието на органа да извърши увеличението е обстоятелството, че описаните суми представляват разходи за социални осигуровки на В.И.В., в качеството му на едноличен търговец, а осигуровките не са необходимо присъщи разходи за дейността му. Органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ – отм.) във връзка с глава ІІ чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО (отм.), като е приел, че намалението е извършено в нарушение на нормативните счетоводни изисквания – преди данъчното преобразуване.

Жалбоподателят оспорва констатациите, като представя съдържанието на чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО (отм.) за процесните години, поддържа че то е неотносимо към извършеното увеличение. Претендира, че в РД не са установени нарушения на счетоводните изисквания при водене на счетоводството (като се позовава на стр. 26 от РД – лист 237 стр.ІІ от делото), затова констатациите са вътрешно противоречиви. Отделно, поддържа, че констатациите за 2003 година са незаконосъобразни, като постановени на несъществуващо правно основание.

Съгласно чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО (отм.), в редакцията му към ДВ бр. 105/2000 година, в сила за данъчен период 2001 година, финансовият резултат, преди данъчното преобразуване следва да се увеличи с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат. Съдържанието на текста е идентично и за данъчен период 2002 година (съгласно редакцията му към ДВ брой 110/2001 година  и ДВ брой 61/2002 година). За данъчен период 2003 година, обаче, съдържаните на текста е изменено значително, в смисъл, че увеличаването на финансовия резултат следва да се извърши с разходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV на ЗКПО (отм.).

Съдът не споделя възражението за вътрешна противоречивост на констатациите за 2001 и 2002 година (във връзка с увеличението на финансовия резултат на  ревизираното лице). По същество, за тези два периода жалбоподателят не е изложил конкретни съображения за материална незаконосъобразност, а се е позовал на противоречието между общите фрази, свързани с правилното прилагане на Закона за счетоводството, от една страна, а от друга - с установеното на 2001 и 2002 година по ЗКПО (отм.). Според съда, фактическата обстановка по приложението на ЗКПО (отм.) за 2001 и 2002 година е установена правилно от органа по приходите и е съотнесена към коректната правна норма на закона.

Що се отнася до констатациите за 2003 година, жалбата в тази й част, е основателна. Корекцията (увеличението) на финансовия резултат на жалбоподателя е извършено на основание чл. 23 ал.2 т.13 от ЗКПО (отм.), който обаче, към 2003 година, е със съдържание, неотносимо към установеното от органа по приходите.

 

            2. Относно установените задължения по ЗДДС (отм.)

 

            За данъчен период 01.02.2002-28.02.2002 година.

В рамките на данъчния период, на основание чл.65 ал.4 т.4 (в редакцията му към 01.01.2002 година) от ЗДДС (отм.), е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците “Борияна” ЕООД и  “Грънчарови” ЕООД.

Борияна” ЕООД е издало една фактура на  жалбоподателя – фактура № 668/01.02.2002 година (на стойност 12 510 лева и ДДС 2502 лева) с предмет на доставката – 1200 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходен доставчик на “Борияна” ЕООД по тази доставка е ЕТ “Вегея – Иван И.”, чиито правоприемник е “Тотем 2003” ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на “Тотем 2003” ЕООД, при която  е установено, че на адреса за кореспонденция не е открит представител на дружеството, както и че не са представени доказателства относно материалната и техническата му обезпеченост да осъществи доставката. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), актуален към конкретния данъчен период, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Видно от доказателствата по делото, “Тотем 2003” ЕООД е уведомено по реда на чл.32 от ДОПК за извършената насрещна проверка и в указания срок не е представило относимите доказателства относно реалността на доставката. Затова и в съответствие с чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите законосъобразно е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера описан по фактурата издадена от “Борияна” ЕООД.

В жалбата до административния съд се изтъква, че като основание за отказ в РА е посочен чл.109 ал.11 и ал.12 от ДПК и се развива тезата, че ревизиращият орган не е изпълнил задължението си да изследва налице ли са предпоставките за прилагането му (т.е. не е изложил констатации в тази насока). При проверката на РА и РД, настоящият състав не откри позоваване на тази разпоредба от страна на органа по приходите, като основание са посочени единствено норми от ЗДДС (отм.).

“Грънчарови” ЕООД е издало две фактури на  жалбоподателя – фактура № 80/13.02.2002 година (на стойност 12 000 лева и ДДС 2400 лева) с предмет на доставката – 3000 кг сухо мляко и фактура № 88/25.02.2002 година (на стойност 4140 лева и ДДС 828 лева) с предмет на доставката – 1000 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходен доставчик на  “Грънчарови” ЕООД по тази доставка е “Пакула” ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на “Пакула” ЕООД, при която  е установено, че на адреса за кореспонденция не е открит представител на дружеството, както и че не са представени доказателства относно материалната и техническата му обезпеченост да осъществи доставката. Установено е, че “Пакула” ЕООД не е начислило ДДС. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), актуален към конкретния данъчен период, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

От доказателствата по делото се установява, че “Пакула” ЕООД е уведомено по реда на чл.32 от ДОПК за извършената насрещна проверка и в указания срок не е представило относимите доказателства относно реалността на доставката. Затова и в съответствие с чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите законосъобразно е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера описан по фактурите, издадени от “Грънчарови” ЕООД.

 

            За данъчен период 01.01.2003 - 31.01.2003 година.

В рамките на данъчния период, на основание чл.65 ал.4 т.4 (в редакцията му към ДВ, бр. 117 от 2002 година) от ЗДДС (отм.), е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика  “Грънчарови” ЕООД.

В интервала 24.01.2003 – 28.01.2003 година, “Грънчарови” ЕООД е издало шест фактури на  жалбоподателя с последователни номера от 230 до 235, с обща стойност 25 500 лева и ДДС 5100 лева, и с предмет на доставката – общо 8000 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходни доставчици на  “Грънчарови” ЕООД по тази доставка са “Пакула” ЕООД и “Велини 2002” ЕООД.

С оглед установяване реалност на доставките между “Грънчарови” ЕООД, от една страна и  Пакула” ЕООД, и “Велини 2002” ЕООД, от друга, ревизиращият орган е извършил насрещна проверка на двете дружества

По отношение на “Пакула” ЕООД, резултатите от извършената насрещна проверка са идентични с установеното за данъчен период февруари 2002 година. Органът по приходите е приел, че липсва реалност на доставката, като мотивите му са еднакви с вече описаните. Съдът ги споделя изцяло, поради което счита, че не следва да ги преповтаря изрично и по отношение на този данъчен период.

Що се отнася до извършена е насрещна проверка на “Велини 2002” ЕООД, съдът намира за установено следното. На адреса за кореспонденция на това дружество не е открит негов представител, а в указания в закона срок пред ревизиращия орган не са представени доказателства относно материалната и техническата му обезпеченост да осъществи доставката. Установено е, че “Велини 2002” ЕООД не е начислило дължимия ДДС. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), актуален към конкретния данъчен период, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

От доказателствата по делото се установява, че “Велини 2002” ЕООД е уведомено по реда на чл.32 от ДОПК за извършената насрещна проверка и в указания срок не е представило относимите доказателства относно реалността на доставката. Затова и в съответствие с чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите законосъобразно е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера описан по фактурите,  издадени от  “Грънчарови” ЕООД.

Изводът за законосъобразност на тези констатации в РА, не е разколебан и от представените от жалбоподателя заверени копия от приемателно-предавателни протоколи (лист 1095 и 1096 от делото) между “Велини 2002” ЕООД  и “Грънчарови” ЕООД, както и извлечение от хронологична ведомост за сметка 453/2 на “Велини 2002” ЕООД (лист 1098 стр.ІІ) и дневник за продажбите за месец януари 2003 година (лист 1105).  Протоколите не са официални документи. Те не са подписани от представител на “Грънчарови” ЕООД, а не е ясно и кой ги е подписал от страна на “Велини 2002” ЕООД, доколкото като материалноотговорно лице, от страна на това дружество, е посочен “С. Г.”. Очевидно, подписът на протоколите, положен върху печата на “Велини 2002” ЕООД, не съдържа графична информация, от която да се направи извод, че лицето С. Г. е подписало протоколите от името на “Велини 2002” ЕООД. Затова, съдът не кредитира тези доказателства. Що се отнася до представените извлечения от хронологична ведомост за сметка 453/2 на “Велини 2002” ЕООД, с оглед нормата на чл.51 от ДОПК, съдът намира, че, само по себе си, то е недостатъчно като доказателство, тъй като не са представени доказателства за редовното водене на счетоводните документи от страна на дружеството, както и не е ясно кое лице и в какво качество е съставило и предало на жалбоподателя това копие, презаверено от самия него. По отношение на представеното от жалбоподателя извлечение от дневника за продажбите на “Велини 2002” ЕООД  (лист 1105), мотивите на съда за процесуалната стойност на това доказателство са идентични с изложените.

 

            За данъчен период 01.02.2003 - 28.02.2003 година.

В рамките на данъчния период, на основание чл.65 ал.4 т.4 (в редакцията му към ДВ, бр. 117 от 2002 година) от ЗДДС (отм.), е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика  “Грънчарови” ЕООД.

 “Грънчарови” ЕООД е издало две фактури на  жалбоподателя - с № 260/27.02.2003 година ( на стойност 3650 лева и ДДС 730 лева) с предмет на доставката 1000 кг сухо мляко и с № 261/28.02.2003 година (на стойност 3650 лева и ДДС 730 лева) с предмет на доставката 1000 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходен доставчик на  “Грънчарови” ЕООД по тази доставка е “Велини 2002” ЕООД.

Във връзка с извършената насрещна проверка на “Велини 2002” ЕООД, съдът намира за установено следното. На адреса за кореспонденция на това дружество не е открит негов представител, а в указания в закона срок пред ревизиращия орган не са представени доказателства относно материалната и техническата му обезпеченост да осъществи доставката. Установено е, че “Велини 2002” ЕООД не е начислило дължимия ДДС. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), актуален към конкретния данъчен период, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

От доказателствата по делото се установява, че “Велини 2002” ЕООД е уведомено по реда на чл.32 от ДОПК за извършената насрещна проверка и в указания срок не е представило относимите доказателства относно реалността на доставката. Затова и в съответствие с чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера описан по фактурите, издадени от  “Грънчарови” ЕООД.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя са представени доказателства, с които е направен опит за оборване на констатациите по ЗДДС (отм.) за този данъчен период. Представени са заверени от жалбоподателя  копия от приемателно-предавателни протоколи (лист 1094 и 1097) между “Велини 2002” ЕООД  и “Грънчарови” ЕООД, както и извлечение от хронологична ведомост за сметка 453/2 на “Велини 2002” ЕООД за месец февруари 2003 (лист 1099-1100) и дневник за продажбите за месец февруари 2003 година (лист 1102-1104).  Представените протоколи не са официални удостоверителни документи. Те не са подписани от представител на “Грънчарови” ЕООД, а не е ясно и кой ги е подписал от страна на “Велини 2002” ЕООД, доколкото като материалноотговорно лице, от страна на това дружество, е посочен “С. Г”. Очевидно, подписът на протоколите, положен върху печата на “Велини 2002” ЕООД, не съдържа графична информация, от която да се направи извод, че лицето С. Г. е подписало протоколите от името на “Велини 2002” ЕООД. Затова, съдът не кредитира тези доказателства. Що се отнася до представените извлечения от хронологична ведомост за сметка 453/2 на “Велини 2002” ЕООД, с оглед нормата на чл.51 от ДОПК, съдът намира, че, само по себе си, то е недостатъчно като доказателство, тъй като не са представени доказателства за редовното водене на счетоводните документи от страна на дружеството, както и не е ясно кое лице и в какво качество е съставило и предало на жалбоподателя това копие, презаверено от самия него. По отношение на представеното от жалбоподателя извлечение от дневника за продажбите на “Велини 2002” ЕООД , мотивите на съда за процесуалната стойност на това доказателство са идентични с изложените.

 

            За данъчен период 01.10.2004 - 31.10.2004 година.

В рамките на данъчния период на ревизираното лице е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от доставчика  “Грънчарови” ЕООД.

 “Грънчарови” ЕООД е издало на  жалбоподателя фактура с № 591/29.10.2004 година (на стойност 2000 лева и ДДС 400 лева) с предмет на доставката 500 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходен доставчик на  “Грънчарови” ЕООД по тази доставка е “Марви НН” ЕООД, на което също е извършена насрещна проверка.

Във връзка с извършената насрещна проверка на “Марви НН” ЕООД, съдът намира за установено следното. На адреса за кореспонденция на това дружество не е открит негов представител, а в указания в закона срок пред ревизиращия орган не са представени доказателства относно материалната и техническата му обезпеченост да осъществи доставката. Установено е, че “Марви НН” ЕООД не е начислило дължимия ДДС. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), актуален към конкретния данъчен период, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

От доказателствата по делото се установява, че “Марви НН” ЕООД е уведомено по реда на чл.32 от ДОПК за извършената насрещна проверка и в указания срок не е представило относимите доказателства относно реалността на доставката. Затова и в съответствие с чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера, описан по фактурата издадена от “Грънчарови” ЕООД на ЕТ “Даин – В.В.”.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя са представени доказателства, с които е направен опит за оборване на констатациите по ЗДДС (отм.) за този данъчен период. Представени са заверено от жалбоподателя  копие от приемателно-предавателен протокол (лист 1084) между “Марви НН” ЕООД  и “Грънчарови” ЕООД, както и извлечение от хронологична ведомост за сметка 304 на “Марви НН” ЕООД за месец октомври 2004 (лист 1081), хронологична ведомост за сметка 604 и 605 за месец октомври 2004 година (лист 1082 и 1083). Представеният протокол не е официален удостоверителен документ. Въпреки различната си дата на изготвяне (в сравнение с протоколите за периода февруари 2003) и този протокол не е подписан от представител на “Грънчарови” ЕООД, както и не е ясно кой го е подписал от страна на “Марви НН” ЕООД (подобно на протокола, подписан от “Велини 2002” ЕООД). Като материалноотговорно лице от страна на “Марви НН” ЕООД е посочена З. М. Подписът, положен на протокола (върху печата на “Марви НН” ЕООД) съдържа изписана първоначална буква “З”, но се различава значително от подписа, положен от това лице върху фактурата на лист 1080 от делото.

Представените извлечения от хронологична ведомост за сметка 304, 604 и 605 на “Марви НН” ЕООД, с оглед нормата на чл.51 от ДОПК, съдът намира за недостатъчни по проведеното оспорване, тъй като не са представени доказателства за редовното водене на счетоводните документи от страна на дружеството, както и не е ясно кое лице и в какво качество е съставило и предало на жалбоподателя тези копия, презаверени от самия него.

Съдът констатира пълна идентичност в топографските признаци на документите, съставени между “Грънчарови” ЕООД, от една страна, и от друга – от “Марви НН” ЕООД и “Велини” ЕООД - начинът на разполагане на текста, таблиците, печатите – големина, форма и шрифта на буквите и мястото на подписите върху тях. И ако за приемателно-предавателните протоколи е възможно обяснение – да са изготвени от “Грънчарови” ЕООД (въпреки, че не са подписани), то за представените извлечения от хронологични ведомости и дневници за продажби, съдът приема, че те са съставени за нуждите на настоящото производство в по-късен момент, различен от претендираната дата на доставката – за да бъдат опровергани констатациите в РА. Затова, съдът не кредитира тези доказателства.

Освен коментираните доказателства, от страна на жалбоподателя са представени и ветеринарно-медицински свидетелства, експертни листове и протоколи за осъществен контрол от РВС – Варна (лист 513-528 и 531-536) в опит да се докаже реалност на доставките на сухо мляко от “Марви НН” ЕООД към “Грънчарови” ЕООД, а оттам и незаконосъобразност на констатациите в РА.

След като се запозна със съдържанието им, съдът намира, че те са неотносими към настоящия правен спор. С тях се установяват факти, които са ирелевантни по делото – извършени изследвания на качеството на сухо мляко. Тези обстоятелства нямат връзка с обжалвания РА, а цитираните документи ненужно обременяват доказателствения материал.

При така установената фактическа обстановка и с оглед формулираните изводи, съдът приема, че констатациите в РА по ЗДДС (отм.) за разглеждания данъчен период са законосъобразни.

 

 

            За данъчен период 01.09.2005 - 30.09.2005 година.

В рамките на данъчния период на ревизираното лице е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика  Милки груп” ООД.

 Милки груп” ООД е издало на  жалбоподателя две фактури - с № 1014/20.09.2005 година с предмет на доставката 1000 кг сухо мляко и № 1016/21.09.2005 година с предмет на доставката 500 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходен доставчик на  Милки груп” ООД по тази доставка е “Континент Трейд” ЕООД, на което също е извършена насрещна проверка.

Във връзка с извършената насрещна проверка на “Континент Трейд” ЕООД, съдът намира за установено следното. В указания в закона срок, след получаването на ИПДПОЗЛ от упълномощеното лице,  пред ревизиращия орган не са представени изисканите доказателства относно материалната и техническата обезпеченост на дружеството да осъществи доставката. Установено е, че “Континент Трейд” ЕООД не е начислило дължимия ДДС. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Затова и в съответствие с чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера, описан по фактурите, издадени от “Милки груп” ООД на ЕТ “Даин – В.В.”.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя са представени, многобройни писмени доказателства, с част от които се обосновава реалност на доставката, осъществена между данъчната банши “Континент Трейд” ЕООД и  Милки груп” ЕООД. Това са - копие от приемателно-предавателен протокол (лист 1067) между “Континент Трейд” ЕООД и “Милки груп” ЕООД, фактура № 1228/14.07.2005 година (лист 1036), платежни нареждания (лист 1032), дневник на продажбите на “Континент трейд” ЕООД за юли 2005 година (лист 1033-1035), справки до НОИ за предходен доставчик (“Макси трейд” ЕООД)  както и договор за наем на склад (лист 1037-1039).

След като се запозна със съдържанието на тези доказателства, съдът намира, че реалността на доставката между “Континент Трейд” ЕООД и “Милки груп” ЕООД не е доказана.

Приемателно-предавателният протокол е подписан от представители на двете дружества, като в него е посочено единствено количеството сухо мляко, което се предава, без да е ясно по кое правоотношение между тези дружества е извършено фактическото предаване на властта върху стоката. Представените платежни нареждания доказват прехвърляне на средства между дружествата, както и плащане по три фактури, но от тях не може да се направи извод за заплащане по фактура № 1228/14.07.2005 година, поради липса посочени дати на издаване на описаните в нареждането фактури. Не са представени и доказателства за заплащането на дължимия ДДС, а доказателствената тежест за оборването на този отрицателен факт е възложена на жалбоподателя. Изводът за липса на реалност на доставката се допълва и от факта, че в представения дневник на продажбите, за посочената дата – 14.07.2005 година (лист 1033) е отразено, че на “Милки груп” ЕООД е доставена “услуга”, а не “стока”, каквото е сухото мляко предмет на доставката.

Що се отнася, до доказателствата относно “Макси трейд” ЕООД, предходен доставчик на “Континент трейд” ЕООД, съдът ги намира за неотносими по делото, като изразява възхищението си от логистичните способности на двете  дружества да организират в рамките на един същ ден (14.07.2005 година) приемане и предаване на 25 000 кг сухо мляко, едновременно в гр. София и гр. Варна (лист 1059 и 1067).

При така установената фактическа обстановка и с оглед формулираните изводи, съдът приема, че констатациите в РА по ЗДДС (отм.) за разглеждания данъчен период са законосъобразни.

 

 

            За данъчен период 01.10.2005 - 31.10.2005 година.

В рамките на данъчния период на ревизираното лице е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика  Милки груп” ООД.

 Милки груп” ООД е издало на  жалбоподателя три фактури - с № 1940/26.10.2005 година с предмет на доставката 1000 кг сухо мляко, № 1943/27.10.2005 година с предмет на доставката 1000 кг сухо мляко  и № 1944/28.10.2005 година с предмет на доставката 1000 кг сухо мляко. За установяване на реалност на доставката, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка. При нея е установено, че предходен доставчик на  Милки груп” ООД по тази доставка е “АА Интерком” ЕООД, на което също е извършена насрещна проверка.

Във връзка с извършената насрещна проверка на “АА Интерком” ЕООД, съдът намира за установено следното. В указания в закона срок, след получаването на ИПДПОЗЛ от упълномощеното от дружеството лице,  пред ревизиращия орган не са представени изисканите доказателства относно материалната и техническата обезпеченост на дружеството да осъществи доставката. Установено е, че “АА Интерком” ЕООД не е начислило дължимия ДДС. Съгласно текста на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС (отм.), данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект за доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК.

Затова и в съответствие с чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 и ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите е отказал признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице до размера, описан по фактурите, издадени от “Милки груп” ООД на ЕТ “Даин – В.В.”.

Жалбоподателят е представил писмени доказателства, с които се обосновава реалност на доставката, осъществена между “АА Интерком” ЕООД и  Милки груп” ЕООД - копие от приемателно-предавателен протокол  между “АА Интерком” ЕООД и “Милки груп” ЕООД (лист 955), фактура № 2933/06.10.2005 година (лист 954), хронологична справка за сметка 304 за октомври 2005 година (лист 987), дневник на продажбите на “АА Интерком” ЕООД за октомври 2005 година (лист 983-986).

След като се запозна със съдържанието на тези доказателства, съдът намира, че реалността на доставката между “АА Интерком” ЕООД и “Милки груп” ЕООД не е доказана.

Част от представените  документи са извлечения и от тях не може да се установи доколко редовно е било водено счетоводството на третото лице “АА Интерком” ЕООД, за да бъдат кредитирани като достоверни. Приемателно -  предавателния протокол е с дата, еднаква с датата на фактурата – 06.10.2005 година, но от него не може да се установи дали е подписан в рамките на същото правоотношение, по повод, което е издадена фактурата. Идентичността в количеството сухо мляко – 25 000 кг, описано в протокола и във фактурата, само по себе си, не доказва идентичност и на удостоверените обстоятелства. По делото не са представени доказателства за начина на предаване на стоката и транспортните средства, които са използвани. Не са представени и доказателства, които оборват установения от органа по приходите отрицателен факт – неплащане на ДДС по тази доставка.

При така установената фактическа обстановка и с оглед формулираните изводи, съдът приема, че констатациите в РА по ЗДДС (отм.) за разглеждания данъчен период са законосъобразни.

В съдебно заседание, като свидетел, по искане на жалбоподателя е допуснат до разпит  Д. П. П. на 62 години

Свидетелят заявява, че е извършвал превоза на сухото мляко доставено на жалбоподателя от “Борияна” ЕООД, “Грънчарови” ООД, “Милки груп” ООД и “АА Интерком” ЕООД. Превозът бил осъществяван от София или Варна до Бургас. Свидетелят посочва, че е извършвал тези превози в продължение на близо 4 (четири) години, от февруари 2002 до януари 2006 със собствен транспорт – Фолксваген “Транспортер”. Не са били съставяни счетоводни документи или товарителници, а стоката е била карана с експедиционна бележка директно до базите на “Победа” АД.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, поради очевидната им тенденциозност и ярко противоречие с останалите доказателства по делото, включително и такива, които са представени от жалбоподателя.

Димитър Петров е извършвал превоз за приятеля си В.В. (лист 1364 стр.І първи абзац) в продължение на  три години и единадесет месеца, като този период съвпада удивително с периода на извършваната ревизия. За това време, превозвачът е получил пари “на няколко пъти” и то само за горивото, въпреки че се е “договарял” с жалбоподателя. Въпреки значителните количества сухо мляко, които е транспортирал свидетелят и значителните разстояния, които е изминал, не са съставяни обичайните превозни документи. Свидетелят никога не е направил курс/превоз единствено за жалбоподателяедноличиният търговец и негов приятел е бил обслужван между другото – докато г-н П. е осъществявал собствената си търговска дейност. По делото не са представени експедиционните бележки, които се твърди, че са били съставяни. В представените от жалбоподателя 117 броя “разписки за приета стока от външен доставчик”, издадени от “Победа” АД  (лист 554-671), като шофьори – доставчици са посочени с фамилиите си 22 различни лица. Приятелят на жалбоподателя -  Д. П. П., не е сред тях.

По делото е изготвена и експертиза – със задачи, формулирани от процесуалния представител на жалбоподателя. Макар и коректно изготвено, заключението на вещото лице е неотносимо. Предмет на правния спор пред административния съд не е реалността на доставките, осъществени от преките доставчици на жалбоподателя -  Борияна” ЕООД, “Грънчарови” ООД, “Милки груп” ООД и “АА Интерком” ЕООД, а начисляването на ДДС и реалност на доставките, осъществени между тези дружества и техните доставчици.

По изложените съображения, РА следва да бъде обявен за нищожен относно констатираното за данъчни периоди - април 2002, май 2002 юни 2002, ноември 2005, декември 2005 и януари 2006 година,  отменен в частта относно констатациите по ЗКПО за 2003 година, а жалбата, в останалата й част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На страните следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от жалбата.

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И

ОБЯВЯВА нищожността на ревизионен акт № 263133/16.04.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта относно констатациите по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди - април 2002, май 2002 юни 2002, ноември 2005, декември 2005 и януари 2006 година.

ОТМЕНЯ на ревизионен акт № 263133/16.04.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в частта относно констатациите по ЗКПО (отм.) за  2003 година.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В. ***, в качеството му на ЕТ “Даин – В.В.”*** против ревизионен акт № 263133/16.04.2007 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП в останалата й част.

ОСЪЖДА В.И.В. ***, в качеството му на ЕТ “Даин – В.В.”***, с адрес на управление *** и ЕИК по БУЛСТАТ 102627593, да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 684 (шестстотин осемдесет и четири) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите, да заплати на В.И.В. ***, в качеството му на ЕТ “Даин – В.В.”***, с адрес на управление *** и ЕИК по БУЛСТАТ 102627593 сумата от 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски по делото – адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещото лице.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: