Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер       839          18 септември  2008 година        Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми административен състав, в публично заседание на десети септември,  две хиляди и  осма година, в състав:                                              

                                                                                   Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор В. Ч.

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  702   по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  против Ревизионен акт № 2060080/ 20.04.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Сливен,  потвърден с решение № РД- 10- 277 от 18.06.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени  дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по ЗКПО за 2002 година общо в размер на 17822.62 лева, представляващи - данък за общините в размер на 4999.60 лева - главница и лихви-2584.15 лева и данък върху печалбата в размер на 6750.00 лева - главница и лихви - 3488.87 лева. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден, в обжалваната  част с решението на Директора на Дирекция „ОУИ”Бургас, е неправилен и незаконосъобразен и излага подробни съображения. Претендира отмяната му. Ангажира извършването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура, встъпил в производството на основание чл. 159, ал.1 от ДОПК,  дава заключение за неоснователност на жалбата, счита, че същата следва да бъде  отхвърлена.

Административен съд- Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и  като съобрази закона, намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 726 от 31.10.2006 година на Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП- Сливен и обхваща следните видове задължения по периоди: данък върху печалбата за периода – 01. 01. 2002 година до 31. 12. 2002 година, данък за общините за периода 01. 01.2002 година - 31.12.2002 година и ДДС - за периода 01.11.2004 година - 31.12.2004 година. В заповедта за възлагане на ревизия не е посочен срок, в който същата следва да се извърши, поради което съдът приема, че се касае за този, посочен в разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ДОПК – до три месеца от датата на връчване на заповедта за възлагане, което, в конкретния случай е извършено на 08.11.2006 година на представляващия дружеството / л.112 от делото/ и е продължен с последваща заповед до 08.03.2007 година.

Ревизионният доклад № 80/ 22.03.2007 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен на упълномощено лице. Срещу ревизиония доклад,  задълженото лице,  е депозирало възражение с вх. № 4405 от 06.04.2007 година, в което изразява недоволство от констатациите на ревизиращия екип относно липсата на реално извършени СМР по договор от 01.02.2002 година, за които са издадени фактури №136 от 07.08.2002 година и №137 от 20.09.2002 година и са му определените допълнителни данъчни задължения. Въз основа на извършената ревизия и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К80 от 22.03.2007 година / л.22 от делото/ е издаден процесният ревизионен акт № 20 60 080 / 20.04.2007 година, съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Органът по приходите е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя, на основание чл. 23, ал.2, т.13 ЗКПО, за 2002 година, със стойността на  доставките по фактури № 136 от 07.08.2002 година с данъчна основа – 41 666.67 лева и ДДС – 8333.33 лева и №137 от 20.09.20002 година с данъчна основа – 8333.33 лева и ДДС – 1666.67 лева, общо със сумата от 50 000.00 лева, с предмет на доставката извършени СМР по договор, двете с издател „ДБС – Инженеринг”ООД – гр. София и му е определил допълнителни данъчни задължения. Приел е, че след като доставчикът „ДБС Инженеринг”ООД, както в хода на ревизията, така и в производството по административно обжалване не е представил доказателства, че притежава кадрова обезпеченост за извършване на СМР, не е налице  няма услуга – СМР по смисъла на чл. 9 от ЗДДС / отм. /, вследствие на което не може да има реално изпълнение на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС / отм. / на строителни услуги с този доставчик.

При извършената насрещна проверка на „ДБС- Инженеринг”ООД, органът по приходите е установил, че същото не може да бъде намерено на посочения адрес за кореспонденция. ИПДПОДС,изх.№14-37-20/0105/22.11.2005  година е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и в предоставения срок не са представени документи, които да сочат на реално извършени услуги.

По реда на административното обжалване пред по-горестоящия административен орган - Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение  № РД-10-277 от 18.06.2007 година, ревизионния акт е потвърден в частта, с която са установени дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения за отчетен период 2002 година по ЗКПО, а именно:данък за общините- главница в размер на 4999.60 лева и лихви- 2584.15 лева и данък върху печалбата- главница в размер на 6750.00 лева и лихви – 3488.87 лева.

В производството пред съда жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Твърди, че е получил реално изпълнение на фактурираните строително-монтажни работи, които са документирани с цитираните вече фактури №136 и 137, издадени от „ДБС-Инженеринг”ООД. Позовава се на сключения между него и доставчика  договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.02.2002 година, приемо-предавателен протокол и  окончателна количествено- стойностна сметка, подписана от двете страни във връзка с договора. Счита, че в хода на ревизионното и административно производство е следвало  да се съберат доказателства в тази насока като  бъде назначена експертиза по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК или бъдат привлечени специалисти по реда на чл. 68 от ДОПК. Сочи, че от обстоятелството, че  доставчика „ДБС - Инженеринг”ООД  не е открит при извършената насрещна проверка не следва извода, че строително- монтажните работи не са извършени реално. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. 

 След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира следното:

На дружеството - жалбоподател е преобразуван финансовия резултат по посока увеличение с непризнатите разходи по фактури №136 от 07.08.2002 година и №137 от 20.09.2002 година общо в размер на 50 000.00 лева, на основание чл. 23, ал.2, т.13 от ЗКПО / отм. / в редакцията, действаща за ревизирания период, в резултат, на което са му определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО- по чл.44 от ЗКПО / отм./- данък печалба и по чл. 45 от ЗКПО / отм./ данък за общините, общо в размер на 17 822.62 лева. Не се спори по делото, че дружеството е осчетоводило разходи по двете фактури общо в размер на 50 000.00 лева, които са отразени като разходи за външни услуги в ОПР за отчетния период. Като предмет на последните са вписани СМР по договор, без същият да е конкретизиран. Жалбоподателят твърди, че плащанията са извършени по договор от 01.02.2002 годинае с предмет „вътрешен ремонт на сгради, хидроизолации на покрив, демонтаж и монтаж на съоръжения”/л. 57 и 58 от делото/. От представения договор е видно, че в него не са конкретизирани сградите, които подлежат на ремонт, а от предмета му става ясно, че предвидените строително- монтажни работи са разнообразни, от което се налага извода, че доставчика следва да притежава персонал, материална и техническа обезпеченост за извършването им. В тази връзка, е извършена насрещна проверка на „ДБС-Инженеринг”ООД, но от ПИНП №20726-1/29.12.2006 година / л.81 от делото/ се установява, че е изготвено ИПДПОДС изх. №14-37-20/0105/22.11.2005 година, което, след като са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, за което са съставени протоколи №2311/22.11.2006 година / л.86 и 87/ и №2357/30.11.2006 година / л.88 и 89/. На посочения адрес не е намерен управителя или упълномощено от него лице, което да получава съобщения. В предоставения 7- дневен срок не са представени доказателства относно реалността на доставката и не е осъществена проверка на счетоводството на дружеството- доставчик.

В хода на съдебното оспорване са допуснати  съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които  не са оспорени от страните и които съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадени. От заключението по допуснатата съдебно- техническа експертиза, вещото лице, по която е извършило оглед на място, се установява, че са извършени строително-монтажни работи в подобекти: столова, термостатни боксове в производствен корпус, лабораторни боксове в производствен корпус, автоклавно помещение в производствен корпус, подробно описани в Протокол №1/07.08.2002 година на обща стойност 50 000.00 лева. / л.64 и 65 от делото/. Последният е подписан от инвеститора с допълнение, че страните нямат възражение за описаните елементи от ремонта, извършен в производствения цех на жалбоподателя, без корекции в количества и цени. В раздел ІІ „Цена на договора” е посочена сумата от 82 468.00 лева без ДДС като ориентировъчна стойност на СМР съгласно приетата оферта, а окончателната стойност на обекта следва да се  установява на базата на действително изпълнени количества и видове работи, които се доказват с акт, обр.19 между инвеститора- „Биофарм инженеринг”АД  и изпълнителя-„ДБС Инженеринг”ООД. В т.6 от същия раздел се сочи, че при договореност между страните ще се извършва и междинно заплащане на строително- монтажни работи. Към договора е приложена окончателна количествено стойностна сметка, в която за извършените строителни услуги е посочена сумата от 96768.92 лева. Липсва обаче приемо-предавателен протокол за извършените строително-монтажни работи, описани в окончателната количествено стойностна сметка и  реализирани по цитирания  във фактури №136 и 137 договор за СМР, още повече, че в предмета на фактурите не е посочено изрично, че се касае за изпълнение по цитирания договор от 01.02.2002г., въпреки, че сумата на извършените строителни услуги, отбелязана в Протокол №1 от 17.08.2002 година кореспондира със сумата на фактури №136 и 137 общо в размер на 50 000.00 лева без ДДС. Липсват протоколи, обр.19 за извършени СМР в подобекти: съдове за хранителни среди в производствен корпус и външна територия, както и за изпълнени СМР/довършителни/, за които е издадена фактура №137/20.09.2002 година. Вещото лице е констатирало, че част от описаните СМР в блок 2 са разрушени, тъй като блокът е преустроен, надстроен и обособен като обект „лаборатория за инфузионни разтвори” в УПИ І, кв.169 по плана на гр. Сливен /виж. приложения екзекутив от 19.07.2003 година към заключението, л.146 от делото/. Констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза потвърждават тези на органа по приходите, отразени в ПИНП №20726-1/29.12.2006 година / л.81 от делото/. Дружеството доставчик „ДБС- инженеринг”ООД е дерегестрирано на 24.06.2005 година по инициатива на органа по приходите по реда на чл.116, ал.2, т.2, б.Б от ЗДДС /отм./, тъй като след щателно и документално издирване не е открит на декларирания адрес за кореспонденция. Вещото лице е изготвило заключението въз основа на доказателства, приложени по делото без да посети счетоводството на доставчика, тъй като същия не може да бъде намерен на посочения адрес, което препятства възможността да се провери дали същото е разполагало с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на строителните услуги. Липсват данни за количествени сметки, за калкулирани и вложени материали, заприхождаване и изписване на материали, осчетоводени разходи за работни заплати и осигуровки, следователно не е установен разход, който може да бъде документиран съгласно изискванията на ЗСч през 2002 година.

При така установените факти съдът намира, че в проведеното съдебно оспорване не се оборват фактическите констатации  на административния орган. С процесните фактури са документирани доставки, без те да са реално осъществени. Това обстоятелство обосновава извода, че фактурите са издадени, за да осчетоводят несъществуващи стопански операции. По своята същност фактурите са частни документи и при оспорването им тежесттта на доказване пада върху лицето, което иска да се ползва от фактите, отразени в тях. В тежест на жалбоподателя е било задължението да докаже твърдението си, че разходите са действителни, че фактурите са издадени от данъчен субект, който има съответния ресурс за осъществяване на документираните доставки. В случая обаче, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното обжалване са представени доказателства, които да дадат основание да се приеме, че действително тези разходи са извършени и са за реални доставки. Наличието само на фактура не означава, че разходът е извършен така, както е документиран. В случая са налице първични счетоводни документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства, при което е нарушен принципът по чл. 4, ал. 2, т.3 ЗСч (ред. ДВ, бр. 91 от 2002 г.) за предимство на съдържанието пред формата, поради което правилно е възприето, че разходът по фактурите е недоказан по предназначение и ред, изискван от съответните нормативни актове. Предвид изложеното, правилно е извършено увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) - непризнати разходи по процесните фактури, поради липса на реалност на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС / отм./ Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО / отм. /, действаща към момента на ревизирания период 2002 година, финансовият резултат се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат.

         По горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания ревизионен акт, в обжалваната част, е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила, а жалбата на „Биофарм инжереинг”АД като  неоснователна да се отхвърли.

Предвид изхода от спора и  направеното искане, на основание чл.161 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя  следва да се възложи и възнаграждение за данъчната администрация - юрисконсултско възнаграждение в размер на  696.00 лева / шестотин деветдесет и шест/, определено съобразно Наредба № 1 / 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Административен съд- Бургас, VІІІ-ми състав

 

                                           РЕШИ:

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  против Ревизионен акт № 2060080/ 20.04.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Сливен,  потвърден с решение № РД- 10- 277 от 18.06.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени  дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по ЗКПО за 2002 година общо в размер на 17822.62 лева, представляващи- данък за общините в размер на 4999.60 лева- главница и лихви-2584.15 лева и данък върху печалбата в размер на 6750.00 лева- главница и лихви- 3488.87 лева.

ОСЪЖДА „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление  ***, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на  696.00   лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                                      СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                 18 септември  2008 година        Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми административен състав, в публично заседание на десети септември,  две хиляди и  осма година, в състав:                                              

                                                                                   Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор Валентина Чакърова

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                               

административно дело  номер  702   по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  против Ревизионен акт № 2060080/ 20.04.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Сливен,  потвърден с решение № РД- 10- 277 от 18.06.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени  дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по ЗКПО за 2002 година общо в размер на 17822.62 лева, представляващи- данък за общините в размер на 4999.60 лева- главница и лихви-2584.15 лева и данък върху печалбата в размер на 6750.00 лева- главница и лихви- 3488.87 лева. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден, в обжалваната  част с решение на Директора на Дирекция „ОУИ”Бургас, е неправилен и незаконосъобразен и излага подробни съображения. Претендира отмяната му. Ангажира извършването на съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертиза. Желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура, встъпил в производството на основание чл. 159, ал.1 от ДОПК,  дава заключение за неоснователност на жалбата, счита, че същата следва да бъде  отхвърлена.

Административен съд- Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и  като съобрази закона, намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 726 от 31.10.2006 година на Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП- Сливен и обхваща следните видове задължения по периоди: данък върху печалбата за периода – 01. 01. 2002 година до 31. 12. 2002 година, данък за общините за периода-01. 01.2002 година - 31.12.2002 година и ДДС - за периода 01.11.2004 година- 31.12.2004 година. В заповедта за възлагане на ревизия не е посочен срок, в който същата следва да се извърши, поради което съдът приема, че се касае за този, посочен в разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ДОПК – до три месеца от датата на връчване на заповедта за възлагане, което, в конкретния случай е извършено на 08.11.2006 година на представляващия дружеството / л.112 от делото/ и е продължен с последваща заповед до 08.03.2007 година.

Ревизионният доклад № 80/ 22.03.2007 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен на упълномощено лице. Срещу ревизионния доклад,  задълженото лице,  е депозирало възражение с вх. № 4405 от 06.04.2007 година, в което изразява недоволство от констатациите на ревизиращия екип относно липсата на реално извършени СМР по договор от 01.02.2002 година, за които са издадени фактури №136 от 07.08.2002 година и №137 от 20.09.2002 година и са му определените допълнителни данъчни задължения. Въз основа на извършената ревизия и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К80 от 22.03.2007 година / л.22 от делото/ е издаден процесният ревизионен акт № 20 60 080 / 20.04.2007 година, съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Органът по приходите е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя, на основание чл. 23, ал.2, т.13 ЗКПО, за 2002 година, със стойността на  доставките по фактури № 136 от 07.08.2002 година с данъчна основа – 41 666.67 лева и ДДС – 8333.33 лева и №137 от 20.09.20002 година с данъчна основа – 8333.33 лева и ДДС – 1666.67 лева, общо със сумата от 50 000.00 лева, с предмет на доставката извършени СМР по договор двете с издател „ДБС – Инженеринг”ООД – гр. София и като му е определил допълнителни данъчни задължения. Прел е, че след като доставчикът „ДБС Инженеринг”ООД, както в хода на ревизията, така и в производството по административно обжалване не е представил доказателства, че притежава кадрова обезпеченост за извършване на СМР, поради което  няма услуга – СМР по смисъла на чл. 9 от ЗДДС / отм. /, вследствие на което не може да има реално изпълнение на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС / отм. / на строителни услуги с този доставчик.

При извършената насрещна проверка на „ДБС- Инженеринг”ООД, органът по приходите е установил, че същото не може да бъде намерено на посочения адрес за кореспонденция. ИПДПОДС,изх.№14-37-20/0105/22.11.2005  година е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и в предоставения срок не са представени документи, които да сочат на реално извършени услуги.

По реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение  № РД-10-277 от 18.06.2007 година, ревизионния акт е потвърден в частта, с която са установени дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения за отчетен период 2002 година по ЗКПО, а именно:данък за общините- главница в размер на 4999.60 лева и лихви- 2584.15 лева и данък върху печалбата- главница в размер на 6750.00 лева и лихви – 3488.87 лева.

В производството пред съда жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Твърди, че е получил реално изпълнение на фактурираните строително монтажни работи, които са документирани с цитираните вече фактури №136 и 137, издадени от „ДБС-Инженеринг”ООД. Позовава се на сключения между него и доставчика  договор за извършване на строително- монтажни работи от 01.02.2002 година, приемо- предавателен протокол и  окончателна количествено- стойностна сметка, подписана от двете страни във връзка с договора. Счита, че в хода на ревизионното и административно производство е следвало  да се съберат доказателства в тази насока като  бъде назначена експертиза по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК или бъдат привлечени специалисти по реда на чл. 68 от ДОПК. Сочи, че от обстоятелството, че  доставчика „ДБС- Инженеринг”ООД  не е открит при извършената насрещна проверка не следва извода, че строително- монтажните работи не са извършени реално. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертиза. 

 След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира следното:

На дружеството- жалбоподател е преобразуван финансовия резултат по посока увеличение с непризнатите разходи по фактури №136 от 07.08.2002 година и №137 от 20.09.2002 година общо в размер на 50 000.00 лева, на основание чл. 23, ал.2, т.13 от ЗКПО / отм. / в редакцията, действаща за ревизирания период, в резултат, на което са му определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО- по чл.44 от ЗКПО / отм./- данък печалба и по чл. 45 от ЗКПО / отм./ данък за общините, общо в размер на 17 822.62 лева. Не се спори по делото, че дружеството е осчетоводило разходи по двете фактури общо в размер на 50 000.00 лева, които са отразени като разходи за външни услуги в ОПР за отчетния период. Не се спори, че предмет на последните са СМР по договор от 01.02.2002 годинае с предмет „вътрешен ремонт на сгради, хидроизолации на покрив, демонтаж и монтаж на съоръжения”/л. 57 и 58 от делото/. От представения договор е видно, че в него не са конкретизирани сградите, които подлежат на ремонт, а от предмета му става ясно, че предвидените строително- монтажни работи са разнообразни, от което се налага извода, че доставчика следва да притежава персонал, материална и техническа обезпеченост за извършването им. В тази връзка, е извършена насрещна проверка на „ДБС-Инженеринг”ООД, но от ПИНП №20726-1/29.12.2006 година / л.81 от делото/ се установява, че е изготвено ИПДПОДС изх. №14-37-20/0105/22.11.2005 година, което, след като са извършени две посещения на адреса тза кореспонденция, е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, за което са съставени протоколи №2311/22.11.2006 година / л.86 и 87/ и №2357/30.11.2006 година / л.88 и 89/. На посочения адрес не е намерен управителя или упълномощено от него лице, което да получава съобщения. В предоставения 7- дневен срок не са представени доказателства относно реалността на доставката и не е осъществена проверка на счетоводството на дружеството- доставчик.

В хода на съдебното оспорване са допуснати  съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които  не са оспорени от страните и които съдът кредетира като безпристрастно и компетентно дадени. От заключението по допуснатата съдебно- техническа експертиза, вещото лице, по която е извършило оглед на място, се установява, че са извършени строително- монтажни работи в подобекти: столова, термостатни боксове в производствен корпус, лабораторни боксове в производствен корпус, автоклавно помещение в производствен корпус, подробно описани в Протокол №1/07.08.2002 година на обща стойност 50 000.00 лева. / л.64 и 65 от делото/. Последният е подписан от инвеститора с допълнение, че страните нямат възражение за описаните елементи от ремонта, извършен в производствения цех на жалбоподателя, без корекции в количества и цени. В раздел ІІ „Цена на договора” е посочена сумата от 82 468.00 лева без ДДС като ориентировъчна стойност на СМР съгласно приетата оферта, а окончателната стойност на обекта следва да се  установява на базата на действително изпълнени количества и видове работи, които се доказват с акт, обр.19 между инвеститора- „Биофарм инженеринг”АД  и изпълнителя-„ДБС Инженеринг”ООД. В т.6 от същия раздел се сочи също, че при договореност между страните ще се извършва и междинно заплащане на строително- монтажни работи. Към договора е приложена окончателна количествено стойностна сметка, в която за извършените строителни услуги е посочена сумата от 96768.92 лева. Липсва обаче приемо- предавателен протокол за извършените строително- монтажни работи, описани в окончателната количествено стойностна сметка и  реализирани по цитирания  във фактури №136 и 137 договор за СМР от 01.02.2002 година, още повече, че във предмета на фактурите не е посочено изрично, че се касае за цитирания вече договор, въпреки, че сумата на извършените строителни услуги, отбелязана в Протокол №1 от 17.08.2002 година кореспондира със сумата на фактури №136 и 137 общо в размер на 50 000.00 лева без ДДС. Липсват протоколи, обр.19 за извършени СМР в подобекти: съдове за хранителни среди в производствен корпус и външна територия, както и за изпълнени СМР/довършителни/, за които е издадена фактура №137/20.09.2002 година. Вещото лице е констатирало, че част от описаните СМР в блок 2 са разрушени, тъй като блокът е преустроен, надстроен и обособен като обект „лаборатория за инфузионни разтвори” в УПИ І, кв.169 по плана на гр. Сливен / виж. приложения екзикутив от 19.07.2003 година към заключението, л.146 от делото/. Констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза потвърждават тези на органа по приходите, отразени в ПИНП №20726-1/29.12.2006 година / л.81 от делото/. Дружеството- доставчик „ДБС- инженеринг”ООД е дерегестрирано на 24.06.2005 година по инициатива на органът по приходите по реда на чл.116, ал.2, т.2, б.Б от ЗДДС / отм. /, тъй като след щателно и документално издирване не е открит на декларирания адрес за кореспонденция. Вещото лице е изготвило заключението въз основа на доказателства, приложени по делото без да посети счетоводството на доставчика, тъй като същия не може да бъде намерен на посочения адрес, което препятства възможността да се провери дали същото е разполагало с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на строителните услуги. Липсват данни за количествени сметки, за калкулирани и вложени материали, заприхождаване и изписване на материали, осчетоводени разходи за работни заплати и осигуровки, следователно не е установен разход, който може да бъде документиран съгласно изискванията на ЗСч през 2002 година.

Съдът намира, че в проведеното съдебно оспорване не се оборват фактическите констатации и правни изводи на административния орган. С процесните фактури са документирани доставки, без те да са реално осъществени. Това обстоятелство обосновава извода, че същите са издадени, за да осчетоводят несъществуващи стопански операции. По своята същност фактурит са частни документи и при оспорването им тежесттта на доказване пада върху лицето, което иска да се ползва от фактите, отразени в тях. В тежест на жалбоподателя е било задължението да докаже твърдението си, че разходите са действителни, че фактурите са издадени от данъчен субект, който има съответния ресурс за осъществяване на документираните доставки. В случая обаче нито в хода на административното, нито в хода на съдебното обжалване са представени доказателства, които да дадат основание да се приеме, че действително тези разходи са извършени и са за реални доставки. Наличието само на фактура не означава, че разходът е извършен така, както е документиран. В случая са налице първични счетоводни документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства, при което е нарушен принципът по чл. 4, ал. 2, т.3 ЗСч (ред. ДВ, бр. 91 от 2002 г.) за предимство на съдържанието пред формата, поради което правилно е възприето, че разходът по фактурите е недоказан по предназначение и ред, изискван от съответните нормативни актове. Предвид изложеното, правилно е извършено увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.)/- непризнати разходи по процесните фактури, поради липса на реалност на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС / отм./ Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО / отм. /, действаща към момента на ревизирания период 2002 година, финансовият резултат се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат.

         По горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания ревизионен акт, в обжалваната част, е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила, а жалбата на „Биофарм инжереинг”АД като  неоснователна да се отхвърли.

Предвид изхода от спора и  направеното искане, на основание чл.161 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя  следва да се възложи и възнаграждение за данъчната администрация - юрисконсултско възнаграждение в размер на  696.00 лева / шестотин деветдесет и шест/, определено съобразно Наредба № 1 / 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Административен съд- Бургас, VІІІ-ми състав

 

                                           РЕШИ:

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „Тракия”№75, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  против Ревизионен акт № 2060080/ 20.04.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Сливен,  потвърден с решение № РД- 10- 277 от 18.06.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени  дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по ЗКПО за 2002 година общо в размер на 17822.62 лева, представляващи- данък за общините в размер на 4999.60 лева- главница и лихви-2584.15 лева и данък върху печалбата в размер на 6750.00 лева- главница и лихви- 3488.87 лева.

ОСЪЖДА „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „Тракия”№75, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от Валентина Танева Колева – Хаджиева  ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на  696.00   лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                                          СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На дружеството – жалбоподател е увеличен финансовия резултат Органът по приходите е  е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на  10 000.00 лева,  на основание чл.65, ал.4, т.3 и т.4 и ал.5 от ЗДДС / отм. / по следните данъчни фактури: № 000000073 от 20.12.2006 година, с данъчна основа-  52 158.00 лева и ДДС-10 431.60 лева и № 74 от 20.12.2006 година, с данъчна основа-23916.00 лева и ДДС-4783.20 лева, двете издадени от  „К и М-Енерджи”ООД- гр. Хасково  и с предмет на доставката „ СМР – по договор”, съобразно начисления ДДС в размер на 10 000.00 лева по фактура № 1572/29.12.2006 година, издадена от „Стройко 11” ЕООД – гр. София.

За да достигне до този извод, органът по приходите е приел, че „Стройко 11”ЕООД- гр.София, доставчик на „К и М- Енерджи”ООД по фактура №1572/29.12.2006 година с предмет-СМР по договор и предходен доставчик на жалбоподателя „Евънс и Евънс”ООД- гр.Несебър по фактури с №№ 73 и 74, двете от 20.12.2006 година, издадени от „К и М- Енерджи”ООД, както в хода на ревизията, така и в производството по административно обжалване, не е представил доказателства, че притежава кадрова обезпеченост за извършване на СМР. Ето защо, е приел, че няма услуга-СМР по смисъла на чл.9 от ЗДДС / отм./, вследствие, на което не може да има реално изпълнение на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС / отм./ на строителни услуги с доставчик „Стройко 11”ЕООД.

При извършената насрещна проверка на „Стройко 11”ЕООД, органът по приходите е установил,  че същото е начислило ДДС, без да са налице основания за това, поради което е приел, че е налице  хипотезата на чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС / отм./ и на основание чл.65, ал.5 от с.з., на жалбоподателя следва да се откаже право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000.00 лева за данъчен период м. декември 2006 година по фактури №73 и 74, двете от 20.12.2006 година, издадените от „К и М- Енерджи”ООД с предмет СМР по договор, чийто предшестващ доставчик е „Стройко 11”ЕООД по фактура №1572/29.12.2006 година. Приел е също, че в конкретния случай, не е приложима хипотезата на чл.65, ал.8 от ЗДДС / отм./.

По реда на административното обжалване  пред горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение № РД- 10 - 503/ 26.11.2007 година ревизионния акт е потвърден, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000.00 лева за периода м. декември 2006 година.

В производството пред съда жалбоподателят оспорва констатациите на органът по приходите. Твърди, че е получил реално изпълнение на фактурираните строително монтажни работи, които са документирани и ДДС е начислен, съгласно изискванията на закона. Счита, че хипотезата на чл. 65, ал.4, т.3 от ЗДДС /отм./ е приложима само за прекия доставчик. Позовава се на  двустранно подписани протоколи за извършени СМР и декларация на търговец- пряк доставчик. Твърди също, че конкретните СМР са реални  и че е налице  данъчно събитие  по смисъла на чл. 24 и 25 от ЗДДС / отм. /. Счита също, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 65, ал.8 от ЗДДС / отм. / и че не е  налице хипотезата на  чл. 65, ал.4, т. 4 от ЗДДС / отм. /. Моли съда да отмени РА. В подкрепа на своите твърдения не ангажира допълнителни доказателства, като счита, че няма спор по фактите, а се касае за  изцяло правна преценка.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът намира следното:

На дружеството- жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 4, т.3 и 4 от ЗДДС / отм. в размер на  10 000.00 лева, по следните данъчни фактури: № 000000073 от 20.12.2006 година, с данъчна основа-  52 158.00 лева и ДДС-10 431.60 лева и № 74 от 20.12.2006 година, с данъчна основа-23916.00 лева и ДДС-4783.20 лева, двете издадени от  „К и М-Енерджи”ООД- гр. Хасково  и с предмет на доставката „ СМР – по договор”, съобразно начисления ДДС в размер на 10 000.00 лева по фактура № 1572/29.12.2006 година, издадена от „Стройко 11” ЕООД – гр. София. Касае се за услуги- СМР във връзка с изграждане  на обект „Вилно селище от 12 броя къщи”, находящ се в с.Кошарица, Община Несебър, в местността „Сулджана”. Не се спори и видно от протокол за извършена насрещна проверка №02-02-01-807/08.06.2007 година на прекия доставчик „К и М-Енерджи”ООД / л.77 и 78 от делото/,  по фактури №73 и 74, двете от 20.12.2006 година, дължимият ДДС е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм./ и е отразен като задължение към бюджета по смисъла на чл.52, ал.3 от ППЗДДС /отм./. За доказване фактическото изпълнение на услугата е представен договор за строителство от 07.03.2006 година, сключен между „Евънс и Евънс”ООД- възложител и „К и М-Енерджи”ООД- строител /л.80-85 от делото/, декларация от управителя на последното /л.87 от делото/,  актове за приемане на извършени СМР / виж л.101, 102, 104, 106/, договор за доставка на арматурна заготовка от 16.03.2006 година /виж л.108 от делото/, актове за установяване на всички видове СМР/ виж л.103, 105, 107/, извлечение от счетоводни сметки  204 и  611, спецификация на армировката, керемиди и тухли / л.119, 120,121 /, извлечение от документи за разплащане. От протокола се установява, че не са отчетени разходи за труд по договор и за нает персонал за 2006 година, а относно извършени трудови разходи по договора, дружеството е получило услуга, документирана с фактура №1572/29.12.2006 година с издател „Стройко 11”ЕООД. Установява се също, че дружеството няма собствени дълготрайни активи, заведени по счетоводна сметка 203 и 205. За използваните машини и съоръжения и оборудване при изпълнение на договора е представено обяснение от управителя на доставчика / л.87 от делото/, от което става ясно, че „К и М- Енерджи”ООД организира цялостно строително- монтажните работи на посочения по- горе обект като за обезпечаване на обекта с необходимата работна ръка е сключило договор със „Стройко 11” ЕООД. В декларацията се сочи също, че изпълнението на строителството на обекта се извършва с машини и съоръжения на „Евънс и Евънс”ООД и за негова сметка, което обаче е в противоречие с чл.6 от договора, където е посочено, че необходимата за строителството механизация се осигурява и е изцяло за сметка на строителя по договора, т.е. на „К и М- Енерджи”ООД.  С протокол за извършена насрещна проверка № 02-02-01-807-3/09.07.2007 година на ТД на НАП-Хасково са представени 67 броя фактури с предмет строителни материали.

По повод представената данъчна фактура №1572 от 29.12.2006 година, издадена от „Стройко 11” ЕООД, с данъчна основа- 50 000. 00 лева и ДДС-10 000 лева, с предмет на доставката- СМР по договор/труд/ е извършена насрещна проверка на доставчика и от представения по делото ПИНП№0202018072/10.07.2007 година е видно, че същата е издадена на „К и М- Енерджи”ООД във връзка с договор за строителство от 10.03. 2006 година на обект Кошарица / л.134-137 от делото/, в който обаче, не е посочено какъв е обема и вида на извършените СМР и липсва протокол, съгласно чл.6 от договора, че е приета извършената работа. Констатирано е, че фактурата е включена в СД и дневника за продажбите за съответния период и че ДДС е начислен по сметка 4532. Данъчната основа е платена на 29.12.2006 година, в брой, а 10 000.00 лева, по банков път на 16.01.2007 година. За доказване техническата, материална и кадрова обезпеченост, при извършената проверка, дружеството е представило  10 броя граждански договори за наети лица, от които 3 бр. за общи работници, 5 бр. водачи на специализирана техника, 1 бр. автомонтьор и 1 бр. изкупвач на грозде. Други от изисканите с ИПДПОЗЛ, изх.№10-44-00-3933/29.06.2007 година не са представени. От договорите е видно, че част   от тях не носят подпис на изпълнителя / виж. л.164-167 от делото/ и попълнени приложения 1 и 2 към тях, 5 от тези договори са сключени за период от 01.01.2007 година до 31.12.2007 година. Съдът намира, че същите не сочат категорично на извода, че ангажираните работници имат необходимата квалификация за извършване на възложената работа и каква по обем и вид  е тя. Не са представени доказателства  за вложени материали, вложен труд, обем на извършените СМР, първични документи удостоверяващи действителното извършване на строителните услуги и тяхното приемане от възложителя, нито такива за сключени трудови договори със строителни работници, уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, за внесени осигурителни вноски и здравни осигуровки и платежни ведомости за заплати. От представената справка за физическите лица, на които са изплатени доходи различни от доходи от трудови правоотношения по чл. 57 от ЗОДФЛ / отм./ не става ясно за коя година се отнася, тъй като липсва вх.номер и печат от съответната ТД на НАП.

По искане на ответника, на основание чл. 154 във връзка с чл. 145 от ГПК/ отм./ във връзка с §2 от ПЗР на ГПК, е открито производство по оспорване достоверността на датата и истинността на представените по делото граждански договори, фактура № 1572/29.12.2006 година, договор за строителство от 10.03.2006 година и справка за ФЛ по чл. 57 от ЗОДФЛ /отм./. В тази насока, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, поради което съдът намира, че производството по оспорване е проведено успешно и посочените по- горе документи не следва да се кредитират като годни доказателствени средства в настоящия процес.

Основният спорен въпрос в процеса е относно реалността на извършените СМР, от предходния на „К и М- Енерджи”ООД доставчик „Стройко-11”ЕООД, тъй като тяхната липса води до липсата на реалност на услугите и между „К и М- Енерджи”ООД и жалбоподателя и което от своя страна е послужило като основание на органа по приходите да не признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя „Евънс и Евънс”ООД. От изложеното, по- горе съдът намира, че в настоящото производство, не бяха оборени констатациите на органа по приходите. Налага се изводът, че фактурите са съставени в нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗСч и чл. 6 ЗДДС / отм./. Същите не отразяват действително осъществени стопански операции. Налага се изводът, че не е изпълнено изискването на чл. 63 ЗДДС / отм./ – ДДС да се начислява за получена стока или услуга по доставка. При липсата на реална доставка, доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това, т. е. изпълнена е хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС / отм./. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано и на още едно основание по чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС / отм. /. Безспорно е установено, че доставчикът „Стройко-11”ЕООД не е представил в предоставения му 7- седем дневен срок  изисканите от органа по приходите доказателства, предвид обстоятелството, че ИПДПОЗЛ /л. 128/ е надлежно връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице. Следва да се отбележи, че нормата на чл.65, ал.4 от ЗДДС / отм./, в сила, към момента на издаване на РА, визира отказ да се признае  правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5 от чл.65 от с.з./ отм./, когато се  установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от обстоятелствата, посочени в нея. В този смисъл, възражението на жалбоподотеля, че основанието, на което е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, касае само предходния му доставчик, е неоснователно.

Предвиденото в чл. 65, ал. 8 от ЗДДС изключение не се прилага, когато не е доказано, че доставката е реално изпълнена.

Ето защо, съдът намира, че правилно органът по приходите е отказал на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 65, ал.4, т. 3 и 4  от ЗДДС / отм./ за данъчен период месец декември 2006 година по фактури № 73 и 74 от 20.12.2006 година, издадени от „К и М- Енерджи”ООД с предмет СМР по договор,  в размера предвиден в разпоредбата на чл.65, ал.5 от ЗДДС / отм./, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4, в случая, по фактура № 1572 от 29.12.2006 година, издадена от предшестващия „К и М- Енерджи”ООД доставчик „Стройко-11”ООД, в размер на 10 000. 00 лева,

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер                          28 юли  2008 година                     Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ- ми   състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли,  две хиляди и осма година, в състав:                                               

                                                                        Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор В. Ч.

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                               

административно дело  номер  702   по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „Тракия”№75, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  против Ревизионен акт № 2060080/ 20.04.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Сливен,  потвърден с решение № РД- 10- 277 от 18.06.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени  дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по ЗКПО за 2002 година общо в размер на 17822.62 лева, представляващи- данък за общините в размер на 4999.60 лева- главница и лихви-2584.15 лева и данък върху печалбата в размер на 6750.00 лева- главница и лихви- 3488.87 лева.

           В срока за произнасяне, съдът констатира, органът по приходите не е изпълнил задължението си, предвидено в нормата на чл. 150, ал.1 от ДОПК, да комплектува преписката в цялост и да я изпрати на компетентния съд за разглеждане. На стр.2 от представения по делото ревизионен доклад / л.26 от делото/ е цитиран ревизионен акт №427 от 27.07.2006 година, който липсва в преписката. Същият е издаден в резултат на извършена предходна ревизия на  дружеството- жалбоподател, обхващаща следните видове данъчни задължения по периоди: задължения по ЗКПО: корпоративен данък- от 01.01.2003 година до 31.12.2004 година, данък печалба и данък за общини- от 01.01.2002 година до 31.12.2002 година и по ЗДДС- за периода от 01.12.2002 година до 31.01.2005 година. Следователно, се налага извода, че при двете ревизии относно задълженията по ЗКПО- данък печалба и данък за общини, се ревизира един и същ период.

        При това положение, съдът намира, че определението, с което е даден ход по същество следва да бъде отменено и делото да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, като директора на ТД на НАП – Сливен бъде задължен да представи по делото надлежно заверено копие от Ревизионен акт №427 от 27.07.2006 година, издаден на жалбоподателя при извършена предходна ревизия и ревизионния доклад към него, като изрично бъде посочено дали същия е влязъл в сила, а директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, да се задължи да представи надлежно заверено копие от решението, с което се е произнесъл по жалбата срещу посочения РА.

       Освен това, съдът намира, че жалбоподателят, следва да бъде задължен да представи  надлежно заверено удостоверение за актуално състояние на акционерното дружество.

       Мотивиран от изложеното, Административен съд, VІІІ- ми състав

 

       О П Р Е Д Е Л И :

     

        ОТМЕНЯ   определение от 09.07.2008 година, с което е даден ход на делото по същество.

        ЗАДЪЛЖАВА Директора на ТД на НАП – Сливен да представи надлежно заверени копия от Ревизионен акт №427 от 27.07.2006 година, издаден на жалбоподателя при извършена предходна ревизия и ревизионния доклад към него, като изрично да бъде посочено дали същия е влязъл в сила, в 7- седем дневен срок от уведомяването.При неизпълнение на задължението в посочения срок следва глоба на основание чл. 405 от ЗСВ.

         ЗАДЪЛЖАВА  Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, да представи надлежно заверено копие от Решение №РД-10-456 от 19.10.2006 година, с което се е произнесъл по жалба срещу РА №427 от 27.07.2006 година, в 7- седем дневен срок от уведомяването. При неизпълнение на задължението в посочения срок следва глоба на основание чл. 405 от ЗСВ.

        ЗАДЪЛЖАВА  представляващият „Биофарм- инженеринг”АД – гр. Сливен, да представи удостоверение за актуално състояние на дружеството, в 7- седем дневен срок от уведомяването, в противен случай следва глоба по чл. 405 от ЗСВ.

        ВНАСЯ делото за разглеждане в открито заседание на 10.09.2008 година от 9. 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

         Определението е окончателно.

 

                                                             СЪДИЯ:

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер                          28 юли  2008 година                     Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ- ми   състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли,  две хиляди и осма година, в състав:                                              

                                                                        Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор В. Ч.

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  702   по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Биофарм – Инженеринг”АД, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул. „Тракия”№75, с ЕИК по Булстат 119055339, вписано с решение по ф.д. №542 по описа на Сливенски окръжен съд за 1997 година, представлявано от В. Т. К. – Х.  против Ревизионен акт № 2060080/ 20.04.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Сливен,  потвърден с решение № РД- 10- 277 от 18.06.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени  дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по ЗКПО за 2002 година общо в размер на 17822.62 лева, представляващи- данък за общините в размер на 4999.60 лева- главница и лихви-2584.15 лева и данък върху печалбата в размер на 6750.00 лева- главница и лихви- 3488.87 лева. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден, в обжалваната  част с решение на Директора на Дирекция „ОУИ”Бургас, относно направените констатации по ЗКПО за посочения период и определените в резултат на тях допълнителни  задължения за данък за общините и данък върху печалбата със съответните лихви за просрочие, е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно органът по приходите е извършил увеличение на финансовия резултат за 2002 година,  на основание чл. 23, ал.2, т.13 от ЗКПО / отм. / в размер на 50 000. 00 лева по фактури, издадени от „ДСБ Инженеринг”ООД, с предмет „извършени СМР, съгласно договор”, като е приел, че същите не са извършени реално. Излага подробни съображения. Претендира отмяната му. Ангажира доказателства, включително извършването на съдебно- техническа и съдебно-икономическа експертиза.

 Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия №  726  от 31.10.2006 година на Началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП- Сливен  и обхваща следните видове задължения по периоди: данък върху печалбата- от 01.01.2002 година до 31.12.2002 година, данък за общините- от 01.01.2002 година до 31.12.2002 година и ДДС  от- 01.11.2004 година до 31.12.2004 година, като не е посочен срок на ревизията. Съдът приема, че след като не е посочен срок на ревизията, същата следва да се извърши до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане, което, в конкретния случай е станало на 08.11.2006 година / л. 111 и 112 от делото/, съобразно предвиденото  в нормата на чл. 114, ал.1 от ДОПК. Така приетия срок е удължен с последваща заповед до 08.03.2007 година/ л.114 от делото/.

           В срока за произнасяне, съдът констатира, органът по приходите не изпълнил задължението си, предвидено в нормата на чл. 150, ал.1 от ДОПК, да комплектува преписката в цялост и да я изпрати на компетентния съд за разглеждане. На стр.2 от представения по делото ревизионен доклад / л.26 от делото/ е цитиран ревизионен акт №427 от 27.07.2006 година, който липсва в преписката. Същият е издаден в резултат на извършена предходна ревизия на  дружеството- жалбоподател, обхващаща следните видове данъчни задължения по периоди: задължения по ЗКПО: корпоративен данък- от 01.01.2003 година до 31.12.2004 година, данък печалба и данък за общини- от 01.01.2002 година до 31.12.2002 година и по ЗДДС- за периода от 01.12.2002 година до 31.01.2005 година. Следователно, се налага извода, че при двете ревизии относно задълженията по ЗКПО- данък печалба и данък за общини, се ревизира един и същ период.

         При това положение, съдът намира, че определението, с което е даден ход по същество следва да бъде отменено и делото да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, като Директора на ТД на НАП – Сливен бъде задължен да представи по делото надлежно заверено копие от Ревизионен акт №427 от 27.07.2006 година, издаден на жалбоподателя при извършена предходна ревизия и ревизионния доклад към него, като изрично бъде посочено дали същия е влязъл в сила.

Освен това, съдът намира, че жалбоподателят, следва да бъде задължен да представи и надлежно заверено удостоверение за актуално състояние на акционерното дружество.

       Мотивиран от изложеното, Административен съд, VІІІ- ми състав

 

       О П Р Е Д Е Л И :

     

        ОТМЕНЯ   определение от 09.07.2008 година, с което е даден ход на делото по същество.

        ЗАДЪЛЖАВА Директора на ТД на НАП – Сливен да представи надлежно заверени копия от Ревизионен акт №427 от 27.07.2006 година, издаден на жалбоподателя при извършена предходна ревизия, ревизионния доклад към него, ведно с приложенията, като изрично бъде посочено дали същия е влязъл в сила, в 7- седем дневен срок от уведомяването.

         При неизпълнение на задължението в посочения срок следва глоба на основание чл. 405 от ЗСВ.

        ЗАДЪЛЖАВА  представляващият „Биофарм- инженеринг”АД – гр. Сливен, да представи удостоверение за актуално състояние на дружеството, в 7- седем дневен срок от уведомяването, в противен случай следва глоба по чл. 405 от ЗСВ.

        ВНАСЯ делото за разглеждане в открито заседание на 10.09.2008 година от 9. 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

         Определението е окончателно.

 

 

                                                      СЪДИЯ: