Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 1048     /28.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Сийка Хардалова и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 690/2018 година

 

Производството е по чл. 63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на „България ер“ АД с ЕИК 000633828 против решение № 1870/23.11.2017 година по н.а.х.д. № 4882/2017 година на  Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 68/28.08.2017 година на началника на ГПУ – Летище Бургас при РД „ГП – Аерогари“ на ГД „ГП“ на МВР (НП).

С НП, на дружеството, за нарушение на чл.20 ал.1 т.1 във връзка с чл.19 ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл.51 от ЗЧРБ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Касаторът поддържа, че неправилно РС е приел, че дружеството е извършител на нарушението, посочено в НП, както и че неправилно съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди още, че нарушението не е установено по несъмнен начин, а РС не е приложил правилно материалния закон.

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 29.06.2017 година, около 00:30 часа, на летище „Бургас“, ГКПП „Аерогара Бургас“, при извършване на гранична проверка на пристигащите в страната пътници, превозени с полет FB 610 на „България ер“ АД от Москва (Русия) до Бургас, е установено, че дружеството е превозило пътника А.С. (A.S.) – гражданин на Русия, роден на *** година – без валидна виза в документа за пътуване, необходима съгласно чл. 8 ал.1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 6 ал.1 т.“б“ от Регламент № 399/2016 година.

РС е потвърдил НП, като е приел, че извършеното нарушение е доказано.

Решението е правилно и мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

В разпоредбата на чл.19 от ЗЧРБ се уреждат задълженията на чужденците, при влизане в Република България или при транзитно преминаване през нейната територия, а в разпоредбата на чл.20 са уредени задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, въздух или по вода до, и/или от Република България.

Задълженията на превозвачите са регламентирани в Директива 2001/51/ЕО на Съвета. Вменените на превозвача задължения са в контекста на регламентираните с посочените нормативни актове разпоредби, целящи контрола на миграционните процеси. Разпоредбата на чл.20 от ЗЧРБ е приета в съответствие с изискванията за хармонизиране на българското законодателство с европейското, и в частност с посочената Директива 2001/51/ЕО.

Разпоредбата на чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ задължава превозвачите, които извършват превоз на чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България да установят редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, преди да извършат услугата. Случаите, в които не се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България, за транзитно преминаване или летищен транзит са изчерпателно посочени в чл.8 ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ: 1. когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет или 2. когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Според чл. 6 ал.1 т.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия - да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета [25], с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на нито една от двете алтернативно предвидени предпоставки на чл.8, ал.2, и ал.3 от ЗЧРБ. Изключенията от принципа за изискуемост на виза са разписани в чл.1 §2 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите – членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване чрез посочване в нарочно Приложение № 2 на гражданите на третите страни, които са освободени от задължението за виза по §1 за периоди на престой не повече от общо три месеца. От съдържанието на приложение № 2 към чл.1, §2 от Регламент (ЕО) № 539/2001 е видно, че руските граждани (каквото е лицето, установено при проверката) не са посочени в него.

На 29.06.2017 година – датата на извършване на нарушението, пътникът Семандяев е притежавал положена виза в паспорта, представен при граничната проверка, но началният момент на действие на визата (на нейната валидност) е бил 07.07.2017 година. Т.е. при пристигането си на територията на България той не е разполагал с валидна входна виза, а санкционираното дружество го е превозило, без да изпълни задължението си по чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.

Размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството е законосъобразен – предвидения минимум.

Решението на РС следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. чл.63 ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1870/23.11.2017 година по н.а.х.д. № 4882/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: