Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1013          07.05.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Огнян Стоянов като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 675 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Х.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за получаване на призовки съобщения и книжа в гр.***, против решение №169/2013г. постановено по НАХД №4299/2012г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №14270//07/03.10.2007 г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас (сега началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас), с което за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.2,  предложение второ от ЗДвП на П.Х.Б., ЕГН ********* е наложено наказание глоба в размер на 150 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас - редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на П.Х.Б. против наказателно постановление наказателно постановление №14270//07/03.10.2007 г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2,  предложение второ от ЗДвП на П.Х.Б. е наложено наказание глоба в размер на 150 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на процесния АУАН, така и при издаване на атакуваното НП, са били спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 40, 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което и не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП. Районната инстанция е приела, че възражението за изтекла абсолютна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН, доколкото същото касае изпълнението на наложеното с обжалваното НП наказание, следва да бъде направено не в настоящото производство, а в едно евентуално бъдещо изпълнително производство по събиране на наложеното административно наказание

 

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

На първо място, в оспореното решение е прието, че жалбоподателят е с отнето СУМПС от 21.02.2007г. без да са представени доказателства в тази връзка. Отнемането на СУМПС като принудителна административна мярка следва специална процедура и се обективира в издаването на специална заповед. По делото пред районната инстанция такава не е представена от административния орган. Действително съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но тази хипотеза е относима единствено за фактите, обективирани в съставения АУАН. В последния се твърди, че свидетелството е отнето на 21.02.2007г. и административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да изясни този факт. Подобна заповед, а именно заповед за прилагане на принудителни административни мерки №20007/05.04.2005г. е издадена от началник сектор ПП-КАТ към РДВР Ст.Загора и тя е получена от Б. на 14.09.2012г., т.е. значително след извършване на нарушението през 2007г., като същата не е влязла в сила и не може да бъде съобразявана като обстоятелство, влияещо върху изхода на спора. Други доказателства за отнемане СУМПС на касатора не се сочат като съществуващи и не са събрани по делото.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Според настоящия съдебен състав под „обстоятелства изключващи отговорността” не следва да се разбират единствено тези в Глава ІІ на НК „Престъпление” – чл.12-чл.17 НК, при чието наличие деянието въобще не може да бъде квалифицирано като престъпление, но и обстоятелствата, водещи до погасяване на наказателното преследване след осъществяване на деянието, сред които съгласно 24, ал.1, т.3 от НПК е и изтеклата давност за наказателно преследване. В този смисъл е Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.

Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение следва намерят съответните текстове на чл.80 и чл.81 от НК. По аргумент на чл.80 ал.1 т.5 от НК административнонаказателното преследване ще се изключи по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, защото наказанието по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е „имуществена санкция”. Към момента на осъществяването на твърдяното нарушение, обаче редакцията на чл.80 ал.1 т.5 НК е предвиждала давностен срок от две години, поради което тази редакция следва да бъде приложена на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН като по-благоприятен закон.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срокът предвиден в чл.80 НК, т.е. в настоящия случай три години. За изтичането на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е длъжен да следи служебно. В процесния случай, предвид извършването на административното нарушение на 12.09.2007г., на 12.09.2010г. тригодишния давностен срок е изтекъл, като ирелевантно е обстоятелството прекъсвана ли е или спирана давността, предвид абсолютния характер на срока по чл.81, ал.3 НК. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание. В противен случай, ще се стигне до ситуация, при която административно-наказателното производството може да продължи неопределено време. Изтичането на давността преди издаването на НП налага отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд неправилно, поради което същото следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №169/2013г. постановено по НАХД №4299/2012г. на Районен съд Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА


            ОТМЕНЯ
наказателно постановление №14270//07/03.10.2007 г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР – Бургас

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.