Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 30 септември 2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                      

              

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 675 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл.215 ЗУТ във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на И.Н.Н. и С.Н.И. против Заповед № 231/27.03.2007г. на Кмета на община Приморско, с която на осн. чл. 224 ал.ал.1 т.1 ЗУТ са спрени всички видове строителни и монтажни работи на строеж : „подпорна стена от стоманобетон, с размери: дължина 24,75 м., ширина 0,25м. и средна височина 0,80м., изградена в УПИ ІІІ, кв. 71 по плана на гр. Приморско, собственост на И.Н.Н. и С.Н.И.”.Забранен е достъпа до строежа и са дадени указания за отстраняване на причините , довели до спирането и привеждане на строежа в съответствие със строителните правила и норми.

С жалбата се иска отмяна на акта, като се навеждат доводи за материална незаконосъобразност.

Жалбоподателя в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържат становището си за материална незаконосъобразност на акта,претендира разноски.

Ответникът по оспорването – Община Приморско, чрез процесуалните си представители адв. О. и адв. М., намира оспорването за неоснователно.Претендират разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е  от лица, имащи право на такава и в предвидения от закона срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

На 14.03.2008г. е съставен констативен акт №3 от работна група на Община Приморско, в който е прието, че в имот УПИ ІІІ, кв.71 по плана на гр. Приморско, последният съсобствен между И.Н.Н. и С.Н.И., към момента на връчване на акта е завършен строеж: подпорна стена от стоманобетон, с размери: дължина 24,75 м., ширина 0,25м. и средна височина 0,80м., изградена в УПИ ІІІ, кв. 71 по плана на гр. Приморско . Прието е, че за този строеж няма издадени строителни книжа, в нарушение на нормата на чл. 148 ал.1 ЗУТ и е изграден в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Въз основа на този констативен акт, е издадена оспорената Заповед № 231/27.03.2007г.

По фактите, отразени в тези два акта страните не спорят- изградена подпорна стена и липса на строителни книжа.

След връчване на акта, жалбоподателите са депозирали възражение, в което са заявили, че извършваната от тях дейност не представлява извършване на строеж по см. на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, а попада в хипотезата на чл. 147 ал.1 т.5 ЗУТ- „ случаи в които се извършва ремонтни дейности без да се изисква разрешение за строеж”.

Тази теза се излага и в производството по настоящото дело.

Според назначената и приета без възражения съдебно техническа експертиза,изградения стоманобетонов зид е носещ зид- част от стоманобетонов фундамент на стоманобетонова площадка, с размери такива, каквито са посочени в заповедта.

Действително, установените факти дават основание да се приеме, че в случая е приложима нормата на чл. 147 ал.1 т.5 ЗУТ, така както твърдят жалбоподателите. Това обаче не освобождава от задължението този вид строителна дейност да се извършва на база издадено разрешение за строеж по реда на чл. 153 ЗУТ.

Съдът , не приема тезата на жалбоподателите, че изграждането на подпорния зид е ремонтна дейност, за извършването на която не се изисква разрешение за строеж. Чл. 151 ал.1 ЗУТ, определя редица строителни дейсности, за извършването на които не се изисква разрешение за строеж. Според т.4 на нормата, такава дейност е извършването на текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.

В случая обаче, липсват каквито и да е доказателства за наличен построен обект, който да подлежи на текущ ремонт.

Поради изложеното, съдът, намира че оспорения индивидуален административен акт не страда от пороци, обуславящи отмяната му.

Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на процесуалните представители на ответника за присъждане на направени по делото разноски, които са в размер на 80 лева, платени за възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

Отхвърля  жалбата  на И.Н.Н. и С.Н.И. против Заповед № 231/27.03.2007г. на Кмета на община Приморско, с която на осн. чл. 224 ал.ал.1 т.1 ЗУТ са спрени всички видове строителни и монтажни работи на строеж : „подпорна стена от стоманобетон, с размери: дължина 24,75 м., ширина 0,25м. и средна височина 0,80м., изградена в УПИ ІІІ, кв. 71 по плана на гр. Приморско, собственост на И.Н.Н. и С.Н.И.”,забранен е достъпа до строежа и са дадени указания за отстраняване на причините , довели до спирането и привеждане на строежа в съответствие със строителните правила и норми.

Осъжда И.Н.Н. ЕГН ********** и С.Н.И. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: