ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………….                        Дата  11.11.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 20.10.2008  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: В. Ч.

 

разгледа адм. дело № 660 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл.161 от АПК, във вр. с чл.26 от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Решение № РД-10-112/03.04.2008 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя Д.М.Д. за възстановяване срока за обжалване на РА № 02002035/03.01.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас.

         Жалбоподателят твърди, че е налице нередовно връчване на книжата за извършената по отношение на него данъчна ревизия и в частност – връчването на ревизионния акт, за чието издаване е узнал едва с предприетите от публичен изпълнител принудителни мерки за събиране на дължимите суми. Твърди, че по време на извършване на ревизията не е бил в страната, а е пребивавал в чужбина, като в страната се е завърнал на 29.03.2007 год. Възразява също така, че на адреса в *** където живее неговата майка, не са били връчвани книжата, издадени във връзка с проведената ревизия. Счита, че са налице основанията на закона за възстановяване срока на обжалване на посочения ревизионен акт, поради което моли да бъде отменено решението на административния орган, с което е отказано възстановяването на срока.

         В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, претендира възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за уважаване на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         По отношение на жалбоподателя Д.Д. е проведено ревизионно производство, започнало със ЗВР № 2035/02.08.2006 год. Ревизията приключила с издаването на РА № 02002035/03.01.2007 год., с който, в тежест на г-н Д. били установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица по реда на чл.35 от ЗОДФЛ (отм.). За връчването на ревизионния акт били извършени две посещения от органа по приходите на обявения за постоянен и настоящ адрес на лицето в ***, като при извършените посещения било констатирано, че на посочения адрес няма такова лице или упълномощен да го представлява. Съобщението за съставения ревизионен акт било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като срокът за обжалване започнал да тече, считано от 17.01.2007 год., съответно е изтекъл на 31.01.2007 год.

         Видно от събраните по делото доказателства – справка на МВР - ГД “Гранична полиция”, през периода 2001 – 2004 год. жалбоподателят неколкократно е напускал страната, като последното излизане е на дата 03.08.2004 год., след което няма данни за завръщане в страната.

На 31.08.2007 год. жалбоподателят депозирал чрез Дирекция “ОУИ” – Бургас молба до Административен съд – Бургас за възстановяване срока за обжалване. По тази молба съдът е прекратил образуваното съдебно производство – адм. дело № 1047/07 год., като изпратил преписката за произнасяне от административния орган. По така депозираната молба административният орган се е произнесъл с процесното решение, като е приел, че не се доказват твърденията относно пребиваване на жалбоподателя в чужбина и завръщането му в страната на 29.03.2007 год., т.е. след изтичане на срока за обжалване на ревизионния акт.   

         При така установените фактически обстоятелства, жалбата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. Следователно, материалните предпоставки, които следва да са налице в конкретния случай, са пропускането на срока за обжалване да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Като такива обстоятелства жалбоподателят посочва неговото пребиваване извън територията на страната и завръщането му на дата 29.03.2007 год. В тази връзка беше направено и доказателствено искане за ангажиране на доказателства в тази насока, но въпреки предоставената от съда възможност и предупреждението, че в случай на непредставяне, делото ще бъде решено с оглед наличните доказателства, жалбоподателят не ангажира исканите доказателства. В този смисъл, недоказани останаха твърденията му, че към момента на провеждане на ревизията, респ. към момента на издаване на ревизионния акт – 03.01.2007 год. и в периода на неговото връчване и изтичане срока за обжалване – до 31.01.2007 год., се е намирал в чужбина, което обстоятелство би могло да бъде възприето като такова, което го е поставило в обективна невъзможност да упражни своето право на жалба. Вярно е, че в административната преписка се съдържат доказателства за напускането на страната от г-н Д. на 03.08.2004 год., но от това не следва задължително изводът, че към датата на съставяне на РА и предприемане на действия по неговото връчване жалбоподателят все още е пребивавал в чужбина. Както сам твърди, той се е завърнал в страната на дата 29.03.2007 год., но за това негово твърдение няма никакви доказателства и в този смисъл съдът не би могъл да направи категоричен и обоснован извод, че към правнозначимия момент, г-н Д. все още е пребивавал в чужбина и неговото завръщане е осъществено след издаването на РА.

         Изложените в молба съображения относно  нередовността на връчването на съобщенията до данъчния субект, не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.161 от АПК и не следва да бъдат обсъждани по същество, тъй като те по-скоро са аргумент за твърдяна липса на уведомяване, но не са аргумент, обосноваващ наличието на особено непредвидено обстоятелство. За яснота следва само да се отбележи, че органът по приходите е положил дължимите усилия да установи постоянен и настоящ адрес на лицето, който освен всички други предназначения, служи и за получаването на съобщения, вкл. и когато лицето отсъства от къщи, освен ако е обявило друг адрес. Адресът, на който живеят негови близки роднини, ако не е обявен, няма как да бъде известен на приходната администрация.

         На основание изложените по-горе съображения, поради липса на доказани особени непредвидени обстоятелства, искането за възстановяване срока за обжалване на ревизионен акт № 02002035/03.01.2007 год., следва да бъде отхвърлено. Ответната страна е претендирала заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на процеса, следва да бъде присъдено в минимален размер.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ искането на Д.М.Д. *** за възстановяване срока за обжалване на Ревизионен акт № 02002035/03.01.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас.

         ОСЪЖДА Д.М.Д. *** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 80 лева разноски по делото.

 

         Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                                            

                                                                                            СЪДИЯ:……………..