Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

Номер  987               23 октомври 2008 година        Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми административен състав, в публично  заседание на осми октомври,  две хиляди и  осма година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор  В. Ч.

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  658 по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на  Б.А.Б. действаща като ЕТ „ Бояна – Б.Б.”, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК по Булстат 119022129 против Ревизионен акт № 2060780/ 27.03.2007 година на старши инспектор  по приходите при ТД на НАП- Сливен, потвърден с решение № РД- 10- 246  от 31.05.2007 година  на Изпълняващ правомощията на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, съгласно Заповед №ЗЦУ-213/30.03.2007 година/ л.14 от делото/,  относно установените и определени с него дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на  чл. 35 от ЗОДФЛ/ отм. /  в размер на 5084.62 лева – главница и лихви за просрочие в размер на 1000.20 лева, за периода 2004 и 2005 година, по ЗДДС / отм. / за данъчни периоди, обхващащи цялата 2004 година, 2005 година и м.януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2006 година в размер на  48 711.19 лева- главница и 12 031.64 лева – лихви за забава, вноски за ДОО за периода 12.10.2002 година до 30.11.2004 година в общ размер на 149.55 лева, от които 79.31 лева- главница и лихви за забава в размер на 70.24 лева, вноски за НЗОК за периода 01.02.2003 година до 28.02.2003 година и за периода 01.01.2004 година до 31.12.2005 година общо в размер на 1299.51 лева, от които 1081.97 лева- главница и лихви за забава- 217.54 лева, или общо задължения в размер на 68 275.88 лева. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден  с решението  на Директора на Дирекция „ОУИ” - Бургас е неправилен и незаконосъобразен и  моли съда да го отмени. Твърди, че установените с него данъчни задължения и лихвите върху тях са определени в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при неправилно приложение на чл.122, ал.2 от ДОПК. Излага подробни съображения. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-счетоводна и  графологична експертизи.  Желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Моли съда за отхвърляне на жалбата. Представя писмени бележки. Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура, встъпил в производството на основание чл. 159, ал.1 от ДОПК,  дава заключение за постановяване на съдебен акт съобразно заключението на вещото лице.

Административен съд - Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и  като съобрази закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 646 от 18.09.2006 година на Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП- Сливен и обхваща следните видове задължения по периоди: данък върху доходите на физическите лица за периода – 01. 01. 2004 година до 31. 12. 2005 година, данък върху добавената стойност за периода 01.01.2004 година - 31.08.2006 година, вноски за държавно обществено осигуряване- за периода 01.10.2002 година – 31.08.2006 година, вноски за здравно осигуряване- за периода- 01.10.2002 година до 31.08.2006 година, вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд- за периода 01.10.2002 година до 31.08.2006 година и вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода 01.01.2005 година до 31.08.2006 година. В заповедта за възлагане на ревизия не е посочен срок, в който същата следва да се извърши, поради което съдът приема, че се касае за този, посочен в разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ДОПК – до три месеца от датата на връчване на заповедта за възлагане, което, в конкретния случай е извършено на 25.09.2006 година на упълномощено от ЕТ лице / л.796 от делото/ и е продължен с последваща заповед до 25.01.2007 година / л. 792 от делото/.

Ревизионният доклад №6-780/ 08.02.2007 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен на упълномощено лице. Срещу ревизиония доклад,  задълженото лице,  е депозирало възражение с вх. № 3144 от 06.04.2007 година, в което изразява недоволство от констатациите на ревизиращия екип. Счита, че ревизиращият екип не е изследвал обстоятелствата, предвидени в нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, което е в нарушение на ал.3 от същия текст, поради което и неправилно са му определени допълнителни данъчни задължения. Въз основа на извършената ревизия и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К 6-780 от 09.02.2007 година/ л.113 от делото/ е издаден процесният ревизионен акт № 20 60 780/ 27.03.2007 година, съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Органът по приходите е начислил на жалбоподателя ДДС в размер на 48 711.19 лева, на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС / отм./ при ревизия, извършена по реда на чл.122 от ДОПК, ведно със съответните лихви за просрочие в размер на 12031.64 лева за данъчни периоди от 01.01.2004 година до 31.07.2006 година по данъчни фактури, издадени от следните доставчици: „Метро Кеш енд Кери България”ЕООД, „Панония инвест”ООД - Сливен, ЕТ „Джокер и синове- П. С.” - Сливен, „Комплекс Миндеви и сие”СД, ЕТ „КИМ- М. Г.” - Сливен, „Скорпион 97” ООД - Сливен, „Джи Ем Пи комерсиал”ЕООД - Сливен, „Женя - С”ЕООД - Сливен, „Юмена”ООД – Варна, „Таня”ЕООД - Сливен, Хлебозавод „Хаджи Димитър” ООД - Сливен, ЕТ „Пет и Хрис 2”- Н. Д.”- Сливен, „ТМТ – Елком” ООД - Пловдив, „Си Джи Къмпани” ООД, ЕТ „Корона- Н. Б.” - Сливен, ЕТ „Дени- М. Г.”- Ямбол, „Минчеви”ЕООД – с. Кортен и ЕТ „Оне Стар 95- Н. С.”- Сливен, „Бори”ЕООД – Сливен. Приел е, че след като задълженото лице не е отчело в счетоводството си  доставки на хранителни стоки за целия ревизиран период, не е отчело приходите от продажбата на тези стоки и не е начислило ДДС, са налице данни за наличие на укрити приходи. Ето защо, е определил задълженията по ЗДДС по реда на чл.122 от ДОПК, за  което  е връчил на задълженото лице уведомление по чл.124 от ДОПК, изх.№РП-06-9382 от 29.12.2006 година / л.263 от делото/. Приел е още, че поради установени неосчетоводени фактури за закупени стоки през 2004 и 2005 година и неотчетени приходи от продажбата им, финансовият резултат следва да бъде увеличен на основание чл.23, ал.2, т.11 от ЗКПО с размера на тези неотчетени приходи за 2004 година в размер на 126 388.32 лева и за 2005 година- в размер на 58 930.24 лева и данъчната основа да се определи по реда на чл.35 от ЗОДФЛ / отм. / във връзка с чл.21 от с.з. При това положение, като е преобразувал декларирания от едноличния търговец финансов резултат по посока увеличение по реда на ЗКПО е начислил  допълнителни вноски за фонд ДОО и здравни вноски.

При извършените насрещни проверки на посочените по- горе доставчици, органът по приходите е установил, че данъка по издадените от тях данъчни фактури на Б.А.Б. като ЕТ „Бояна- Б.Б.”  е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. / и плащанията по тях са извършени в брой.

По реда на административното обжалване пред по-горестоящия административен орган - Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение  № РД-10-246 от 31.05.2007 година, ревизионния акт е потвърден изцяло.

В производството пред съда жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Твърди, че от представените по делото фактури не следва извода, че е получил реално доставките, поради което не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС / отм. /, тъй като в тях като лице, получило стоката и отговарящо за стопанската операцията, е вписана представляващата ЕТ, а от бланките на фактурите е видно, че същата не е положила подпис или положеният подпис не е неин. Твърди още, че по процесните фактури няма извършено плащане, поради което е налице фиктивно фактуриране от страна на доставчиците. Ето защо, счита, че неправилно органът по приходите е завишил данъчната основа, а оттам и дължимия ДДС за съответните данъчни периоди. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-икономическа и графологична експертизи. 

 След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира следното:

 С процесния ревизионен акт на жалбоподателя са установени  допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. /  в размер на 5084.62 лева – главница и лихви за просрочие в размер на 1000.20 лева, за периода 2004 и 2005 година, по ЗДДС / отм. / за данъчни периоди, обхващащи цялата 2004 година, 2005 година и м.януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2006 година в размер на  48 711.19 лева- главница и 12 031.64 лева – лихви за забава, вноски за ДОО за периода 12.10.2002 година до 30.11.2004 година в общ размер на 149.55 лева, от които 79.31 лева- главница и лихви за забава в размер на 70.24 лева, вноски за НЗОК за периода 01.02.2003 година до 28.02.2003 година и за периода 01.01.2004 гадина до 31.12.2005 година общо в размер на 1299.51 лева, от които 1081.97 лева- главница и лихви за забава- 217.54 лева.

След извършена проверка в информационния масив на данъчната администрация, ревизиращият екип е установил, че в дневника за покупки са добавени фактури за покупка на хранителни стоки. Ето защо, били извършени насрещни проверки на  доставчиците на ЕТ, от които се установява, че задълженото лице не е отчело в счетоводството си доставки на хранителни стоки за целия ревизиран период, в резултат, на което не е отчело приходите от продажбата на тези стоки и не е начислило ДДС. Видно от протоколите за извършените насрещни проверки на доставчиците се установява следното:

От ПИИН №20-646-01 от 10.10.2006 година на „Скорпион 97” ООД – Сливен / л.445-446 от делото/, е видно, че дружеството е издало на ЕТ „Бояна- Б.Б.” 27 броя данъчни фактури и 3 броя ДКИ, с посочени в протокола данъчна основа и ДДС, всички с предмет на доставките- безалкохолни напитки, газирана вода и минерална вода, бира и плодови напитки, които са включени в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди / л. 448- 498 от делото/. Разплащането между доставчика и получателя е извършено в брой и данъкът е начислен в счетоводството на дружеството- доставчик съгласно чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /.

От ПИНП № 20-646-17 от 10.10.2006 година на „Джи Ем Пи комерсиал”ЕООД – Сливен е видно, че дружеството- доставчик е издало на ЕТ „Бояна- Б.Б.” 44 броя данъчни фактури, с предмет на доставките- хранителни стоки и с данъчна основа и ДДС, посочени за всяка е една от фактурите в цитирания вече протокол / 499- 500 от делото/. Същите са включени в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /, а разплащането по тях е извършено в брой, за което са  представени са копия от дневни отчети от ЕКФП. / л. 502-586 от делото/.

От ПИНП № 20-646-16 от 10.10.2006 година на „Си Джи Къмпани” ООД – Сливен е видно, че дружеството- доставчик е издало на жалбоподателя, действащ като ЕТ  19 броя данъчни фактури, с предмет на доставката – хранителни стоки  и с данъчна основа и ДДС, посочени за всяка  една от фактурите в цитирания протокол / л.588- 589 от делото/. Същите са включени в дневника за продажби и СД за съответните данъчни периоди, данъкът е начислен в счетоводството на доставчика, съобразно нормата на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /, а разплащането по тях е извършено в брой, за което са представени копия от дневни отчети от ЕКАФП / л. 590- 627 от делото/.

От ПИНП № 20-646-13 от 09.10.2006 година на „Женя - С”ЕООД – Сливен / л.629-630 от делото/ е видно, че дружеството- доставчик е издало на жалбоподателя, действащ като ЕТ „Бояна- Б.Б.” 8 броя  данъчни фактури, от които  с №№4865 от 30.11.2004 година, 4688 от 24.09.2004 година и 4101 от 22.03.2004 година с предмет на доставката – абонамент за касов апарат, а останалите с предмет на доставката- перилни препарати, шампоани, паста за зъби и др, данъчната основа и ДДС, на които са посочени в описания протокол / л.629-630 от делото/. Същите са включени в дневника за продажби и в СД за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен, съобразно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /, разплащането е извършено в брой. Установени са предходните доставчици на фактурираните стоки. / л. 631- 639 от делото/.

От ПИНП №20-646-08 от 09.10.2006 година на ЕТ „Дени- М. Г.” - Ямбол/ л.436 от делото/ се установява, че същият е издал на ЕТ „Бояна- Б.Б.”***, данъчна фактура №721 от 22.12.2005 година / л.439 от делото/ с предмет на доставката- банички, кифли и хляб, на стойност общо 1613.70 лева, от които данъчна основа в размер на 1344.75 лева и ДДС-268.85 лева. Фактурата е включена в дневника за продажбите и СД по ЗДДС за съответния период. Начисленият и платен ДДС е осчетоводен по счетоводна сметка 453/2, транспортните разходи са за сметка на доставчика, който притежава собствено транспортно средство- микробус и има назначен на трудов договор шофьор за управление на МПС. Начисленият ДДС и стойността на фактурата са платени  в брой. Като предходен доставчик на хлебните изделия е посочен „Ямбол- хляб”ООД- гр. Ямбол. Издадената от този доставчик данъчна фактура е включена в дневника да покупките за съответния данъчен период.

От ПИНП №20-646-06 от 06.10.2006 година на ЕТ „Оне Стар 95- Н. С.”- Сливен/ л.441 от делото/ се установява, че ЕТ е издал на жалбоподателя като ЕТ, данъчна фактура №3741 от 30.06.2006 година с предмет- безалкохолни напитки, мин. вода, сода, натурални сокове / л.443 от делото/, с данъчна основа- 4666.67 лева и ДДС-933.33 лева,  която е включена  в дневника за продажбите и СД за съответния данъчен период. Данъкът е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, а плащането по фактурата е извършено в брой, видно от приложения към нея фискален бон.

От ПИНП №РП-06-6814 от 17.10.2006 година на „Юмена”ООД – Варна / л.642 от делото/ се установява, че дружеството е издало на жалбоподателя като ЕТ, данъчна фактура №1600000248 от 11.04.2006 година с данъчна основа 564.29 лева и ДДС- 112.86 лева / л.644 от делото/, с предмет на доставката- Датекс FP550-40, DT137297, фискализация на ЕКАФП и свидетелство, която е включена  в СД и дневника за продажбите на съответния данъчен период, данъкът е начислен съгласно нормата на чл. 55, ал.6 от ЗДДС / отм. / и стойността на фактурата е платена в брой.

За издадените от „Таня”ЕООД на жалбоподателя като ЕТ, 7- седем броя данъчни фактури с №33086 от 24.03.2004 година, №33677 от 19.05.2004 година, №35874 от 23.12.2004 година, №38653 от 09.09.2005 година, №38779 от 17.09.2005 година, №39255 от 25.10.2005 година и №40395 от 28.01.2006 година, първата  с предмет захарни изделия и перилни препарати, а останалите с предмет само- захарни изделия / л. 648-653 от делото/, се установяват същите обстоятелства, а именно, че фактурите са включени в дневника за продажбите за данъчните периоди, през които са издадени, данъкът по тях е начислен съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.6 от ЗДДС / отм./, а разплащанията по тях са извършени в брой по касов път. / виж л.646, ПИНП №20-646-10/20.10.2006 година/.

Идентични са констатациите и за останалите доставчици, а именно: за издадените от ЕТ „Ким- М.Г.”- Сливен 8/ осем/ броя данъчни фактури, всички с предмет- хранителни стоки / виж л. 655 от делото, ПИНП № 20-646-11/20.10.2006 година и приложените към него копия на данъчни фактури/ л. 655-672 от делото/, за издадената от доставчика „Минчеви”ЕООД - с. Кортен данъчна фактура № 1430 от 29.01.2006 година/ л. 676 от делото/, с доставка сирене, с данъчна основа- 600.00 лева и ДДС-120.00 лева/ виж. ПИНП №20-646-12/ 13.10.2006 година, л. 674 от делото/, за издадените от доставчика СД”Комплекс- Миндеви и Сие” – Сливен, 13/ тринадесет/ броя фактури / л.680-693 от делото/ с предмет на доставката колбаси, месо, кисело мляко и рибни произведения / виж. ПИНП №20-646-18 от 13.10.2006 година, л. 678 от делото/, за издадената от доставчика „ТМТ-Елком”ООД - Пловдив една данъчна фактура № 7500025020 от 30.01.2004 година с данъчна основа в размер на 1073.47 лева и ДДС-214.69 лева /л. 698 от делото/ и с предмет на доставката- електроматериали / виж. ПИНП №20-646-09 от 11.10.2006 година, л. 696 от делото/, за издадените от доставчика ЕТ „Джокер и синове” – Сливен 20 / двадесет/ броя данъчни фактури / л.702-721 от делото/, всички с предмет на доставката- колбаси / виж. ПИНП №20-646-15 от 11.10.2006 година, л.700 от делото/, за издадените от доставчика „Панония инвест”ООД – Сливен 36 /тридесет и шест/ данъчни фактури / л.729-765 от делото/, всички с предмет на доставките- хляб / виж. ПИНП №20-646-05 от 12.10.2006 година, л.723 от делото/, за издадените от доставчика Хлебозавод „Хаджи Димитър”ООД – Сливен, 4 / четири/ броя данъчни фактури / л.769-770 от делото/, всички с предмет на доставката- хляб / виж. ПИНП № 20-646-14 от 11.10.2006 година, л.767 от делото/,  за издадените от доставчика ЕТ „Корона- Н. Б.” – Сливен, две данъчни фактури с № 1000008952 от 23.01.2006 година с предмет на доставката-олио, кисело мляко и яйца и№ 1000008867 от 29.12.2005 година с предмет на доставката- олио, яйца, прах „Тест”/ л. 774 и 775 от делото/, виж. ПИНП № 20-646-03 от 11.10.2006 година, л. 772 от делото/, за издадените от доставчика  ЕТ „Пет и Хрис 2 – Н. Д.” – Сливен пет данъчни фактури с №6384 от 26.04.2004 година, №6585 от 27.05.2004 година, № 7132 от 23.08.2004 година, №10078 от 25.05.2005 година и №11081 от 11.10.2005 година / л. 779-784 от делото/, всички с предмет- хранителни стоки- сирене, месни продукти, олио, яйца / виж. ПИНП №20-646-04 от 10.10.2006 година, л. 777 от делото/, за  пет броя данъчни фактури, издадени на жалбоподателя от доставчика ЕТ „Бори- К. Д.”,респ. „Бори”ЕООД - Сливен/предприятието на ЕТ е прехвърлено като права, задължения и фактически отношения на ЕООД „Бори” с решение №577 от 28.04.2006 година на СлОС / с №7387 от 27.06.2006 година, №7379 от 26.06.2006 година, №3635 от 21.06.2004 година, №5016 от 28.06.2004 година и №7070 от 28.03.2006 година / л. 788 и 789 от делото/, всички с предмет на доставката-хляб и тестени изделия / виж. ПИНП №20-646-02 от 11.10.2006 година, л. 785 от делото/, както и за издадените  от доставчика  „Метро Кеш енд Кери България”ЕООД – София 198 / сто деветдесет и осем / броя данъчни фактури / л.307-431 от делото  и л.801-1080 от делото/, всички с предмет- хранителни стоки, перилни препарати, козметика и цигари / виж л.304 от делото, писмо вх. № 18-144 от 21.11.2006 година във връзка с ИИНП №20-646-19 от 29.09.2006 година, л. 300 от делото/. По всички описани фактури, добавени в дневника за покупки от получателя ЕТ „Бояна – Б.Б.”, закупените стоки не са заприходени по дебита на сметка 304 „Стоки” и не са отчетени приходи от продажбата им.

За да определи допълнителните данъчни задължения по ЗДДС, ревизиращият орган е приел, че описаните фактури като частни писмени документи, удостоверяват извършени продажби на хранителни стоки, свързани с основната дейност на едноличния търговец, поради което е налице валидна доставка по смисъла на  чл. 6 от ЗДДС / отм. /, както и че жалбоподателят, в качеството му на получател на фактурираните доставки по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗДДС / отм. / е придобил собствеността върху тези стоки.

Предвид установените неосчетоводени фактури за закупените стоки през 2004 и 2005 година и след като не са отчетени приходи от продажбите, в противоречие с ЗСч и НСС, административният орган е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и т.4 във връзка с ал. 2, т.4 и 16 от ДОПК, поради което финансовия резултат на ЕТ  е увеличен на основание чл. 23, ал.2, т.11 от ЗКПО / отм. /, а оттук са определени допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ / отм. /

При положение, че органът по приходите е извършил преобразуване на декларирания от ЕТ финансов резултат по реда на ЗКПО / отм. / и е определил нов облагаем доход по чл. 21 от ЗОДФЛ / отм. / е начислил и допълнителни вноски  за фонд ДОО и здравни вноски.

В хода на съдебното оспорване са допуснати  графологична и съдебно- счетоводна експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните  и които съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадени. От заключението на вещото лице- експерт- криминалист се установява, че  77 / седемдесет и седем / броя данъчни фактури, издадени от различни доставчици през ревизирания период са подписани от лицата: Е. Д. Б., упълномощен от ЕТ / л. 1113 от делото /, М. Д. И., Д. В. А., Р. С.В., Г.С.Т. и В. К., които са били или са в трудови правоотношения с ЕТ, видно от представеното извлечение от регистъра на трудовите договори в НОИ и платежни ведомости /л. 1177-1212 от делото/, като само върху една от фактурите с доставчик „Панония инвест”ООД № 062718 от 31.08.2005 година, подписът е положен от Б.Б.. За останалите фактури, с изключение на тези с доставчик „Метро кеш енд кери България”ЕООД, издадени през ревизираните периоди не може да се установи получателя или не е положен подпис на такъв. / виж заключение на в.л.- графолог, л. 1164-1172 от делото/.

Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно- икономическа експертиза, се установява, че фактурите, издадени от изброените по- горе доставчици през ревизираните данъчни периоди- от 01.01.2004 година до 31.07.2006 година не са заведени по дебита на сметка 304 „Стоки”, не са отразени в дневниците за покупките, а разплащанията по тях са извършени в брой./ л.1087-1092 от делото/

При така установените факти съдът намира, че в проведеното съдебно оспорване се оборват частично фактическите констатации и правни изводи на административния орган. Основното спорно обстоятелство е  наличието, респ. липсата  на реално извършени доставки по данъчните фактурите, издадени през ревизираните периоди. Съдът намира, че по фактурите с издател Метро кеш енд кери България ЕООД, тези подписани от работниците в ЕТ, от упълномощеното от него лице- Енчо Добрев Банков и от Б.Б., с доставчици „Панония инвест”ООД - Сливен, „Женя - С”ЕООД – Сливен, „Скорпион 97” ООД - Сливен, „Таня”ЕООД – Сливен, ЕТ „Пет и Хрис 2”- Н. Д.”- Сливен, „Комплекс Миндеви и сие”СД, „Си Джи Къмпани”ООД, ЕТ „Корона- Н. Б.” – Сливен, „Оне Стар 95- Н. С.”- Сливен, ЕТ „КИМ- М. Г.” – Сливен / л.1225-1229 от делото/ са налице реално извършени доставки. Същите съдържат всички реквизити, които ги определят като първични счетоводни документи, с който се документира, извършената  за първи път стопанска операция. Данъчната фактура представлява частен свидетелсващ документ, удостоверяващ облагаемото събитие и начисления данък. Като частен документ, който се издава от доставчика той се подписва от него, в което се изразява и неговата материална доказателствена сила. Безспорно е установено, че по отношение на изброените по- горе  фактури, за които съдът приема, че доставките са реално извършени, са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, плащанията по тях са извършени в брой и към фактурите са издадени касови бонове. По отношение на останалите фактури, издадени през ревизираните периоди, безспорно е установено, че са издадени на ЕТ „Бояна- Б.Б.”, същите обаче не съдържат подпис на получателя или не може да бъде установено лицето, положило подпис върху тях. В данъчната преписка липсват доказателства, които по безспорен начин  да докажат осъществени доставки по тези фактури, за да се приеме, че ревизираният субект е бил действителния получател на доставките по тях. За тази част от данъчните фактури, които не съдържат подпис на получателя или не може да бъде установено лицето, което ги е подписало, съдът намира, че не установяват по безспорен начин доставка, за да се приеме, че ревизираното данъчно задължено лице впоследствие е осъществило продажба на тези стоки и е реализирало приход, който не е осчетоводило. Ето защо, съдът намира, че в тази част, с която са определени допълнителните данъчни задължения относно доставките по тези фактури, ревизионния акт следва да бъде отменен.

         При това положение, настоящият съдебен състав приема, че размерът на данъчните задължения следва да се определи след извършената рекапитулация на ревизионния акт съобразно вариант 9 от заключението на вещото лице / л. 1253 от делото/, както  следва: ДДС за внасяне в размер на 32 404.08 лева, лихви по ДДС в размер на 8 049.17 лева, данък общ доход в размер на 5 522.80 лева, лихви по ДОД-1101.12 лева, ДОО в размер на 79.31 лева, лихви по ДОО-70.24 лева, лихви по задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/- 2.50 лева, ЗОВ годишно изравняване в размер на 1111.68 лева, лихви по ЗОВ, годишно изравняване в размер на 218.76 лева или общо дължими от жалбоподателя данъчни задължения в размер на 48 559.66 / четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест ст. / лева, като за разликата до 68 275.88 лева РА следва да бъде отменен.

Предвид изхода от спора и  направеното искане от двете страни за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.161 от ДОПК,  в тежест на жалбоподателя следва да се възложи да заплати в полза на данъчната администрация разноски, определени по компенсация, в размер на 236.00 / двеста тридесет и шест/ лева. 

С оглед на изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Административен съд- Бургас, VІІІ-ми състав

 

                                           РЕШИ:

 

  ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2060780/ 27.03.2007 година на старши инспектор  по приходите при ТД на НАП- Сливен, потвърден с решение № РД- 10- 246  от 31.05.2007 година  на Изпълняващ правомощията на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, съгласно Заповед №ЗЦУ-213/30.03.2007 година,  относно установените допълнителни задължения, В ЧАСТТА, с която общо са определени допълнителни данъчни задължения над 48 559.66 лева, съобразно вариант 9 от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

   ОСЪЖДА Б.А.Б., действаща като ЕТ „ Бояна – Б.Б.” със седалище и адрес на управление  ***, с ЕИК по Булстат 119022129 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП разноски в размер на 236.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

                                                                      СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

Номер                 23 октомври 2008 година        Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми административен състав, в публично  заседание на осми октомври,  две хиляди и  осма година, в състав:                                              

                                                                                   Съдия : З.Б.

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор  Валентина Чакърова

като разгледа докладваното от съдия  З.Б.                              

административно дело  номер  658 по описа за  2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на  Б.А.Б. действаща като ЕТ „ Бояна – Б.Б.”, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. „Иван Шишман” № 4, с ЕИК по Булстат 119022129 против Ревизионен акт № 2060780/ 27.03.2007 година на старши инспектор  по приходите при ТД на НАП- Сливен, потвърден с решение № РД- 10- 246  от 31.05.2007 година  на Изпълняващ правомощията на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, съгласно Заповед №ЗЦУ-213/30.03.2007 година/ л.14 от делото/,  относно установените и определени с него дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на  чл. 35 от ЗОДФЛ/ отм. /  в размер на 5084.62 лева – главница и лихви за просрочие в размер на 1000.20 лева, за периода 2004 и 2005 година, по ЗДДС / отм. / за данъчни периоди, обхващащи цялата 2004 година, 2005 година и м.януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2006 година в размер на  48 711.19 лева- главница и 12 031.64 лева – лихви за забава, вноски за ДОО за периода 12.10.2002 година до 30.11.2004 година в общ размер на 149.55 лева, от които 79.31 лева- главница и лихви за забава в размер на 70.24 лева, вноски за НЗОК за периода 01.02.2003 година до 28.02.2003 година и за периода 01.01.2004 година до 31.12.2005 година общо в размер на 1299.51 лева, от които 1081.97 лева- главница и лихви за забава- 217.54 лева. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден  с решението  на Директора на Дирекция „ОУИ” - Бургас е неправилен и незаконосъобразен и  моли съда да го отмени. Твърди, че установените с него данъчни задължения и лихвите върху тях са определени в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при неправилно приложение на чл.122, ал.2 от ДОПК. Излага подробни съображения. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-счетоводна и  графологична експертизи.  Желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Моли съда за отхвърляне на жалбата. Представя писмени бележки. Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура, встъпил в производството на основание чл. 159, ал.1 от ДОПК,  дава заключение за постановяване на съдебен акт съобразно заключението на вещото лице.

Административен съд - Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и  като съобрази закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 646 от 18.09.2006 година на Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП- Сливен и обхваща следните видове задължения по периоди: данък върху доходите на физическите лица за периода – 01. 01. 2004 година до 31. 12. 2005 година, данък върху добавената стойност за периода 01.01.2004 година - 31.08.2006 година, вноски за държавно обществено осигуряване- за периода 01.10.2002 година – 31.08.2006 година, вноски за здравно осигуряване- за периода- 01.10.2002 година до 31.08.2006 година, вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд- за периода 01.10.2002 година до 31.08.2006 година и вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода 01.01.2005 година до 31.08.2006 година. В заповедта за възлагане на ревизия не е посочен срок, в който същата следва да се извърши, поради което съдът приема, че се касае за този, посочен в разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ДОПК – до три месеца от датата на връчване на заповедта за възлагане, което, в конкретния случай е извършено на 25.09.2006 година на упълномощено от ЕТ лице / л.796 от делото/ и е продължен с последваща заповед до 25.01.2007 година / л. 792 от делото/.

Ревизионният доклад №6-780/ 08.02.2007 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен на упълномощено лице. Срещу ревизиония доклад,  задълженото лице,  е депозирало възражение с вх. № 3144 от 06.04.2007 година, в което изразява недоволство от констатациите на ревизиращия екип. Счита, че ревизиращият екип не е изследвал обстоятелствата, предвидени в нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, което е в нарушение на ал.3 от същия текст, поради което и неправилно са му определени допълнителни данъчни задължения. Въз основа на извършената ревизия и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К 6-780 от 09.02.2007 година/ л.113 от делото/ е издаден процесният ревизионен акт № 20 60 780/ 27.03.2007 година, съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Органът по приходите е начислил на жалбоподателя ДДС в размер на 48 711.19 лева, на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС / отм./ при ревизия, извършена по реда на чл.122 от ДОПК, ведно със съответните лихви за просрочие в размер на 12031.64 лева за данъчни периоди от 01.01.2004 година до 31.07.2006 година по данъчни фактури, издадени от следните доставчици: „Метро Кеш енд Кери България”ЕООД, „Панония инвест”ООД - Сливен, ЕТ „Джокер и синове- Петьо Стоев” - Сливен, „Комплекс Миндеви и сие”СД, ЕТ „КИМ- М. Георгиев” - Сливен, „Скорпион 97” ООД - Сливен, „Джи Ем Пи комерсиал”ЕООД - Сливен, „Женя - С”ЕООД - Сливен, „Юмена”ООД – Варна, „Таня”ЕООД - Сливен, Хлебозавод „Хаджи Димитър” ООД - Сливен, ЕТ „Пет и Хрис 2”- Нели Добрева”- Сливен, „ТМТ – Елком” ООД - Пловдив, „Си Джи Къмпани” ООД, ЕТ „Корона- Николай Богданов” - Сливен, ЕТ „Дени- Мария Георгиева”- Ямбол, „Минчеви”ЕООД – с. Кортен и ЕТ „Оне Стар 95- Надежда Стоянова”- Сливен, „Бори”ЕООД – Сливен. Приел е, че след като задълженото лице не е отчело в счетоводството си  доставки на хранителни стоки за целия ревизиран период, не е отчело приходите от продажбата на тези стоки и не е начислило ДДС, са налице данни за наличие на укрити приходи. Ето защо, е определил задълженията по ЗДДС по реда на чл.122 от ДОПК, за  което  е връчил на задълженото лице уведомление по чл.124 от ДОПК, изх.№РП-06-9382 от 29.12.2006 година / л.263 от делото/. Приел е още, че поради установени неосчетоводени фактури за закупени стоки през 2004 и 2005 година и неотчетени приходи от продажбата им, финансовият резултат следва да бъде увеличен на основание чл.23, ал.2, т.11 от ЗКПО с размера на тези неотчетени приходи за 2004 година в размер на 126 388.32 лева и за 2005 година- в размер на 58 930.24 лева и данъчната основа да се определи по реда на чл.35 от ЗОДФЛ / отм. / във връзка с чл.21 от с.з. При това положение, като е преобразувал декларирания от едноличния търговец финансов резултат по посока увеличение по реда на ЗКПО е начислил  допълнителни вноски за фонд ДОО и здравни вноски.

При извършените насрещни проверки на посочените по- горе доставчици, органът по приходите е установил, че данъка по издадените от тях данъчни фактури на Б.А.Б. като ЕТ „Бояна- Б.Б.”  е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. / и плащанията по тях са извършени в брой.

По реда на административното обжалване пред по-горестоящия административен орган - Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение  № РД-10-246 от 31.05.2007 година, ревизионния акт е потвърден и с него са установени дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. /  в размер на 5084.62 лева – главница и лихви за просрочие в размер на 1000.20 лева, за периода 2004 и 2005 година, по ЗДДС / отм. / за данъчни периоди, обхващащи цялата 2004 година, 2005 година и м.януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2006 година в размер на  48 711.19 лева- главница и 12 031.64 лева – лихви за забава, вноски за ДОО за периода 12.10.2002 година до 30.11.2004 година в общ размер на 149.55 лева, от които 79.31 лева- главница и лихви за забава в размер на 70.24 лева, вноски за НЗОК за периода 01.02.2003 година до 28.02.2003 година и за периода 01.01.2004 гадина до 31.12.2005 година общо в размер на 1299.51 лева, от които 1081.97 лева- главница и лихви за забава- 217.54 лева.

В производството пред съда жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Твърди, че от представените по делото фактури не следва извода, че е получил реално доставките, поради което не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС / отм. /, тъй като в тях като лице, получило стоката и отговарящо за стопанската операцията е вписана, представляващата ЕТ, а от бланките на фактурите е видно, че същата не е положила подпис или положеният подпис не е неин. Твърди още, че по процесните фактури няма извършено плащане, поради което е налице фиктивно фактуриране на страна на доставчиците. Ето защо, счита, че неправилно органът по приходите е завишил данъчната основа, а оттам и дължимия ДДС за съответните данъчни периоди. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-икономическа и графологична експертизи. 

 След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира следното:

 На жалбоподателя са установени  допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. /  в размер на 5084.62 лева – главница и лихви за просрочие в размер на 1000.20 лева, за периода 2004 и 2005 година, по ЗДДС / отм. / за данъчни периоди, обхващащи цялата 2004 година, 2005 година и м.януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2006 година в размер на  48 711.19 лева- главница и 12 031.64 лева – лихви за забава, вноски за ДОО за периода 12.10.2002 година до 30.11.2004 година в общ размер на 149.55 лева, от които 79.31 лева- главница и лихви за забава в размер на 70.24 лева, вноски за НЗОК за периода 01.02.2003 година до 28.02.2003 година и за периода 01.01.2004 гадина до 31.12.2005 година общо в размер на 1299.51 лева, от които 1081.97 лева- главница и лихви за забава- 217.54 лева.

 

 

След извършена проверка в информационния масив, ревизиращият екип е установил, че в дневника за покупки са добавени фактури за покупка на хранителни стоки. В тази връзка били извършени насрещни проверка на  доставчиците на ЕТ, при които било констатирано, че задълженото лице не е отчело в счетоводството си доставки на хранителни стоки за целия ревизиран период, в резултат, на което не е отчело приходите от продажбата на тези стоки и не е начислило ДДС. Видно от протоколите за извършените насрещни проверки на доставчиците било установено следното:

От ПИИН №20-646-01 от 10.10.2006 година на „Скорпион 97” ООД – Сливен / л.445-446 от делото/, е видно, че дружеството е издало на ЕТ „Бояна- Б.Б.” 27 броя данъчни фактури и 3 броя ДКИ, с посочени в протокола данъчна основа и ДДС, всички с предмет на доставките- безалкохолни напитки, газирана вода и минерална вода, бира и плодови напитки, които са включени в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди / л. 448- 498 от делото/. Разплащането между доставчика и получателя е станало в брой и данъкът е начислен в счетоводството на дружеството- доставчик съгласно чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /.

От ПИНП № 20-646-17 от 10.10.2006 година на „Джи Ем Пи комерсиал”ЕООД – Сливен е видно, че дружеството- доставчик е издало на ЕТ „Бояна- Б.Б.” 44 броя данъчни фактури, с предмет на доставките- хранителни стоки и с данъчна основа и ДДС, посочени за всяка е една от фактурите в цитирания вече протокол / 499- 500 от делото/. Същите са включени в дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /, а разплащането по тях е извършено в брой, за което са  представени са копия от дневни отчети от ЕКФП. / л. 502-586 от делото/.

От ПИНП № 20-646-16 от 10.10.2006 година на „Си Джи Къмпани” ООД – Сливен е видно, че дружеството- доставчик е издало на жалбоподателя, действащ като ЕТ  19 броя данъчни фактури, с предмет на доставката – хранителни стоки  и с данъчна основа и ДДС, посочени за всяка е една от фактурите в цитирания вече протокол / л.588- 589 от делото/. Същите са включени в дневника за продажби и СД за съответните данъчни периоди, данъкът е начислен в счетоводството на доставчика, съобразно нормата на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /, а разплащането по тях е извършено в брой, за което са представени копия от дневни отчети от ЕКАФП / л. 590- 627 от делото/.

От ПИНП № 20-646-13 от 09.10.2006 година на „Женя - С”ЕООД – Сливен / л.629-630 от делото/ е видно, че дружеството- доставчик е издало на жалбоподателя, действащ като ЕТ „Бояна- Б.Б.” 8 броя  данъчни фактури, от които  с №№4865 от 30.11.2004 година, 4688 от 24.09.2004 година и 4101 от 22.03.2004 година с предмет на доставката – абонамент за касов апарат, а останалите с предмет на доставката- перилни препарати, шампоани, паста за зъби и др, данъчната основа и ДДС, на които е посочена в цитирания вече протокол / л.629-630 от делото/. Същите са включени в дневника за продажби и в СД за съответните данъчни периоди, ДДС е начислен, съобразно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС / отм. /, разплащането е извършено в брой. Установени са предходните доставчици на фактурираните стоки. / л. 631- 639 от делото/.

От ПИНП №20-646-08 от 09.10.2006 година на ЕТ „Дени- Мария Георгиева” - Ямбол/ л.436 от делото/ било установено, че същият е издал на ЕТ „Бояна- Б.Б.”***, данъчна фактура №721 от 22.12.2005 година / л.439 от делото/ с предмет на доставката- банички, кифли и хляб, на стойност общо 1613.70 лева, от които данъчна основа в размер на 1344.75 лева и ДДС-268.85 лева. Фактурата е включена в дневника за продажбите и СД по ЗДДС за съответния период. Начисленият и платен ДДС е осчетоводен по счетоводна сметка 453/2, транспортните разходи са за сметка на доставчика, който притежава собствено транспортно средство- микробус и има назначен на трудов договор шофьор за управление на МПС. Начисленият ДДС и стойността на фактурата са платени  в брой. Като предходен доставчик на хлебните изделия е посочен „Ямбол- хляб”ООД- гр. Ямбол. Издадената от този доставчик данъчна фактура е включена в дневника да покупките за съответния данъчен период.

От ПИНП №20-646-06 от 06.10.2006 година на ЕТ „ОНЕ Стар 95- Надежда Стоянова”- Сливен/ л.441 от делото/ било установено, че ЕТ е издал на жалбоподателя като ЕТ, данъчна фактура №3741 от 30.06.2006 година с предмет- безалкохолни напитки, мин. вода, сода, натурални сокове / л.443 от делото/, с данъчна основа- 4666.67 лева и ДДС-933.33 лева,  която е включена  в дневника за продажбите и СД за съответния данъчен период. Данъкът е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, а плащането по фактурата е извършено в брой, видно от приложения към нея фискален бон.

От ПИНП №РП-06-6814 от 17.10.2006 година на „Юмена”ООД – Варна / л.642 от делото/ се установява, че дружеството е издало на жалбоподателя като ЕТ, данъчна фактура №1600000248 от 11.04.2006 година с данъчна основа 564.29 лева и ДДС- 112.86 лева / л.644 от делото/, с предмет на доставката- Датекс FP550-40, DT137297, фискализация на ЕКАФП и свидетелство, която е включена  в СД и дневника за продажбите на съответния данъчен период, данъкът е начислен съгласно нормата на чл. 55, ал.6 от ЗДДС / отм. / и стойността на фактурата е платена в брой.

За издадените от „Таня”ЕООД на жалбоподателя като ЕТ, 7- седем броя данъчни фактури с №№33086 от 24.03.2004 година, 33677 от 19.05.2004 година, 35874 от 23.12.2004 година, 38653 от 09.09.2005 година, 38779 от 17.09.2005 година, 39255 от 25.10.2005 година и 40395 от 28.01.2006 година, първата  с предмет захарни изделия и перилни препарати, а останалите с предмет само- захарни изделия / л. 648-653 от делото/, констатациите са същите, както и при останалите доставчици, а именно, че фактурите са включени в дневника за продажбите за данъчните периоди, през които са издадени, данъкът по тях е начислен съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.6 от ЗДДС / отм./, а разплащанията по тях са извършени в брой по касов път. / виж л.646, ПИНП №20-646-10/20.10.2006 година/.

Подобни са констатациите и за останалите доставчици, а именно: за издадените от ЕТ „Ким- М.Георгиев”- Сливен 8/ осем/ броя данъчни фактури, всички с предмет- хранителни стоки / виж л. 655 от делото, ПИНП № 20-646-11/20.10.2006 година и приложените към него копия на данъчни фактури/ л. 655-672 от делото/, за издадената от доставчика „Минчеви”ЕООД - с. Кортен данъчна фактура № 1430 от 29.01.2006 година/ л. 676 от делото/, с доставка сирене, с данъчна основа- 600.00 лева и ДДС-120.00 лева/ виж. ПИНП №20-646-12/ 13.10.2006 година, л. 674 от делото/, за издадените от доставчика СД”Комплекс- Миндеви и СИЕ” – Сливен, 13/ тринадесет/ броя фактури / л.680-693 от делото/ с предмет на доставката колбаси, месо, кисело мляко и рибни произведения / виж. ПИНП №20-646-18 от 13.10.2006 година, л. 678 от делото/, за издадената от доставчика „ТМТ-Елком”ООД - Пловдив една данъчна фактура № 7500025020 от 30.01.2004 година с данъчна основа в размер на 1073.47 лева и ДДС-214.69 лева /л. 698 от делото/ и с предмет на доставката- електроматериали / виж. ПИНП №20-646-09 от 11.10.2006 година, л. 696 от делото/, за издадените от доставчика ЕТ „Джокер и синове” – Сливен 20 / двадесет/ броя данъчни фактури / л.702-721 от делото/, всички с предмет на доставката- колбаси / виж. ПИНП №20-646-15 от 11.10.2006 година, л.700 от делото/, за издадените от доставчика „Панония инвест”ООД – Сливен 36 /тридесет и шест/ данъчни фактури / л.729-765 от делото/, всички с предмет на доставките- хляб / виж. ПИНП №20-646-05 от 12.10.2006 година, л.723 от делото/, за издадените от доставчика Хлебозавод „Хаджи Димитър”ООД – Сливен, 4 / четири/ броя данъчни фактури / л.769-770 от делото/, всички с предмет на доставката- хляб / виж. ПИНП № 20-646-14 от 11.10.2006 година, л.767 от делото/,  за издадените от доставчика ЕТ „Корона- Николай Богданов” – Сливен, две данъчни фактури с №№ 1000008952 от 23.01.2006 година с предмет на доставката-олио, кисело мляко и яйца и 1000008867 от 29.12.2005 година с предмет на доставката- олио, яйца, прах „Тест”  / л. 774 и 775 от делото/, виж. ПИНП № 20-646-03 от 11.10.2006 година, л. 772 от делото/, за издадените от доставчика  ЕТ „Пет и Хрис 2 – Нели Добрева” – Сливен пет данъчни фактури с №№6384 от 26.04.2004 година, 6585 от 27.05.2004 година, 7132 от 23.08.2004 година, 10078 от 25.05.2005 година и 11081 от 11.10.2005 година / л. 779-784 от делото/, всички с предмет- хранителни стоки- сирене, месни продукти, олио, яйца / виж. ПИНП №20-646-04 от 10.10.2006 година, л. 777 от делото/, за  пет броя данъчни фактури, издадени на жалбоподателя от доставчика ЕТ „Бори- Кирил Денев”,респ. „Бори”ЕООД - Сливен/предприятието на ЕТ е прехвърлено като права, задължения и фактически отношения на ЕООД „Бори” с решение №577 от 28.04.2006 година на СлОС / с №№7387 от 27.06.2006 година, 7379 от 26.06.2006 година, 3635 от 21.06.2004 година, 5016 от 28.06.2004 година и 7070 от 28.03.2006 година / л. 788 и 789 от делото/, всички с предмет на доставката-хляб и тестени изделия / виж. ПИНП №20-646-02 от 11.10.2006 година, л. 785 от делото/, както и за издадените  от доставчика  „Метро Кеш енд Кери България”ЕООД – София 198 / сто осемдесет и девет / броя данъчни фактури / л.307-431 от делото  и л.801-1080 от делото/, всички с предмет- хранителни стоки, перилни препарати, козметика и цигари / виж л.304 от делото, писмо вх. № 18-144 от 21.11.2006 година във връзка с ИИНП №20-646-19 от 29.09.2006 година, л. 300 от делото/. В мотивите към ревизионния акт, органът по приходите, е описал по периоди и доставчици подробно всички фактури, с получател ЕТ „Бояна – Б.Б.”, които са добавени в дневника за покупки, като при всички закупената стока не е заприходена по дебита на сметка 304 „Стоки” и не са отчетени приходи от продажбата им.

Ревизиращият орган е приел, че тъй като фактурите като частен писмен документ, удостоверяват извършени продажби на стоки- хранителни стоки, свързани с основната дейност на едноличния търговец, са налице  доказателства за извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС / отм. /. Приел е още, че е доставчиците „Метро Кеш енд Кери България”ЕООД, „Панония инвест”ООД - Сливен, ЕТ „Джокер и синове- Петьо Стоев” - Сливен, „Комплекс Миндеви и сие”СД, ЕТ „КИМ- М. Георгиев” - Сливен, „Скорпион 97” ООД - Сливен, „Джи Ем Пи комерсиал”ЕООД - Сливен, „Женя - С”ЕООД - Сливен, „Юмена”ООД – Варна, „Таня”ЕООД - Сливен, Хлебозавод „Хаджи Димитър” ООД - Сливен, ЕТ „Пет и Хрис 2”- Нели Добрева”- Сливен, „ТМТ – Елком” ООД - Пловдив, „Си Джи Къмпани” ООД, ЕТ „Корона- Николай Богданов” - Сливен, ЕТ „Дени- Мария Георгиева”- Ямбол, „Минчеви”ЕООД – с. Кортен и ЕТ „ОНЕ Стар 95- Надежда Стоянова”- Сливен, „Бори”ЕООД – Сливен са прехвърлили собствеността върху стоките, а жалбоподателя, действащ като ЕТ, в качеството му на получател на декларираните доставки по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗДДС / отм. / е придобил собствеността върху тези стоки.

По отношение на задълженията по ЗОДФЛ / отм. /

Органът по приходите е приел, че предвид установените неосчетоводени фактури за закупените стоки през 2004 и 2005 година и след като не са отчетени приходи от продажбите, в противоречие с ЗСч и НСС, са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и т.4 във връзка с ал. 2, т.4 и 16 от ДОПК, поради което финансовия резултат на ЕТ следва да бъде увеличен на основание чл. 23, ал.2, т.11 от ЗКПО / отм. /, а оттук е определил допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ / отм. /

При положение, че органът по приходите е извършил преобразуване на декларирания от ЕТ финансов резултат по реда на ЗКПО / отм. / и е определил нов облагаем доход по чл. 21 от ЗОДФЛ / отм. / е начислил и допълнителни вноски  за фонд ДОО и здравни вноски.

В хода на съдебното оспорване са допуснати  графологична и съдебно- счетоводна експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните  и които съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадени. От заключението на вещото лице- експерт- криминалист от 16.01.2008 година става ясно, че  77 / седемдесет и седем / броя данъчни фактури, издадени от различни доставчици през ревизирания период са подписани от Енчо Добрев Банков, упълномощено от ЕТ лице / л. 1113 от делото / и лицата Минка Димитрова И., Диана В. Атанасова, Радостина Стоянова Вълкова, Г. Стефанова Трифонова и Виолета Костова, които са били или са в трудови правоотношения с ЕТ, видно от представеното извлечение от регистъра на трудовите договори в НОИ и платежни ведомости /л. 1177-1212 от делото/, както само върху една от фактурите с доставчик „Панония инвест”ООД № 062718 от 31.08.2005 година е положен от Б.Б.. За останалите фактури, с изключение на тези с доставчик „Метро кеш енд кери България”ЕООД, издадени през ревизираните периоди не може да се установи получателя или не е положен подпис на такъв. / виж заключение на в.л.- графолог, л. 1164-1172 от делото/.

Установеното от органа по приходите се потвърждава и от констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно- икономическа експертиза, а именно, че фактурите, издадени от изброените по- горе доставчици през ревизираните данъчни периоди- от 01.01.2004 година до 31.07.2006 година не са заведени по дебита на сметка 304 „Стоки” и в дневниците за покупките, а разплащанията по тях са извършени в брой.

При така установените факти съдът намира, че в проведеното съдебно оспорване се оборват частично фактическите констатации  на административния орган. Основният спорен момент е наличието, респ. липсата  на реалност на извършените доставки  по данъчните фактурите, издадени през ревизираните периоди. Съдът намира, че по фактурите с издател Метро кеш енд кери България ЕООД, тези подписани от работниците в ЕТ, от упълномощеното от него лице Енчо Добрев Банков и от Б.Б., с доставчици „Панония инвест”ООД - Сливен, „Женя - С”ЕООД – Сливен, „Скорпион 97” ООД - Сливен, „Таня”ЕООД – Сливен, ЕТ „Пет и Хрис 2”- Нели Добрева”- Сливен, „Комплекс Миндеви и сие”СД, „Си Джи Къмпани”ООД, ЕТ „Корона- Николай Богданов” – Сливен, „ОНЕ Стар 95- Надежда Стоянова”- Сливен, ЕТ „КИМ- М. Георгиев” – Сливен / л.1225-1229 от делото/ са налице реално извършени доставки. Същите съдържат всички реквизити, които ги определят като първични счетоводни документи, с който се документира, извършената  за първи път стопанска операция. Данъчната фактура представлява частен свидетелсващ документ, удостоверяващ облагаемото събитие и начисления данък. Като частен документ, който се издава от доставчика той се подписва от него, в което се изразява и неговата материална доказателствена сила . Безспорно е установено по делото, че процесните фактури, с изключение на тези издадени от „Метро кеш енд кери България”ЕООД, са издадени от посочените в тях доставчици. Безспорно е установено, че по всички, за които съдът приема, че доставките са реално извършени, са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, плащанията по тях са извършени в брой и към фактурите са издадени касови бонове. По отношение на останалите фактури, издадени през ревизираните периоди, безспорно е установено, че са издадени на ЕТ „Бояна- Б.Б.”, същите обаче не съдържат подпис на получателя или не може да бъде установено лицето, положило подпис върху тях. В данъчната преписка липсват доказателства, които по безспорен начин  да докажат осъществени доставки по тези фактури, за да се приеме, че ревизираният субект е бил получател на доставките по тях. За тази част от данъчните фактури, които не съдържат подпис на получателя или не може да бъде установено лицето, което ги е подписало, съдът намира, че не установяват по безспорен начин доставка, за да се приеме, че ревизираното, че ревизираното данъчно задължено лице впоследствие е осъществило продажба на тези стоки и е реализирало приход, който не е осчетоводило. Ето защо, съдът намира, че в тази част, с която са определени допълнителните данъчни задължения относно доставките по тези фактури, ревизионния акт следва да бъде отменен.

 Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че по делото са представени  3 броя наказателни постановления със следните №№ 3086 от 06.03.2006 година, 3087 от 06.03.2006 година и 3088 от 06.03.2006 година, за които няма данни да са оспорени по съдебен ред, поради което съдът приема, че са влезли в сила. Цитираните постановления са съставени за извършени нарушения в търговски обект за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя, действащ като ЕТ „Бояна- Б.Б.”, а именно: че при извършена контролна покупка на 02.02.2006 година в обекта не е издаден касов бон, не е приведен касовия апарат, монтиран в обекта в съответствие с изискванията на чл.24 от Наредба №4 от 16.02.1999 година на МФ и лицето не е организирало счетоводната си дейност в съответствие с принципите  на ЗСч като е допуснало в търговския обект несъответствие  между действителната наличност на паричните средства в касата и наличността  на междинен отчет от ЕКАФП / л. 1101, 1109 и 1114 от делото/.

         По горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания ревизионен акт, в частта, с която общо са определени допълнителни данъчни задължения над 48 559.66 лева следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като за жалбоподателят данъчните задължения след извършената рекапитулация на ревизионния акт, съобразно вариант 9 от заключението на вещото лице / л. 1253 от делото/  са както следва: ДДС за внасяне в размер на 32 404.08 лева, лихви по ДДС в размер на 8 049.17 лева, данък общ доход в размер на 5 522.80 лева, лихви по ДОД-1101.12 лева, ДОО в размер на 79.31 лева, лихви по ДОО-70.24 лева, лихви по задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/- 2.50 лева, ЗОВ годишно изравняване в размер на 1111.68 лева, лихви по ЗОВ, годишно изравняване в размер на 218.76 лева или общо дължими от жалбоподателя данъчни задължения в размер на 48 559.66 / четиридесет и осем хиляди петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест ст. / лева, като в останалата част жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изхода от спора и  направеното искане от двете страни за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.161 от ДОПК,  в тежест на жалбоподателя следва да се възложи да заплати в полза на данъчната администрация разноски, определени по компенсация, в размер на 265.00 / двеста шестдесет и пет/ лева. 

С оглед на изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Административен съд- Бургас, VІІІ-ми състав

 

                                           РЕШИ:

 

  ОТХВЪРЛЯ Ревизионен акт № 2060780/ 27.03.2007 година на старши инспектор  по приходите при ТД на НАП- Сливен, потвърден с решение № РД- 10- 246  от 31.05.2007 година  на Изпълняващ правомощията на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, съгласно Заповед №ЗЦУ-213/30.03.2007 година,  относно установените и определени с него дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на  чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. /  в размер на 5084.62 лева – главница и лихви за просрочие в размер на 1000.20 лева, за периода 2004 и 2005 година, по ЗДДС / отм. / за данъчни периоди, обхващащи цялата 2004 година, 2005 година и м.януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2006 година в размер на  48 711.19 лева- главница и 12 031.64 лева – лихви за забава, вноски за ДОО за периода 12.10.2002 година до 30.11.2004 година в общ размер на 149.55 лева, от които 79.31 лева- главница и лихви за забава в размер на 70.24 лева, вноски за НЗОК за периода 01.02.2003 година до 28.02.2003 година и за периода 01.01.2004 гадина до 31.12.2005 година, общо в размер на 1299.51 лева, от които 1081.97 лева- главница и лихви за забава- 217.54 лева, общо в размер на 68 275.88 лева, в частта, с която общо са определени допълнителни данъчни задължения над 48 559.66 лева.

   ОСЪЖДА Б.А.Б. действаща като ЕТ „ Бояна – Б.Б.” със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. „Иван Шишман” № 4, с ЕИК по Булстат 119022129 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП разноски в размер на 265.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                                      СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         Срещу Ревизионен акт № 2288/ 03.01.2007 година на старши инспектор  по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД- 10- 98  от 02.03.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, е подадена жалба от Пламен Пенев Петров от гр. Бургас, с която, първоначално е сезиран друг състав на Бургаския административен съд.Съдът е постановил решение № 528 от 30.11.2007 година по административно дело № 123/ 2007 година, с което е отменен посочения по- горе ревизионен акт. Срещу това решение на Административен съд-Бургас, е подадена касационна жалба, по която, ВАС, с решение № 3339 от 24.03.2008 година, постановено  по адм. дело № 1135/ 2008 година, на основание чл.221, ал.2 вр. с чл. 222, ал.2, т.1 АПК, е отменил решението на Бургаския административен съд и е върнал  делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указание спорът да се разгледа по същество като се изяснят спорните въпроси относно обстоятелството дали лицето има или не данъчни задължения, както и дали са установени факти и обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, за да бъде извършена ревизия при особени случаи.

         Жалбата е подадена в срок, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  основателна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 1197 от 25.04.2006 година на Началник отдел „Контролна дейност”, Дирекция „ДОК” при ТД на НАП- Бургас със срок на ревизията до 24.07.2006 година /л. 52 от преписката/, удължен с последващи заповеди до 04.09.2006 година /л.49 и 51  от преписката/ и обхваща задължения за периода 2000 година – 2005 година по чл. 35 от ЗОДФЛ. Със заповед за възлагане на ревизия №2288 от 04.09.2006 година е определен срок за завършване на ревизията- до 04.09.2006 година и е изменен обхвата на ревизията само за периода 01.01.2000 година до 31.12.2000 година./ л.49 от делото/.

Ревизионният доклад № 2288/ 18.09.2006 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, и е връчен лично на задълженото лице на 13.11.2006 година /л.27 от преписката/, а заедно с него и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК / л.31 от делото/. Срещу ревизионния доклад, на основание чл. 117, ал.5 от ДОПК, задълженото лице е депозирало възражение, вх.№70-00-1392/23.11.2006 година /л.18 от преписката,гръб/, в което оспорва предложените за установяване задължения по ЗОДФЛ/отм./. Въз основа на извършената ревизия  и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К2288/20.09.2006 година е издаден процесният ревизионен акт №2288/03.01.2007 година, потвърден по реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение № РД 10 - 98/ 02.03.2007 година и  съгласно, който са направени следните констатации и правни изводи:

С процесния РА № 2288 от 03.01.2007 година от извършена ревизия на физическото лице Пламен Пенев Петров по приложението на ЗОДФЛ за периода 01.01.2000 година до 31.12.2000 година органът по приходите установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно получени парични средства по банков път в размер на 11 274.00 лева с неустановен произход, поради което е приел, че данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Заедно с връчване на Ревизионния доклад на 13.11.2006 година на Пенев било връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, изх. №02-ДОК-9939/13.11.2006 година./ л. 31 от делото/, с което лицето е уведомено, че данъчната основа за начисляване на данъка по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./  за 2000 година ще бъде определен по реда на чл.122 от ДОПК. С последното му е предоставена възможност в 14- дневен срок  от връчването да предостави доказателства и вземане на становище по установените обстоятелства. В посочения срок жалбоподателя не е дал становище и не е представил доказателства. Отделно от това, с искане за представяне на документи и писмени обяснения, изх.№02-ДОК-9939/13.11.2006 година / л.30 от делото/ от Пенев е изискано да представи декларация за имущественото си състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2000 година. От последната обаче, органът по приходите е приел, че не става ясно основанието за получаване на сумите.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило възражение, вх. №70-00-1392/23.11.2006 година, срещу ревизионния доклад №2288/18.09.2006 година, в което е изразено принципно несъгласие с констатациите в него и е поискано удължаване на срока за обжалване. Последното е одобрено  и с Решение №70-00-1392/29.11.2006 година / л.18 от делото/ срокът за обжалване на РД е продължен до 20.12.2006 година. И в този срок не са представени доказателства от задълженото лице. Като краен резултат, органът по приходите е приел, че на жалбоподателя следва да бъдат определени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./  за 2000 година общо в размер на 5333.34 лева, представляващи главница в размер на 3059.20 лева и лихви в размер на 2274.14 лева.

По реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение  № РД-10-98 от 02.03.2007 година, ревизионния акт е потвърден изцяло и установените дължими от жалбоподателя допълнителни задължения за периода 2000 година по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ са главница в размер на 3 059.20 лева и лихви в размер на 2 274.14 лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите на органът по приходите. Пред съда, както и в производството по обжалване по административен ред, твърди, че органът по приходите не е събрал и преценил всички относими доказателства. Възразява, че в решението на по-горестоящия административен орган, с което е потвърден процесния ревизионен акт е възприето становището, че спорните парични средства, представляват доход, реализиран от стопанска или друг вид  дейност, която не е декларирана, при положение, че в самия акт констатациите са различни, а именно, че паричните средства не са от стопанска или от друг вид дейност, обложена по реда на ЗОДФЛ и че от представената декларация не става ясно основанието за получаване на тези суми, поради което и неправилно е приложен реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Моли съда да отмени допълнително определения данък по ЗОДФЛ и лихви за закъснение. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно- счетоводна експертиза.

Административен съд – Бургас, като анализира представените по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което възприема съгласно разпоредбата на чл.157, ал.3 от ГПК / отм./,  намира  следното:

Дължимият допълнително начислен данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ е определен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.  С оглед установената фактическа обстановка основния спорен въпрос е дали лицето има или не данъчни задължения и дали в хода на ревизията са установени факти и обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, за да бъде извършена ревизия при особени случаи. В хода на данъчната ревизия са събрани множество доказателства. Жалбоподателят е уведомен от органа по приходите, че в хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи и му е връчил уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК като в 14-дневния законов срок задълженото лице не е взело становище по констатациите на ревизиращия орган./ л.31 от делото/. Жалбоподателят е представил и декларация за имущественото си състояние за 2000 година, от която органът по приходите твърди, че не става ясен произходът на средствата. За 2000 година, обаче Петров не е подал декларация по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./. В хода на ревизията е установено, че по влоговата сметка на Пламен Пенев Петров, открита в „ОББ”-Бургас  през 2000 година редовно са постъпвали парични преводи с платежни нареждания  на обща стойност 11274.00 лева. Това обстоятелство  е установено от справка за клиента  за периода 01.01.2000 година- 31.12.2000 година / л. 48 от делото/. Не са установени нито основанието за превода, нито наредителя по платежните нареждания,     с които са постъпвали сумите по банковата сметка на жалбоподателя. Същите не са приложени по делото. Видно от представеното по делото обяснение на Пламен Петров във връзка с получените суми по сметката му, същият заявява, че сумите, наредени по нея са средства, които е получил като заем от баща си Пеньо Петров и ги е описал по дати, така както са посочени в извлечението от банката, но също не е представил платежните нареждания./ л.32 от делото/. От ПИНП №02-01-04-1197-1/29.08.2006 година / л.35 от делото/  и представеното в тази връзка обяснение от Пеньо Петров- баща на жалбоподателя / л.39 от делото/ се установява, че последният е предоставил на сина си парични средства в размер на 30 000.00 лева, съгласно договор от 01.01.2000 година, неоспорен от ответника, които са предадени в брой и с разписка. Не са представени обаче платежни нареждания. Посочено е в цитирания ПИНП, че средствата дадени като заем са от трудово правоотношение на Пеньо Петров с „Ръководство въздушно движение” – София, център за УВД-Бургас. / л.35 от делото/.

Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя са основателни относно наличието на противоречия от една страна в ревизионнния акт, а от друга страна в решението на по- горестоящия административен орган- директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас. В ревизионния акт е посочено, че паричните средства, получени по банков път в размер на 11274.00 лева  са с неустановен произход и не са от стопанска дейност или друг вид дейност, която се облага по реда на ЗОДФЛ/ отм. /, а в решението на директора на Дирекция „ОУИ”-Бургас се сочи, че според ревизиращия екип тези парични средства, представляват доход, реализиран от стопанска или друг вид дейност, която не е декларирана. Предвид изложеното, съдът намира, че в ревизионния акт не е установен източника на доходите, преведени по банковата сметка на Петров и дали тези средства са от сумите, които е получил като заем от баща си  или са реализирани доходи от услуги с личен труд или друга дейност, облагаема по чл.21, ал.3 от ЗОДФЛ / отм. /. В подкрепа на изложението е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредетира по реда на чл.157, ал.3 от ГПК / отм. /.

В конкретния случай, ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като според ревизиращия орган е установено едно от обстоятелствата, предвидено в чл.122, ал.1 от ДОПК, това по т.2- наличие на данни за укрити приходи или доходи. Така установен, размерът на данъка, чисто аритметически, е правилно определен, както сочи вещото лице в заключението си, но от събраните по делото доказателства, съдът намира, че не следва категорично извода за наличие на  данни за укрити приходи или доходи. Не става ясно дали средставата, постъпили по банковата сметка на Петров са приходи или доходи. Вярно е, че при ревизия при особени случаи по чл. 122 ДОПК,  съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Последното обаче, би било вярно само ако наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, каквито в случая липсват.

Ето защо, съдът намира, че ревизионнния акт е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на оспорването и направеното искане, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените пред всички инстанции разноски общо в размер на 710.00 лева, представляващи 350.00 лева – адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 10.00 лева- държавна такса и 350.00 лева- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2288/ 03.01.2007 година на старши инспектор  по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД- 10- 98  от 02.03.2007 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени  дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на  чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. /  в размер на 3059.20 лева лева и лихви за просрочие в размер на 2274.14 лева, за периода 2000 година, като незаконосъобразен.

           ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при Централно управление на НАП да ЗАПЛАТИ на  Пламен Пенев Петров от гр. Бургас, ул. „Ангел Димитров” №12 разноски в размер на 710.00 / седемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                             СЪДИЯ :