Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 939          Година 22.10.2008    Град  Бургас

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на тридесети септември две хиляди и осма година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д.Д.

 

Секретар Й.Б. 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Д., административен характер                  дело номер  621 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Ж.М.Д. *** срещу заповед № 40 от 25.04.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас. Със заповедта е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: “Масивна сграда” находяща се в землището на с.Костен, местността “Петкова чешма”, изграден и въведен в експлоатация от жалбоподателя. В жалбата се прави искане да се отмени заповедта, тъй като сградата не подлежи на събаряне, като търпим строеж. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде отменена обжалваната заповед, поради противоречието и с нормата на § 184 от ПР на ЗИД на ЗУТ, както и да му се присъдят направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – РДНСК гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна община Сунгурларе, редовно уведомена не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С Констативен акт № 1/10.04.2007г., въз основа на извършена проверка на строеж “Масивна сграда” находяща се в землището на с.Костен, местността “Петкова чешма” е установено, че за строежа липсват необходимите строителни документи и той е собственост на Ж.М.Д.. Строежа представлява масивна сграда на два етажа с размери 11,77/13,11м.. При извършване на проверката лицето е присъствало и е подписало констативния акт. Срещу констативния акт не е подадено възражение, видно от приложение акт от 18.04.2007г. на кмета на община Сунгурларе.

Със заповед № 40/25.04.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: “Масивна сграда” находяща се в землището на с.Костен, местността “Петкова чешма”, близост до микроязовир изграден и въведен в експлоатация от Ж.М.Д. и е наредено прекъсването захранването на строежа с ел.енергия и водоподаването. В мотивите към заповедта е посочено, че жалбоподателя е въвел в експлоатация и ползва строеж, без да е регистрирано въвеждането му в експлоатация и да е издадено съответното удостоверение от органа по чл.177, ал.1 и 3 от ЗУТ. Строежа е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б “а” от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата и видовете строеж. Строителството е извършено през 1997г.,  без необходимите строителни книжа и се ползва за живеене. Строежа е напълно завършен, електрифициран и водоснабден, въведен в експлоатация и ползван в нарушение на разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.177, ал.1 и 3 от ЗУТ

Срещу заповедта е подадена жалба в която се твърди, че сградата не подлежи на събаряне, тъй като представлява търпим строеж. В проведените съдебни заседания се излагат доводи, че заповедта противоречи на § 16, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, както и на § 184 от ПР на ЗИД на ЗУТ. В съдебното производство жалбоподателя е ангажирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.     

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че заповед № 40/25.04.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.178, ал.5 от ЗУТ и в съответствие с предоставените му със заповед № РД-13-040/30.01.2006г. правомощия, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с процесуалните и  материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.178, ал.5 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежи и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други, ако те се ползват преди да са въведени в експлоатация, не се ползват по предназначение или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. С оглед на изложеното за да бъде издадена заповед по този ред е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки - обект за който да се изисква издаване на разрешение за ползване,  да няма издадено такова разрешение и обекта реално да се ползва.

В констативния акт послужил за издаване на обжалваната заповед е посочено, че обекта се ползва за живеене и тези констатации не се оспорват от жалбоподателя, а така също в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги оборят.  

Не се оспорва по делото обстоятелството строежа е напълно завършен и е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б “а” от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата и видовете строеж. Ето защо правилно административния орган е приел, че той подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177, ал.3 от ЗУТ. По делото е приложена декларация, с която се декларира, че строежа е осъществен през 1997г. по времето на действието на ЗТСУ(отм.), но дори и да се приеме за приложим този закон, строежа също е подлежал на въвеждане в експлоатация с издаване на разрешение за ползване, тъй като по своята същност той представлява сграда по смисъла на чл.164, ал.1 от ЗТСУ. В случая нарушението е извършено при действието на ЗТСУ (отм.), но е установено при действието на ЗУТ, като след извършване на строежа, нарушението е продължено и е налице отново нарушение при действието на сега действащия закон - ЗУТ, изразяващо се в ползване на строежа без издадено разрешение за ползване, в нарушение на чл.178, ал. 1 от ЗУТ.

С оглед на изложеното обжалваната заповед, като издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за налагане на забрана за ползване на строежи се явява законосъобразна.

Възраженията, че процесния строеж е търпим по смисъла на § 16 ал.2 от ПЗР на ЗУТ и подлежи на узаконяване по реда на § 184 от ПР на ЗИД на ЗУТ и представените за това доказателства са неотносими, тъй като в производството по чл. 178, ал. 5 ЗУТ е без значение дали строежът е законен или незаконен, стига същия да не е приет по законоустановения ред.

С оглед на изложеното жалбата на Ж.М.Д. се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и поради направено своевременно искане в полза на административния орган на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаградени в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.Д. *** срещу Заповед № 40 от 25.04.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас.

ОСЪЖДА Ж.М.Д. *** да заплати в полза на РДНСК гр.Бургас, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                                       СЪДИЯ: