Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата 13.11.2008 год.                      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 20.10.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: В. Ч.

 

разгледа адм. дело № 569 по описа за 2007 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 2060698/20.03.2007 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, потвърден изцяло от решаващия орган в хода на административното оспорване в обжалваната част, с който, в тежест на жалбоподателя Х. Л. Ж., за дейността му в качеството му на ЕТ “Ейч-джи Х. Ж.”- гр.Котел, са установени допълнителни задължения за данъци и вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване. Ревизионният акт се обжалва частично, само относно установеното задължение за ДДС за периода 01.10.2005 – 31.10.2005 год., във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактура от доставчика “Елмет” ООД – Бургас. Счита, че са изпълнени материалните предпоставки на закона, обосноваващи валидното упражняване правото на данъчен кредит и в този смисъл, отказът за неговото признаване е незаконосъобразен. Възразява се, че в хода на ревизионното производство, са били представени писмени доказателства относно реалността на доставката, проучени са били всички предходни доставчици, доказан е произхода на стоката, а високият размер на последващата продажна цена на ДМА и високият размер на реализираната печалба не могат да бъдат основание да се откаже правото на данъчен кредит.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна, претендира възнаграждение.

Встъпилият в процеса, с оглед защита на значим обществен интерес, прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповед № 698/18.10.2006 год. на началник отдел “Контрол” при ТД на НАП - Сливен, било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя Х. Л. Ж., за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2005 год. – 31.12.2005 год., данък върху добавената стойност за периода 21.03.2005 – 30.09.2006 год., вноски за държавното обществено осигуряване за периода 01.01.2001 – 30.09.2006 год., вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2001 – 30.09.2006 год., вноски за ДЗПО за периода 01.01.2002 – 30.09.2006 год. и вноски за фонд ГВРСН за периода 01.01.2005 – 30.09.2006 год.

Ревизията приключила с издаването на процесния ревизионен акт, с който, в тежест на жалбоподателя, били установени съответните допълнителни задължения за данъци и вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване.

Предмет на настоящия съдебен процес е законосъобразността на ревизионния акт, само в частта относно установеното с него задължение за ДДС за периода 01.10.2005 – 31.10.2005 год., във връзка с непризнато право на данъчен кредит, упражнено по данъчни фактури, издадени от доставчика “Елмет” ООД – Бургас.

Доставчикът “Елмет” ООД – Бургас е издател на следните данъчни фактури:

         ДФ № 035/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 036/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 038/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 039/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 040/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 041/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 042/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 043/24.10.2005 год., дан. осн. – 3 500 лв. и ДДС –    700 лв.

Предмет на доставката по тази група фактури е печатарска машина.

ДФ № 044/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 045/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 046/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 047/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 048/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 049/24.10.2005 год., дан. осн. – 3 000 лв. и ДДС –    600 лв.

Предмет на доставката по тази група фактури е аква фотоекспонатор.

ДФ № 050/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 051/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 052/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 053/24.10.2005 год., дан. осн. – 5 000 лв. и ДДС – 1 000 лв.

ДФ № 054/24.10.2005 год., дан. осн. – 1 000 лв. и ДДС –    200 лв.

Предмет на доставката по тази група фактури е печатарска гилотина

Във връзка с правилното приложение на ЗДДС (отм.) и валидното упражняване правото на данъчен кредит, в хода на ревизионното производство, приходната администрация е предприела действия спрямо този доставчик, за установяване налице ли са предпоставките на чл.64, във вр. с чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), с оглед наличието на законово основание за ползване на правото на приспадане на данъчен кредит по получените от данъчния субект доставки.

От органа по приходите е била извършена насрещна проверка на “Елмет” ООД, за установяване на обстоятелствата, издадени ли са в полза на ревизираното лице посочените фактури, как е формирана цената на доставката, извършван ли е ремонт на машините, как е извършено транспортирането им. На обявения адрес за кореспонденция са били извършени посещения, при които е установено, че на адреса живее семейство Х., които отказват съдействие. Съобщението е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. След извършена служебна справка в досието на доставчика, е било констатирано, че посочените фактури са издадени в процесния данъчен период, включени са в справката-декларация и дневника за продажби за периода.

Назначената по делото съдебна експертиза даде заключение, че на декларирания данъчен адрес на този търговец в гр.Бургас няма такава фирма или лице за контакт с дружеството. Поради невъзможност да бъде открит на посочения адрес, експертът е изготвил заключението си за този доставчик на базата на материалите по делото. При изготвяне на допълнителното си заключение, експертът е взел предвид провежданата по отношение на “Елмет” ООД данъчна ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт, като е констатирал, че за процесния период органът по приходите е отказал признаване правото на данъчен кредит по всички сделки за периода.  Проучени са и предходните доставчици – “Медитех 94” ЕООД – Сливен е доставчик на “Елмет” ООД на същите стоки, за което е издадена ДФ №365/20.10.2005 год. с данъчна основа 3 000лв. и ДДС – 600 лв. СД “МЦ Димитрови Деличев сие” е доставчик на “Медитех 94” ЕООД на същите стоки, за което е издадена опростена фактура № 26/11.10.2005 год. на обща стойност 2 800 лв. На събирателното дружество доставката е извършена от ЕТ “М. Ш.”, като видно от събраните по делото доказателства този търговец е извършил бракуване на тези активи, поради 100% амортизация, дължаща се на дългогодишната им експлоатация, негодност за работа и непригодност на технологията за офсетовия печат. От депозираните от г-н Ж. обяснения в хода на ревизионното производство става ясно, че неговият доставчик е извършил ремонт на посочените машини, за което се представя и договор от 20.10.2005 год. с изпълнителя “Корея моторс сървис” ООД – София. При посещение в счетоводството на жалбоподателя е установено, че закупените машини са осчетоводени като ДМА, към настоящия момент същите се съхраняват от жалбоподателя на склад.

При така описаните фактически обстоятелства, не са налице законовите предпоставки, при наличието на които търговецът – получател на доставката, би могъл да упражни успешно право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

Съгласно нормата на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./ данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Невъзможността този доставчик да бъде открит на декларирания от него адрес, води до невъзможност да се провери счетоводното начисляване на данъка, съгласно посочената разпоредба.Това от своя страна води до нарушаване на чл.64, ал.1, т.2 от с.з., съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: 1. …… 2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Данни относно начисляването на данъка се черпят единствено от досието на доставчика, а не от неговото счетоводство, чиято редовност не може да бъде установена, предвид невъзможността да бъде намерен на декларирания адрес.

Освен невъзможността за проверка на счетоводното отчитане на данъка, налице са и условията за отказване правото на данъчен кредит поради  недоказана реалност на фактурираната доставка, по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.). За валидното упражняване правото на данъчен кредит е необходимо, в условията на кумулативност, както правилно начисляване на данъка от гледна точка изискванията на ЗСч и ЗДДС, така и реалност на фактурираната доставка. Аргумент за липсата на доставка е обстоятелството, че за същия данъчен период на “Елмет” е отказано правото на данъчен кредит по всички получени от него доставки. Установи се, че именно в същия данъчен период – на 20.10.2005 год. е извършена доставката към “Елмет” на посочените стоки от “Медитех 94”, следователно и по тази доставка органът по приходите е отказал признаване на данъчен кредит на “Елмет”. При тези обстоятелства, доставчикът не доказва по един категоричен начин, че е придобил собствеността върху фактурираните стоки, които биха могли да бъдат успешно предмет на последваща доставка. Обстоятелството, че към момента стоките са във владение (държане) на жалбоподателя не променя горния извод. Фактическото преместване на стоката и съхраняването й от лицето не е основание да черпи благоприятни последици за себе си, за целите на данъчното облагане. Освен това, фактът, че кредитът е отказан на доставчика, не препятства възможността впоследствие да бъде отказан и на получателя, при преценка на съответните данни и доказателства в тази насока.

Тезата на жалбоподателя е, че правото на данъчен кредит се отказва поради високата цена на реализираната доставка. Съдът не констатира в мотивите на органа по приходите подобно основание. Все пак, във връзка с това възражение, следва да се анализират събраните по делото доказателства. Очевидно е, че първоначалната цена постиганата в сделките между предходните доставчици – 3 000 лв., е многократно по-ниска от стойността по данъчната фактура, издадена от “Елмет” ООД към жалбоподателя – 87 500 лв. Установено е, че фактурираните стоки са били бракувани от един от предходните по веригата доставчици, поради 100%-ната им амортизация. Жалбоподателят твърди, че неговият доставчик “Елмет” е ремонтирал машините, като за ремонта е платена сумата от 72 000 лв. на “Корея моторс сървис” ООД – София. Доказателства за подобен ремонт липсват. Представеният договор за ремонт не установява по никакъв начин действителното му извършване, няма доказателства за плащането на сумата по ремонта. Освен това, прави впечатление, че твърдяното закупуване от “Елмет” на машините от “Медитех 94” – Сливен е на дата 20.10.2005 год., като на същата дата машините са доставени в “Корея моторс сървис” - София за ремонт, в рамките на 2 или 3 дни са ремонтирани на стойност 72 000 лв., след това са върнати в гр.Стара Загора, където от местната пиаца са били натоварени за превоз до гр.Котел, като на 24.10.2005 год. “Елмет” ООД е издал към жалбоподателя 19 броя фактури за доставка на машините, на обща стойност 87 500 лв. и 17 500 лв. ДДС. Съдът не кредитира подобна хронология, като взема предвид естеството на машините, тяхното предназначение, състояние и всички други обективни обстоятелства, свързани с време, разстояния, възможности и др.

На основание изложените по-горе съображения съдът приема, че в случая не са налице материалноправните основания за успешното упражняване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от “Елмет” ООД към жалбоподателя и като е установил правнозначимите факти, които не се оборват успешно в настоящия процес, и е изложил аналогични мотиви по приложението на закона, органът по приходите правилно е отказал да признае правото на данъчен кредит по процесните фактури, поради което, жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

И двете страни са претендирали заплащане на разноските по делото, които, с оглед изхода на процеса, следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна, в размер на 700 лв., съобразно обжалвания материален интерес – 17 964 лв.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Л. Ж. от *** против Ревизионен акт № 2060698/20.03.2007 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Сливен, потвърден с Решение № РД-10-248/31.05.2007 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, в оспорваната част, с която са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период 01.10.2005 – 31.10.2005 год., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Х. Л. Ж. Адрес  *** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 700 лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        

                                                                           СЪДИЯ:………………….