Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   956                                      от 14.05.2018 г.,                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на втори май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Йовка Банкова и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 564 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от ЕТ „Ж.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ахтопол, ул.“Зеленика“ №22, чрез представляващия ЕТ  Ж.Г.К., с ЕГН **********, против Национална агенция по приходите (НАП) гр. София. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляващи имуществени вреди, причинени от ответника посредством издаване на незаконосъобразно Наказателно постановление2695-F082566/28.07.2016 год., издадено от Заместник-директор на ТП на НАП с наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1, вр.чл.3, ал.1,т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017г.  до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание, ищеца редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище  от адв. Н.  от АК София, в което поддържа исковата молба. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по иска – НАП София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К. оспорва иска по основание и размер, като формулира искане за оставяне на исковата молба без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за основателност и доказаност на иска.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление 2695-F082566/28.07.2016 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас е ангажирана административно - наказателната отговорност на ЕТ „Ж.К.“ за това, че в качеството на  осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като  не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТП на НАП Бургас за месец май 2013г. С оглед констатираното нарушение  и на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ  е наложено наказание, а именно имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.5, ал.4,т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. на МФ.

Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд гр. Бургас, където е образувано НАХД № 759/2017 год. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд гр. Бургас, ищецът е бил упълномощил– адв.Н. от АК София, която е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които е договорено процесуалното представителство и защита по НАХД № 759/2017 год. на БРС (л.11 от делото на РС).

С Решение №510/24.03.2017год., постановено по НАХД № 759/2017 год., съдът е отменил наказателното постановление. Решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. В сезиращата настоящия съдебен състав искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лева, изразяващи се в направените от ЕТ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 2695-F082566/28.07.2016 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас,  ведно със законната от датата на влизане на решението в сила, до окончателното изплащане на сумата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд  за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 7/19.01.2017 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас е процесуално допустима и основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 2695-F082566/28.07.2016 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. В тази връзка, настоящия състав не споделя развититата от процесуалния представител на ответника теза за неоснователност на исковата претенция. В подкрепа на така развитата теза е заявено, че по същество наказателното постановление е отменено на процесуално основание, а не защото не е извършено административно нарушение. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, като посочената правна норма не дефинира незаконосъобразността на такава, дължаща се на материалноправни или процесуално правни пороци. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 400 лева, съставляваща заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по НАХД № 759/2017 год. на БРС, от представените по делото писмени доказателства цитирани по-горе – пълномощно и договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство пред Районен съд Бургас, е договорено адвокатско възнаграждение от 400 лв., което е платено в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че така определеното адвокатско възнаграждение безспорно съставлява пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление, порадие което исковато молба е основателна, като във връзка с възражението на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 759 по описа за 2017 г. на БРС, е необходимо да се посочи следното:

В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). С процесното НП на ищеца е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 300 лв., а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв.

С оглед материалния интерес по делото (500 лв.) и обстоятелството, че указаната от адвокат Н. правна помощ се изразява в изготвяне на жалба срещу процесното НП и депозиране на становище за проведеното  едно съдебно заседание пред РС – Бургас, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който е в размер на 400 лв., не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Изложеното до тук налага искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 300 лв., а за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. искът  следва да бъде отхвърлен.

По делото е направено искане и от двете страни в процеса за присъждане на направените разноски. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, в т.ч. сумата от 50 лева съставляваща внесената държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд гр. Бургас, днанадесети състав,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите (НАП) гр. София да заплати на от ЕТ „Ж.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ахтопол, ул.“Зеленика“ №22, чрез представляващия ЕТ  Ж.Г.К., с ЕГН ********** сума в размер на 300 (триста лева) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв.

 ОСЪЖДА Национална агенция по приходите (НАП) гр. София да заплати на Национална агенция по приходите (НАП) гр. София да заплати на от ЕТ „Ж.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ахтопол, ул.“Зеленика“ №22, чрез представляващия ЕТ  Ж.Г.К., с ЕГН ********** сума в размер на  350 (триста и петдесет) лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: