ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№557

 

гр. Бургас, 22.03.2011г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                    СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д.№ 552/2011г. на АС-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на А.А.А. *** и Д.А. *** против мълчалив отказ на началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район да се произнасяне по жалба за спиране на изкопни дейности и строителни работи пред бл.61 в жилищен комплекс „Лазур”, гр.Бургас.

В жалбата се твърди, че строежът в непосредствена близост до блока, в който жалбоподателките живеят – бл.61, ж.к. „Лазур”, гр.Бургас е незаконосъобразен, обезценява собствеността им, заплашва същата от погиване, заплашва здравето и живота на собствениците и грубо нарушава условията на живот и параметрите приети в действащия от 1988г. квартално-застроителен план на ж.к. „Лазур”.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателките подробно описват процеса по сезиране на различни институции и органи – МВР, Община Бургас, началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район, Апелативна и Окръжна прокуратури гр.Бургас – от лицето Георги Дражев Атанасов от гр.***, за който се твърди, че е син на жалбоподателката А. и лицето Динко Вълчев Генев от гр.***, за който се твърди, че е съпруг на жалбоподателката Г..

Твърди се още, че преписката по разрешаване на строителството, съдържа неистински документи, както по собствеността, така и по разрешаването на процесния строеж, и на околните такива, които са строени в последните десет години.        

Съдът, след като прецени представените писмени доказателства, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от оспорващите, намира подадената жалба за процесуално недопустима, по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район е сезиран с жалба от Георги Дражев Атанасов от гр.*** видно от писмо изх.№ ТЗ-701-01-456 от 20.09.2010г. началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район, с искане за незабавна проверка и спиране на изкопните дейности пред бл.61 в ж.к. Лазур.

Жалба или сезиране по друг начин направено от настоящите жалбоподателки не се съдържа както в административната преписка, така в доказателствата придружаващи жалбата. 

С Разрешение за строеж №21-„З”/16.09.2010г. на основание чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4, чл.142, ал.1 и ал.6, т.2 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, главният архитект на Община Бургас е разрешил на „Медицински център Ястреб-Медикъл” ООД – гр.Бургас; ЕТ „Кристоф – Христо Иванов” – гр.Бургас; „Марс-90” ООД – гр.Бургас; „Гитекс” ЕООД – гр.Бургас; Теодора Христова Калтъкчиева и Ивайло Христов Калтъкчиев двамата от гр.*** да извършат строителство на „Медицински център” находящ се в ПИ с идентификатор  07079.607.161, УПИ II, кв.15 по плана на к-с „Лазур”, гр.Бургас с РЗП с включен сутерен – 1821,45 кв.м. Разрешението за строеж е влязло в сила на 04.10.2010г.

         С две идентични по своето съдържание жалби Георги Дражев Атанасов, в един ден е сезирали едновременно началника на V-то РУМВР – гр.Бургас и Апелативна прокуратура – гр.Бургас. Жалбите са съответно с вх.№ М-761/13.09.2010г. до V-то РУМВР – гр.Бургас и вх.№ 1986/13.09.2010г. до Апелативна прокуратура – гр.Бургас. По делото има данни, че във връзка с посочения строеж, същите са сезирали с жалба и началника на РДНСК – Югоизточен район. С жалбите е настоявано за незабавно спиране на разрушителни изкопни дейности пред блок №61 в комплекс „Лазур”, гр.Бургас, както и за отцепване на района, поради опасност за живущите и конструкцията на блока. Настояват още за изземване на цялата документация във връзка със строежа и твърдят, че Община Бургас укрива същата от живущите. Настоява се изземване на строителните книжа и на съседните новопостроени сгради, които жалбоподателите намират за вероятна причина за посочения „разлом”. Сочи се грубо нарушаване на плана на ж.к. „Лазур” от 1984г., като се уточнява, че същият е със силата на закон за строителството.

         На 12.10.2010г. Георги Дражев е бил приет от дежурен прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, където е заявил възраженията си относно посочения строеж, подробно описани в цитираните по-горе жалби. Изявленията му са обективирани в протокол вх.№4830/12.10.2010г. на Окръжна прокуратура-Бургас.

         С изх.№ 4830/2010г. от 12.10.2010г. на Окръжна прокуратура – Бургас, протоколът отразяващ подадената устна жалба на Дражев е бил изпратен на началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район с указания за незабавно произнасяне по компетентност.

         На следващия ден – 13.10.2010г., Дражев е бил приет и в Апелативна прокуратура – Бургас, където е подал жалба срещу цитираната резолюция с изх.№ 4830/2010г. от 12.10.2010г. на Окръжна прокуратура – Бургас и срещу действията на органите на прокуратурата.

         С постановление от 14.10.2010г. прокурор при АП-Бургас е оставя без уважение жалбата на Георги Дражев Атанасов срещу действията на прокурорите от ОП-Бургас, предприети по пр.вх.№ 4830/2010г., като неоснователна.

         С Постановление за възлагане на проверка изх.№4830 от 08.10.2010г., прокурор при ОП-Бургас е разпоредил на началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район да извърши проверка по преписка № 4830/2010г. по описа на ОП-Бургас. Разпоредено е в хода на проверката да се извърши оглед на място и да се вземе отношение по изнесените в жалбата твърдения. При наличие на основания да се предприемат законоустановените действия по спиране на изкопните работи.

         С писмо изх.№ ТЗ-701-01-616/22.10.2010г. в отговор на писма изх.№ 4830/08.10.2010г. по описа на ОП-Бургас, началника на РДНСК – Югоизточен район е уведомил ОП за следното: с негова заповед №ДК-14-ЮИР-18/19.10.2010г. е назначена работна група за извършване на проверка и съставяне на констативен протокол относно твърденията на Георги Дражев Атанасов и Динко Вълев Генев.

В приложения Констативен протокол от 19.10.2010г., съставен от служители на РДНСК – Югоизточен район се установява, че при проверката на място е констатирано изпълнение на строителните и монтажни работи съгласно одобрените инвестиционни проекти, които съответстват на влязъл в сила ПУП, в случая РУП по смисъла на чл.36 Закон за устройство на територията. При проверката не са били констатирани нарушения на разпоредбите на ЗУТ и поднормативни актове.

         В протокола се уточнява, че в РДНСК Югоизточен район е постъпила предходна жалба вх.№ТЗ-701-03-108/13.09.2010г. с идентично съдържание. Извършена е проверка на място на 13.09.2010г. и по документи, при която е констатирано, че сградите и постройките в УПИ II, кв.15 са премахнати, теренът е разчистен и изкопни работи за реализиране на новите не са започнати и с писмо изх.№ ТЗ-701-01-456/20.09.2010г. Георги Дражев Атанасов е запознат с резултатите от същата.

         От представените с преписката скици (л.48, 54, 57) се установява, имот №161 в който се извършва строителството и имота, в който е построен бл.61, където живеят жалбоподателките, не са съседни, между тях се намира имот №525.

С оглед горните факти съдът, намира от правна страна следното:

Оспорващите, в случая А.А.А. и Д.А.Г., не са активно легитимирани да обжалват мълчалив отказ на началника на ДНСК да издаде актове за спиране на незаконно строителство, за премахване на незаконно строителство и за забрана ползване на строеж, на две отделни самостоятелни основания.

На първо място искането на тези лица, което в действителност е изразено от лице-нестрана по делото Г.Дражев, за спиране на изкопни дейности и строителни работи пред бл.61 в жилищен комплекс „Лазур”, гр.Бургас представлява само сигнал за проверка. Съгласно чл.214, т.3 ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Систематичното място на разпоредбата на чл.214 ЗУТ, която е специална по отношение нормите на АПК, и изчерпателното изброяване на индивидуалните административни актове, издавани на основание разпоредбите на ЗУТ, налага извода, че отказите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи не представляват подлежащи на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ актове. Предвид това и тъй като издаването на заповед за спиране на незаконен строеж се извършва по преценка на компетентния по чл.225, ал.1 ЗУТ административен орган (служебно), отказа, независимо дали е изричен или мълчалив, за издаване на такъв административен акт не подлежи на оспорване, което означава, че не подлежи на обжалване и процесният мълчалив отказ.

Не съществува норма, която да задължава началника на РДНСК да се произнася по искания на граждани или юридически лица за спиране, забрана достъпа и ползването и/или премахване на незаконни строежи. Този административен орган упражнява определените в чл.222 и чл.225 ЗУТ правомощия служебно. Той не е правораздавателен орган и няма за непосредствена задача защитата на права на граждани или юридически лица. Тя е възложена от чл.117, ал.1 КРБ единствено на съдебната власт. Поради това началникът на РДНСК не е задължен да издава по искане на лица актове за спиране, забрана достъпа и ползването и/или премахване на незаконни строежи, пречещи им да упражняват собствените им права.

При липсата на такава възможност не е налице и подлежащ на обжалване изричен или мълчалив. Такъв няма нито по критериите на общата клауза на чл.21 АПК, нито по тези на специалната клауза на чл.214, т.3 от ЗУТ.

Отделно от горното, в жалбата инициирала настоящото производство изхожда от А.А.А. и Д.А.Г., които твърдят, че е налице мълчалив отказ на началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район да се произнасяне по тяхна жалба за спиране на изкопни дейности и строителни работи пред бл.61 в жилищен комплекс „Лазур”, гр.Бургас. Такава жалба пред органа в действителност няма подадена. Всички сезирания на този орган, по този въпрос, са извършени директно от Георги Дражев или от органи на Прокуратурата, които действат след устна жалба на същото лице. В случая няма сезиране от настоящите жалбоподателки, по което началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район да не се произнася, поради което няма формиран мълчалив отказ.

С оглед съображенията за допустимост, жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, тъй като оспореният мълчалив отказ съгласно разпоредбата на чл.214, т.3 ЗУТ не попада сред актовете, които подлежат на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд Бургас,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.А. *** и Д.А. *** против мълчалив отказ на началника на Сектор Бургас при РДНСК – Югоизточен район да се произнасяне по жалба за спиране на изкопни дейности и строителни работи пред бл.61 в жилищен комплекс „Лазур”, гр.Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №552 по описа за 2011г. на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва в седем дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

 

 

СЪДИЯ: