Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    298     17 февруари  2015  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти административен състав, в публично  заседание на дванадесети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                              

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                     2.Атанаска Атанасова

 

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Тони Петрова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 54 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б.М.М. ***, против решение № 1943/4.12.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 4941/2014г., по описа на Районен съд - Бургас, в частта, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000442 от 02.07.2014г., издадено от директора на дирекция „Автомобилна администрация”, гр.Бургас,  в частта му, с която за нарушение на чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на М. е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, за нарушение на чл.89, т.9 от същата наредба му е наложено наказание глоба в размер на 1 500.00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ му е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на закона. Моли съда да го отмени в оспорената част. Не се представят доказателства. Представено е писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция „Автомобилна администрация”, гр.Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Бургас да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас, с решение № 1943/4.12.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 4941/2014г. по описа на съда, в оспорената част, е потвърдил наказателно постановление № 22-0000442 от 02.07.2014г., издадено от директора на дирекция „Автомобилна администрация”, гр.Бургас,  в частта му, с която за нарушение на чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на М. е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, за нарушение на чл.89, т.9 от същата наредба му е наложено наказание глоба в размер на 1 500.00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

За да постанови решението в оспорената част, районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на Б.М.М. е била правилно ангажирана за това, че като водач извършвал обществен превоз на товари /към момента на проверката празен/ с влекач марка „Мерцедес”, с прикачено полуремарке като в момента на проверка бил без удостоверение за психологическа годност, без карта за квалификация на водача и не представил контролен талон към СУМПС № 282398779.

Основните възражения на касатора са, че първоинставционният съд не е обсъдил възраженията и изложените от него доводи в депозирано по делото писмено становище за допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото му на защита.

Санкциите по т.2, т.3, и т.4 от наказателното постановление са наложени на Б.М.М. за това, че на 19.06.2014г.,  в гр.Бургас, по бул. „Тодор Александров”, до сервиз за автостъкла „Тома Тодоров”, в посока на движение към пристанище в гр.Бургас, в качеството на водач извършвал обществен превоз на товари /към момента на проверката празен/ с влекач марка „Мерцедес” с рег.№ СА6071НТ с прикачено полуремарке с рег.№ С8376ЕР в момента на проверката бил без удостоверение за психологическа годност, без карта за квалификация на водача и не представил на контролните органи контролен талон към СУМПС № 282398779. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-2013 № 182243 и впоследствие е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в оспорената част.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани доказателства. Счел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, обосновавайки извод, че в административното производство не е нарушено правото му на защита.

Словесното описание на всяко едно от трите нарушения, а именно, че към момента на проверката водачът е бил без удостоверение за психологическа годност, не е притежавал карта за квалификация на водача и не е представил контролен талон към СУМПС № 282398779 съответства изцяло на правната им квалификация, дадена от административнонаказващия орган по чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, съответно по чл. 89, т.9 от същата наредба и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. В цитираните разпоредби са установени задължения за водачите, осъществяващи обществен превоз на пътници и товари, да представят при поискване от контролните органи съответните документи. С оглед изложеното, от фактическото описание на нарушенията и тяхната правна квалификация става ясно за какво точно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. и не е ограничено правото му на защита в процеса.

 По делото не е спорно, че жалбоподателят не е притежавал карта за квалификация на водача. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че М. е извършил трите нарушения по пункт 2, 3 и 4 от наказателното постановление,  за което на касатора са наложени съответните административни наказания - глоби, предвидени в санкционните разпоредби на чл.93, ал.2 ЗАвтП, чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП., които са определени във фиксирания от закона размер. Следователно оспореното наказателно постановление е издадено при правилно приложение на закона.

Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в оспорената част. Не се установиха наведените касационни основания за неговата отмяна.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав, 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1943/4.12.2014г., постановено по административно-наказателно дело № 4941/2014г., по описа на Районен съд - Бургас, в частта, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000442 от 02.07.2014г., издадено от директора на дирекция „Автомобилна администрация”, гр.Бургас,  в частта му, с която за нарушение на чл.89, т.11 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на Б.М.М. ***  е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.89, т.9 от същата наредба му е наложено наказание глоба в размер на 1 500.00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

 

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            

                                                                                        

                                                               

                                                                              2.