Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1007

 

гр. Бургас, 21.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 527/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.Л.М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000062/07.02.2018 год., издадена от П.К.– Началник Сектор в РУ – Несебър при ОДМВР гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 9 месеца“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер А*** НВ и на СРМПС № 008753365. Претендира се отмяна на Заповедта или намаляване на срока на наложената ПАМ. Не се излагат конкретни аргументи, като единствено се сочи, че извършеното е било с цел спасяване на човешки живот, тъй като управляването на МПС се е наложило за транспортирането на лице до болницата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. К. с пълномощно, представено в съдебното заседание, който поддържа жалбата, макар и не на посоченото в нея фактическо основание. Моли съда да постанови акт, с който да отмените обжалваната заповед. Твърди, че същата е немотивирана в частта, в която се определя срока за прекратяване регистрацията на пътното превозно средство. Едновременно с това сочи, че в заповедта е допуснато смесване на различни хипотези, които предполагат различна фактическа наличност на едната или другата хипотеза. Изписано е „водачът не притежава свидетелство за управление - лишен от управление“, като смесването на двете хипотези е довело до невъзможност да се разбере волята на административния орган. Като трето основание сочи, че в тежест на административния орган е било да докаже, че в действителност жалбоподателят е управлявал лично МПС, прилагайки най-малкото талон за регистрация на това МПС – нещо, което в случая не е сторено.

Ответникът - П.К.– Началник Сектор в РУ – Несебър при ОДМВР гр. Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

На 07.02.2018 год., около 13.20ч., в района на КПП „Кошарица“ в посока гр. Бургас на жалбоподателя А.Л.М. е извършена проверка от служители от РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас. В рамките на проверката, е установено, че жалбоподателят М. управлява собствения си лек автомобил “Дачия Логан“, с рег.№ А *** НВ,  без свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, тъй като е лишен от правоуправление. За установеното в рамките на проверката Д.Д.– мл. автоконтрольор в РУ – Несебър при ОД МВР Бургас, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 589375 (лист 20), с който деянието на М., представляващо управление на моторно превозно средство след като същият е лишен от правоуправление, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150 а  от ЗДвП /Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да …. да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред….../. При съставянето на посочения АУАН от М. са иззети: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 008753365, както и два броя регистрационни табели с рег. №  А *** НВ. Актът е подписан от лицето без възражения.

С наказателно постановление № 18-0304-000179/12.02.2018г. (л.22 от делото), на основание на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на А.Л.М. е наложено административни наказания глоба в  размер на 100 лева.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-00304-000062/07.02.2018год., издадени от П.К.– Началник Сектор в РУ – Несебър при ОДМВР гр. Бургас (л.4 и л. 21 от делото), на основание чл. 22 от ЗАНН на А.М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А б. А от ЗДвП - “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 9 месеца“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер А*** НВ и на СРМПС № 008753365.

Заповедта е връчена на М. на 12.02.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 304000-684/19.02.2018г. (л.3 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

По делото е представена справка за нарушител/водач на А.М. /л. 23/, видно от която същият притежава СУМПС № 282658183, издадено на 10.03.2015 г. и валидно до 10.03.2025 г., като е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - с влязло в сила на 06.02.2018 год.  НП № 18-0320-000020/29.01.2018 год. на РУ- Поморие при ОДМВР гр. Бургас.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 4) е връчена на жалбоподателя на 12.02.2018г., видно от направеното върху заповедта нарочно отбелязване. Жалбата (лист 3) е подадена чрез ответника на 19.02.2018 г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към материалите е приложено Удостоверение /л. 19/, представено от Началник Сектор „Човешки ресурси“ към ОДМВР гр. Бургас, видно от което П.К.е държавен служител от 16.08.1997 г. и към 07.02.2018 г. е заемал длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Несебър при ОДМВР гр. Бургас.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед с №251з-209 от 18.01.2017г. (лист 6) на директора на ОД на МВР- Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В т.1.6 от заповедта изрично са посочени началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР гр. Бургас, какъвто е издателят на процесния административния акт. Предвид горното, съдът намира посоченото оправомощаване на ответника в производството за надлежно направено, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и същият е подписан от него без възражения.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в заповедта е допуснато смесване на различни хипотези, което е довело до невъзможност да се разбере волята на административния орган, тъй като е изписано че „водачът не притежава свидетелство за управление - лишен от управление“. В подкрепа на горното, следва да се посочи, че в т.1 от заповедта ясно е посочено, че нарушителят – „Управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“, с което виновно е нарушил чл. 150 а, ал 1 от ЗДвП.

Неоснователно се явява и възражението, че „в тежест на административния орган е било да докаже, че в действителност жалбоподателят е управлявал лично МПС, прилагайки най-малкото талон за регистрация на това МПС – нещо, което в случая не е сторено“. По делото факта, че М. е управлявал собствения си лек автомобил не е оспорен в производството, а и същото е отразено в АУАН, който се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест на жалбоподателя е да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение с всякакви доказателства.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство ….. след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред …. следва да бъде за срок от 6 месеца до една година.

 В случая, обстоятелството, че А.М. управлява собственото си МПС - лек автомобил “Дачия Логан“, с рег.№ А *** НВ, в срока на наложено с НП № 18-0320-000020/29.01.2018 год. на РУ- Поморие при ОДМВР гр. Бургас, влязло в сила на 06.02.2018 год. административно наказание – лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца,   се явява несъмнено установено, като по отношение на същото и между страните липсва формиран спор /л. 3 и л. 28/. Дори и в сезиращата съда жалба този факт не се отрича. Следователно, налице са фактическите основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на жалбоподателя.

Третото възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно, че: „Заповедта е немотивирана в частта, в която се определя срока за прекратяване регистрацията на пътното превозно средство“, е основателно, но липсата на мотиви относно продължителността на наложената ПАМ не представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта /в този см. РЕШЕНИЕ № 5430 от 25.04.2018 год. по адм. дело № 13190/2017 год. по описа на ВАС/.

Действително от страна на ответника не са изложени съображения, поради които процесната ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за срок от 9 месеца. Материята относно ПАМ има уредба (макар и незадоволителна) в нормата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според посочената норма, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ, а  според чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че за постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ и спазвайки принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал.2 от АПК, е достатъчно същата да бъде приложена в минимално предвидения от закона 6-месечен срок.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХVІІІ -ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000062/07.02.2018 год., издадена от П.К.– Началник Сектор в РУ – Несебър при ОДМВР гр. Бургас, с която по отношение на А.Л.М., ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 9 месеца“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер А*** НВ и на СРМПС № 008753365, като намалява срока на прилагане на посочената ПАМ на 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: