Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                

 

гр.Бургас, 21 октомври 2008г.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и осма година, в състав:

      СЪДИЯ:

  Л.А.

 

при секретар

М.В.

изслуша докладваното

От съдия

Л.А.

По адм.д. № 526/2008г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл..215, ал.1, във вр. с чл.56, ал.2 от ЗУТ.

Предмет на оспорване е изричен отказ на директор на TД "Зора" при Община Бургас да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект, представляващ павилион от 10 кв.м., находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Лазур” срещу ІІІ-та поликлиника, по заявление на жалбоподателя С. Г. М., в качеството на ЕТ”Приятели-С. М.”. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В хода на процеса, под формата на становище, са изложени допълнителни, подробни доводи относно незаконосъобразността на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответника по жалбата не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Административното производство е инициирано със заявление N 70-00-99/23.11.07г., с което жалбоподателката е направила искане до община Бургас, да й бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, за периода 01.01.2008 - 31.12.2008г. Заявлението е било придружено с изискуемите документи.

Със 3аповед N 197/29.01.2008 год., кмет на Община Бургас назначил комисия, която да разгледа направените заявления за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, като определил нейния състав, включващ представители на общината и петима общински съветници, определени с решение на общинския съвет.

На свое заседание, проведено на 20.12.2007г. Общински съвет - Бургас е взел решение по т.19 от дневния ред, с което е определил представители на Общинcкия съвет за участие в тази комисия.

На 30.01.2008г. главния архитект на Община Бургас е одобрил схемата за разполагане на преместваеми обекти за периода 01.01.- 30.06.2008 год., в която фигурира процесния обект.

На 26.02.2008г. е било проведено заседание на комисията за разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, отразено в протокол N 3/26.02.08г., на което е присъствал директора на TД "Зора" към община Бургас, като по заявлението на жалбоподателя е отказано поставянето на заявения от него обект. Решението е оформено в табличен вид, като в колонка "срок" е вписано — "отпада от схемата".

На 10.03.2008г. главен архитект на Община Бургас е одобрил схемата за разполагане на преместваеми oбeкти, с корекции извършени чрез зачеркване, съгласно решенията на комисията за разглеждане на заявленията, като при новото одобряване, от схемата са отпаднали обектите, по отношение на които комисията не е удовлетворила заявленията.

Процедурата по заявлението на настоящият жалбоподател е финализирана с постановяване на отказ N 91-00-163/18.03.2008г. за поставяне на преместваем обект, издаден от директор на TД"Зора" при Община Бургас, който е предмет на настоящото оспорване.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК. С него заявителят, настоящ жалбоподател, е уведомен за постановения отказ, с който безспорно се засягат неговите права и законни интереси. Освен това налице е изрично волеизявление на властнически орган – директора на ТД”Зора”, на последно място произнасянето на органа е крайният акт, с който приключва законоустановена административна процедура – тази по чл.56 от ЗУТ.

Съгласно нормата на чл.56, ал.2 от ЗУТ, за преместваеми oбeкти за търговски и други обслужващи дейности, описани в ал.1 като павилиони, кабини, маси, се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни u общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. На основание делегиращата норма на ЗУТ, Общински съвет — Бургас е приел Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане /НПОТДОДЕГО/ от 30.03.2004г., с последващи изменения и допълнения, последните от които са от 20.12.2007г. В наредбата е предвидено преместваемите обекти да бъдат разполагани на места, утвърдени със схема, одобрена от главния архитект на 0бщината, като схемите за поставяне се изработват от заинтересованите лица и посредством главните експерти към териториалните дирекции на Община Бургас се предоставят за одобрение от главния архитект. С последните изменения на наредбата е създадена нова правна норма - чл.5, ал.2, предвиждаща производство по разглеждане на заявленията от нарочна комисия, като същите следва да бъдат съпроводени със становище от съответния териториален директор, относно наличието или липсата на изискуемата документация и целесъобразността за издаване на разрешение. Предвидено е комисията да се ръководи от предварително установени критерии за оценяване, а решенията да се вземат с обикновено мнозинство. В случай на положително решение на комисията, разрешението за поставяне на преместваем обект се издава от съответния териториален директор. В настоящият случай, решението на комисията по заявлението на жалбоподатлката е било отрицателно, поради което директорът на TД"Зора" е постановил процесния отказ, обективиран под формата на писмо с рег. №91-00-163/18.03.2008г. Позовал се е на обстоятелството, че комисията не е удовлетворила искането. Необходимо е да се отбележи, че не комисията е тази, която отказва да издаде разрешение, а това е компетентният административен орган, позовавайки се на решението на колективния помощен орган.

Така издаденият отказ е незаконосъобразен, като постановен при липса на мотиви, предвид неизлагане на фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването на акта, както и допуснати съществени нарушения на админиетративно-производствените правила.

Съгласно нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма той следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В конкретният случай директорът на TД "Зора" не е изложил своите конкретни фактически основания за постановения от него отказ, а се е позовал на решение на комисията, разгледала заявлението на жалбоподателя. Няма пречка мотивите на отказа да се съдържат и в друг акт, на който органа се позовава, както е в случая, но дори и така, решението на комисията също не съдържа мотиви, съображения, изложение на фактически обстоятелства, въз основа, на които е приела своето решение. От представеното решение на комисията и начина, по който то е оформено, може да се направи извод, че основанието за отказа е отпадане на процесния обект от схемата на преместваемите обекти.  

В конкретния случай административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Дейността на административния орган в условията на оперативна самостоятелност е правнорегулирана дейност, осъществявана в определени рамки и е годна да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност, изхождайки от критериите, закрепени в нормата на чл.146 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Както се посочи, изискването за наличие на мотиви е задължително, включително и при актовете, издавани в условията на собствена преценка, с каквато в случая органа разполага. Посочване на обстоятелството, че преместваемият обект вече отпада от схемата е не само недостатьчно, което по същество го приравнява на липса на мотиви, но липсва изложение на фактическите обстоятелства, послужили и довели до отпадане на обекта от схемата. Остава неясно какви са били конкретните съображения на административния орган, за да достигне до решението даден обект да отпадне за в бъдеще, какви са обективните причини, предизвикващи тази промяна, какви обстоятелства са наложили необходимостта от подобно решение или други подобни мотиви, отговарящи в някаква степен на изискването за обосноваване на решение. Няма критерии, въз основа на които административният орган, респ. комисията, е приел определени обекти да отпаднат от схемата, а други да останат. След като и в двата случая се касае за обекти с еднакъв статут, неясно е защо се третират по различен начин, което отново води до въпроса какви са конкретните съображения на административния орган в тази насока, въпрос, чийто отговор не може да бъде изведен, включително и по тълкувателен път, поради липсата на мотиви - порок, който всякога води до незаконосъобразност на издадения административен акт.

Освен липсата на мотиви, атакуваният административен акт е постановен при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила в рамките на проведената процедура.

Според определеният от Наредбата ред за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, схемите за поставяне на обектите следва да са одобрени преди подаване на заявленията. Заявителите следва да са запознати с изготвените схеми за да са наясна за кой обект подават заявления. Към момента на депозиране на заявлението същото е отговаряло на формалните изисквания, а заявеният обект е присъствал като позиция в одобрената впоследствие от главния архитект схема за разположение, важаща за първата полувина от 2008 год. (л.40 от делото), където е отбелязано, че гл.архитект на 30.01.2008г. е одобрил схемата за периода 01.01 – 30.06.2008г. На 10.03.2008г. на същата схема има нанесено отбелязване, че на основание протокол №3 на комисията определена със заповед №197/2008г. на кмета на общината са нанесени корекции, видно от които част от обектите в схемата са зачеркнати, в това число и обекта заявен от жалбоподателката, находящ се до бл.4 в к-с „Лазур”. В Наредбата е залегнат принципа на изготвяне на схемата, съобразно заявленията на заинтересованите лица. Така изработената схема, в процеса на разглеждане на заявленията е претърпяла промяна в резултат на решенията на комисията, като практически, схемата е преработена от комисията, в зависимост от издадените откази. Това в значителна степен обезсмисля диспозитивното начало и възможността на заинтересованите лица в някаква степен да влияят върху съдържанието на схемата, щом като в крайна сметка решенията на комисията водят до промени със задължителен характер. Вследствие от решенията на комисията се оказва необходимо схемата да бъде одобрявана повторно от главния архитект на Общината, като се вземат предвид нанесените корекции. Подобен механизъм за промяна на схемата, продиктуван от такива обстоятелства, не е предвиден нито в ЗУТ, нито в Наредбата.

Следва да се има предвид също така, че съгласно предвиденото в Наредбата - чл.5, ал.3, изр. последно, при вземане на решения комисията се ръководи от предварително установени критерии за оценяване. По делото не се съдържат доказателства за наличието на подобни критерии, ръководили комисията по време на нейната работа. Съставеният протокол също не съдържа подобни данни. Наличието на предварително установени критерии е част от процеса на мотивиране и би внесъл яснота по поставения по-горе въпрос относно различното третиране на подобните обекти.

Горните нарушения съдът преценява като съществени не само защото се отклоняват от регламентираната процедура, но и защото по същество влияят на съдържанието на крайния административен акт.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нищожност на оспорения отказ. В административното правораздаване, преценката за незаконосъобразноет, в смисъл на унищожаемост и нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок. Обсъдените по-горе в мотивите на решението пороци на постановения отказ, а именно - липса на мотиви и нарушения на административно-производствените правила, по своя характер, същност и тежест не биха могли да обосноват извод за нищожност.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният отказ за поставяне на преместваем обект следва да бъде отменен, като незаконосъобразен — постановен при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изхождайки от разбирането, че административният орган е действал в условията на самостоятелна преценка, следва да бъде приложена нормата на чл.173, ал.2, предл. 1-во от AПK и преписката да бъде изпратена за произнасяне от компетентния административен орган за произнасяне, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателят в размер на 150,00 (сто и петдесет ) лева, от които 50,00(петдесет) лева за платена държавна такса и 100,00(сто) лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивира от горното Административен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изричен отказ на директор на TД "Зора" при Община Бургас, рег. N 91-00-163/18.03.2008г. по заявление вх. N70-00-99/23.11.2007г. на ЕТ»Приятели-С. М.», със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С. Г. М., за издаване на разрешение за поставяне на преместваем о6ект, представляващ павилион от 10 кв.м., находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Лазур” срещу ІІІ-та поликлиника, като незаконосъобразен.

ИЗПPAЩA преписката на Община Бургас, директор на TД"Приморие", за произнасяне по заявление вх.N70-00-99/23.11.2007г. на ЕТ»Приятели-С. М.», съобразно съдържащите се в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на ЕТ»Приятели-С. М.», със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С. Г. М., ***, направените по делото разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           

                                                                        СЪДИЯ: