Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер             821/19.09.2008г.***

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на двадесет и пети юни две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т.Е.

 

при секретаря К.Л. и прокурора Т. С. като разгледа докладваното от съдия Е. административно дело номер 427 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Зърнена борса” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.„Победа”, ул.“Чаталджа” № 52, представлявано от управителя Х. П. Н. против Ревизионен акт № 02-00-2221/20.12.2006г., издаден от Д. Н. – инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас. Актът е оспорен по административен ред и потвърден с Решение № РД-10-181/19.04.2007г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП в частта, в която са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 288 499,95 лева и лихва за просрочие в размер на 79 720,41 лева. Иска се от съда да отмени процесните задължения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат К., който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – Директорът на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователна. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за основателна.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Дружеството оспорва ревизионния акт изцяло като навежда доводи за реално осъществени доставки, наличие на предпоставки за приложението на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) и допуснато от органа по приходите съществено нарушение на административнопроизводствените правила – тенденциозно обсъден доказателствен материал и противоречащи на него правни изводи. Изяснява механизма и правната същност на ДДС като косвен данък и правомощията на приходната администрация.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

Със ЗВР № 1612/09.06.2006г., издадена от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Бургас е разпоредена ревизия на търговското дружество, която обхваща следните видове задължения: корпоративен данък; данък по чл.34-36 от ЗКПО (отм.) и по чл.38 от ЗОДФЛ за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2005г.; ДДС за периода от 01.11.2003г. до 30.04.2006г. Със заповеди за възлагане на ревизия № 2201/24.08.2006г. и № 2221/29.08.2006г., издадени от началника на отдел “Контролна дейност” при Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – гр.Бургас е променен периодът за определяне на задълженията по ЗДДС (отм.) от 01.11.2003г. до 31.08.2006г. и е удължен срокът на ревизията до 18.10.2006г. Актовете са произнесени от компетентен орган в обема на делегираните му правомощия със заповед № 98/31.05.2006г., издадена от овластения по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК териториален директор на НАП – гр.Бургас и надлежно връчени на лице с учредена от Н. представителна власт.

Резултатите от ревизията са обективирани в доклад по чл.117 от ДОПК № 2221/ 01.11.2006г., който е възразен в законоустановения срок. С последващ ревизионен акт № 02-00-2221/20.12.2006г., издаден от оправомощен със заповед № К 2221/01.11.2006г. орган по приходите, на жалбоподателя са вменени задължения по ЗДДС в размер на 338 585,15 лева и лихва за просрочие в размер на 85 555,64 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП, който е постановил потвърдително решение за следните задължения: за периода от 01.07.2004г. до 30.08.2004г. – ДДС в размер на 198 908,76 лева и лихва за просрочие в размер на 57 490,25 лева; за периода от 01.10.2004г. до 31.12.2004г. ДДС – 83 160,94 лева и лихва за просрочие – 21 108,36 лева; за периода от 01.03.2005г. до 31.03.2005г. ДДС – 1771,71 лева и лихва за просрочие – 374,70 лева; за периода от 01.08.2005г. до 30.08.2005г. ДДС – 4 658,54 лева и лихва – 747,10 лева.

Упражнявайки правомощията си по чл.118, ал.1 от ДОПК органът по приходите не признава правото на жалбоподателя да приспадане данъчен кредит по ДФ № 48/03.08.2004г., ДФ № 83/28.03.2005г. и ДФ № 88/09.05.2005г., издадени от “Странджа комерс” ЕООД с данъчна основа 63 607,52 лева и ДДС в размер на 12 721,50 лева за доставка на 404,260 тона пшеница като се позовава на чл.65, ал.4, т.2 и т.4 от ЗДДС (отм.), вр. с ал.5 от ЗДДС (отм.) в редакцията им към процесния период. За да постанови този резултат ревизиращият екип приема, че фактурите са вписани в дневника за продажби и справката-декларация на доставчика за отчетния период, но не са представени доказателства за начисляване на ДДС по реда на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.52, ал.3 от ППЗДДС (отм.) и за реалност на доставките. Осъществени са две посещения на посочения от фирмата адрес, резултатите от които са обективирани в нарочен протокол № 994/29.06.2006г. и № 1088/14.07.2006г. Представител на търговското дружество не е открит на декларирания адрес, поради което е реализирана процедура по връчване на книжата по реда на чл.32 от ДОПК. В производството по чл.155, ал.3 от ДОПК оспорващият депозира част от релевантните за спорното правоотношение доказателства, които са зачетени от автора на произнесения акт и задълженията са редуцирани. Констатацията е оспорена пред решаващия орган и анализирана от него в потвърждаващия акт. Обоснован е извод за допусната техническа грешка и е извършена корекция на задължението с 5 904,00 лева, съответстващи на доставка за 180 тона пшеница.

Начисляването на косвения данък в счетоводството на доставчика е фундаментална предпоставка за наличието на претендираното право и отсъствието му е основание да се откаже неговото упражняване. От съдържащите се в приложение № 7 официални свидетелстващи документи се установява, че представляващият „Странджа комерс” ЕООД не е открит от органа по приходите, което осуетява възможността за изследване на релевантните за процесната доставка обстоятелства – счетоводни контировки по сметка 4532, 4539, стокова наличност, ресурсна обезпеченост и др. Отрицателните факти, които се твърдят в ревизионния акт не са опровергани от жалбоподателя чрез проведеното от него доказване. При това положение, оспорването се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Приложението на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) е допустимо само в случаите на реално извършени сделки, поради което основаващото се на тази норма възражение е неоснователно. В този смисъл е трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 7395/2007г., постановено от І-во отделение по АХД № 8259/2006г.; решение № 6972/2008г., постановено от І-во отделение по АХД № 3444/2008г.

Ревизиращият екип отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 903,50 лева по ДФ № 1/13.08.2004г., издадена от ЕТ “Динко-Тумангелов за доставка на 239,50 тона пшеница на основание чл.65, ал.4, т.4, вр. с ал.5 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.24 от ЗДДС (отм.). Констатирано е, че доставчикът не е открит на декларирания от него адрес, което препятства проверката за начисляване на данъка в счетоводството, разплащането по доставката, произхода на стоката, договарянето, материалната и техническа обезпеченост. Част от значимите за спорното правоотношение доказателствени факти са установени преди издаване на ревизионния акт по инициатива на задълженото лице. Директорът на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП изправя допусната в акта техническа грешка досежно количеството на процесната пшеница и редуцира размера на непризнатия данъчен кредит от 7903,50 лева на 3865,62 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) приходният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран субект по всяка доставка в размер, отговарящ на размера на данъка, който е следвало да бъде начислен, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения, включително доказателства за извършването й, за счетоводната отчетност, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Приложението на чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) се изключва, когато данъкът по съответния документ е платен по ДДС-сметка на доставчика най-късно до края на периода, през който е упражнено правото на данъчен кредит. В настоящия случай са налице данни за фиктивно фактуриране на процесната стока, което препятства възможността за  ползване на нормативно уредената привилегия.

Аналогична на гореизложената, е фактическата установеност досежно доставката на 512,760 тона пшеница от Юнивърс 1” ЕООД, документирана в ДФ № 465/12.11.2004г., ДФ № 466/15.11.2004г., ДФ № 467/16.11.2004г., ДФ № 468/18.11.2004г., ДФ № 469/18.11.2004г. и ДФ № 475/23.11.2004г. Приходният орган счита, че не са налице законоустановените условия за приспадане на данъчен кредит, тъй като изпълнителят не е открит на посочения от него адрес и не са представени доказателства за отразяване на данъка в счетоводството му като задължение към бюджета и за реално изпълнение на доставките – условие по чл.65, ал.4, т.4, вр. с чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.24 от ЗДДС (отм.). В ПИНС № 02-ДОК-5435/10.08.2006г.***, е установено, че на адреса за кореспонденция не е намерен представляващият дружеството или упълномощено от него лице. Констатацията е обективирана в протокол № 301994/17.07.2006г. и № 301827/04.07.2006г. на ТД на НАП - Варна. Изготвено е съобщение по реда на чл.32 от ДОПК, но в указания 7-дневен срок не са представени изисканите удостоверителни документи. В резултат на проявената от жалбоподателя процесуална активност са събрани допълнителни доказателства и органът по приходите намалява предложените за установяване задължения на 42 612,20 лева. В хода на контролно-отменителното производство е констатирана техническа грешка и размерът на допълнително начисления данък е коригиран с 53,12 лева. При съдебното обжалване не са представени относими доказателства, от които да се установи наличието на правнозначимия факт – начисляване на данъка в счетоводството на доставчика съобразно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС, вр. с чл.52, ал.3 от ППЗДДС (отм.) и произход на стоката. Поради това, сезираният съдебен състав намира, че проверяваният ревизионен акт е законосъобразен в тази част, а жалбата следва да се остави без уважение.

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е отказът на приходния орган да признае на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 235 525,86 лева по 23 броя фактури, издадени от Руминвест” ЕООД – гр.Велико Търново за доставка на 167,98 тона ечемик, 5786,53 тона пшеница и 488,56 тона слънчоглед. Констатацията е обоснована с разпоредбите на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм., и чл.65, ал.1, т.3, т.5 и т.6 вр. с ал.5 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.6, ал.1, вр. с чл.24 от ЗДДС (отм.) в редакцията им към процесния период. За да постанови този резултат ревизиращият екип приема, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и справката-декларация на доставчиците за отчетния период, данъкът е отразен в счетоводството му като задължение към бюджета в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), вр. с чл.52, ал.3 от ППЗДДС (отм.), но не са представени безспорни доказателства за реално изпълнение на доставките. В тази връзка са изследвани и анализирани представените в хода на резизионното и контролно-отменителното производство справки за покупките и за наличности на ечемик, пшеница и слънчоглед; фактури за покупка от предходни доставчици; експедиционни и кантарни бележки. Решаващият орган не кредитира доказателствената сила на цитираните документи и стабилизира произнесеният отказ. Възприема за достоверни обясненията на представляващия “Руминвест” ЕООД – Г. Ч., според които не съществуват трудови и облигационни правоотношения между жалбоподателя и трети физически лица, складове и материално-технически ресурс. Акцентира върху липсата на доказателства, които да установят нает транспорт и ги изброява примерното – пътни листи, товарителници, експедиционни бележки. Коментира писмо № 92-00-934/10.10.2006г., изходящо от “Националната служба по зърното и фуражите”, в което е удостоверена липсата на регистрация и лиценз по ЗТСЗ за доставчика “Руминвест” ЕООД. В резултат на това обосновава извод за нищожност на процесните сделки като се позовава на чл.78, ал.1 от Закона за собствеността и чл.26 от Закона за задълженията и договорите. При така изложените фактически данни, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, че данъкът по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика съобразно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС, вр. с чл.52, ал.3 от ППЗДДС (отм.) и е отразен в СД и ДП за съответния данъчен период. Спорен по делото е въпросът дали сделките, обективирани в процесните фактури са реално осъществени. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато е срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В чл.24 от ЗДДС (отм.) е дефинирано понятието данъчно събитие. Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл.64 от ЗДДС (отм.) и посредством метода на изключването в чл.65 от ЗДДС (отм.). Съгласно алинея 4 точка 3 и 4 от последно цитирания текст данъчният орган отказва това право на ревизирания субект, когато изпълнителят по сделката е начислили данък без да са налице основанията за това или не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указан срок, включително доказателства за извършване на доставката.

Реално изпълнената доставка е правопораждащ юридически факт за възникване и упражняване на правото по чл.63 от ЗДДС (отм.). Съществуването й се установява в процеса посредством допустимите по ДОПК доказателствени средства. В хода на съдебното дирене е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че през месец юли 2004г. жалбоподателят е получил от “Руминвест” ЕООД 2 807,20 тона пшеница и 167,980 тона ечемик. През месец август са фактурирани 2979,330 тона пшеница, през месец октомври – 476,50 тона слънчоглед, а през месец декември – 19,060 тона. Стоката е реализирана с последващи продажби на “Кремер” ЕООД – гр.София, както следва: 16 433,58 тона пшеница и 2556,76 тона слънчоглед през 2004г., респ. 3014,39 тона пшеница и 2145,76 тона ечемик през 2005г. Процесните количества зърнени култури са изнесени от дружеството-получател, за което свидетелстват обсъдените в заключението и представени по делото 13 броя митнически декларации от 13.07.2005г. с МК Обанах Сий; от 23.06.2005г. и от 10.07.2005г. с МК Ани; от 18.08.2004г. с МК К.Николас; от 31.07.2004г. с МК Ливърпул; от 17.08.2004г. с МК Мерт Калаван; от 07.08.2004г. с МК Х. Е. А.; от 02.08.2004г. с МК Океан Игъл; от 30.10.2004г. с МК Апаче; от 22.08.2004г. с МК Димитра; от 04.08.2004г. с МК Екатерини; от 03.12.2004г. с МК Команче и от 21.08.2004г. с МК Еспада. Изразено е предположение, че доставените на “Кремер” ЕООД количества са част от сделките, по които е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Аналитично и в таблична форма е представено движението на стоковия поток. Цитирани са автомобилите, с които са транспортирани зърнените култури, чуждестранните контрагенти по осъществения износ и съответстващите им данъчни фактури. Експертното заключение не притежава удостоверителна функция за възпроизведените в него факти, поради което сезираният съдебен състав не кредитира неговата доказателствена стойност. Действително вещото лице проследява в детайли доставката и реализацията на процесните стоки, но онагледеният стоковия поток не доказва пълна идентичност между получените от жалбоподателя и изнесени от контрагентите на същия количества селскостопанска продукция - пшеница, ечемик и слънчоглед. В този смисъл възражението на ответника, че осъщественият износ не следва да се обвързва с процесните доставки, е основателно.

Като доказателство по делото са приети стокови разписки, кантарни, пътни и експедиционни бележки за претегляне и извозване на стоката. Същите съставляват частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за издателя си обстоятелства и нямат доказателствено значение за фактите, до които се отнася съдържанието им. Поради това не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Представени са товарителници № 300291/03.07.2004г.; 300288/03.07.2004г.; 300285/03.07.2004г.; 300284/03.07.2004г.; 300287/03.07.2004г.; 300286/03.07.2004г. с изпращач “Руминвест” ЕООД и получател “Зърнена борса” ООД. Цитираните документи са квалифицирани от представителя на решаващия орган като неистински и с невярно съдържание. С протоколно определение от 07.05.2008г. е открито производство по оспорването им. В изпълнение на задължението за депозиране на оригинал, жалбоподателят представя индигиран екземпляр от тези документи. Изслушани са показанията на свидетеля Г. Х. Ч. - пълномощник на доставчика “Руминвест” ЕООД. Същият заявява, че предявените му документи са издадени от дружеството, което му е учредило представителната власт. Навежда твърдения за действително превозване на стоката, но не инициализира търговеца, осъществил транспорта. Индивидуализира го като “фирма от Разград или Шумен”. Съгласно разпоредбата на §1, т.30 от Закона за автомобилните превози товарителницата е запис по смисъла на чл.371 от ТЗ, който се издава от превозвача за предадения товар. Тя е частен свидетелстващ документ и съставлява доказателство, че инкорпорираното в нея изявление е направено от субекта, което се сочи като автор. Успешно проведеното оспорване означава да се обори формалната й доказателствена сила, т.е. да се установи, че материализираното в нея изявление не принадлежи на лицето, което я подписва. В настоящия случай обсъжданите документи не носят информация за субекта, извършил транспорта, а само за превозното средство, което е индивидуализирано чрез регистрационен номер без принадлежност на собствеността. При това положение те не притежават формална доказателствена сила. Липсата на персонифициращи данни за автора на документа, който в конкретния казус може да бъде само лице по смисъла на чл. от ТЗ прави безпредметно изследването на съответствие между удостовереното изявление и обективната действителност. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че транспортът на фактурираната селскостопанска продукция не е осъществен. Този извод не се опровергава от съдържанието на приложените по делото приемо-предавателни протоколи между “Зърнена борса” ООД и “Бенмар” ЕООД, респ. между “Бенмар” ЕООД и “Луи Драйфус България” от 05.07.2004г., както и от документите, удостоверяващи плащанията между контрагентите по процесните фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1от Закона за съхранение и търговия със зърно  редакцията, обн. в ДВ, бр. 69 от 2005 г. търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което го купува с цел преработка или продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Националната служба по зърното и фуражите. Алинея втора от цитираната норма забранява на субектите, които не са регистрирани да извършват дейностите по ал.1. Обстоятелството, че проверяваният доставчик не е регистриран по реда на чл.23, ал.1 от ЗСТЗ е удостоверено в писмо изх.№ 92-00-934/10.10.2006г. на Националната служба по зърното и фуражите. Цитираният документ съставлява пряко доказателство, че “Руминвест” ЕООД не може да извършва търговия със зърно по занятие и индиция, че доставките на фактурираната селскостопанска продукция не са реално осъществени.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод, че “Руминвест” ЕООД не е извършил в действителност процесните доставки, издал е фактури при липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС (отм.) и е начислил данък без да са налице основанията за това, с което е осъществен състава на чл.чл.65, ал.4, т.3 и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) и за оспорващия не възниква право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 235 525,86 лева. Заплащането на данъка по ДДС-сметка на доставчика не означава, че са приложими нормите на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.), тъй като цитираната разпоредба е относима към реални доставки.

Приходният орган отказва да признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 658,548 лева за доставка на 133,300 тона ечемик, материализирана в ДФ № 185/05.08.2005г., издадена отАгроойл” ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че представляващият търговеца не е открит на декларирания от него адрес за кореспонденция и не е извършена проверка в счетоводството му досежно изпълнението на чл.55, ал.6 и чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.). В процеса на административното обжалване жалбоподателят представя част от относимите към спора доказателства, поради което размерът на непризнатия данъчен кредит е редуциран пропорционално. Начисляването на данъка в счетоводството на доставчика и реалното изпълнение на сделките са правопораждащ юридически факт за правото на данъчен кредит. Липсата на доказателства за предпоставящите обстоятелства по чл.55, ал6, вр. с чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) е безусловно основание да се откаже упражняването на претендираното право. Предвид горното, проверяваният ревизионен акт в тази част е законосъобразен, а жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав – неоснователна.

 

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни. Като съобрази разпоредбата на чл.161 от ДОПК и изхода от делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на решаващия орган следва да присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 7 704,41 лева.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Зърнена борса” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.„Победа”, ул.“Чаталджа” № 52, представлявано от управителя Х. П. Н. против Ревизионен акт № 02-00-2221/20.12.2006г., издаден от Д. Н. – инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас в частта, която е потвърдена с Решение № РД-10-181/19.04.2007г. на изпълняващия правомощията Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА “Зърнена борса” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.„Победа”, ул.“Чаталджа” № 52, представлявано от управителя Х. П. Н. да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 704,41 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….