ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 05.11.                                                                          град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ДЕВЕТИ административен състав       

На пети ноември                                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   СЪДИЯ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                    

Секретар: Кристина Линова    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойчева

Административно дело номер 409 по описа за 2018 година.                     

На именното повикване в 14.26 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ЕВРО 2000“ ЕООД, редовно уведомен, представлява се от адв.Й. с представено пълномощно на лист 585 (том ІІ) от делото.

        

         ОТВЕТНИКЪТ Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Т. с представено пълномощно на лист 586 (том ІІ) от делото.

        

Явява се ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. М. А..

        

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ: Нямаме възражения по хода на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по движението на процеса, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ: Запознали сме се със съдебната експертиза. Не възразяваме по изслушването на вещото лице.

 

Съдът КОНСТАТИРА, че заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза е входирано в канцеларията на съда на 06.07.2018г., в установения от закона срок, не са налице процесуални пречки по нейното изслушване, поради което  

ПРИСТЪПИ към разпит на вещото лице, чиято самоличност снема както следва:

         А. М. А. – 37год., български гражданин, несемеен, неосъждан, без особени отношения със страните по делото, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

         ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението, което съм представил.

 

         Адв.Й.: Запознат съм със заключението. Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

 

Юрисконсулт Т.: От какво според Вас се разбира, че определени проформа фактури или стокови разписки представляват оферти, които впоследствие са станали нереализирани продажби?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Никъде в програмата няма такава опция, когато се издава документ, на него да излиза оферта или проформа фактура. Констатирал съм и съм взел под внимание тези неща предвид указанията на жалбоподателя, неговите обяснения относно организацията на работа и на програмиста. Тъй като и самият програмист е обяснил на жалбоподателя, когато е инсталирал тази програма, какви възможности има тя. Затова и програмата бидейки с 999 склада е разделена така, че складове до 500-ния да са с опция за вписване на ДДС на отделен ред, а тези които са с номера над 500 до 999 да са с включен ДДС. Т.е. изначално програмирано е там да не се издават данъчни документи. И те използват тези складове за разчетни цели.

 

Юрисконсулт Т.: Понеже казахте, че не обозначава самият софтуер издаваният документ дали е проформа фактура съобразихте ли, че в ревизионната преписка са приложени проформа фактури издавани от ревизираното лице и те са представени и от негови клиенти.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Видях тези документи. Програмистът обясни, че е възможно да се довписва самото наименование на документа. Като в тези файлове, които са от програмата и иззети от НАП и приложени по делото, в тях документите се посочват със съкращение ФАК – от фактура и СКЛ  - от складова разписка. Като в тези файлове няма обозначение проформа фактура ли е, оферта ли е, там не са разбити, но е възможно при разпечатването да бъде обозначен документа по този начин.

Т.е. да се разпечата една проформа фактура и да се напише отгоре на документа проформа фактура, но програмата го отчита това като складова разписка. Т.е. не е налице винаги идентичност между документа, който се разпечатва като наименование и начинът по който програмата го възприема.

В складове до 500, това което и програмистът обясни, наименованието на документите, с които се работи, т.нар.ФАК включва фактури и стокови разписки - те също е възможно да се издават, като това е възможно само при продажбите. Това са файловете ФАК. А при покупките наименованието на файла е СКЛ в базата данни, който също позволява да се разпечата фактура или складова разписка. Т.е. в тези файлове, които и НАП е ползвал като база данни, вътре никъде няма да пише фактура, складова разписка, проформа фактура, оферта или друго, а ползват документи, на които пише ФАК, СКЛ или други наименования.

         В тези файлове ФАК не е задължително вътре да има само фактури, може да има и складови разписки от продажби.

 

         Юрисконсулт Т.: Ако се ползва само базата данни, която е свалената и представлява доказателство по делото, фактически тези файлове може ли да кажете или да отграничите онези записи, които представляват оферти и всички други, които представляват продажба или друго.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не. Това не може да се разграничи само въз основа на базата данни и на тези записи, които са ползвани от тази база.

Затова имам документи, които са разпечатани от самата програма. Защото по този начин съм съпоставил информацията, това, което при тях излиза като документи, посочил съм номерата. Когато е за вътрешно ползване между складовете има трета номерация и допълнително съм се ориентирал дали е платено в банка или в брой или е отложено плащане, което означава, че са разчети между самите складове. Всичко това съм го описал в заключението.

Ако ги няма тези разпечатки, както аз съм направил и ако работите както вие само с базата данни, тази съпоставка не може да се направи.

Оборотите, които съм взел от справките по месеци от програмата, съм съпоставил първо със счетоводната им програма и след това поисках и копие от съда да ми даде приложените в делото дискове, за да мога да видя базата данни. Така стигнах до изводите за дублирани обороти, които съм описал подробно и за което не отстъпвам, защото се вижда, че тези обороти са дублирани. Като само за склад 999, понеже основно се е работело с този склад, когато са издавани т.нар. „оферти“ с уточнението, че не е нужно точно така да е наименовано, когато програмата разпечата един такъв документ от продажби, тя го счита това като един вид изписване на стоката. Това е проблем не само на тази, но и на много други програми. Когато дадат един документ, програмата изписва стоката. След това трябва да го въведат като доставка, за да коригират тези количества, които стоят като изписани, но те са си в склада.

          В програмата няма как да се проследи нито чрез базата данни, нито чрез справка от самата програма да се проследи по издадени документи, които не са данъчни документи - фактури, кои от тези стоки реално вече са реализирана продажба и кои не са.

          Юрисконсулт Т.: Беше ли Ви демонстриран процеса на издаване на една оферта.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Само на екран ми беше показано издаването например на една складова разписка, но не сме разпечатвали. Разпечатал съм самите справки, но самата процедура не сме правили.

 

          Юрисконсулт Т.: Обърнахте ли внимание и можете ли да кажете защо в т.нар. „оферти“ в случаите, когато са приложени по делото в тях артикулите, които са включени не са по един брой, както е логично, ако това е оферта, а са с по няколко броя от един и същ вид артикул.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не съм забелязал това.

 

          Юрисконсулт Т.: Тъй като в заключението сте посочили, а и го казахте, че програмата позволява визуализиране на екран на оферта или проформа фактура, но в случая от доказателствата по делото става ясно, че са били разпечатани на хартия според обясненията на жалбоподателя. Кое според Вас налага такъв процес на работа вместо да речем изпращането по имейл.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тази програма е несъвместима  с програми работещи под Windows, поради което не може да се изпраща по начина по който Вие визирате и затова трябва да се разпечата задължително. Когато правех заключението исках да използвам програма, с която дистанционно да влизам в тяхната база данни и да имам достъп до нея, но ми казаха, че по никакъв начин не може да се включа. Самият софтуер който работи под DOS е несъвместим с програма, която работи под Windows.

 

          Юрисконсулт Т.: Понеже не са Ви онагледили процеса по разпечатването, но сте описали и понеже този процес изисква отговор от клиента дали приема офертата, имате ли представа как е бил осъществен този процес.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз също зададох този въпрос. Казвали са ми, че с всеки клиент се процедира по различен начин. При някои се разпечатва този документ, в смисъл се разпечатва от програмата и документът му се връчва. При други само по телефона, така се уведомявали  и си набират в програмата документа. Обясненията им бяха, за да има проследимост за всеки клиент по отделно, за да знаят на кой какво са предлагали, не само за да ползват различните клиенти отстъпки, примерно, но се налага това да бъде въведено в програмата, за да ползват за в бъдеще за справка. Ако ме попитате дали всичко това е така, не мога да го докажа. Имат клиенти, с които работят дългогодишно и нормално е само по телефона да се уточняват и не е необходимо специална оферта да им се разпечатва.

          Затова в експертизата съм посочил, че не може да се направи връзка между примерно дадените оферти и постъпилите плащания, защото т.напр. пише оферта за „Сашо-София“ - това са контрагенти, които познават и след това се издават фактури на фирма, но аз не мога да обвържа тази фактура със „Сашо София“. Говорим за документи, извънданъчни документи. В самата оферта технически се изисква да се въведе начин на плащане. Примерно в брой, по банка. В склада реално такива неща не се отчитат. Всичко се отчита в счетоводството. Т.е. засечка абсурдно е да се направи. На последната страница от експертизата съм посочил един пример. Оборотите дори не съвпадат с оборотите за месеца, нито със склад 999, нито със склад 1.

 

          Юрисконсулт Т.: Посочили сте в заключението, че програмният продукт се използва и като складова програма. Това означава ли, че във всеки един момент лицето може да използва своя програмен продукт, за да получи една коректна справка за наличността си по артикули.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В примера, който визирате, когато се изпрати оферта без да е сигурно още дали се приема, към този момент, ако се направи справка за количествата в склада, те ще бъдат с това количество по-малко. Т.е. няма да е коректно, защото програмата ще ги изпише, а това количество ще е там реално.

 

          Юрисконсулт Т.: Установихте ли колко такива оферти са правени.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не. Но това са много записи. Не съм имал задача и не знам дали някой може това да го уточни, защото е станал такъв хаос по записванията - дали е дадено или не е дадено, и за самите тях е станало объркване.

          Не се наемам да кажа точно какъв е броят на тези записи, защото обективно това не може да се проследи.

 

          Юрисконсулт Т.: Правилно ли разбирам, че всеки ден е правена поне една такава оферта на хартия. Т.е. във всеки един момент ще имаме некоректни данни за складова наличност.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако обратно няма отговор, това би било довело до изкривяване на количествата и справката няма да е коректна. Но това ще е за кратък период от време.

 

          Юрисконсулт Т.: На базата на какви документи, респективно по какъв начин от данни на програмния продукт, който е предмет на изследване, установихте, че една стока, която е включена в оферта, но след това не е била продадена е била компенсирана в някакъв по-късен момент, като е включена с въвеждане на покупка за същата стока. Как правите разграничение на действителните покупки и такива, които са с компенсаторна цел.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това го има само в склад 999. Това са по обяснения на страните. И пак казвам, че обективно няма как да се установи кои са реализираните и кои нереализирани продажби, които са останали само на ниво оферта. Докато в склад 2 и склад 998, които са складове при магазина, там не се правят оферти и съответно не се завеждат такива доставки и там оборотите нямат такива документи, които да са различни от данъчните документи – фактури. Има само фактури и документи, които са за вътрешен оборот между двата склада, между магазина и самия склад. Това е движението от склада до магазина и обратно, ако стоката се върне.

           

          Юрисконсулт Т.: Имахте ли възможност да проследите и обърнахте ли внимание в какъв момент и с каква стойност са били въведени нереализираните оферти при тяхното връщане обратно в склада като фиктивни покупки, условно наречени. Дали в момент на разпечатване на офертите или в по-късен момент е ставало това и съответно дали на продажна или на отчетна стойност.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Няма как да знам какъв е бил периодът между офертата и реализираната продажба, още повече, че става въпрос за минали периоди. И тях да питате и те няма да могат да Ви отговорят.

          Не съм обърнал внимание при обратното заприхождаване на стоките на каква стойност са. Би трябвало да е по същата първоначална цена, но дали е по доставната или по продажната цена не мога да кажа.

          Като е оферирана на по-високата цена, а след това се връща на доставна цена, тогава се получава разлика в цените и един дисбаланс, получава се разлика, която представлява надценката, която търговецът слага при продажбата, но дали е процедирано така, не мога да отговоря. Това не може да се установи.

 

          Юрисконсулт Т.: Имахте ли възможност да проверите във файла за закупени стоки СКЛ, само закупени стоки отразени в счетоводството плюс върнати стоки като компенсация за нереализирани оферти или има и други записи за закупени стоки.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Този файл включва както доставки по данъчни документи, така включва и други складови разписки, които се предполага, че са тези за коригиране на количествата. За трети вид не мога да кажа дали има.

          Ако става въпрос за склад 2 и склад 998, там със сигурност няма такива излишни неща правени, няма други записи. Когато съм ги съпоставил, съм ги вадил по месеци и по този начин съм взимал обороти. От файла СКЛ не може да се отсее фактурата. От един файл с база данни, който е SKLDW, този файл им е обобщение за всички покупки и продажби. От този файл не може да се разбере това, което пита юрисконсулта дали има само фактури, само складови разписки или други документи при завеждането, тъй като той ни дава обобщени стойности.

          Да се работи само с базата данни според мен не е достатъчно. Защото това, което видях като разпечатка и като съпоставих със склад 2 и склад 998, там наистина до стотинка се вижда, че оборотът е дублиран и това съм посочил в заключението на стр. 16, 17. Тези обороти наистина се вижда, че са до стотинка дублирани. Т.е., ако реално е 5 хиляди, при НАП е станало 10 хиляди.

          Визуализирането на справките, които аз съм ползвал и които съм разпечатал от програмата, такъв файл в база данни няма да съдържа тази информация, да съвпада се един конкретен файл в базата данни. В смисъл, че файловете от база данни съдържат стойности, които програмистът е преценил, че в този файл трябва да бъде включено, които са реални записи в програмата и за извличането на конкретна справка в програмата се ползват конкретни неща от всеки от файловете в базата данни. Т.е. множество файлове съдържат информация, която като се обедини дава реалната справка, която излиза на екран. Затова в експертизата съм написал, че част от оборотите, които са ползвали в ревизионното производство включително и вътрешният оборот, който НАП няма как да е разбрал, че е включен вътре, ако няма тези разпечатки от програмата.

 

          Юрисконсулт Т.: Правилно ли Ви разбрах, че Вие разграничихте действителните продажби от онези, с които се компенсират стоките от издадени стокови разписки и обекти, единствено от обясненията на жалбоподателя и че всъщност не намерихте доказателства други, за да направите това разграничение.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ползвал съм обяснението на жалбоподателя като при съпоставката между складове 1 и 999 и счетоводния софтуер информацията от склад 1, която се съдържа в склад 999 съвпадна с информацията от счетоводния софтуер. За останалите документи, извънданъчните документи от склад 1, които влизат в оборотите на склад 999 пак казвам няма как обективно да се отсеят кои са реализираните от нереализираните продажби.

          В изчисленията, които видях в ревизионния доклад наистина имаше необясними действия, тъй като се вади оборота от склад 1 без ДДС; след това се вади от склад 999 оборота от склад 1 със ДДС; и пак от целия този общ склад 999 се изважда оборот от склад 2. Данните от склад 1 и склад 2 са включени в дневниците за покупки и продажби. Странното е, че от целия този остатъчен оборот в склад 999 се изважда и информацията постъпила в НАП от дневниците за покупки и продажби. И така НАП определя дължимият данък, съответно данъчната основа за нереализираните продажби. Неотчетените продажби, за които е начислено ДДС в ревизионния акт.

          Не казвам, че тези действия не са имали основания това производство да се извърши от НАП, но твърдя, че тези действия са лишени от всякаква логика и ще се мотивирам защо.

          В склад 999 се включва общо всичко, което минава през програмата – доставки, проформи и всичко друго. Всичко, което е в склад 1 и 2 е в този общ склад.

          Когато НАП иска да установи размера на тези т.нар. скрити продажби, за които начислява ДДС, редно е от този общия склад 999, който е с включено ДДС да се извадят оборотите от склад 1, но със ДДС, защото склад 1 е без ДДС. И на фактурата като се разпечата се добавя реда за ДДС. Тъй като този склад 1 е отчетен в приходната администрация с дневника си за покупки и продажби, да се извади вътрешните обороти със склад 998, тъй като тази стока отива в склад 2, който също се отчита в приходната администрация с дневника за продажби и да се извади оборотът от т.нар. вътрешен оборот от документи с наименование ИСК /искане/ от базата данни, тъй като това е оборотът на върната обратно стока от единия склад в другия. И понеже говорим за продажби неотчетени, да се извади оборотите от заприходената стойност на доставките т.нар.изписана стока, за да се приспадне това, което е надценка, за да се определи и данъчната основа. Тези неща съм ги посочил в една от таблиците на стр.14 от заключението така, както аз ги изчислявах на този принцип.

          Описал съм по ревизионния акт по месеци какво е дължимото ДДС. След това съм изчислил каква е данъчната основа на това дължимо ДДС. Това е стойността на считаните от НАП укрити приходи от продажби. Данните от програмата и от счетоводния софтуер, като уточнявам, че в счетоводния софтуер влизат данни от склад 1 и склад 2, показват, че към края на процесния период е имало налична стока за 110 хиляди лева. Според НАП обаче е имало стока за около 400 хиляди лева. Това, което ми направи впечатление е, че в ревизионното производство са направили инвентаризация на обекта и там са намерили стока за грубо казано 136 хиляди лева. Счетоводно към края на този месец (м.март 2016г.) са били за около 137  хиляди лева стоките. Т.е. има около 1 000лв разминаване, което според мен е нещо нормално. За това количество стока, която търси НАП, за да начисли това ДДС от 80 хиляди лева или е ползвало надценка, която изчислих че е около 90%, или търси продажба, която надвишава количеството на стоките, с които са разполагали - с малко над 200 хил.лв.

         

          Юрисконсулт Т.: Нямам повече въпроси.

 

         

          Съдът, като взе предвид изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото експертното заключение на вещото лице А.А., за чието изготвяне следва да се изплати възнаграждение в размер на 1100лв., 700лв от които от внесения депозит, като, а разликата от 400лв следва да бъде заплатена от жалбоподателя в 7-дневен срок считано от днес.

 

Адв.Й.: Няма да соча други доказателства.

 

Юрисконсулт Т.: Оспорвам заключението. Считам, че в случая вещото лице е надхвърлил своята компетентност, като е дал отговори, които в една част изискват технически познания каквито той не притежава. Става въпрос за познания по компютърна техника. В тази връзка моля да бъде назначена съдебно-техническа експертиза – компютърна, за която ще формулирам въпроси в най-кратък срок, като се надявам, че така ще се изяснят нещата в по-голяма степен, тъй като вещото лице е направил изводи, но липсва специфична техническа информация, от която да стане ясно дали те са правилни или не. Защото на този етап и преди доказателствата събрани в ревизията и анализът, който е извършен в производството пред административния орган, ние считаме, че тези изводи на вещото лице са неправилни, което е  основание да оспоря експертизата му. Ето защо моля да допуснете назначаването на съдебно-техническа експертиза с тази насоченост, която обясних. Въпросите ще бъдат свързани с тези, по които вещото лице вече е стигнал до заключението си.

Ще представя молба със задачи и с препис за жалбоподателя.

 

Адв.Й.: Мога да кажа, че досега не съм присъствал на толкова добра и бляскава защита на едно заключение. Считам, че не следва да се допуска назначаването на друга експертиза. Самият факт, че на ответника не му хареса заключението, не означава, че трябва да се назначи нова експертиза.

         Не останах с впечатление, че вещото лице е допуснал грешки и неправилни изводи.

 

         Юрисконсулт Т.: Вещото лице А. е икономист, а значителна част е насочена към технически специалности, т.е. компютърен специалист. Вещото лице А. няма тази компютърна специализация.

 

         Адв.Й.: Би следвало да попитаме вещото лице А. какви са познанията му, докато беше тук в залага.

Съдът по направено в днешно съдебно заседание от юрисконсулт Т. доказателствено искане свързано с назначаване на съдебно-техническа експертиза по делото, намери за основателно, следва да бъде дадена такава възможност на страната, като за целта да се предостави съответния срок, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на юрисконсулт Т. в 7-дневен срок считано от днес да представи по делото нарочна молба, в която да формулира допълнителни доказателствени искания свързани с назначаването на съдебно-техническа експертиза, по която съдът ще вземе становище в ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ.

 

С оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, съдът


          ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА следващо съдебно заседание на  11.02.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час страните да се считат редовно уведомени от днес.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15.32 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                 СЪДИЯ: