Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1509                17.08.2012г.        град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на шести юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 39 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на А.И.Д. *** против решение № 131/24.11.2010г., издадено от директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 295/18.10.2010г., произнесено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – гр. Бургас. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изразява становище по оспорването. Не сочи доказателства.

Ответната страна – директорът на РУ „СО” – Бургас чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Ч. оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез решаващия административен орган в срока по чл.118, ал.1 от КСО от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С разпореждане № 295/18.10.2010г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – гр. Бургас е разпоредено на А.И.Д. да възстанови неправомерно полученото парично обезщетение за периода от 05.10.2009г. до 07.04.2010г. в размер на 1 645,13 лева, от които главница – 1 454,18 лева и лихва да просрочие – 190,95 лева. В мотивната част на акта се сочи, че за този период Д. е получила обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, което е било настанено в детство заведение. Разпореждането е обжалвано по административен ред и стабилизирано с решение № 131/24.11.2010г., издадено от директора на РУ “СО” – Бургас. В жалбата, с която е образувано настоящото съдебно производство, оспорващата излага доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати процесуални нарушение и противоречие с материалния закон.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение. Според правилото на ал.4 от цитирания текст това парично обезщетение не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Анализът на тези правни норми обосновава извод, че правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете се погасява при наличието на някой от алтернативно предвидените отрицателни материалноправни предпоставки. В настоящия случай е безспорно установено, че за периода от 05.10.2009г. до 07.04.2010г. А.Д. е ползвала отпуск за отглеждане на малкото си дете Н. Д. Д., което е настанено в детско заведение на 05.10.2009г. В този смисъл е съдържанието на приложените по делото доказателства – удостоверение за раждане серия ВР № 0121078/08.04.2008г., справка за приети и върнати документи № 02-856-01-00003583/29.05.2009г., придружително писмо, молба-декларация от 07.04.2008г. и констативен протокол за извършена проверка на дневни ясли и детска кухня вх.№ 90/24.06.2010г. При това положение не съществува съмнение, че по отношение на жалбоподателката е осъществена хипотезата на чл.53, ал.4, предл.ІІІ и обезщетението за периода от 05.10.2009г. до 07.04.2010г. в размер на 1 454,18 лева лева е изплатено неправомерно.

Неоснователно е възражението на оспорващата, че не следва да възстановява полученото обезщетение, тъй като настаняването на детето в детско заведение не визира децата, приети в детски ясли и градини. Както правилно е съобразил административният орган, към 05.10.2009г. за настанени в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел ІІІ от Наредба № 26/18.11.2008г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Според чл.4, ал.2 от тази наредба в дневните ясли се приемат деца от три месеца до тригодишна възраст за дневен престой, който се осъществява всеки ден с изключение на съботните, неделните и празничните дни. В конкретния случай настаняването на детето е безспорно установено, поради което претенцията на административния орган за възстановяване на полученото обезщетение е правомерна.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Д. *** против решение № 131/24.11.2010г., издадено от директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 295/18.10.2010г., произнесено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ „СО” – гр. Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:………………………