Р Е Ш Е Н И Е

№ 1034

гр. Бургас, 21.11.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                        ХII състав

на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година

В съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й. Б.

Прокурор: С. Х.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 397 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от „СИДИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление *** подадена чрез управителя му Л. С. В. срещу Ревизионен акт28-60-649/19.01.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 259,17 лв. за периода 01.06.2005 г.-30.06.2005 г.; 2 008,80 лв. ведно с лихва 310,34 лв. за периода 01.07.2005 г.-31.07.2005 г.; 38 286, 00 лв. ведно с лихва 6 576,17 лв. за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г.; 6 605,97 лв. ведно с лихва 1 062,31 лв. за периода 01.09.2005 г.-30.09.2005 г.; 11 960 лв. ведно с лихва 1 786,32 лв. за периода 01.10.2005 г.-31.10.2005 г.; 19 992 лв. ведно с лихва 2 235, 51 лв. за периода 01.11.2005 г.-30.11.2005 г.; 1 205,20 лв. ведно с лихва 157,83 лв. за периода 01.12.2005 г.-31.12.2005 г.; 2 468 лв. ведно с лихва 291,26 лв. за периода 01.01.2006 г.-31.01.2006 г.; 542,94 лв. за периода 01.02.2006 г.-28.02.2006 г.; 19 025,20 лв. ведно с лихва 1 907,26 лв. за периода 01.03.2006 г.-31.03.2006 г. Ревизионният акт (РА) в обжалваната част е потвърден с Решение №  РД-10-168/12.04.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”- гр. Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се поддържа, че РА в обжалваната му част е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на установената форма, тъй като е немотивиран, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Подробни съображения са изложени по отношение на реалността на доставките, извършени от “Агро Трейд 25” ЕООД.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа  жалбата.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна, моли съдът да я отхвърли и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище за частична основателност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 461/14.06.2006 г., издадена от началник отдел "ДОК"  при ТД на НАП-гр. Ямбол, който е с надлежно делегирани правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно представената Заповед № Н-2/03.01.2006 г. на директора на ТД на НАП-гр. Ямбол. Срокът за извършване на ревизията е удължен до 13.10.2007 г. със заповеди на същото длъжностно лице. Видно от представената заповед за възлагане на ревизия, на жалбоподателя е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.06.2005 г.-31.05.2006 г. и ЗКПО за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 649/27.10.2006 г. в предвидения по чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок – 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. От страна на жалбоподателя е постъпило възражение за установените данъчни задължения по ЗДДС. В мотивите на ревизионния акт е посочено, че възражението е неоснователно и са възпроизведени констатациите от ревизионния доклад.

Въз основа на събраните доказателства настоящият състав направи следните изводи от фактическа и правна страна:

За периода 23.06.2005 г.-30.06.2005 г.:

На основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя в размер на 259,17 лв. по ДФ № 362/27.06.2005 г., издадена от “ДИ ЕС ТРЕЙД” ЕООД, с предмет на доставката машина за шиене на торби и компютърна система. Аргументите за това са, че в определения от данъчните органи срок не са представени изисканите документи от представител на доставчика. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза с цел доказване наличието на предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за всички процесни периоди, включително за посочения по-горе период. Съгласно приетото и неспорено от страните заключение на вещото лице ДДС по ДФ № 362/27.06.2005 г. е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) – процесната фактура е включена в дневника за продажби, в справката-декларация за съответния период, съставени са необходимите счетоводни записвания по ЗСч и ЗДДС. Към издадената фактура липсват други съпътстващи документи относно прехвърлянето на собствеността на стоките, предмет на доставката, не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Настоящият състав кредитира направените констатации от вещото лице. В ревизионното производство, а после и в съдебното производство по оспорване на РА, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за наличие на реалност на доставката по ДФ № 362/27.06.2005 г., поради което РА се явява законосъобразен в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя в размер на 259,17 лв. по ДФ № 362/27.06.2005 г., издадена от “ДИ ЕС ТРЕЙД” ЕООД, а жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.

За периода 01.07.2005 г.-31.07.2005 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) не е признато право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя в размер на 2 008,80 лв. и е начислена лихва 310,34 лв. по ДФ № 21/22.07.2005 г., издадена от “Фитофарм” ООД гр. Пловдив, с предмет на доставката  препарати за растителна защита – 465 литра калин фло. Констатацията на данъчните органи е, че няма реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм). Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице ДДС по ДФ № 21/22.07.2005 г. е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) – процесната фактура е включена в дневника за продажби, в справката-декларация за съответния период, съставени са необходимите счетоводни записвания по ЗСч и ЗДДС. Дружеството няма наети лица по трудов или граждански договор. Доставките фактически се извършват от двамата съдружници. Дружеството има договор за влог на склад от 28.04.2004 г. с влогоприемател СД “АТ-Карлово, К., К., Ч., Ч. и сие” гр. Карлово, по силата на който влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки-пестициди, собственост на влогодателя “Фитофарм” ООД гр. Пловдив, със задължението да ги пази и върне на него или на посочено от него трето лице. Договорът предвижда възнаграждение от 1440 щатски долара годишно и е сключен за неопределено време. Съгласно представена оборотна ведомост към 30.01.2006 г. дружеството има заприходени по сметка 204 /Машини, съоръжения и оборудване/ на стойност 1223, 34 лв. и по сметка 205 /транспортни средства/ на стойност 6 500 лв. По повод на процесната доставка е представен пътен лист от 21.07.2005 г. на Хюндай с ДК РВ 5829 ХВ с посочен маршрут Пловдив-Карлово-Ямбол-Пловдив с шофьор Б. В. – един от управителите на дружеството. Представени са приемо-предавателни протоколи за предаване на стоката от Б. В. на представител на ревизираното лице. Настоящият състав кредитира констатации на вещото лице и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставката. Доставчикът разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката по ДФ № 21/22.07.2005 г., с предмет препарати за растителна защита. В случая са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, в това число реалност на доставката, поради което РА в частта му, в която е отказан данъчен кредит в размер на 2 008,80 лв. по ДФ № 21/22.07.2005 г., издадена от “Фитофарм” ООД гр. Пловдив и са начислени съответните лихви, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

За периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 600 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 53/29.08.2005 г., издадена от “Фитофарм” ООД гр. Пловдив, с предмет на доставката  препарати за растителна защита. Констатацията на данъчните органи е, че няма реално извършена доставка по чл. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно прието по делото заключение на вещото лице ДДС по ДФ № 53/29.08.2005 г. е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) – процесната фактура е включена в дневника за продажби, в справката-декларация за съответния период, съставени са необходимите счетоводни записвания по ЗСч и ЗДДС. Дружеството няма наети лица по трудов или граждански договор. Доставките фактически се извършват от двамата съдружници. Дружеството има договор за влог на склад от 28.04.2004 г. с влогоприемател СД “АТ-Карлово, К., К., Ч., Ч. и сие” гр. Карлово. Съгласно представена оборотна ведомост към 30.01.2006 г. дружеството има заприходени по сметка 204 /Машини, съоръжения и оборудване/ на стойност 1223, 34 лв. и по сметка 205 /транспортни средства/ на стойност 6 500 лв. По повод на процесната доставка са представени пътен лист от 29.08.2005 г. на Хюндай с ДК РВ 5829 ХВ с посочен маршрут Пловдив-Карлово-Ямбол-Пловдив с шофьор Б. В. – един от управителите на дружеството и приемо-предавателен протокол от същата  дата. Настоящият състав кредитира направените констатации от вещото лице и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставката. Доставчикът разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката по ДФ № 53/29.08.2005 г., с предмет препарати за растителна защита. В случая са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по посочената фактура в размер на 3 600 лв. – реалност на доставката и начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което жалбата в частта й за тази доставка се явява основателна, а ревизионният акт в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 600 лв. по ДФ № 53/29.08.2005 г., издадена от “Фитофарм” ООД гр. Пловдив, и начислената лихва във връзка с това, следва да бъде отменен.

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) не е признато правото на приспадане данъчен кредит общо в размер на 34 686,00 лв. и е начислена съответната лихва във връзка с това по ДФ № 1/24.08.2005 г., ДФ № 2/26.08.2005 г., ДФ № 3/29.08.2005 г., ДФ № 4/31.08.2005 г., ДФ № 6/31.08.2005 г., ДФ № 8/31.08.2005 г., издадени от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, с предмет на доставката кориандър. Констатацията на органите по приходите е, че няма реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Мотивите за това са, че доставчикът не е регистриран като земеделски производител, че не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост да произведе процесното количество кориандър, че представените договори за изработка, по силата на които доставчикът отглежда кориандър върху земеделска земя с обща площ 6 160 дка не отговарят на изискванията на ЗЗД.

Настоящият състав не споделя изложените от данъчните органи мотиви за липса на реалност на доставките по посочените по-горе фактури. Регистрацията на едно лице в регистъра на земеделските производители не е необходима предпоставка за упражняване на дейност като земеделски производител. Създаването и поддържането на регистъра на земеделските производители е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, регистърът на земеделските производители служи за набиране на информация за земеделските производители и за дейността им с цел подпомагане на земеделието и развитието на селските райони. Както Законът за подпомагане на земеделските производители, така и посочената наредба не съдържат задължително предписание за вписване на земеделските производители в този регистър. На следващо място съдът не споделя съображенията на данъчните органи за това, че не е налице реалност на доставките на кориандър, поради това, че договорите, по силата на които доставчикът обработва земеделска земя, наименовани договори за изработка, не съответстват на разпоредбите на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните имат право свободно да договарят съдържанието на договора, който имат намерение да сключат, в това число размера на възнаграждението по него. Съгласно събрания доказателствен материал доставчикът ползва под наем складова база на площ от 720 кв. м в с. Зимница, собственост на “Фиш комерс-2002” ООД. Има сключен договор за заем за послужване от 20.04.2005 г. с ЕТ “Водолей-З. Д.” с. Бояново, която му е предоставила за безвъзмездно ползване следната селскостопанска техника: трактори 2 бр., плуг 2 бр., дискова брана 1 бр., сеялка 1 бр. и култиватор – 1 бр. Има сключен договор за заем за послужване от 01.08.2005 г. с ЕТ “Водолей-З. Д.”, който му е предоставил за безвъзмездно ползване зърнокомбайн. Дружеството обработва земеделска земя 6 160 дка в землището на с. Бояново, общ. Елхово по силата на договори, сключени с ЕТ “Дженкови-57” с. Бояново (за 3 060 дка) и ЕТ “Водолей-Златка Дженкова” с. Бояново (за 3 100 дка), По делото е представено удостоверение, изх. № 146/25.04.2005 г., издадено от кмета на с. Бояново, общ. Елхово, че това, че “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол обработва 6 160 дка земеделска земя в землището на с. Бояново, засети с кориандър. Доставчикът “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол има сключени 10 броя граждански договори за временно наети работници за извършване на определена работа. Във връзка с транспорта на кориандъра от с. Бояново до с. Зимница са представени са 11 бр. товарителници с изпращач доставчика “Агро трейд 2005” ЕООД, получател ревизираното лице, превозвач “ЕТ МАКС-З. Г.” с. Каравелово. По искане на жалбоподателя към експертизата са поставени въпроси, на които да отговори вещо лице-агроном с цел доказване реалност на доставките на кориандър, извършени от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол. Съгласно констатациите на вещото лице-икономист и вещото лице-агроном доставчикът разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост на дружеството да произведе и достави определените с процесните фактури количества кориандър. В допълнение вещото лице-агроном дава подробна разбивка на разходите за гориво и препарати за растителна защита по обработка на 1 дка, засят с кориандър. Коментира посочения от данъчните органи среден добив на кориандър за с. Бояново, възлизащ на 100 кг. дка за процесния период, като изрично посочва, че добивът на доставчика от 142 кг. дка е напълно възможен и реален, ако са спазени всички технологии по производство на кориандър. Допълва, че от практиката са му известни случаи на добив от 180 до 200 кг. дка.

Съгласно прието по делото заключение на вещото лице-икономист по ДФ № 1/24.08.2005 г., ДФ № 2/26.08.2005 г., ДФ № 3/29.08.2005 г., ДФ № 4/31.08.2005 г., ДФ № 6/31.08.2005 г., ДФ № 8/31.08.2005 г., издадени от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) – процесните фактури са включени в дневника за продажби, в справката-декларация за съответния период, съставени са необходимите счетоводни записвания по ЗСч и ЗДДС.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещите лица и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение на вещите лица икономист и агроном, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставките и за начисляване на ДДС по ДФ № 1/24.08.2005 г., ДФ № 2/26.08.2005 г., ДФ № 3/29.08.2005 г., ДФ № 4/31.08.2005 г., ДФ № 6/31.08.2005 г., ДФ № 8/31.08.2005 г. по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения за доставките по посочените фактури са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което жалбата в частта й за тези доставки се явява основателна, а ревизионният акт, в частта му, с която не е признато право на приспадане данъчен кредит общо в размер на 34 686,00 лв. за същите доставки и са начислени съответните лихви във връзка с това, следва да бъде отменен.

За периода 01.09.2005 г.-30.09.2005 г.:

На основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС от ЗДДС (отм.) не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 430,61 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 381/20.09.2005 г., издадена от “ДИ ЕС ТРЕЙД” ЕООД. Предмет на доставката е кориандър и кориандър отсевки. Относно мотивите за отказа, в РА препраща към констатациите за 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. Видно от тези констатации не става въпрос за същия доставчик. Предвид констатациите от ревизионния доклад, в случая е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на периода, като данъчните органи са имали предвид периода 01.06.2005 г.-30.06.2005 г. Мотивите за отказа от този период са, че в определения от данъчните органи срок не са представени изисканите документи от представител на доставчика. Констатациите на вещото лице относно доставката, предмет на ДФ № 381/20.09.2005 г., съвпадат с констатациите относно доставката, предмет на ДФ № 362/27.06.2005 г. ДДС по ДФ № 381/20.09.2005 г. е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) – процесната фактура е включена в дневника за продажби, в справката-декларация за съответния период, съставени са необходимите счетоводни записвания по ЗСч и ЗДДС. Към издадената фактура липсват други съпътстващи документи относно прехвърлянето на собствеността на стоките, предмет на доставката, не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика.

Настоящият състав кредитира направените констатациите от вещото лице, по делото не са представени доказателства за наличие на предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за реалност на доставката по ДФ № 381/20.09.2005 г., поради което с РА правилно не е било признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 430,61 лв. по посочената фактура и е начислена съответната лихва във връзка с това, следователно се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена в частта й за тази доставка.

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 1 329,12 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 58/13.09.2005 г., издадена от “Фитофарм” ООД гр. Пловдив, с предмет на доставката  препарати за растителна защита – дерби 175 СК, селект супер, парен, апрон и гранстар. Относно мотивите за отказа, в РА препраща към констатациите за 01.07.2005 г.-31.07.2005 г. за липса на реалност на доставката. Съгласно прието по делото заключение на вещото лице ДДС по ДФ № 58/13.09.2005 г. е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) – процесната фактура е включена в дневника за продажби, в справката-декларация за съответния период, съставени са необходимите счетоводни записвания по ЗСч и ЗДДС. Дружеството няма наети лица по трудов или граждански договор. Доставките фактически се извършват от двамата съдружници. Дружеството има договор за влог на склад от 28.04.2004 г. с влогоприемател СД “АТ-Карлово, К., К., Ч., Ч. и сие” гр. Карлово. Съгласно представена оборотна ведомост към 30.01.2006 г. дружеството има заприходени по сметка 204 /Машини, съоръжения и оборудване/ на стойност 1223, 34 лв. и по сметка 205 /транспортни средства/ на стойност 6 500 лв. По повод на процесната доставка са представени пътен лист от 12.09.2005 г. на Хюндай с ДК РВ 5829 ХВ с посочен маршрут Пловдив-Карлово-Ямбол-Пловдив с шофьор Б. В. – един от управителите на дружеството и протокол №  5 от 12.09.2005 г. за предаване на препаратите за растителна защита, предмет на посочените фактури.

Настоящият състав кредитира констатациите от вещото лице, и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставката. Доставчикът разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката по ДФ № 58/13.09.2005 г., с предмет препарати за растителна защита. В случая са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по посочената фактура в размер на 1 329,12 лв. – реалност на доставката и начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което жалбата в частта й за тази доставка се явява основателна, а ревизионният акт в частта относно непризнатия данъчен кредит за същата доставка и начислената лихва във връзка с това следва да бъде отменен.

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 1 846,80 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 1530/13.09.2005 г., издадена от ЕТ “Фитофарм-Д. В.” гр. Пловдив, с предмет на доставката  препарати за растителна защита – калин фло и меристем 19-19-19. Относно мотивите за отказа, в РА препраща погрешно към констатациите за 01.07.2005 г.-31.07.2005 г. за липса на реалност на доставката, тъй като тези констатации касаят доставчика „Фитофарм” ООД гр. Пловдив. Предвид констатациите от ревизионния доклад, в случая е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на периода. В ревизионния доклад е посочено, че от ревизираното лице не са представени доказателства за реалността на доставката – документи, удостоверяващи транспорта и предаването на препаратите за растителна защита. В съдебното производство също не са представени доказателства за фактическото извършване на доставката. Служебно е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да извърши проверка на място в счетоводството на ЕТ “Фитофарм-Д. В.” гр. Пловдив и да отговори на въпроси относно начисляването на данъка по посочената фактура и фактическото извършване на доставката. Доставчикът не е открит от вещото лице на декларирания от него адрес. От страна на жалбоподателя, независимо от изрично предоставената му от съда възможност, не е оказано съдействие на вещото лице за осъществяване на контакт с ЕТ “Фитофарм-Д. В.” гр. Пловдив. Доказването на реалността на доставката е в тежест на жалбоподателя. При липса на представени доказателства в тази насока, съдът намира жалбата за неоснователна в частта й досежно ДФ № 1530/13.09.2005 г.

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит общо в размер на 2 999,44 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 9/19.09.2005 г., ДФ № 10/21.09.2005 г., издадени от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, с предмет на доставките кориандър. Относно мотивите за отказа, в РА препраща към констатациите за 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. за липса на реалност на доставката. Заключенията на вещите лица, подробно цитирани по-горе за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г., касаят и периода 01.09.2005 г.-30.09.2005 г. Изложените мотиви по-горе за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. се отнасят и за разглеждания период. Представени са протокол № 9 от 19.09.2005 г. и протокол № 10 от 21.09.2005 г. за предаване на стоката.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещите лица и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение на вещите лица икономист и агроном, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставките и за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по посочените по-горе фактури. Налице са предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което жалбата в частта й за тези доставки се явява основателна, а ревизионният акт, в частта му, с която не е признато право на приспадане данъчен кредит общо в размер на 2 999,44  лв. за същите доставки и са начислени съответните лихви във връзка с това, следва да бъде отменен.

За периода 01.10.2005 г.-31.10.2005 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит общо в размер на 11 960 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 16/10.10.2005 г., ДФ № 18/19.10.2005 г., издадени от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, с предмет на доставките кориандър. Относно мотивите за отказа, в РА препраща към констатациите за 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. за липса на реалност на доставката. Заключенията на вещите лица, подробно цитирани по-горе за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г., касаят и периода 01.10.2005 г.-31.10.2005 г. Изложените от съда мотиви за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. се отнасят и за разглеждания период. Представени са протокол № 15 от 10.10.2005 г. и протокол № 16 от 19.10.2005 г. за предаване на стоката.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещите лица и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение на вещите лица икономист и агроном, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставките и за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по посочените по-горе фактури. Налице са предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което жалбата в частта й за тези доставки се явява основателна, а ревизионният акт, в частта му, с която не е признато право на приспадане данъчен кредит общо в размер на 11 960  лв. за същите доставки и са начислени съответните лихви във връзка с това, следва да бъде отменен.

За периода 01.11.2005 г.-30.11.2005 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 992 лв. и е начислена лихва 2 235,51 лв. по ДФ № 26/18.11.2005 г., издадена от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, с предмет на доставката кориандър. Относно мотивите за отказа, в РА препраща към констатациите за 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. за липса на реалност на доставката. Заключенията на вещите лица, подробно цитирани по-горе за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г., касаят и периода 01.11.2005 г.-30.11.2005 г. Изложените от съда мотиви за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. се отнасят и за разглеждания период. Представен е приемо-предавателен протокол № 19 от 18.11.2005 г. за предаване на стоката.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещите лица и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение на вещите лица икономист и агроном, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставките и за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по посочените по-горе фактури. Налице са предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което жалбата в частта й за тези доставки се явява основателна, а ревизионният акт, в частта му, с която не е признато право на приспадане данъчен кредит общо в размер на  19 992 лв. за същите доставки и са начислени съответните лихви във връзка с това, следва да бъде отменен.

За периода 01.12.2005 г.-31.12.2005 г.:

Съгласно констатациите от РА жалбоподателят е включил в дневника си за продажби ДКИ № 22/13.12.2005 г. с получател “Жекови Тенево” ЕООД, с което неправилно е намален размерът на дължимия данък за периода с 1 205, 20 лв., тъй като не са изпълнени изискванията  на чл. 95, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗДДС (отм.). От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за настъпило обстоятелство, по силата на което да се обезсили с обратна сила данъчното събитие, по повод на което е издадена ДФ № 40/25.10.2005 г. В ДКИ не е посочено основанието за намаление на данъчната основа, както и номерът и датата на фактурата, към която е издадено. Констатациите на вещото лице съвпадат с констатациите на данъчните органи. Съгласно експертното заключение ДКИ не е включено в дневника за покупки и в справката-декларация за данъчен период 01.12.2005 г.-31.12.2005 г. “Жекови Тенево” ЕООД е декларирало, че не е получило и съответно не е осчетоводило кредитното известие. Предвид изложеното, жалбата в частта й за отказания данъчен кредит за периода 01.12.2005 г.-31.12.2005 г. в размер на 1 205, 20 лв. и за начислената във връзка с това лихва, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

За периода 01.01.2006 г.-31.01.2006 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 2 468 лв. и е начислена лихва 2 91,26 лв. по ДФ № 15574/27.01.2006 г., издадена от “Агрохим” ООД, с предмет на доставката амониев нитрат. Съгласно ревизионния акт липсват доказателства за настъпване на данъчно събитие на датата, на която е издадена фактурата, към тази дата не е извършено нито плащане, нито прехвърляне на собствеността на стоката. Вещото лице е направило същия извод с уточнението, че е налице реална доставка, която обаче е извършена след датата на издаване на фактурата.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещото лице. По делото не са представени доказателства за настъпване на данъчно събитие на датата, на която е издадена ДФ № 15574/27.01.2006 г., поради което е правилен изводът на органа по приходите, че в случая получателят не притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч и ЗДДС (отм.) и следователно е налице основанието по 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното, жалбата в частта й за отказания данъчен кредит за периода 01.01.2006 г.-31.01.2006 г. в размер на 2 468 лв. и за начислената във връзка с това лихва, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

За периода 01.02.2006 г.-28.02.2006 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 193,34 лв. по ДФ № 84/18.01.2006 г., издадена от “Фитофарм” ООД гр. Пловдив, с предмет на доставката  препарати за растителна защита. Относно мотивите за отказа, РА препраща към констатациите за 01.07.2005 г.-31.07.2005 г. за липса на реалност на доставката. Заключението на вещото лице, подробно цитирано по-горе за периода 01.07.2005 г.-31.07.2005 г., касае и периода 01.02.2006 г.-28.02.2006 г. Изложените от съда мотиви за периода 01.07.2005 г.-31.07.2005 г. се отнасят и за разглеждания период. Във връзка с транспорта и предаване на препаратите е представен пътен лист от 17.01.2006 г. и протокол № 1 от 17.01.2006 г.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещото лице и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставката. Доставчикът разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката по ДФ № 84/18.01.2006 г., с предмет препарати за растителна защита. В случая са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по посочената фактура в размер на 193,34 лв.  – реалност на доставката и начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което жалбата в частта й за тази доставка се явява основателна, а ревизионният акт в частта относно непризнатия кредит за същата доставка следва да бъде отменен.

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 349,60 лв. по ДФ № 72/10.02.2006 г., издадена от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, с предмет на доставката кориандър. Относно мотивите за отказа, РА препраща към констатациите за 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. за липса на реалност на доставката. Заключенията на вещите лица, подробно цитирани по-горе за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г., касаят и периода 01.02.2006 г.-28.02.2006 г. Изложените от съда мотиви за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г. се отнасят и за разглеждания период. Представен е приемо-предавателен протокол № 31 от 10.02.2006 г. за предаване на кориандъра.

Настоящият състав кредитира констатациите на вещите лица и намира, че въз основа на представените с административната преписка доказателства и приетото по делото експертно заключение на вещите лица икономист и агроном, може да се направи обоснован и категоричен извод за фактическото извършване на доставката и за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Налице са предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което жалбата в частта й за тази доставка се явява основателна, а ревизионният акт, в частта му, с която не е признато право на приспадане данъчен кредит общо в размер на  349,60 лв. за същата доставка и са начислени съответните лихви във връзка с това, следва да бъде отменен.

За периода 01.03.2006 г.-31.03.2006 г.:

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 9971,20 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 1579/09.03.2006 г., издадена от ЕТ “Фитофарм-Д. В.” гр. Пловдив, с предмет на доставката  препарати за растителна защита. В РА и в ревизионния доклад е посочено, че от ревизираното лице не са представени доказателства за реалността на доставката – документи, удостоверяващи транспорта и предаването на препаратите за растителна защита. Направена е констатация за липса на реалност на доставката. В съдебното производство също не са представени доказателства за фактическото извършване на доставката. Служебно е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да извърши проверка на място в счетоводството на ЕТ “Фитофарм-Д. В.” гр. Пловдив и да отговори на въпроси относно начисляването на данъка по посочената фактура и фактическото извършване на доставката. Доставчикът не е открит от вещото лице на декларирания от него адрес. От страна на жалбоподателя, независимо от изрично предоставената му от съда възможност, не е оказано съдействие на вещото лице за осъществяване на контакт с ЕТ “Фитофарм-Д. В.” гр. Пловдив. Доказването на реалността на доставката е в тежест на жалбоподателя. При липса на представени доказателства в тази насока, съдът намира жалбата за неоснователна в частта й досежно ДФ № 1579/09.03.2006 г.

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 7 404 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 15640/10.03.2006 г., издадена от “Агрохим” ООД гр. Димитровград с предмет на доставката амониев нитрат. Съгласно ревизионния акт липсват доказателства за настъпване на данъчно събитие на датата, на която е издадена фактурата, към тази дата не е извършено нито плащане, нито прехвърляне на собствеността на стоката. В т. 5 от констативно-съобразителната част вещото лице-икономист е установило (л. 774 от делото), че данъчната основа от 37 020 лв. е била преведена по сметка на доставчика с два превода – превод от 24 000 лв. на 10.03.2006 г. и превод от 13 020 лв. на 20.03.2006 г. ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и начисленият ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика на 10.03.2006 г. – 1 804 лв. и на 30.03.2006 г. – 5 600 лв. Вещото лице е направило извод, че наличните документи, действително показват фактическо извършване на доставката, като прехвърлянето на собствеността на стоките е извършено в момент, който е последващ датата на издаване на фактурата. Съгласно експертното заключение дейността на доставчика се осъществява от тримата съдружници, като за тази цел е наето складово и офис помещение, собственост „Каменец” ООД гр. Димитровград. Предходен доставкик на амониевия нитрат е „Евроферт” АД гр. Димитровград. Вещото лице е изложило подробни констатации за транспорта на стоката и предаването на стоката по веригата от предходния доставкик „Евроферт” АД до представител на ревизираното лице, в това число е посочило номер на вагона, с който е извършен превозът, номер на товарителницата, дата на експедиране и получател.

По аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) датата на възникване на облагаемата доставка между страните е датата на извършеното авансово плащане - 10.03.2006 г. и това е моментът, от който възниква задължение за доставчика да начисли ДДС по облагаемата доставка. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) начисляването на данък по облагаема доставка се извършва чрез издаване на документ, в който се посочва данъкът, отразяване на този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отразяване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) начисляването на данъка следва да се извърши най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. В конкретния случай е установено, че ДФ № 15640/10.03.2006 г. е издадена в рамките на срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и данъкът по нея е начислен своевременно. В отклонение обаче от разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ППЗДДС, данъчната основа на отразеното с фактурата данъчно събитие не е в размера на извършеното авансово плащане, а в размера на цялата дължима сума за доставката на амониевия нитрат. По изложените съображения се налага извода, че посочената фактура е издадена във връзка с възникнало данъчно събитие за облагаемата доставка, но с данъчна основа по-голяма от стойността на конкретното данъчно събитие, в резултат на което е начислен ДДС в по-голям размер отколкото е стойността на частичното плащане, представляващо данъчното събитие. Следователно начисленият ДДС от доставчика с издаването на процесната фактура в една част е без основание. Размерът на ДДС, който доставчикът е имал право да начисли към датата на издаване на фактурата, респективно размерът на данъчният кредит, който получателят по доставката е имал право да ползва е 4 800 лв. За разликата над тази сума до пълния размер на начисления с фактурата данък 7 404 лв., съгласно чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) за ревизирания данъчен субект не е възникнало право на данъчен кредит, тъй като за този размер, данъкът е начислен без основание. В конкретния случай обаче са налице данни, че данъкът по посочената фактура е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло и то в данъчния период, в който е упражнено правото на данъчен кредит, в който случай разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) е неприложима. По изложените съображения, за жалбоподателя е възникнало право на данъчен кредит в размер на 7 404 лв. по ДФ № 15640/10.03.2006 г., отказът да се признае това право е незаконосъобразен и РА следва да бъде отменен в тази му част. (В този смисъл - Решение № 3177 от 24.03.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2005 г., I отд.).

На основание чл. 6, чл. 24, чл. 25, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е отказан данъчен кредит в размер на 1 650 лв. и е начислена съответната лихва по ДФ № 74/28.03.2006 г., издадена от “Агро трейд 2005” ЕООД гр. Ямбол, с предмет на доставката аванс за кориандър. Съгласно ревизионния акт има нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като на 28.03.2006 г. не е възникнало данъчно събитие. Плащанията са съответно: данъчна основа на 06.04.2006 г., а ДДС по ДДС-сметка на доставчика на 29.03.2006 г. Вещото лице е направило същия извод. Настоящият състав кредитира направените констатации от вещото лице. По делото не са представени доказателства за извършване на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) по ДФ № 74/28.03.2006 г., поради което за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит в размер на 1 650  лв. и жалбата в частта й за тази доставка се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, за ревизираното лице са налице предвидените в закона предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 008,80 лв. за периода 01.07.2005 г.-31.07.2005 г., в размер на 38 286, 00 лв. за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г., в размер на 4 328,56 лв. за периода 01.09.2005 г.-30.09.2005 г., в размер на 11 960 лв. за периода 01.10.2005 г.-31.10.2005 г., в размер на 19 992 лв. за периода 01.11.2005 г.-30.11.2005 г., в размер на 542,94 лв. за периода 01.02.2006 г.-28.02.2006 г. и в размер на 7 404 лв. за периода 01.03.2006 г.-31.03.2006 г. Жалбата в тази й част се явява основателна и РА следва да бъде отменен за посочените периоди и в посочения размер, ведно с начислената лихва.

Органите по приходите законосъобразно са отказали право на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 259,17 лв. за периода 23.06.2005 г.-30.06.2005 г., в размер на 2 277,41 за периода 01.09.2005 г.-30.09.2005 г., в размер на 1 205,20 лв. за периода 01.12.2005 г.-31.12.2005 г., в размер на 2 468 лв. за периода 01.01.2006 г.-31.01.2006 г. и в размер на 11 621,20 лв. за периода 01.03.2006 г.-31.03.2006 г. и са начислили дължимата лихва. Обжалваният ревизионен акт за посочените периоди и в посочения размер, като издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалните правила по издаването му, е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена частично като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” -гр. Бургас при ЦУ на НАП  разноските за водене на делото съразмерно отхвърлената част на жалбата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата от 2 673,61 лв. Съразмерно отхвърлената част на жалбата жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати в полза на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП разноски в размер на 453,96 лв.

Воден от горното, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт28-60-649/19.01.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с  Решение №  РД-10-168/12.04.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която е постановен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 008,80 лв. за периода 01.07.2005 г.-31.07.2005 г., 38 286, 00 лв. за периода 01.08.2005 г.-31.08.2005 г., 4 328,56 лв. за периода 01.09.2005 г.-30.09.2005 г., 11 960 лв. за периода 01.10.2005 г.-31.10.2005 г., 19 992 лв. за периода 01.11.2005 г.-30.11.2005 г., 542,94 лв. за периода 01.02.2006 г.-28.02.2006 г. и 7 404 лв. за периода 01.03.2006 г.-31.03.2006 г., ведно с начислената лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИДИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление *** срещу Ревизионен акт28-60-649/19.01.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с  Решение №  РД-10-168/12.04.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в останалата й част.

ОСЪЖДА „СИДИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на  Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП разноските по водене на делото в размер, възлизащ на сумата от 453,96 лв. (четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                                                     СЪДИЯ: