Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№1601

гр. Бургас, 26.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 380/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 36е от Закона за енергетиката.

Образувано е по жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  бул. ***, представлявано от изп. директор инж. К.Т., като предвид правната уредба и актуалната съдебна практика на ВАС /в този см. Определение №6849/10.06.2015 год. на ВАС/, съдът е приел, че жалбата е против Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № П – 02002017137957-АУЗ-001/11.10.2017 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас – ИРМ Сливен, изменен с Решение № 173/20.12.2017  год. на Директор ТД на НАП гр. Бургас, в частта му касаеща сума в размер на 6 213.75 лева, представляваща разлика в главницата към 31.12.2016 год. за периода от 24.07.2015 год. до 30.11.2016 год. вкл. на дължимите, съгласно чл. 36 е, ал, 1, т. 1 от Закона за енергетиката /нов текст - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 год./ вноски към фонд „Сигурност на електроенергийната система /ФСЕС/. С обжалвания АУЗД вноските за горепосочения период са определени както следва: ГЛАВНИЦА в размер на 1207128.79 лева и ЛИХВА в размер 147 307.03 лева, като при определяне на същите не е извършено приспадане на отчетените разходи за непроизведена балансираща енергия, на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система". С жалбата се иска отмяна на оспорената част от Решението, като са изложени мотиви за отмяна на оспорената част на АУЗД, с оглед на което е определен предмета на оспорване.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и ангажира доказателства, чрез съдебно – счетоводна експертиза. Моли за отмяна на Решението в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът - Директор ТД на НАП - БУРГАС, представляван от гл.юрисконсулт Ж.Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С Акт за установяване на задължения по декларация № П – 02002017137957-АУЗ-001/11.10.2017 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас – ИРМ Сливен, е установено, че дружеството - жалбоподател има задължения към ФСЕС в размер на 1 340 378,79 лева, представляващи вноски от 5% от приходите от продадена електроенергия за периода 24.07.2015г. - 30.06.2017 год., от които са платени вноски в размер на 118 250.00 лева, а невнесените в срок вноски са в размер на 1 222 128.79 лева и лихви за просрочие в размер на 148 686.31 лева.

В АУЗД е посочено изрично, че на основание чл.107,ал.4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14 – дневен срок пред Директора на ТД на НАП – Бургас.

Дружеството се е възползвало от това свое право и е обжалвало издаденият АУЗД по административен ред. Мотивите, изложени в жалбата са, че неправилно при определяне на задължението е включена сума в размер на 15 000 лева, която е платена към ФСЕС на 14.11.2016 г., за което е представило доказателства, както и е оспорило сумата в размер на 6 213.75 лева, с която е следвало да бъде намалено публичното задължение при определяне на вноските към ФСЕС, представляващи 5% от приходите от продадена електроенергия за периода м.07.2015г. - м. 11.2015г.  Сумата в размер на 6 213.75 лева жалбоподателят е формирал като е намалил дължимите към фонда вноски с разходите за балансираща енергия.

С Решение № 173/20.12.2017 год. на Директор ТД на НАП гр. Бургас, жалбата в частта за направеното плащане в размер на 15 000 лева е приета за основателна, като задължението е намалено с размера на тази сума. Що се касае до оспорената сума в размер на 6 213.75 лева, то жалбата в тази й част е приета за неоснователна. Изложени са били подробни мотиви.

Решението е връчено на П. Г. – главен счетоводител, упълномощено лице /л .14/ на 15.01.2018 год. /л. 9/.

Недоволно от постановеното решение в тази му част „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН“ ЕАД са оспорили същото пред Административен съд-Бургас, с жалба, изпратена на 29.01.2018 год. /л. 10/, като предвид изложените в жалбата твърдения и съобразявайки правната уредба и актуалната съдебна практика на ВАС /в този см. Определение №6849/10.06.2015 год. на ВАС/, съдът е приел, че жалбата е против Акта за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № П – 02002017137957-АУЗ-001/11.10.2017 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас – ИРМ Сливен, изменен с Решение № 173/20.12.2017  год. на Директор ТД на НАП гр. Бургас, в частта му касаеща сума в размер на 6 213.75 лева, представляваща разлика в главницата към 31.12.2016 год. за периода от 24.07.2015 год. до 30.11.2016 год. вкл. на дължимите, съгласно чл. 36 е, ал, 1, т. 1 от Закона за енергетиката /нов текст - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 год./ вноски към фонд „Сигурност на електроенергийната система /ФСЕС/.

В хода на съдебното производство по делото са изискани и приобщени постъпилите с вх. № 6481/11.06.2018г. /л. 220 – л. 225/, изпратени от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на Управителния съвет на ФСЕС към Министерството на енергетиката служебно-заверени копия от писмо изх. № Е-СЕС-16/28.01.2016 год. към Министерство на Енергетиката, становище от МЕ с вх. № Е-СЕС-16/26.02.2016 год. и Протокол № 5 от 01.03.2016 год. от заседание на УС на Фонд СЕС, касаещи внесените от ЗЛ суми за периода 24.07.2015 г. – 30.11.2015 г.

По искане на жалбоподателя е допуснато и извършването на съдебно-счетоводна експертиза. В същата (лист 234 - 238) е изчислено чисто аритметично какъв би бил размера на дължимите вноски за процесния период - от 24.07.2015 год. до 30.11.2016 год., в случай че разпоредбите на приетата с ПМС №346 от 07.12.2015г., обн. ДВ 97 от 11.12.2015 год. Наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система" биха се прилагали и за този период. В заключението на вещото лице е посочено, че вслучай на прилагане на правилата на Наредбата, биха се приспаднали разходите на балансиращия пазар от неспазване на графика и размерът на задълженията при този вариант би бил: главница в размер на 1 200 915.06 лв. и дължима лихва в размер на 146 068.25 лв. При разпита му в проведеното съдебно заседание, на поставения въпрос за размера на задължението при съобразяване на датата на влизане в сила на Наредбата, вещото лице е потвърдило, че размерът на задълженията би бил този посочен в Решението на Директора на ТД на НАП - Бургас /главница 1207128,79 лева/, а посочената от него сума е определеният с решението на директора на ТД на НАП – Бургас размер минус разходите.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. ***, представлявано от изп. директор инж. К.Т., е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваният частично Акта за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № П – 02002017137957-АУЗ-001/11.10.2017 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас – ИРМ Сливен е постановен от компетентен орган, в нужната форма, при спазване на процесуалните разпоредби. При издаването на Акта е спазена предписаната от закона форма, като в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на данъчно задълженото лице.

По делото няма спор, че задълженото лице е юридическо лице, с предмет на дейност - производство на електрическа и топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги, обслужващи основните дейности на дружеството. Описаните и установени в АУЗД факти не се оспорват от страните, както и не се оспорва компетентността на органа, издал процесните документи. Спорът в настоящото производство се свежда единствено до това следва ли при определяне на размера на дължимите, съгласно чл. 36 е, ал, 1, т. 1 от Закона за енергетиката /нов текст - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 год./ вноски за оспорения период - към фонд „Сигурност на електроенергийната система /ФСЕС/ в размер на 5% върху приходите от продажба на електроенергия да се извърши приспадане на отчетените разходи за непроизведена балансираща енергия, на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система".

Съгласно приети промени в Закона за енергетиката/ЗЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., за управление на средствата за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а от закона, се създава Фонд "Сигурност на електроенергийната система", уредено в чл. 36б от същия закон. Съгласно чл. 36д, ал. 1, т. 1 от ЗЕ средствата на фонда се набират от вноските по чл.36е от ЗЕ. Текстът на чл. 36 е, ал, 1, т. 1 от Закона за енергетиката /нов текст - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 год./ указва на производителите на електроенергия, че следва ежемесечно да правят вноски във фонда в размер 5 на сто от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС. „Топлофикация - Сливен" ЕАД попада в обхвата на задължените лица по смисъла на.чл.36е, ал.1, т. 1 от ЗЕ и на основание чл.36е, ал.2 от ЗЕ следва да подава във фонда до 15-о число на текущия месен информация за приходите от продажба на електроенергия за предходния месец и да заплаща дължимата 5% вноска върху приходите от продажба на електроенергия. Съгласно чл.36е, ал.5 от ЗЕ вноските във ФСЕС са публични Държавни вземания и невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК.

На основание чл.36ж от Закона за енергетиката, с ПМС №346 от 07.12.2015г., обн. ДВ 97 от 11.12.2015 год., е приета НАРЕДБАТА за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система". В чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата е предвидено, че „чл. 8, ал. 1. Приходи по чл. 5, т. 1 са всички начислени приходи от продажба по регулирани или свободно договорени цени на произведена от задълженото лице електрическа енергия, включително: т. 2. приходите от сделки с балансираща енергия след приспадане на разходите за балансираща енергия.” Именно това приспадане на отчетени разходи се претендира с жалбата.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато в настоящата наредба липсва.

Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт може да се даде само, ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден - чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/.

В предходните и заключителни разпоредби на Наредбата § 6 е посочено, че се приема на основание чл.36ж от Закона за енергетиката, като не е предвидена обратна сила по отношение на разпоредбите, регламентиращи размера на вноските във Фонд СЕС.

Предвид гореизложеното следва да се заключи, че разпоредбите на Наредбата следва да се прилагат единствено занапред, като методологията, предвидена за изчисляване на вноските за ФСЕС, указана в чл. 8 от Наредбата не може да се прилага за периода преди приемането й, т.е. за периода от 24.07.2015 год. до 30.11.2015 год. В този смисъл е и съдържанието на приобщените по делото, изпратени от Председателя на Управителния съвет на ФСЕС към Министерството на енергетиката служебно-заверени копия на документи.

В този смисъл е и Решение № 173/20.12.2017  год. на Директор ТД на НАП гр. Бургас, с който АУЗД, в частта му, с която задълженията на дружеството за периода от 24.07.2015 год. до 30.11.2015 год. са определени без приспадане на отчетените разходи за непроизведена балансираща енергия не е отменен.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира претенцията, изложена в жалбата за намаляване на дължимите към фонда вноски в размер на ГЛАВНИЦА - 1207128.79 лева и ЛИХВА - 147 307.03 лева, със сумата от 6 213.75 лева - ГЛАВНИЦА, представляваща приспадане на отчетените разходи за непроизведена балансираща енергия за неоснователна, а оспореният акт за законосъобразен, което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената жалба.

Предвид изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът счита, че следва да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 640.69 лева, изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, осемнадесети състав,

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. ***, представлявано от изп. директор инж. К.Т., против Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № П – 02002017137957-АУЗ-001/11.10.2017 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас – ИРМ Сливен, изменен с Решение № 173/20.12.2017  год. на Директор ТД на НАП гр. Бургас, в частта му касаеща сума в размер на 6 213.75 лева, представляваща разлика в главницата към 31.12.2016 год. за периода от 24.07.2015 год. до 30.11.2016 год. вкл. на дължимите, съгласно чл. 36 е, ал, 1, т. 1 от Закона за енергетиката /нов текст - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 год./ вноски към фонд „Сигурност на електроенергийната система /ФСЕС/.

 

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. ***, ЕИК: 119004654 да заплати на ТД на НАП - Бургас разноски по делото в размер на 640.69 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: