Р Е Ш Е Н И Е

№ 605

гр. Бургас, 30.05.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                         ХIІІ състав

на тридесети април две хиляди и девета година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1/ ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                    2/ ЮЛИЯ РАЕВА.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

като разгледа докладваното от съдия РАЕВА ках дело номер 362 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на старши юрисконсулт Иван Каменов, в качеството му на процесуален представител на Общинска служба по земеделие-гр. Созопол против Решение № 1758/14.11.2008 г. по гр. д. № 871/2008 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е обжалвано с частна жалба от Ц. А. В. в частта му за разноските.

Страните не се явяват в съдебно заседание.

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на Ц. А. В., в което се оспорва касационната жалба като неоснователна. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението на първостепенния съд в частта му за разноските. Направено е искане за отмяна на решението в частта му за разноските и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

І. По касационната жалба.

Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Бургаският районен съд е обявил за нищожно протоколно решение № 3044/23.02.1993 г. на ПК-гр.Созопол по преписка, образувана по заявление, вх. № 3044/27.05.1992 г. на наследниците на Н. М. Т. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите на решението. В своето решение съдът е приел, че към датата на постановяване на решението съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.), в състава на поземлените комисии задължително следва да бъдат включени поне пет вида специалисти и представители – юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационните съвети и на частните земеделски стопани. Предвид това, че административният орган не е представил доказателства, че съставът на комисията, постановила оспореното решение, отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.), съдът е приел, че административният акт е постановен от некомпетентен орган, поради което страда от порока нищожност.

В касационната жалбата е посочено, че комисията е заседавала в състав, който е в съответствие със законовите изисквания и решението не е нищожно. Поддържа се, че участието на посочените специалисти в състава на комисията не е задължително.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд.

Редът за оспорване на решенията на поземлената комисия, респ. на общинската служба по земеделие е регламентиран в специален закон - ЗСПЗЗ. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, поради което в настоящия случай следва да намерят приложение разпоредбите на АПК за оспорване на административните актове. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В чл. 146 от АПК са уредени изрично основанията за оспорване на законосъобразността на административните актове: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При проверка на законосъобразността на административния акт във всеки конкретен случай съдът преценява проявлението на основанията за незаконосъобразност дали е до такава степен съществено, че да води до нищожност на акта. Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика липсата на компетентност на административния орган е основание за обявяване на нищожност на административния акт.

В случая обжалваното решение е издадено от ПК-гр. Созопол, чийто състав, както правилно е приел първоинстанционният съд, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в редакцията й към момента на постановяване на решението на ПК (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г.), е следвало да включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Това изискване е императивно, а не пожелателно, каквото е станало с последващите изменения на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.), с които законодателят е предвидил, че включването е “по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивната разпоредба на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г.) води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност. След като от събраните в хода на производството доказателства, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция, не се установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е обявил нищожност на оспореното решение на ПК-гр. Созопол.

ІІ. По частната жалба.

Административен съд-Бургас намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да остави без уважение искането за присъждане на разноски, районният съд е приел, че същите могат да бъдат претендирани в самостоятелно производство по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Решението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено.

Административнопроцесуалният кодекс (в това число разпоредбите му за присъждане на разноски по водене на делото) има субсидиарно приложение  в производството по оспорване на законосъобразността на решенията на поземлените комисии, понастоящем общинските служби по земеделие. По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК подателят на жалбата има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения решението на районния съд в частта за разноските следва да бъде отменено като настоящата инстанция присъди следващите се за първата инстанция разноски в размер на 80 лв., платени за адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Ц. Андреева В. следва да бъдат присъдени разноските и за касационната инстанция, възлизащи на 150 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд-Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1758/14.11.2008 г. по гр. д. № 871/2008 г. по описа на Бургаския районен съд в частта, в която е оставено без уважение искането на Ц. Андреева В. за присъждане на разноските по водене на делото.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1758/14.11.2008 г. по гр. д. № 871/2008 г. по описа на Бургаския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие-гр. Созопол за заплати в полза на Ц. А. В. *** разноските по водене на делото за двете инстанции в размер на 230 лв. (двеста и тридесет лева).

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                    

                                       

                                           2.