Р Е Ш Е Н И Е

Номер 864           Година 07.10.2008        Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на осми юли две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 325 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Б.И.Б.,***, срещу Ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Бургас, потвърден с решение № РД-10-158/05.04.2007г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита, че ревизионния акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните и материалните разпоредби и моли съда да го отмени като незаконосъобразен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да му бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди определените с обжалвания РА задължения по чл.35 от ЗОДФЛ и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура гр.Бургас, чрез представляващия я прокурор дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 2274/01.09.2006г., издадена от началник отдел „Контролна дейност” при Дирекция „ДОК” гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на Б.И.Б. ***, обхващаща периода от 01.01.2000г. до 31.12.2004г.,  относно задължения по чл.35 от ЗОДФЛ, със срок за извършване на ревизията 01.11.2006г.. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 6 от 03.01.2006г.  на териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК  и е надлежно връчен на ревизираното лице.

Със заповед за възлагане на ревизия № 2723/01.11.2006г., издадена от началник сектор „Контролна дейност” при Дирекция „ДОК” гр.Бургас е удължен срока за извършване на ревизията до 11.12.2006г.. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 6 от 03.01.2006г. на териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчен на ревизираното лице.

С уведомление изх.№ 02-ДОИ-7744/05.12.2006г. Б.И.Б. на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, е уведомен, че при извършване на ревизия са установени факти и обстоятелства относно произхода на средствата на ревизирания субект и извършените с тях сделки, поради което основата за облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ, за периода 01.01.2000-31.12.2004г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Жалбоподателят е представил декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за всяка една година от проверявания период.

С ревизионен доклад № 2723/27.12.2006г., съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 27.12.2006г. на Б.И.Б.. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от задълженото лице са постъпили писмени възражения срещу ревизионния доклад.

С Ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г.  издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията му делигираните със заповед № К 2723/29.12.2006г. издадена от началник отдел „Контролна дейност” при Дирекция „ДОК” гр.Бургас са установени размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 08.02.2007г. на Б.И.Б., както следва: 1.Данък чл.35 ЗОДФЛ за 2000г. в размер на 351,10 лв. и лихва в размер на 264,93 лв.; 2.Данък чл.35 ЗОДФЛ за 2001г. в размер на 2333,34 лв. и лихва в размер на 1421,39 лв.; 3.Данък чл.35 ЗОДФЛ за 2003г. в размер на 12963,91 лв. и лихва в размер на 4481,48 лв.; 4.Данък чл.35 ЗОДФЛ за 2004г. в размер на 17049,92 лв. и лихва в размер на 2 717,81 лв.. Ревизионния акт е надлежно връчен на ревизираното лице. С ревизионен акт № П 0202723/29.03.2007г. за поправка на ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г. е извършена поправка, като са допълнени лихвите към данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2004г. в размер на 1035,59 лв., като същите се променят от 2717,81 лв. на 3753,40 лв.  

Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 94-Б-9/23.02.2007г.,  по която се е произнесъл Директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП с решение № РД-10-158/05.04.2007г.. С решението е потвърден обжалвания акт и акт за поправка на явна фактическа грешка.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните разпоредби при издаването му.

С ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г. на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ, за периода 01.01.2000г.-01.01.2004г.. В ревизионния доклад е посочено, че лицето на е подавало годишна данъчна декларация за ревизирания период и ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК.

За 2000г. органа по приходите е приел, че съгласно приложените декларации лицето е получило от реализирани две продажби доход в общ размер на 2407,60 лв., като не е доказано, че дохода е необлагаем с подоходен данък, след като инициативата за това е била негова по силата на чл.124, ал.2 от ДОПК.

Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Тези констатации не са оборени от задълженото лице в хода на съдебното производство и са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, тъй като доходите от продажба на недвижими имоти са облагаеми с оглед разпоредбата на чл.10, т.7 от ЗОДФЛ (отм.), и на основание чл.41, ал.1 от същия закон подлежат на деклариране, а жалбоподателя не е подал годишна данъчна декларация за 2000г..

Въпреки изложеното, органа по приходите,  след като правилно е приел, че са налице основанията за облагане по реда на чл.122 от ДОПК е определил данъчните задължения на лицето, въз основа на декларираното от него в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК приходи от продажба на два недвижими имота, без да е обсъдил и зачел доказателствената сила на приложените по преписката като доказателства нотариални актове. С нотариален акт № 84 от 04.05.2000г. (л.216 от делото), жалбоподателя и съпругата му са продали на М. М. Н. недвижим имот на стойност 24 477,40 лв.. Имота е закупен на името на съпругата на жалбоподателя – И. В. Б. с нотариален акт № 36 от 10.02.2000г. (л.232 от делото) за сумата от 26 057,10 лв., тоест в случая от една страна имота е бил съпружеска-имуществена общност, а от друга той е продаден за сума по-ниска със 1579,70 лв., от фактическата му стойност на придобиване. За да определи данъчната основа органа по приходите е следвало да вземе под внимание тези нотариални актове, посредством който и с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) да определи данъчната основа. Видно от тези нотариални актове продажната цена на имота е 24 477,40 лв., а фактическата цена на придобиване, която е по-висока от актуализираната цена, е в размер на 26 057,10 лв., тоест за двамата съпрузи е налице отрицателен данъчна основа в общ размер на - 1579,70 лв., а на жалбоподателя с оглед на обстоятелството, че имота е придобит и отчужден в условията на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.19 от СК, тя се определя на - 789,85 лв.. 

С нотариален акт № 1 от 04.10.2000г.(л.247 от делото), Б.И.Б. е закупил недвижим имот за сумата от 13002,40 лв.. Този имот е продаден от жалбоподателя и съпругата му на Л. Н. Л. с нотариален акт № 116 от 29.12.2000г. (л.36 от делото) за сумата от 13010,00 лв.. В случая имота също е придобит в условията на семейна имуществена общност, като разликата между продажната цена на имота и фактическата цена на придобиване, която е по-висока от актуализираната цена е в размер на 7,60 лв., и данъчната основа за жалбоподателя се определя в размер на 3,80 лв.. Тази сума следва да се прибави, към посочената по-горе отрицателна данъчна основа и по този начин данъчна основа за 2000 г. се определя в  размер на – 786,05 лв.. След като получената данъчната основа за 2000г. е отрицателна величина на жалбоподателя не следва да му бъдат определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за тази година.

За 2001г. в ревизионния акт е констатирано, че Б.Б. е продал недвижим имот и е реализирал доход в размер на 7 334,70 лв., който не попада в хипотезата на чл.12, ал.1 ,т.1 от ЗОДФЛ и е облагаем с подоходен данък. През този период лицето е получило трудово възнаграждение в общ размер на 3360,00 лв.., което заедно с доходите от продажба на недвижимо имущество определят данъчна основа за 2001г. в размер на 10 694,70 лв. и съответен данък по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на  2796,30 лв.. В потвърждаващото решение на Директора на Дирекция “ОУИ”, за този период е посочено, че данъчните задължения са определени върху декларирания от лицето доход, а не върху данъчна основа определена от органа по приходите.

Както бе посочено по-горе органа по приходите, след като правилно е приел, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1, неправилно е определил данъчните задължения на лицето, въз основа на декларираните от него в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК приходи от продажба на недвижим имот, а не въз основа на събраните по делото като доказателство нотариални актове, който са официални свидетелстващи документи. С нотариален акт № 36 от 07.02.2001г.(л.248 от делото), Б.И.Б. е закупил недвижим имот за сумата от 14665,30 лв.. Този имот е продаден от него и съпругата му на Д. М. Д. с нотариален акт № 73 от 30.08.2001г. (л.34 от делото) за сумата от 22000,00 лв.. Видно от тези актове продажната цена на имота е 22 000,00 лв., а актуализираната му цена, която е по-висока от фактическата му цена на придобиване е в размер на 21 997,90 лв., тоест при спазване на изискванията на чл.24, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.), данъчна основа за двамата съпрузи следва да се увеличи общо с 2,10 лв., а на жалбоподателя с оглед на обстоятелството, че имота е придобит и отчужден в условията на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.19 от СК, се увеличава с 1,05 лв.. С оглед на така изложено данъчната основа за 2001г. се определя в размер на 3361,05 лв., която се получава като сбор от доходите получени като трудово възнаграждение в размер на 3360,00 лв. и тези от продажба на недвижимо имущество в размер на 1,05 лв., като съответно данъка по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) е в размер на 536,70 лв., от който предварително удържан данък в размер на  462,96 лв. и дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 73,71 лв., ведно със законната лихва.  

През 2003г. Б.Б. е внесъл на територията на страната сумата от 24 020,00 евро, за който органа по приходите е приел, че в хода на ревизията не са представени доказателства за произхода им. Макар, че жалбоподателя е посочил, че тази сума е паричен заем от брат му, който работи в Испания, не е доказано, че последния е местно лице за тази страна, а за периода 2000г.-2004г., няма деклариран доход и внесен данък в Република България. Също така, те са свързани лица, поради което и на основание чл.122 от ДОПК и чл.18 от ЗОДФЛ са му определени данъчните задължения по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 12963,91 лв.. В решението потвърждаващо ревизионния акт е прието, че сумите внесени с посочените митнически декларации, представляват облагаем доход по смисъла на чл.10, т.18 от ЗОДФЛ, тъй като не са представени доказателства, удостоверяващи, че тези доходи са необлагаеми или освободени от облагане по закон. Твърденията относно произхода на внесените средства, не са доказани с годни доказателствени средства по смисъла на ДОПК. Договора за заем е лишен от доказателствена сила, тъй като от представените доказателства, не става ясно, че към датата на сключването му брата на жалбоподателя е разполагал със собствени парични средства, който да даде на заем, поради което е прието, че договора е сключен с цел отклоняване от данъчно облагане.       

С митническа декларация от 25.06.2003г. (л.113 от делото), Б.Б. е декларирал при влизане в страната 24 020 евро, на левова равностойност 46 979,04 лв.. Във връзка с искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № 02-ДОК-7746/11.09.2006г. е представен договор за паричен заем от 23.06.2003г. сключен между Б.И.Б. и брат му Е.И.Б., за сумата от 98 000 евро. По делото не са представени доказателства брата на жалбоподателя да е разполагал със сумата предмет на договора. Въпреки, че се съдържат няколко  превода на договор от 11.06.2003г. (л.30-гръб и л.130 от делото) сключен между фирма PONCIANO PUERTAS OJOSNEGROS и Е. Б., с който на последния е предоставена в заем сума в размер на 98 000 евро, с него не би могло да се установи реалното получаване на тази сума, а от там и възможността на лицето да я предостави в заем на брат си. Също така видно от превода на договора находящ се на л.130 от делото, същия е с достоверна дата 06.12.2006г., на която е извършена нотариалната заверка, но тя е различна от датата на сключването му и се явява последваща на датата на възлагане на ревизията – 01.09.2006г.. Освен изложените следва да се има в предвид и, че в договора за заем сключен между двамата братя е посочено, че паричния заем се усвоява при поискване от страна на заемополучателя - Б.Б.. В административното и съдебното производство не са представени доказателства, относно усвояване на дадената в заем сума, не са представени както съответните искания, съгласно чл.5 от договора, така и доказателства за реално получени суми. Ето защо правилно органа по приходите е определил за 2003г. данъчната основа и дължимия по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) данък, за чийто размер не се спори от жалбоподателя, видно от направеното изрично изявление на процесуалния му представител в проведеното на 08.07.2008г. съдебно заседание.

Така изложеното се отнася и за декларираните при влизане в страната от Б.Б. с митническа декларация от 26.12.2004г. (л.114 от делото) 31 275 евро, на левова равностойност 61 168,58 лв., по отношение на които правилно органа по приходите е определил данъчните задължения на жалбоподателя по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004г., като е увеличил облагаемата основа със сумите посочени в съответните митнически декларации. 

С оглед на частичната  основателност на жалбата и направените искания от страните за присъждане на разноски по делото, съдът следва да присъди такива по компенсация, съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Разноските по компенсация следва да се определят като разлика между направените такива от жалбоподателя за държавна такса и възнаграждения на вещото лице, тъй като няма отбелязване в адвокатското пълномощно за внесено договорено адвокатско възнаграждение, а разноските на ответника по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно размера на определените с решението задължения. Ето защо съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 1090,00 лв.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Бургас, в частта в която за 2000г. са определени на Б.И.Б. данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 351,10 лв. и лихви в размер на 264,93 лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Бургас, в частта в която за 2001г. са определени на Б.И.Б. данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 2333,34 лв. и лихви в размер на 1421,39 лв., като определя данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 536,70 лв., от който удържан данък в размер на  462,96 лв. и дължим данък по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 73,71 лв., ведно със законната лихва.  

ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.И.Б.,***, срещу Ревизионен акт № 0202723/08.02.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Бургас, поправен с ревизионен акт № П 0202723/29.03.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Бургас, в частта в която за 2003г. са му определени данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 12 963,91 лв. и лихви в размер на 4481,48 лв. и в частта в  която за 2004г. са определени данъчни задължения по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 17 049,92 лв. и лихви в размер на 3753,40 лв..

ОСЪЖДА Б.И.Б.,*** да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр.Бургас, при ЦУ на НАП разноски по компенсация в размер на 1090,00 лв. (хиляда и деветдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: