Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1838               от 30.10.2012г.,             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 313 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т.Б.Щ. в качеството му на ЕТ „ТЕТ – Т.Щ.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***против решение № 2850/16.12.2011г., постановено по НАХД № 2127/2011г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № 126/2011 от 20.05.2011г. на Зам. Началник на Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 108а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС търговецът  е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в магазин за хранителни стоки с адрес гр.***, като на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението  124 бр. кутии цигари - тютюневи изделия от различни марки. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени оспореното наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си  представител адв. А. А. от БАК, поддържа жалбата на основанията изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът – Началник на Митница Бургас, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

 Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на „ТЕТ – Т.Щ.” против наказателно постановление № 126/2011 от 20.05.2011г. на Зам. Началник на Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС на посочения търговец е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС търговецът  е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в магазин за хранителни стоки с адрес гр.***, като на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението 124 бр. кутии цигари - тютюневи изделия от различни марки. В завършващият първоинстанционното производство съдебен акт е посочено, че АУАН е съставен от компетентен орган в изискуемата форма и с нужните реквизити като актосъставителят е описал подробно извършеното нарушение и е посочил  кой законов текст е нарушен, отразени са датата и мястото на установяване на извършеното нарушение. При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения, които да водят до необходимостта от отмяна на същото.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно с оглед настъпила промяна в действащото законодателство.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

 На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че напълно споделя изводите на първата инстанция, която макар и с оскъдни мотиви изчерпателно е посочила съображения, че нарушението е доказано както от субективна, така и от обективна страна.

Ирелевантни за изхода на настоящия съдебен спор са доводите на жалбоподателя, че същият е регистриран по ЗДДС и следователно има право да продължи дейността си без надлежно разрешение до момента, в който митницата се произнесе по подаденото от него заявление за регистрация. Посочената норма на § 87 от ПЗР на ЗАДС е неприложима, тъй като същата изисква лицата да са подали заявление до 30.04.2010г., а от приложените по делото доказателства се установява, че подобно заявление е регистрирано с вх. № 2601-1616/ 07.10.2010г. в Митница Бургас.

Не може да се възприеме за основателно възражението на касатора, че отговорността за административните нарушения е лична, поради което следва административнонаказателно отговорно лице да бъде служителката, която е била на смяна в момента на извършване на проверката, или трето посочено лице. В конкретния случай, субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъжда въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна ”безвиновна” отговорност. При тази отговорност не може да се обсъжда въпросът за вина, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, защото това е присъщо само за физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Не са налице нарушенията относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, за които касаторът твърди, че са допуснати от районния съд при постановяване на процесното решение. Това е така, защото изрично нормата на чл.126 б от ЗАДС предвижда за кои нарушения е допустима преценката за маловажност, като следва да се има предвид, че нарушението по чл.108а, ал.1 от ЗАДС не е между тях.  В този смисъл нормата на чл.126 б от ЗАДС е специална спрямо нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради което за настоящия казус институтът на маловажността е неприложим. Тъй като това е единственото оплакване на касатора съдът не намира за необходимо да преповтаря доводите на районния съд относно установеното нарушение, с които е напълно съгласен.

    Настоящата инстанция е длъжна да се съобрази с настъпилата законова регламентация в частта за определения размер на наказанието при установено нарушение на чл.108а, ал.1. Към момента на издаване на наказателното постановление, както и към момента на произнасяне на първоинстанционното решение е бил в сила текст на чл.108 а, ал.1 от ЗАДС, указващ, който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 15 000 лева до 50 000 лева, съответно му се налага имуществена санкция от 50 000 лева до 100 000 лева. В посочената правна норма е настъпила промяна, като считано от 17.07.2012г. (ДВ бр.54/2012г.) размерът на  налаганата имуществена санкция вече е от 2000 лева до 5000 лева. Така настъпилата законодателна промяна се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което наказанието следва да бъде определено в цитирания размер. При съобразяване на всички посочени от жалбоподателя обстоятелства относно имущественото му състояние и факта, че нарушението е първо, съдът счита, че на търговеца следва да бъде наложена глоба в предвидения от закона минимум 2000 лева.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че следва  решението на районния съд като неправилно да се отмени и да реши спора по същество като намали размера на наложеното наказание.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №2850/16.12.2011г., постановено по НАХД №2127/2011г.по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 126/20.05.2011г. на Зам.Началник на Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС на Т.Б.Щ. в качеството му на ЕТ „ТЕТ – Т.Щ.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр***е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС търговецът  е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в магазин за хранителни стоки с посочен адрес, като на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението 124 бр. кутии цигари - тютюневи изделия от различни марки в частта за наложената имуществена санкция в размер на 50 000 лева, като определя имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                              2.