Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  18.11.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, Пети състав, на двадесети октомври 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., с участието на прокурора С. Х, като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 294 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Й.Н.К., в качеството му на земеделски производител, с адрес на управление: ***, против Ревизионен акт № 2000332/21.11.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден в обжалваната част с Решение № РД–10-39/29.01.2008г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 19 787,88 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 2 233,13 лв. за данъчните периоди 01.04.2006г.-30.04.2006г., 01.08.2006г.-31.08.2006г., 01.11.2006г.-30.11.2006г. и 01.12.2006г.-31.12.2006г.

Според жалбоподателя издадения ревизионен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразността му, и при допуснати нарушения на материалния закон, поради което моли съдът да го отмени като неправилен и незаконосъобразен в оспорените части. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна. Моли съдът да я отхвърли по подробно изложени съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита, че съгласно неоспорената от страните и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на издаване на процесните фактури не е било факт съответното данъчно събитие, което е възникнало в по-късен момент от издаване на фактурите. Намира, че правилно приходният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане по същество.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Неоснователен е наведения от жалбоподателя довод за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.117, ал.5 и чл.120, ал.2 от ДОПК при издаване на ревизионния акт, водещо до неговата незаконосъобразност, поради необсъждане от органа по приходите на представените от него доказателства с подаденото писмено възражение против ревизионния акт.

Видно от мотивите на ревизионният акт, органът по приходите е изложил подробно и аргументирано становището си по подаденото от жалбоподателя възражение, като в т.2 от изложението изрично е посочил, че намира същото за неоснователно. Обсъдил е новопредставените от жалбоподателя писмени документи наред с тези, събрани при извършените насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя и е обосновал извода си за неоснователност на възражението, след като е преценил доказателствената сила на новопредставените документи, съпоставяйки ги с всички други събрани в ревизионното производство писмени доказателства. Отделно, като е взел предвид представените от жалбоподателя писмени доказателства, органът по приходите е изготвил и изпратил допълнителни искания за извършване на насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя с цел проверка основателността на направените възражения.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е допуснато нарушение на чл.120, ал.2 от ДОПК, тъй като в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК органът по приходите е обсъдил направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства и допълнително в съответствие с правомощията си по кодекса и с цел безпристрастното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице е предприел действия за събиране на допълнителни писмени доказателства от значение за установяване на публичните задължения на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон при издаване на административния акт в оспорената част, като съображенията за това са следните:

Видно от констативната част на ревизионният акт за данъчния период 01.04.2006г.-30.04.2006г. на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.64, ал.1, т.6  от ЗДДС (отм.) в размер на 2 000 лв. по фактури № 0000001087/15.04.2006г. и № 0000001088/20.04.2006г., с предмет на стопанската операция „авансово плащане за пшеница”, издадени от ЗК „Дружество Извор”-с.Яздач.

При извършената насрещна проверка при доставчика на жалбоподателя е констатирано, че дължимият данък по двете фактури е платен по “ДДС-сметка” на доставчика, но на датите, на които са издадени фактурите – 15.04.2006г. и 20.04.2006г., или пет дни по-рано от тези дати, няма доказателства за извършено плащане, нито доказателства за фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Направен е извода, че фактурите са издадени без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДДС (отм.), поради което те не отразяват действителното фактическо състояние и не отговарят на изискванията на ЗДДС, от което произтича неизпълнение на условието, посочено в чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС, а именно – получателят да притежава данъчна фактура, отговаряща на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в тази му част, като счита, че независимо от факта на липса на реално извършено разплащане по тези фактури, тъй като предаване на пшеница от страна на кооперацията не е извършено, плащането на ДДС по фактурите по “ДДС-сметка” на доставчика, дава основание за правото му на приспадане на данъчен кредит.

Жалбата в тази част е неоснователна. Само плащането на дължимия данък по фактурите, не е достатъчно основание за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДС (отм.), доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи, а според чл.25, ал.1, данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата, или датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).

В случая, с фактурите е документирано авансово плащане и жалбоподателят не твърди, нито доказва с надлежни доказателства, че е налице цялостно плащане по тях, респективно прехвърляне на правото на собственост или фактическо предаване на стоката пшеница, към датите на издаване на процесните фактури. Видно и от заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, плащането на дължимия ДДС по двете фактури, издадени от ЗК „Дружество Извор”, е извършено на 04.05.2006г. по “ДДС-сметка” на доставчика, като липсва плащане на данъчната основа. Вещото лице е констатирало също така, че след датата на издаване на двете фактури не са издавани данъчни кредитни известия от страна на продавача.

При липсата на извършено плащане на данъчната основа по фактурите за авансово плащане, правилно е прието ревизиращия орган, че на датите на издаване на фактурите няма възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС и по тези съображения, правилно е отказано право на данъчен кредит за данъчния период, през който от жалбоподателя е упражнено.

За данъчния период 01.08.2006г.-31.08.2006г. с ревизионния акт е отказано право за приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000 лв. по фактура №0000000012/28.08.2006г. с предмет на доставката „аванс сливи” и във връзка с ДКИ №0000000012/28.08.2006г., издадени от „Макс Материалс” ООД-гр.Варна, при основанията на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС. Съобразно приложените документи при извършената на този доставчик насрещна проверка и представената декларация от представляващия е констатирано, че „Макс Материалс” ООД не е издавал горните първични счетоводни документи. Органът по приходите е констатирал също така, че фактура № 12/28.08.2006г. е отразена в дневника за покупките за данъчния период 01.08.2006г.-31.08.2006г., а ДКИ № 12 от същата дата е отразено за данъчния период 01.11.2006-30.11.2006г.

При тази фактическа установеност, органът по приходите е отказал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС, с оглед на което е намалил ползвания от лицето данъчен кредит в размер на 4 000 лв. за месец август 2006г., а за данъчния период месец ноември 2006г. не е признал ДКИ № 12/28.08.2006г., вследствие на което е увеличил размера на данъчния кредит с 4 000 лв.

Според жалбоподателя фактура № 12/28.08.2006г. е издадена „Продукт Па-Ми” ЕООД-с.Катунище, общ.Котел, а не както е осчетоводена от „Макс Материалс” ООД. Счита, че тази грешка е коригирана през месец ноември 2006г., като е сторнирана сгрешената фактура с издаването на ДКИ със същия номер.

От приложените по делото доказателства съдът установи, че органът по приходите е взел предвид така наведените от жалбоподателя доводи и с ревизионния акт не е признато правото на данъчен кредит през месец август 2006г., а през месец ноември 2006г. е извършена корекция, като е признато правото на данъчен кредит в същия размер.

С оглед гореизложеното съдът приеме, че правилно с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период 01.08.2006г.-31.08.2006г. на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС, тъй като издател на фактурата не е отразеният в отчетните регистри на жалбоподателя „Макс Материалс” ООД, а „Продукт Па-Ми” ЕООД, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна.

За данъчния период 01.11.2006г.-30.11.2006г., на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС, е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 121 лв. по фактури № 0000000122/30.11.2006г., № 0000000113/29.11.2006г. и № 0000000114/30.11.2006г., издадени от „Златно пате” ООД-гр.Хасково. Предмет на доставката по фактура № 122/30.11.2006г. е „договор за маркетингово проучване от м. август 2006г.”, а по фактури № 113/29.11.2006г. и № 114/30.11.2006г. предмет на доставките е „ечемик”, съответно 28 540 кг и 27 880 кг.

При извършената насрещна проверка на доставчика на жалбоподателя относно фактическото изпълнение на маркетинговата услуга, документирана с фактура № 122/30.11.2006г., е изготвено и връчено на „Златно пате” ООД-гр.Хасково искане за извършване на насрещна проверка, с което са изискани доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на услугите, информация за извършване на поръчката, сметка по изпълнението й, това, което е получил довереника по изпълнение на поръчката, какви конкретно задължения е поел изпълнителя, какви материали са използвани при изпълнение на възложената задача, за чия сметка са същите и какъв е резултата от тях. В отговор, „Златно пате” ООД е представило единствено договор за извършване на услуга от 12.11.2006г., в който не е посочена цена на услугата, и приемо-предавателен протокол, без дата и подпис на получателя.

Във връзка с така констатираното и с цел допълнително установяване на релевантните в случая факти и обстоятелства, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на което жалбоподателят не е представил първични документи, от които да е видно калкулиране себестойността на извършената услуга, а само писмено обяснение, в което е посочил, че маркетинговата услуга е за проучване на пазара, търсене на производители на селскостопанска продукция, уговаряне на производителите за реализиране на тяхната стока, уведомяване на време за промени в цените и откриване на нови райони, където се произвеждат стоките, които са за сметка на изпълнителя и за изпълнението на които е платил на „Златно пате” ООД сумата 13 800 лв. с ДДС.

Органът по приходите е приел, че от представените доказателства не се потвърждават тези твърдения на ревизираното лице и същите не удостоверяват фактическо изпълнение на такава услуга, по която жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 300 лв., тъй като не са представени доказателства, от които да е видно какви задължения е поел изпълнителя, изпълнени ли са те, какви материали са използвани, за чия сметка са, какъв е резултатът от тях, липсват отчети за извършена работа, сметки за изпълнение на поръчката.  

Вещото лице в заключението си е констатирало, че освен договорът за извършване на услуга от 12.11.2006г. с възложител „Продукт Па-Ми” ЕООД и изпълнител „Златно пате” ООД, с приложен към него приемо-предавателен протокол без дата на съставянето му, и издадената по този договор фактура № 122/30.11.2006г., липсват други документи, които да удостоверят реалното извършване на услугата.

По отношение на фактури № 113/29.11.2006г. и № 114/30.11.2006г. за доставка на ечемик, в ревизионното производство е установено, че данъкът по тях е начислен от доставчика „Златно пате” ООД по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС, като разплащането е извършено в брой. Констатирано е при насрещната проверка, че дружеството-доставчик не разполага със собствена материална база. Във фирмата са назначени пет работника. За предходен доставчик на документираната с фактурите доставка на ечемик е посочен Калоян Димитров Пеев.

При извършената насрещна проверка във връзка с установяване произхода на стоката на предходния доставчик на доставчика на жалбоподателя К. П., което лице е и управител на дружеството доставчик на жалбоподателя - „Златно пате” ООД,  е констатирано, че К. П. е представил договор от 31.11.2006г. сключен със „Златно пате” ООД за продажба на ечемик, ПКО № 26/31.11.2006г. и регистрационна карта на земеделски производител. В обясненията си лицето твърди, че като земеделски производител е продал количествата ечемик на „Златно пате” ООД, транспорта е за сметка на купувача. На връчено му ново искане за представяне на документи и писмени обяснения, не са представени изисканите от органа по приходите анкетна карта за регистрация от ОД”ЗГ”, договори за наети работници, документи за складиране и съхранение на селскостопанската продукция, договори за наета или собствена земеделска земя и собствени машини и земеделска техника. Установено е също, че „Златно пате” ООД не разполага със складова база където да складира и съхранява закупената пшеница. Не притежава и транспортни средства, с които да превози стоката.

Относно фактическото изпълнение на доставките, документирани с фактури № 113/29.11.2006г. и № 114/30.11.2006г., с подаденото възражение против ревизионния доклад ревизираното лице е представило допълнително доказателства за извършени доставки от земеделския производител, в т.ч. товарителници с № 265 и № 266 от 29.11.200 г. и товарителници с № 267 и № 268 от 30.11.2006г., като посочва, че превозвач по сделката е „Продукт Па-Ми” ЕООД. По отношение на посочения превозвач органът по приходите е констатирал, че в счетоводните регистри за 2006г. на жалбоподателя не са отразени получени и платени транспортни услуги, предоставени от „Продукт Па-Ми” ЕООД, и не са представени фактури за извършени транспортни услуги от „Продукт Па-Ми” ЕООД. Същите са обсъдени и от решаващия орган в административното производство по обжалване на ревизионния акт. Видно от мотивите на решението на директора на Д “ОУИ” – Бургас, представените допълнителни доказателства са ценени като недостатъчни за удостоверяване на фактическо предаване и приемане на 56 420 кг. ечемик между „Златно пате” ООД и ревизираното лице. Предвид липсата на доказателства за извършено плащане и доказателства за фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС е направен извода, че макар да са налице фактури, същите са издадени без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДДС, поради което те не отразяват действителното фактическо състояние.

По отношение на тези две фактури вещото лице е констатирало, че от страна на жалбоподателя е извършена последваща облагаема доставка с получател „Рея-96” ООД-гр.Раковски, съответно с данъчна фактура № 212/29.11.2006г., с предмет на доставката “ечемик 28,5 т.”, и данъчна фактура № 213/30.11.2006г., с предмет на доставката “ечемик 27,88 т.”, като плащането по фактурите е извършено в брой. Като съпътстващи доставките документи са представени складови разписки № 47/29.11.2006г. и № 48/30.11.2006г. за заприходени от жалбоподателя количества ечемик - 28,540 т. и 27,880 т., с доставчик „Златно пате” ООД, и товарителници с № 265 и № 266 от 29.11.2006г., № 267 и № 268 от 30.11.2006г., с изпращач жалбоподателя, превозвач „Продукт Па-Ми” ЕООД и получател „Рея-96” ООД.

При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът намира жалбата в тази част за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК, приложима според препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Твърдението в жалбата, че са налице всички предпоставки на закона за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, включително реалност на документираните с издадените от „Златно пате” ООД фактури № 0000000122/30.11.2006г., № 0000000113/29.11.2006г. и № 0000000114/30.11.2006г. доставки на стоки и услуги, остана недоказано по делото.

За възникването на материалното право на приспадане на данъчен кредит следва по безспорен начин да се установи, че е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.), да са спазени всички предвидени в чл.64 от ЗДДС (отм.) изисквания на закона, в т.ч. на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.). При изпълнение на тези изисквания на материалния данъчен закон възниква и правото за получателя по доставката да приспадне като данъчен кредит платения от него на доставчика данък - чл.63 от ЗДДС (отм.).

В случая, наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) не е безспорно установено, дори и с помощта на вещо лице по назначената и изслушана от съда съдебно-счетоводна експертиза.

За документираната с издадената от доставчика на жалбоподателя „Златно пате” ООД фактура № 0000000122/30.11.2006г. маркетингова услуга, не са представени всички изискани от органите по приходите документи, удостоверяващи реалното й извършване. Ревизираното лице не е представило първични документи, от които да е видно калкулиране себестойността на извършената услуга, а доставчикът му не е представил доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на услугата, сметки за поетапното изпълнение на поръчката, какви конкретно задължения е поел изпълнителя и какво е получил довереника по изпълнение на поръчката, какви материали са използвани при изпълнение на възложената задача, за чия сметка са същите и какъв е резултата от тях.

Представените от жалбоподателя в ревизионното производство и по делото писмени доказателства също не опровергават фактическите и правни изводи в ревизионния акт за липса на реално престирана доставка. Ревизираното лице е представило единствено договор за извършване на услуга от 12.11.2006г., по който обаче възложител е „Продукт Па-Ми” ЕООД, а не земеделският производител Й.К.. В договора също така липсва уговорена цена на услугата и срок за изпълнението й. Приложеният към договора приемо-предавателен протокол е без дата на съставянето му, като липсва положен подпис от лицето, приело доклада за възложената работа, от името на дружеството – възложител. Не е представен и посочения в протокола за приет, неясно със или без възражения поради липса на отбелязване, доклад за възложената работа. Липсват представени и други съпътстващи договора документи, като прогнозен план, статистически доклад, документи, удостоверяващи отделните приключили етапи по изпълнението, от които може да се направи обвръзка с издадената на жалбоподателя фактура за маркетингова услуга. Вещото лице също не е констатирало други документи, освен обсъдените по-горе, които да удостоверят реалност на услугата. 

За документираните с издадените от доставчика на жалбоподателя „Златно пате” ООД фактури № 0000000113/29.11.2006г. и № 0000000114/30.11.2006г. доставки на стоката ечемик, не са представени всички изискани от органите по приходите документи за удостоверяване на фактическо предаване и приемане на 56 420 кг. ечемик.

Установено е, че „Златно пате” ООД не разполага със складова база където да складира и съхранява закупената пшеница. Не притежава и транспортни средства, с които да превози стоката. От предходния доставчик на доставчика на жалбоподателя К. П. – земеделски производител, не са представени изисканите от органа по приходите анкетна карта за регистрация от ОД ”ЗГ”, договори за наети работници, документи за складиране и съхранение на селскостопанската продукция, договори за наета или собствена земеделска земя и собствени машини и земеделска техника. Въпреки че лицето е представило регистрационно удостоверение от 5.12.2005г. и регистрационна карта, заверена от ОД ”ЗГ”-гр.Хасково до 25.05.2006г., същото не е представило доказателства, удостоверяващи актуалната му регистрация като земеделски производител за 2006г. К. П. е представил договор от 31.11.2006г. сключен със „Златно пате” ООД за продажба на ечемик и ПКО № 26/31.11.2006г., но видно от датите и количествата ечемик, документирани от „Златно пате” ООД на Й.К., представеният договор и приходен касов ордер от 31.11.2006г. са съставени на по – късна дата от датите на фактурите, издадени от „Златно пате” ООД на жалбоподателя Й.К..

Като съпътстващи доставките документи са представени складови разписки № 47/29.11.2006г. и № 48/30.11.2006г. за заприходени от жалбоподателя количества ечемик - 28,540 т. и 27,880 т., с доставчик „Златно пате” ООД, и товарителници с № 265 и № 266 от 29.11.2006г., № 267 и № 268 от 30.11.2006г., с изпращач жалбоподателя, превозвач „Продукт Па-Ми” ЕООД и получател „Рея-96” ООД. Констатирано е обаче и не се оспорва от жалбоподателя, че в счетоводните му регистри за 2006г. не са отразени получени и платени транспортни услуги, предоставени от посочения превозвач „Продукт Па-Ми” ЕООД, и не са издавани фактури за извършени транспортни услуги от „Продукт Па-Ми” ЕООД. Не са представени и приемо – предавателни протоколи, удостоверяващи прехвърляне собствеността на съответните количества ечемик. Касае се за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи, за което в случая не са предоставени доказателства за реалното им предоставяне, респективно получаване.

По делото, по искане на процесуалния представител на ответника е открито производство по оспорване истинността на горецитираните частни документи – документите са оспорени като неверни и антидатирани. Пълно насрещно доказване от страна на жалбоподателя, че са налице положителните предпоставки на чл.64, във връзка с чл.63 и чл.6 от ЗДДС (отм.), не беше проведено по делото. И пред настоящата съдебна инстанция не се представят други доказателства, които да опровергаят констатациите в ревизионния акт.

С оглед изложеното правилно е преценена от административния орган доказателствената сила на представените частни документи и е направен обоснования извод, че тези документи не доказват наличие на реално извършени доставки на маркетингова услуга и ечемик, поради което липсват основания за приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя по тези фактури.

Видно от констатациите на обжалвания ревизионен акт, за данъчния период 01.12.2006г.–31.12.2006г. на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 3 555,28 лв. по фактури № 0000000003/13.12.2006г. и № 0000000005/14.12.2006г., издадени от ЕТ „П. Й.-81”-гр.Стара Загора, на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС, допълнено от решаващия орган и с разпоредбите на чл.25, ал.1, т.2, вр. с чл.94, ал.1 от ЗДДС, на чл.64, ал.1, т.2, вр. с чл.55, ал.6 от ЗДДС и на чл.63, вр. с чл.6 от ЗДДС.

При извършената насрещна проверка на този доставчик е констатирано, че същият не е представил изисканите от органа по приходите документи във връзка с издадените на жалбоподателя фактури, въпреки че лично на представляващия едноличния търговец е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. От проверка в досието на фирмата органът по приходите е констатирал, че в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за месец декември 2006г. е включена единствено фактура № 3/13.12.2006г., а фактура № 5/14.12.2006г. не е отразена в посочените отчетни регистри за месец декември 2006г., не е отразена и в следващия данъчен период.

Във връзка с така констатираното и с цел допълнително установяване на релевантните в случая факти и обстоятелства, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на което жалбоподателят е представил договор от 2.05.2006г. за покупко – продажба с отложено плащане на препарати, дизелово гориво, амониева селитра и др., приемо – предавателен протокол № 1 за предаване на съответните количества и вид стоки на датите 5, 6 и 7.05.2006г., копие на процесните две фактури, ПКО № 1/14.01.2007г. към фактура № 3/13.12.2006г. и ПКО № 2/18.01.2007г. към фактура № 5, и писмено обяснение от представляващия доставчика, в което се сочи, че транспорта е за сметка на купувача, плащането е в брой, а стоката е взета м.05.2006г. Органът по приходите е констатирал, че жалбоподателят – купувач по договора не притежава транспортни средства и не е наемал такива.

В хода на административното обжалване е извършена допълнителна проверка на посочения доставчик, при която същият отново не е представил изисканите от органа по приходите документи по повод изготвеното до него и връчено му искане. Такива не са представени и пред настоящата съдебна инстанция.   

С оглед на тази установена по делото фактическа обстановка, съдът намира за правилна констатацията на органа по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбопододателя по фактури № 3/13.12.2006г. и № 5/14.12.2006г., издадени от ЕТ „П. Й.-81”, поради липса на материалноправните предпоставки на закона. На първо място, не са ангажирани и представени доказателства дължимият по фактурите ДДС да е начислен от доставчика – изискване на чл.55, ал.6 от ЗДДС, според който данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. В случая начисляването на данъка от доставчика не е безспорно установено, като допълнително е констатирано от органа по приходите, че № 5/14.12.2006г. изобщо не е включена в отчетните регистри на доставчика. На второ място, не са представени доказателства за реалност на извършените доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, въпреки надлежното им изискване в ревизионното производство от органа по приходите, тъй като липсват доказателства, удостоверяващи кадрова и материално-техническа обезпеченост, пътни листи и други съпътстващи доставките документи. Най-после, ако са верни твърденията в писменото обяснение на доставчика, че стоката е предадена на жалбоподателя през м.май 2006г., то спорните фактури от месец декември 2006г. са издадени в нарушение на чл.25, ал.1, т.2, вр. с чл.94, ал.1 от ЗДДС, поради което и на това основание за жалбоподателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 555,28 лв. по фактури № 0000000003/13.12.2006г. и № 0000000005/14.12.2006г., издадени от ЕТ „П. Й.-81”-гр.Стара Загора.

За същия данъчен период 1.12.2006г.-31.12.2006г., на основание чл.65, ал.4, т.4, във вр. с чл.65, ал.5 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 9 111,60 лв. по фактури № 0000000128/27.12.2006г., № 0000000129/28.12.2006г., с предмет на доставките „амониева селитра” съответно на 12 000 кг и 8 000 кг, по фактура № 0000000130/29.12.2006г. и фактура № 0000000131/30.12.2006г. с предмет на доставките “фураж” съответно на 12 000 кг и 15 000 кг, № 0000000136/13.12.21006г., с предмет на доставката “400 кг люцерново семе и 21 100 кг  зърно-пшеница”, № 0000000137/17.12.21006г., с предмет на доставката “20 420 кг царевица и 6 333 кг ечемик”, № 0000000138/19.12.21006г., с предмет на доставката “42 080 кг зърно-пшеница”, и № 0000000139/21.12.21006г., с предмет на доставката “20 200 кг зърно-пшеница”, всички издадени от „Златно пате” ООД.

Извършени са насрещни проверки на доставчика „Златно пате” ООД и на посочените от него предходни доставчици – ЕТ „Нези-НД-И. К.”-гр.Пазарджик и ЕТ „П. Й.-81”-гр.Стара Загора. При тях е установено, че цитираните фактури са издадени от „Златно пате” ООД на жалбоподателя, включени са в ДП и СД за съответните периоди,  ДДС е начислен съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС и плащането по всички фактури е извършено в брой. Като предходен доставчик на стоките 20 тона амониева селитра и 27 тона фураж,  документирани с фактури №№ 128, 129, 130 и 131, е посочен ЕТ „Нези-НД-И. К.”, издател на фактури № 7/27.12.2006г., № 8/28.12.2006г., № 9/29.12.2006г. и № 10/30.12.2006г. Като предходен доставчик на стоките 400 кг люцерново семе, 83 380 кг зърно-пшеница, 20 420 кг царевица и 6 333 кг ечемик, документирани с фактури №№ 136, 137, 138 и 139, е посочен ЕТ „П. Й.-81”, издател на фактури № 7/16.12.2006г. и № 8/19.12.2006г.

При извършените насрещни проверки на предходните доставчици ЕТ „Нези-НД-И. К.” и ЕТ „П. Й.-81” е констатирано, че същите не са представили изисканите документи с нарочно изготвени до тях и връчени по надлежния ред от органа по приходите искания, с които са изискани доказателства за начисляване на данъка по фактурите - хронологични регистри на счетоводни сметки 4532, 411 и сметки от група 70, дневници за продажби, справки-декларации, оборотни ведомости, по които са намерили отражение счетоводните операции, взети при отразяване на фактурите, платежни документи, удостоверяващи разплащането на данъчната основа и ДДС по фактурите, съпътстващи доставката документи – договори, приемо-предавателни протоколи и др., доказателства относно наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост във връзка с предмета на доставката, доказателства за транспортни разходи и тяхното осчетоводяване, фактури и съпътстващи документи на предходни доставчици и др., удостоверяващи фактическото предоставяне на услугите.

Видно от протокола за извършена насрещна проверка на ЕТ „П. Й.-81”, по данни от информационния масив на ТД на НАП-гр.Стара Загора и след проверка в досието на фирмата органът по приходите е констатирал, че в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за месец декември 2006г. е отразена само фактура № 7 но от друга дата 19.12.2006г. и със стойност на данъчната основа, ДДС и предмет на доставката, различни от тези по фактура № 7/16.12.2006г. Фактура № 8/19.12.2006г. не е включена в дневника за продажби.

В хода на административното обжалване са извършени допълнителни проверки на ЕТ „П. Й.-81” и ЕТ „Нези-НД-И. К.”, при които същите не са представили изисканите от органа по приходите документи, въпреки редовно връчените им искания за представяне на документи и писмени обяснения.

По отношение на посочените предходни доставчици на доставчика на жалбоподателя, вещото лице не е извършвало проверка в счетоводството им досежно начисляване на данъка съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС, реалност на доставките и редовно водена счетоводна отчетност. Коментирало е приложените по делото и представени от ревизираното лице като съпътстващи доставките експедиционни бележки за експедирано количество към фактури № 7/27.12.2006г., № 8/28.12.2006г., № 9/29.12.2006г. и № 10/30.12.2006г., издадени от ЕТ „Нези-НД-И. К.” на “Златно пате” ООД. Тези документи според съда не са достатъчни и не изчерпват всички останали изискани от органа по приходите доказателства, удостоверяващи както начисляването на данъка като задължение към бюджета, така и реалното извършване на доставките, а именно, наличието на кадрова и материално-техническа обезпеченост, пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи документи във връзка с предмета на доставките.    

Предвид изложеното съдът намира за правилна констатацията на органа по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените на жалбоподателя от “Златно пате” ООД фактури № 128/27.12.2006г., № 129/28.12.2006г., № 130/29.12.2006г., фактура № 131/30.12.2006г., № 136/13.12.21006г., № 137/17.12.21006г., № 138/19.12.21006г. № 139/21.12.21006г., поради непредставяне, от страна на предходните доставчици на доставчика на жалбоподателя, на доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания от органа по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на преходните доставки, в които лицата са получатели, когато са били уведомени по реда на ДОПК, т.е. при наличието на обстоятелствата, визирани в чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), както и за реално извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, за да възникне за него правото за приспадане на данъчен кредит по чл.64 от ЗДДС (отм.). Такива относими за спора и допустими доказателства не са ангажирани и представени пред настоящата съдебна инстанция, поради което и в тази част жалбата се явява неоснователна и недоказана.

С оглед гореизложеното, жалбата е изцяло неоснователна и недоказана, поради което  следва да бъде отхвърлена, като в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 780 лева.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, Пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Н.К., в качеството му на земеделски производител, с адрес на управление: ***, против Ревизионен акт № 2000332/21.11.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Сливен, потвърден в обжалваната част с Решение № РД–10-39/29.01.2008г. на директора на Д "ОУИ" – Бургас, при ЦУ на НАП, с който на Й.Н.К. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 19 787,88 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 2 233,13 лв. за данъчните периоди 01.04.2006г.-30.04.2006г., 01.08.2006г.-31.08.2006г., 01.11.2006г.-30.11.2006г. и 01.12.2006г.-31.12.2006г.

ОСЪЖДА Й.Н.К.,***, да заплати на дирекция "ОУИ" – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: