О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  327                     от  24.02.2014г.,      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

                                                                         Членове: 1. Лилия Александрова

      2. Павлина Стойчева

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 286 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Асоциация за защита на дребния и средния бизнес” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от председателя Н.К.Д. и „Крис91” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Т.Ж.Б., чрез адв. М.О. *** с адрес на кантората гр. *** против Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейност и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас (Наредбата): чл. 2, ал. 3, т. 2, чл. 4, ал. 2, чл. 5, б. „в” и чл. 7. В оспорените текстове от Наредбата, в редакцията им, действаща към момента на подаване на жалбата е регламентирано следното:

- чл. 2, ал. 3) Преместваемите обекти могат да бъдат предназначени за продажба на стоки и услуги: т. 2 Печатни произведения, тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки;

- чл. 4, ал. 2 Едно лице има право да получи разрешение за поставяне за не повече от един преместваем обект върху имотите общинска собственост, с изключение на обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2, елементите на градското обзавеждане, обектите разположени в територии отдадени на концесия от общината. Свободните позиции, за които в рамките на 2 последователни месеца не са постъпили заявления, да се заличат в схемата на главния архитект по доклад на съответния териториален директор;

- чл. 5, б. „в” - следва да се уточни, че чл. 5 от Наредбата се състои от общо 6 алинеи. Единствено ал. 1 се състои от 11 точки, като само т. 5 се състои от букви, в т.ч. и б. „в” със следното съдържание: чл. 5. Заинтересованите лица лично или с изрично упълномощени техни представители подават заявление за издаване на разрешение за поставянето на преместваеми обекти по чл. 2, ал. 1, т. 1, 3 и 4 или елементи на градското обзавеждане по образец, утвърден от Кмета на Община Бургас, в съответната Териториална дирекция по местонахождението на обекта. Към заявлението се прилагат следните документи: т. 5 Декларации: б. в) че по отношение на заявителя не е налице влязъл в сила административен акт за принудително премахване на поставен от него преместваем обект;

- чл. 7 – следва да се уточни, че чл. 7 от Наредбата се състои от общо 7 алинеи, като ал. 1 указва, че при наличие на повече от едно заявление за поставяне на преместваем обект на определена позиция, комисията предлага на заявителите да направят предложение за инвестиции в лева, за благоустройствени мероприятия на Община Бургас. В алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 е регламентиран реда и начина за подаване на предложенията за инвестиции от страна на заявителите, както и процедурата за отваряне и оценка на подадените предложения.

В сезиращата съда жалба са заявени твърдения, че оспорените текстове от Наредбата са незаконосъобразни, като са развити подробни доводи в подкрепа на така заявеното твърдение. Формулирано е искане за отмяна на чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта „обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2 и чл. 2, ал. 3, т. 2, изр. първо в частта „тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки” от Наредбата, а също така да се прогласи нищожността на оспорените чл. 5, б. „в” и чл. 7 от Наредбата.

На основание чл. 166, ал. 2, във вр. с чл. 196 от АПК, от страна на жалбоподателите е формулирано и особено искане за спиране действието на обжалваната разпоредба на чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта „обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2” от Наредбата. Заявено е, че от прилагането на този оспорен текст, биха настъпили значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в последиците от допуснатата от Общински съвет Бургас конкуренция при неравностойни условия. Твърди се, че в действащата си редакция тази разпоредба позволява на конкуренти на жалбоподателите да осъществяват търговия при сравнително ниска начална инвестиция, с широко разпространение на стоки и за значителен период от време. По мнение на жалбоподателите, възможността за снабдяване с неограничен брой разрешения създава опасност, някои от кандидатствалите за издаване на разрешение за поставяне лица да не получат такива, заради изчерпване на позициите по схемата на преместваемите обекти. В подкрепа на заявеното искане за спиране, жалбоподателите се позовават на Решение № 1455/28.10.2013 год. на КЗК (приложено към жалбата), както и на Протокол № 50/10.12.2013 год. и Протокол № 47/22.10.2013 год. и двата на Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас. По отношение на последните два документа, жалбоподателите са формулирали искане за изискването им от Община Бургас и причисляването им като доказателства по делото. С оглед така формулираното искане, с Разпореждане № 956/20.02.2014 год., на основание чл. 192 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съда задължи третото неучастващо в производството лице – Кмет на Община Бургас за изпрати за прилагане към делото на Протокол № 50/10.12.2013 год. и Протокол № 47/22.10.2013 год. и двата на Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата. С писмо, вх. № 1381/20.02.2014 год., така изисканите документи са приложени по делото.

След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящото производство е образувано по оспорване на подзаконов нормативен акт - Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

В случая, жалбата е подадена от СНЦ „Асоциация за защита на дребния и средния бизнес” и от търговско дружество „Крис91” ЕООД гр. Бургас. От приложеното към жалбата Разрешение № ІІ зона-001646/09.04.2012 год., издадено от Директора на ТД „Изгрев” при Община Бургас се установява, че жалбоподателя „Крис91” ЕООД е ползвател на временен преместваем обект на територията на Община Бургас, поради което, безспорно текстовете от Наредбата създават права и задължения за този жалбоподател, като също така засягат негови права и законни интереси. По отношение на жалбоподателя СНЦ „Асоциация за защита на дребния и средния бизнес”, видно от приложените по делото удостоверение за актуално правно състояние и Решение за регистрация № 1/2008 год. на БОС, се установява, че сдружението осъществява дейност в обществена полза с основни цели изразяващи се в: защита на гражданите и търговците от нарушаване на потребителските им права, нелоялна конкуренция, злоупотреби с монополизма, нарушаване на законовите разпоредби при участие в търгове, процедури по отдаване на концесии и/или обществени поръчки и др.; защита на обществения интерес при превратно прилагане на Конституцията или законите в случаи на издаване на незаконосъобразни индивидуални, общи или нормативни административни актове; практическо утвърждаване на принципа на равнопоставеност на гражданските субекти в гражданския оборот, залегнал в чл. 19, ал. 2. С оглед така очертания предмет на дейност и цели на сдружението и предвид характера на обществените отношения, които се регулират с процесната наредба, настоящия съдебен състав приема, че Наредбата засяга пряко и непосредствено правната сфера на сдружението, поради което същото се явява процесуално легитимирано да я оспори. В този смисъл е и Решение № 866/30.07.2009 год., постановено по адм. дело № 1756/2008 год. по описа на Административен съд Бургас, потвърдено с Решение № 4508/04.08.2010 год. по адм. дело № 13761/2009 год. на ВАС.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Съобразявайки горните факти и обстоятелства, съда приема, че жалбата е подадена от лица с надлежна процесуална легитимация, имащи правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, поради което същата се явява процесуално допустима.

Допустимостта на жалбата обосновава извод и за допустимост на особеното искане за спиране на действието на обжалваната разпоредба на чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта „обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2” от Наредбата, предмет на настоящото разглеждане.

Разгледано по същество, искането за спиране на обжалваната разпоредба се явява основателно по следните съображения: 

Съгласно нормата на чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Възможността на съда да упражни правомощието си за спиране, съгласно препращащата норма на чл. 196 от АПК, е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК – възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди.

В случая извод за такива вреди може да се обоснове от доказателствата, приложени към делото. Съгласно текста на чл. 4, ал. 2 от Наредбата, в оспорената му част, едно лице има право да получи разрешение за поставяне за не повече от един преместваем обект върху имотите общинска собственост, с изключение на обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2 (печатни произведения, тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки). Анализът на тази норма обосновава извод, че по отношение на преместваемите обекти, предназначени за търговия едновременно с печатни произведения, тютюневи изделия и дребно пакетирани стоки е допустимо едно лице да получи неограничен брой разрешения за поставяне на неограничен брой такива обекти, върху имотите общинска собственост. Видно от Протокол № 50/10.12.2013 год. и Протокол № 47/22.10.2013 год. и двата на Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата се установява, че вече са налице подадени заявления за получаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти именно по този ред и с такова предназначение, като дружеството „Боби-прес” ООД е подало общо 50 такива заявления, „Сенатор” ООД е подало 5 такива заявления, „Национална агенция разпространение” АД е подало 6 заявление и др. По част от така подадените заявления, Комисията по чл. 6 вече е дала положително становище, а по друга част от същите, комисията е отложила разглеждането и произнасянето по заявлението. Следва да се отбележи, че в по-голямата част от така подадените заявления, срока за който се иска издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект е до 5 години, каквато възможност предоставя променения чл. 2, ал. 1, т. 1 (изм. Протокол № 26/23.07.2013 год.). С оглед изложеното и предвид подадените и вече разгледани заявления се обосновава извод, че е в сила започнато производство по предоставяне на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по реда и при условията на оспорения в настоящото производство чл. 4, ал. 2 от Наредбата.

Предвид горното, в случай, че не бъде спряно действието на оспорения текст на чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта „обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2” от Наредбата би се стигнало до възможността за издаване на значителен брой разрешения и поставяне на преместваеми обекти именно с такова предназначение. Това по същество до голяма степен би обезмислило самото оспорване, целта на което е недопускане на възможността едно лице да получи неограничен брой разрешителни за поставяне на преместваеми обекти за търговия с печатни произведения, тютюневи издалия и дребно пакетирани стоки. В случай, че в хода на настоящото производство бъдат издадени такива разрешения, то евентуалната отмяна на оспорените текстове (която поражда правно действие занапред) не би била противопоставима на вече издадените разрешения, които както се посочи са и за значителен период от време. От друга страна, за периода на действие на оспорените разпоредби от Наредбата, предвид  възможността за едно лице да получи неограничен брой разрешение за поставяне на преместваеми обекти за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2, това би предизвикало евентуално изчерпване на позициите, предвидени по одобрените схеми за поставяне на такива обекти, което пряко би засегнало предмета на дейност на търговците, осъществяващи стопанска инициатива в такива обекти. Така посочените обстоятелства, по същество съставляват значителна вреда, както за оспорващите, така и за общинската администрация, която би била задължена да зачете действието на вече издадените разрешения до края на периода, за който са издадени. Спиране действието на тази оспорена норма ще ограничи възможността едно лице да получи повече от едно разрешение за поставяне на преместваем обект с цитираното предназначение до окончателното произнасяне на съда по законосъобразността на оспорените текстове.

С оглед горното, настоящия съдебен състав намира искането за спиране действието на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта „обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2” от Наредбата за основателно и като такова следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 190, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Бургас, петнадесети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА ДЕЙСТВИЕТО на чл. 4, ал. 2, изр. първо в частта „обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал. 3, т. 2” от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейност и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас.

 

Настоящото определение подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

На основание чл. 190, ал. 2 от АПК, след влизане в сила на настоящото определение, същото подлежи на обнародване, по начина по който е обнародвана Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейност и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.