Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 625                 Година 11.04.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.А.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 280 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Христо Янев Сандев, в качеството му на ЕТ „Яни 86 – Х.С.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Равадиново, ул.“Ропотамо“ ***, против решение № 47 от 09.01.2017г. постановено по н.а.х.д. № 6258 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане да се отмени обжалваното решение и потвърденото наказателното постановление.

Ответникът-Териториална дирекция на Национална агенция по приходите  гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

С обжалваното решение, Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 1196/28.06.2016 г. издадено от заместник - директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.118 ал.4 ЗДДС, във вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Обосновал е извод, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с неотразяване на промяната в касовата наличност е осъществен от обективна страна състава на нарушение  по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.. Изложени са мотиви, че наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и в съответствие със закона го е подвел под коректната санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са частично основателни.

Установява се по делото, че на 31.05.2016г. при извършена проверка на обект – магазин за хранителни стоки, находящ в с.Равадиново, ул.“Ропотамо“ ***, община Созопол, стопанисван от санкционирания търговец, е констатирана разлика в касовата наличност от 168,73 лева, като разчетената касова наличност от фискалното устройство е 16,70 лева, а установената фактическа такава е 183,43 лева. Липсват доказателства тази сума да е резултат от продажби, поради което актосъставителя и наказващия орган правилно са квалифицирали установеното нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Според разпоредбата на  чл.185, ал.2 ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева, като съгласно изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Правилно констатираното нарушение е квалифицирано по чл.185, ал.2 от ЗДДС, но доколкото от наказващият орган не е констатирано и от доказателствата по делото не се установява, че разликата в касовата наличност се дължи на неотразяването на приходите, размера на наложената имуществена санкция неправилно е определен съгласно изречение първо на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вместо по изречение второ, в размерите по ал.1, а именно от 500 до 2000 лева и именно съобразно тези норми следва да бъде определен размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция.

Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, за постигане на целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на касатора следва да бъде определен размер на наложеното наказание в минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, а именно 500 лв., който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция. В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй като не се променят  фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава касатора и правото му на защита не е нарушено.

Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По делото липсват доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго с което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 лева.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

                                                           

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 47/09.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 6258 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1196/28.06.2016г. издадено от заместник - директора на Териториална дирекция гр.Бургас на Националната агенция по приходите, с което на ЕТ „Яни 86 – Х.С.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Равадиново, ул.“Ропотамо“ ***, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, като на основание чл.185, ал.2, изр.второ, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция от 500,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.