Р Е Ш Е Н И Е

 

   2019                                       08.11.2018г.                                       гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                               2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2782 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрисконсулт С.С.против Решение № 1121/26.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2190/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № КГ- 2142/04.04.2018 г. на зам.председателя за Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, на „НАПРЕДЪК СЕВАН” АД, ЕИК: 203007112, със седалище и адрес на управление: с. Равнец, ул. „Девети септември“ № 20, представлявано от И.Х.Ц.е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

В касационната жалба се излагат възражения за отмяна на съдебното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – „НАПРЕДЪК СЕВАН” АД, редовно уведомена, се представлява от адв. К., който оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната жалба и отмяна на решението на БРС.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление, дружество „НАПРЕДЪК СЕВАН” АД е санкционирано за това, че на 29.01.2018 г. е разпространявало течно гориво - гориво за дизелови двигатели, за което на 31.01.2018 год. с констативен протокол № КП - 0033/31.01.2018 г. е установено несъответствие с изискванията за качество, съгласно Приложение 2 от НИКТГУРНТК, в качеството му на краен разпространител по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ - нарушение на  чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, за което на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а въз основа на него е издадено и процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, РС - Бургас е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Конкретизирал е, че в АУАН и НП не е описано ясно и конкретно в какво се изразява твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено. Посочил е, че в АУАН не е посочено в какво качество е действало дружеството-жалбоподател при твърдяното разпространение на гориво, като качеството на субекта на нарушението "краен разпространител" е посочено за първи път в наказателното постановление. Заключил е, че въвеждането на нови факти едва с наказателното постановление ограничава правото на защита на жалбоподателя. Наред с горното е допълнил, че в АУАН не е посочено изпълнителното деяние на нарушението и не е конкретизирано в какво точно се изразява извършеното нарушение от дружеството, предвид факта, че според легалното определение под разпространение се разбира и движението на течните горива от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива.Нещо повече, посочил е, че в АУАН не е описано конкретно действие по разпространение – време, място и превозно средство, в което се твърди, че дружеството е заредило гориво като "краен разпространител" по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. По този начин, е заключил РС-Бургас, не е описано деяние, с което е извършено възприетото нарушение и с което са нарушени изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, още повече, че жалбоподателят има право да разбере за какво конкретно действие е ангажирана отговорността му. Съдът е приел, че неправилно е приложен и материалния закон. Посочил е, че към момента на проверката дружеството-жалбоподател е съхранявало в резервоар в производствената си база дизелово гориво, което не е отговаряло на изискванията по показател „Гранична температура на филтруемост“, предвидени в чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Количества от същото гориво е било използвано по различно време за зареждане на ползваните от дружеството-жалбоподател превозни средства, като не са извършвани продажби или други сделки с него. В този смисъл не е осъществена посочената в АУАН и НП форма на изпълнително деяние - "разпространение", а дружеството е използвало горивото за собствени нужди. В заключение, РС- Бургас е извел извод, че при съставянето на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, поради което е отменил обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства. Напълно се споделят изводите на РС-Бургас, че в АУАН и НП не е описано ясно и конкретно в какво се изразява твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които то е осъществено, като възраженията, изложени в касационната жалба, че НП е издадено в съответствие с материалния закон и при съобразяване на процесуалните правила, съдът намира за неоснователни. В тази връзка следва да се посочи следното:

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на изискванията за качество, предвидени в НИКТГУРНТК, а приложената санкционна разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ предвижда наказание за лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва горива, които не съответстват на същите изисквания. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ "разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива. В настоящия случай, административнонаказващият орган е квалифицирал дружеството като краен разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на Закона за чистота на атмосферния въздух, съгласно която: "Краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива и е приел, че дружеството - краен разпространител на 29.01.2018 г. е разпространявало течно гориво - гориво за дизелови двигатели. От събраните по делото материали, обаче, се установява, че дружеството използва доставеното му гориво изцяло за своите нужди, без да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извърша сделки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Отчитайки това обстоятелство, както и факта, че в АУАН не е описано конкретно действие по разпространение – време, място и превозно средство, в което се твърди, че дружеството е заредило гориво като "краен разпространител" по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, следва да се заключи, че в АУАН и НП не е посочено изпълнителното деяние на нарушението и не е конкретизирано в какво точно се изразява извършеното нарушение от дружеството. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1121/26.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2190/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                      2.