ПРОТОКОЛ

 

Година 2018, 30.05.                                                                    град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ХVІІ-ти административен състав

На тридесети май                                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                    

Секретар: М.В.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанасова

административно дело номер 2763 по описа за 2017 година.

 

На именното повикване в 11.45 часа се явиха:

 

Жалбоподателката И.М.А. се явява лично и с адвокат Н..

За ответника- директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП се явява главен юрисконсулт Ж..

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като счете, че не са налице процесуални пречки, по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от адвокат Ч.П., представител на адвокатско дружество „Попов и Сие“- Несебър, с приложени към нея писмени доказателства, в изпълнение на протоколното определение от 28.03.2018 г.

Постъпила е също молба от вещото лице А., в която са изложени причините за неизготвяне на заключението в законния срок.

 

Адвокат Н.: Водим единия от допуснатите свидетели, който моля да бъде разпитан в днешното съдебно заседание. Да се приемат доказателствата, представени от адвокатско дружество „Попов и Сие“. Моля да се предостави възможност на вещото лице да извърши допуснатата съдебно-счетоводната експертиза .

Юрисконсулт Ж.: Да се приемат представените доказателства и не възразявам да се уважи молбата на вещото лице.

 

СЪДЪТ, по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА писмени доказателства по опис, приложени към молбата на адвокатско дружество „Попов и сие“- Несебър.

 

СЪДЪТ пристъпиа към разпит на водения от жалбоподателката свидетел, допуснат с протоколно определение от 31.01.2018г., на когото сне самоличността, както следва:

Р.Б. А., родена на ***г. в Руска федерация, с постоянен адрес ***, българска и руска гражданка, неосъждана. Майка на жалбоподателката. Предупредена за правото и́ по чл. 166 от ГПК и за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Обещава да говори истината пред съда.

Свидетелката А. на въпросите на адвокат Н.: Владея български език. Уведомена съм за правото ми да откажа да свидетелствам. Желая да дам показания. Жалбоподателката И.А. е моя дъщеря. Приживе моят съпруг и неин баща се занимаваше с бизнес. Един от бизнесите му беше търговия с лекарства. Той имаше партньори в Узбекистан. Имаше офис и много отсъстваше. Последният път, когато ходи там, каза, че е инвестирал много пари и остана в България, като каза, че ще чакаме резултата от тези инвестиции. Очакваше да получи от тях добра печалба. След като съпругът ми почина, аз много тежко преживях неговата загуба, разболях се от депресия. Тогава забравих за тази инвестиция в Узбекистан. През 2007г. получих телефонно обаждане от мъж, който се представи като В.А.и ме попита дали аз съм вдовицата на М.С.А.. Той ми съобщи, че имаме да получаваме пари като наследство от моя мъж. Каза, че трябва да отида в Москва, за да ми предаде този дял от инвестициите. Каза да отида в Москва в срок до един месец. След 10 дни, беше през зимата, купихме билети и ние с И. тръгнахме. Отидохме в Москва, където се настанихме в хотел. Обадихме се по телефона на този мъж. Мисля, че срещата беше през януари 2007г., беше студено. Влязохме в банка, чието име в превод означава „Бъдеще“ и говорихме с този мъж В.А.. Той ми даде парите в брой. Подписвах документи, на много места подписах, че съм получила пари в брой и бях шокирана от това, че има още порядъчни хора по света. Сумата беше общо 600 000 долара. Сложих 300 000 долара на моя сметка и 300 000 долара по сметка на И.. После решихме да изтеглим по 10 000 долара, защото това беше максималната сума, която може да пренесем в България. Аз имам и син, но той ми е от първи брак и М.А.не е негов биологичен баща, а И. е наша обща дъщеря. В Москва направихме пълномощно на жена, чието име не си спомням, мисля че Наталия се казва, но за фамилията не се сещам. Тя е приятелка на дъщеря ми И.. По силата на това пълномощно тя можеше да тегли от сметката на И.. Когато се върнахме в България от Москва, дъщеря ми реши да се преместим да живеем в с.Равда и тя да започне бизнес с недвижими имоти. Теглили сме пари в Москва, когато сме пътували до Москва и сме ги внасяли в България. Наталия постоянно носеше пари, когато се връщаше от Москва. Когато се преместихме да живеем в Равда имахме общо домакинство с дъщеря ми, но аз сама си купих апартамента в Равда, а дъщеря ми има друг апартамент със съпруга си.

Свидетелката А. на въпросите на юрисконсулт Ж.: Под общо домакинство разбирам следното: почти цялата година живея с дъщеря ми. Аз съм на 71 години и не съм добре със здравето, получавам кризи понякога и затова живея с дъщеря ми. През месеците юли, август и септември живея в собствения си апартамент. През лятото се чувствам по-добре и нямам нужда от грижи. Имам хронична депресия, имам решение на ТЕЛК, имам хипертонично сърце. От 2008г., когато се преместихме в Равда, имаме общо домакинство. Преди това сме живели в гр. Стара Загора, заедно със съпруга ми. Първоначално аз купих апартамент в Равда, а дъщеря ми беше регистрирана в моя апартамент, беше регистрирана при мен. Адресът ни в Равда е на ул. „Бриз“ № 24. Живея с тях, защото И. има малко дете и аз ѝ помагам, а само през трите месеца се връщам в моя апартамент. Понякога оставят детето при мен. Парите, които получихме в Москва, ни бяха дадени в брой, Банката се казваше „Фючър“ (бъдеще) и ни ги дадоха вътре в сградата на самата банка. После банката беше преименувана на банката „Развитие и …“ още нещо, сега не мога да кажа. Съпругът ми няма други деца от други бракове. Спомних си името на приятелката на моята дъщеря- тя е Н.Ж.. Не ми е известно дали дъщеря ми е представлявала Н.Ж. при покупка на недвижим имот в България. Всъщност, спомням си, че дъщеря ми е представлявала Н.Ж. при покупка на имоти в България. Те взаимно си вършеха услуги.

Съдът освободи свидетелката от залата.

 

Адвокат Н.: Няма да соча други доказателства. Моля делото да се отложи, като новата дата за съдебното заседание да бъде през лятото, защото другата свидетелка ще бъде в България.

Юрисконсулт Ж.: С оглед разпита на допуснатата свидетелката, не възразявам на направеното искане.

 

СЪДЪТ счита, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е от съществено значене за изясняване на делото, поради което следва да се насрочи друго заседание за събиране на доказателства, като се предостави възможност на вещото лице да изготви заключението. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 13.07.2018г. от 10.00ч., за които дата и час страните се считат уведомени.

Да се уведоми вещото лице.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12.20 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: