ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 21.06.                                                                                 град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                        ХХІ-ви административен  състав       

На двадесет и първи юни                             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

Секретар: С. Х.   

Прокурор: ХРИСТО КОЛЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Динчева

Административно  дело номер 2739 по описа за  2017 година       

На именното повикване в 10:00 часа  се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ М.Щ.А., редовно призован, явява се лично и с назначения от съда служебен защитник – адвокат Д., редовно упълномощен.

За ОТВЕТНИКА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. София, редовно призован, не изпраща представител.

За Окръжна прокуратура – гр. Бургас, се явява прокурор Колев.

СВИДЕТЕЛЯТ А.В.В., редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ К.К.Ц., редовно призован, явява се лично.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Ц.: Заявявам, че името ми е К. К.Ц.. Моля да бъде поправено в списъка за призоваване на лицата.

 

С оглед изявлението на свидетеля Ц., съдът намира, че следва да се извърши поправка в списъка за призоваване на лицата, като вместо К.К.Ц. да се запише К. К.Ц..

 

По хода на делото:

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е във фаза събиране на доказателства.

С определение на съда до разпит са допуснати двама свидетели.

 

АДВ. Д.: Държа да бъдат разпитани свидетелите.

 

Съдът СНЕМА самоличността на водените свидетели както следва:

А.В.В. – ** години, българин, български гражданин, осъждан, нямам родство с ищеца.

К. К.Ц. – ** години, българин, български гражданин, осъждан, нямам родство с ищеца.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

 Обещават да говорят истината.

 

Свидетелят Ц. изведен от залата.

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В..

 

СВИДЕТЕЛЯТ В. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Ищецът М.А. го познавам от 2015 г. Бяхме в корпуса, в една килия заедно. В килията беше първи М.. Аз отидох при него. Бяхме заедно  в една килия близо една година.

 

СВИДЕТЕЛЯТ В. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Д.: Бяхме 17 човека в една килия. Нямаше прозорци, беше много гадно вътре.

Бяха счупени прозорците, нямаше нищо, не можеше да влиза вятър през вратата. На разходка ни извеждаха един час. Хигиената беше зле. Имаше болен, който плюеше на земята. Не се съобразяваше с никой. Не помня колко голяма беше килията. Леглата бяха на три вишки. Имаше момчета, които спяха по двама. През тази година в килията дойдоха и още хора. Бяхме почти 23 човека. Нямало е период да сме били по-малко от 17 човека. Аз съм в Затворническото общежитие в с. Дебелт. Той също е в Дебелт, но сме в различни групи. Имаше в затвора дървеници, хлебарки.

Вечер за тоалетна ползвахме кофите, тъй като ни заключваха. През деня бяхме отключени. Пред всички използвахме тези кофи. В килията няма нито вода, нито чешма В една кофа пикаем, в една кофа сядаме по голяма нужда. В килията ядем. В столовата пускаха на един път по 60-70 човека и беше невъзможно храненето. Затова храненето ставаше в килиите. Те ни носеха храната. През това време М.А. търсеше медицинска помощ. Даваха му хапчета да пие, но не знам какви бяха. Повръщаше. Дойде лекар един-два пъти да го види. Сваляха го долу. Когато го връщаха, не се чувстваше добре. Пиеше лекарства, а не можеше да яде и да пие. Всичко каквото пиеше и ядеше, го повръщаше.

         

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля.

 

В залата беше въведен свидетелят Ц..

 

СВИДЕТЕЛЯТ Ц. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Д.: Познавам М.А. от 2017 г. Бяхме в една килия от месец януари до месец март-април 2017 г., в Затвора - Бургас. После мен ме преместиха в Дебелт, а той остана. Не го преместиха с мен.

В килията, в която сме били с М.Щ., първоначално бяхме 17 души в спалното помещение. След това отрядният на групата доведе още хора от тези, които бяха наказани. Условията бяха критични. В килията нямаше проветрение при положение, че самите прозорци бяха нависоко и не можеше да влиза въздух. В помещението бяхме 17 души, които пикаехме в една кофа. След това се увеличихме до 30 души. Когато дойдохме аз и братовчед ми от Затвора - Стара Загора, ние сме спали на земята, защото нямаше място. Вишките бяха тройни. Бяхме 30 души около 2 месеца в килията. После започнаха да ги изпращат в Дебелт и понамаляхме. В банята се къпехме по 30 души, като общата квадратура на банята беше 3 метра на 2 метра. Самата баня е свързана с тоалетната. Вътре в килията няма нищо друго освен леглата. Слагахме на една кофа картон и я правехме на маса. В килиите имаше график на дежурствата за почистването им. Когато живеем по 30 души каквото и почистване да направим, няма как да стане. Не ни даваха хигиенни материали. Купувахме от лавката сапуни, ароматизатори, за да можем да почистваме. С М.А. бяхме в килия № 403, на ІV етаж.

За проветрение не можем да говорим, защото нямаше никакъв въздух при положение, че сме толкова народ. Вечер няма как да се ползва тоалетната, защото сме заключени. Ползвахме вечер кофи след като ни заключеха килията.

Извеждаха ни на карето след обяд, а в събота и неделя нямахме каре. Само по 45 минути или 1 час, не мога да Ви кажа.

През това време, когато бяхме в една килия мисля, че М.А. беше се обадил за медицинска помощ, но си спомням, че имаше един такъв момент. Не мога да си спомня дали е било през деня или през нощта. В помещението имаше дървеници, които ги убивахме и ги пръскахме. Те ги пръскаха с един препарат, но не ги уморяваха, а се развъждаха много повече.

 

АДВ. Д.: Няма повече въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, съдът освободи същия.

 

АДВ. Д.: Тъй като на страницата на Министерство на правосъдието са публикувани докладите от посещението на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение и наказание два доклада, като единият е от месец май 2012 г., а другият от месец март-април 2014 г. за затворите в България, включително и за Затвора – Бургас, в които доклади се описват условията в Затвора – Бургас, затова аз няма да ги представя, тъй като те са качени в сайта на Министерство на правосъдието.

Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не следва да се приемат като доказателства исканите от ищеца доклади от Европейския комитет, тъй като не касаят периода на исковата претенция. След това има доклад по отношение на който са били одобрени тези условия.

Няма да соча други доказателства.

 

Съдът след внимателен прочит на исковата молба, както и на всички материали по делото, намира, че следва да укаже на ищеца и да му даде последна възможност да сочи доказателства във връзка с твърдението му, че има сериозно заболяване, получено в условията на Затвора – Бургас. Във връзка със спецификата на процеса, съдът е длъжен да укаже на ищеца за кои факти и твърдения не се сочат доказателства. Освен това, следва да укаже на ищеца да посочи конкретните вреди, които същият е претърпял от условията в Затвора - Бургас, както и да посочи от кои незаконосъобразни действия, бездействия или актове на лица от администрацията на Затвора - Бургас е претърпял твърдените вреди.

Във връзка с гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на ищеца, че за твърдението „имам сериозно заболяване” не са ангажирани доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца да посочи конкретно вредите, които е претърпял, както и да посочи от кои незаконосъобразни актове, действия или бездействия, на кой точно административен орган или длъжностно лице от администрацията на Затвора - Бургас са претърпени твърдените вреди.

 

ИЩЕЦЪТ А.:*** на 13.05.2015 г. Закараха ме в килия № 403, на ІV етаж. Там отговорник беше А.О.. Той казваше кой къде ще спи. Беше тогава добре килията. Бяхме тогава 17 човека. Това беше през 2015 г. Разбирахме се много добре. Два месеца по-късно г-жо съдия, когато някой става да се бие в коридора, те ги хвърлят в нашата килия.

Пия черни и бели хапчета. За нервно заболяване. Бъбречна криза имах на два пъти. На кабинета на лекаря има един бял лист, на който пише: „Няма лекар“. Лекар има, но само понеделник и четвъртък. Лекарят идва, но ние сме по график при лекаря - в понеделник и четвъртък. Все няма лекар. Няколко пъти потърсих лекар, но нямаше. Ходих и при моя инспектор Леков да се оплаквам. Той ми даде хапчета, но не ми помогнаха. Има една лекарка, която решава кои лишени от свобода да изкара навън, на лекар. Ходих при тази лекарка, която ме прегледа, даде ми бележка и ме изкараха навън на лекар. Това беше през 2017 г. Не помня много неща и не мога да кажа кога през 2017 г. На нас не ни казват от какво ни има. Казват на старшините. Биха ми една инжекция. Не ми подейства и ми биха друга инжекция. Почнаха да ми дават бели хапчета. Мина ми. Оправих се още на третата седмица, след като ми биха инжекциите и пиех хапчетата.

 

Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.09.2018 г. от 10.00 часа, за която дата днес редовно призованите страни да се считат за редовно уведомени.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

          Заседанието приключи в 10:31 часа.

 

 

     СЕКРЕТАР:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: