Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 813

 

гр. Бургас, 25. 04. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Георги Дуков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 235/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България електроразпределение” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против решение № 1830/21. 12. 2015 г., постановено по административнонаказателно дело № 3266/2015г. по описа на Районен съд Бургас, ХІХ-ти наказателен състав.

Касаторът счита решението за неправилно. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Подробно излага съображения за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. При условията на евентуалност моли съда да приеме нарушението като маловажен случай, без да налага наказание на жалбоподателя. Посочените в жалбата оплаквания, съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – адв. М.Г. Г. от АК - Пловдив, касаторът поддържа жалбата. Не сочи нови писмени доказателства. Представя писмени бележки.

Ответникът по касация – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. С писмена молба, чрез процесуалния си представител - юрк. Р.Г.Н., оспорва жалбата и иска да бъде оставено в сила решението на районния съд. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление (НП) № 212/31.07.2014г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, с което за нарушение на разпоредбите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на Лицензията на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК 115552190 е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

За да постанови решението си районният съд е приел за установено, че на 03.07.2013г. представител на „ЕВН България електроразпределение” ЕАД е подменил съществуващо средство за търговско измерване с фабричен № 4783361, монтирано в обекта на клиент Г.П.Б. в гр. Бургас, без знанието на последния, за което е бил съставен протокол, който бил подписан от служител на електроразпределителното дружество и от един свидетел, без за подмяната да се уведоми абонатът. Приел е, че с тези действия е допуснато нарушение на чл.63 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи (ОУ), представляващи неразделна част от издадената Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., съгласно чл.49, ал.2, т.7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на електроразпределителното предприятие за нарушение по чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Решението на районния съд е неправилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 03.07.2013г. Д. Т., в качеството на служител на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е извършил демонтаж на средство за търговско измерване (СТИ) с фабр. № 4783361, монтирано в обекта на клиента Г.П.Б. в гр. Бургас, тъй като този електромер подлежал на периодична проверка. Подмяната на СТЕ е била извършена в отсъствието на клиента, а в съставения констативен протокол са положени подписи на лицето-съставител, но липсва подпис на собственика, представителя на собственика или домоуправителя. Същевременно от събраните гласни доказателства пред районния съд се установи, вкл. и чрез разпита на собственика на имота, за който е отчитана ел. енергията със смененото СТИ, че Д..Х. - подписала протокола (по лист 9 от адм. преписка), е съсед, живеещ на първия етаж от жилищната сграда. Установи се също, че именно подписалата протокола Д.Х., го е предала на собственика на имота Г.П.Б. (от показанията на последната дадени в открито съдебно заседание пред първостепенния съд – лист 25 от делото на РС Бургас).

Касаторът по същество не оспорва фактическите констатации, приети от наказващия орган, но счита, че деянието не е съставомерно. Възразява, че съдът е направил редица неточни фактически и правни изводи и е нарушил материалния закон, като е разширил правилото на чл. 63, ал. 1 от ОУ или е приложил друг несъществуващ материален закон.

Съдът намира тези доводи в касационната жалба за основателни. Касационната съдебна инстанция счита, че първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че деянието е съставомерно по чл. 206, ал.1 от ЗЕ. Безспорно, на основание чл.49, ал.2, т.7, вр. ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013 г., ОУ съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия. В процесното съдебно решение са изложени мотиви, че издадената на касатора лиценция е нарушена именно поради неспазване на изискването на чл. 63 от ОУ.

На основание чл.10, т.3 от ОУ електроразпределителното дружество има право да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови, което следва да бъде извършено по реда, регламентиран в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - в присъствието на клиента, а при отказ на последния да присъства или да подпише констативния протокол - в присъствието на свидетели. Настоящият касационен състав приема, че при съставянето на протокола за подмяна на средството за измерване на 03.07.2013г. цитираното изискване от ОУ е било изпълнено. Демонтажът на СТИ е извършен от служител на дружеството, в отсъствие на клиента Г.П.Б., но в присъствието на лице, което еднозначно може да се определи като свидетел по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ОУ. Действително в съставения протокол липсва отбелязване, че подписалата протокола Д.Х. е свидетел на съставения констативен протокол, но след като не е отразено, че лицето е присъствало в друго качество – напр. служител, собственик, член на семейството, домоуправител и т.н., то следва, че е именно свидетел на извършеното от служителя на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. Тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително протокола от 03.07.2013г. за демонтаж на средство за измерване и показанията на свидетелката Г.П.Б..

Клаузите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ОУ целят да гарантират правата на собственика на средството за измерване, който да може да разбере за извършеното от електроразпределителното дружество действие. В случая касационният съдебен състав приема, че са изпълнени клаузите на чл. 63, ал. 1 и ал.2 от ОУ, тъй като от логичното и систематичното им тълкуване може да се направи извод, че след като не е посочен брой на свидетелите, то достатъчно е протоколът да бъде съставен в присъствието само на един свидетел. Следва извод, че и целта е била постигната. В този смисъл не е допуснато нарушението, което административнонаказващия орган е приел за извършено и за което е санкциониран касатора. Доколкото в тежест на органа е да установи фактите, които са от съществено значение за съставомерността на нарушението, а такива не са установени, то неправилно е ангажирана отговорността на касатора с издаване на оспореното пред районния съд наказателно постановление. Като го е потвърдил, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал. 1, т.1 от НПК.

По тези съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление. 

На основание чл.221, ал.2, предл. 2, във вр. с чл.218 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1830/21. 12. 2015 г., постановено по административнонаказателно дело № 3266/2015г. по описа на Районен съд Бургас, ХІХ-ти наказателен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 212 от 31.07.2014г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, с което за нарушение на разпоредбите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на Лицензията на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                 2.