Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1940           02.11.2018 година            Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година,  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

Секретар: И. Ламбова

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ДИМИТРОВ а. х. дело номер 2169 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:

         Образувано е по жалба на О.Л.Д., родена на ***г. , гражданин на Руската Федерация, със съдебен адрес в република България, гр. Бургас, ул. Ген. Гурко №9, ет.1, чрез адв. Т. против Заповед № 18-0304-000648/02.08.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

         Недоволен от така издадения спрямо него индивидуален административен акт, жалбоподателят счита същия за незаконосъобразен. Обяснява за допуснато спрямо нея процесуално нарушение, изразило се в осъществена трудна комуникация на български и английски език, поради липсата на преводач от и на руски език. Разказва, как в крайна сметка след проверка за употреба на алкохол СУМПС й било отнето без да й бъде връчен АУАН, нито талон за кръвна проба нито друг документ. Указано й е било да се яви на следващия ден в РУ Несебър за връчване на АУАН и процесната ЗППАМ, което и било сторено. Обяснява, че не е било ртазясненото правото да даде кръвна проба за верифициране на резултата, както и това, че АУАН не е бил съставен в нейно присъствие. В крайна сметка оспорва и отразеният в АУАН личен отказ да бъде изпробвана с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. Желае отмяна на ЗППАМ.

         Ответникът – Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, Павел Колев не се явява лично и не изразява становище по съществото на спора.

         След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материалБургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е установено, че длъжностно лице от състава на  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас е съставило Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д, № 714968/02.08.2018г. за това, че на 02.08.2018г. О.Л.Д. е управлявала собствения на П. Вълчев с ЕГН ********** лек автомобил марка Мерцедес Е 220 ЦДИ, рег.№ А 70 09 КТ, като при проверка от компетентните длъжностни лица отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство  Дрегер 7510 № 0053 за установяване употребата на алкохол в кръвта, като издаден й е бил и талон за медицинско изследване № 0005630. По делото е представена разпечатка на цитирания АУАН (вместо негово копие), но изложемите в него обстоятелства биват потвърдени изцяло от разпитания в о.с.з. свидетел К.М..

         Предвид установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 18-0304-000648/02.08.2018г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя Д. на 03.08.2018 г., за което е направено отбелязване на лицевата страна на същата (л.11).

Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закони.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

         При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на  административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л. 18) и Удостоверение от Началник сектор „Човешки ресурси“, вх.№11640/23.10.2018г. По силата на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по „б“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила, констатиран отказ да бъде извършена проба за алкохол т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Според съдебният състав, тези обстоятелства биват установени и от показанията на  разпитания в о.с.з. свидетел, който обяснява за наличието на основните елементи на допуснатото от страна на жалбоподателя адм. нарушение.

Описаните от свидетеля и присъстващи в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

 АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства.

Следва да бъде допълнено, че актосъставителят е изпълнил всички свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като е предоставил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване (л.14), който не е получен от жалбоподателя поради отказ, удостоверен именно от явилият се свидетел, като не са ангажирани други доказателства за  установяване на факти и обстоятелства, годни да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата на постановяване на заповедта.

  Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

   Представената Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на Директора на ОД МВР - Бургас относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР - Бургас да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, 5, б.А и т.6 ЗДвП изключва съмнение за компетенциите на издалия заповедта административен орган - т. 1.6 от заповедта). Актът за прилагане на ПАМ е издаден от компетентен административен орган, в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

   По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/ .

   Проверката за законосъобразност на акта обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които категорично сочат на отказ на водач да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта

   Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови административния акт.

Що се отнася до правните основания за издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната заповед. Съгласно чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП - временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

  Чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно практическо приложение и правно значение - начините за извършване на пробата и отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ/.

  Пред съда макар и оспорен, остана необорена фактическата констатация на отказ да бъде изпробвана жалбоподателката. Това поведение е фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“ основания.

  Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната заповед.

   Срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед.

   Оспорената заповед е фактически обоснована и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията - нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта. Адресатът на заповедта правилно е определен в лицето на установения като управляващ провереното МПС О.Д..

  В обобщение се налага извод, за това, че фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДвП е управление на МПС от страна на водача при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. За жалбоподателят стои налична възможността да заяви връщане на СУМПС незабавно след изтичане на максималнодопустимия срок на принудителната административна мярка, респ. след решаване на въпроса за отговорността, като самият орган е също задължен да следи това служебно.

         Всичко изложено води съдебният състав до извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.

         Липсва отправено нарочно искане от страните за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.

 

         Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Л.Д., родена на ***г. , гражданин на Руската Федерация, със съдебен адрес в република България, гр. Бургас, ул. Ген. Гурко №9, ет.1, чрез адв. Т. против Заповед № 18-0304-000648/02.08.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                       

Административен съдия: