О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                      2322

 

Гр. Бургас, 01.10.2018 год.

 

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.НИКОЛОВА

 

         като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 2096 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл.159 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и във връзка с вр. с чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба на К.Н.С., с адрес: *** и впоследствие посочен съдебен адрес:***, като в жалбата е посочено, че същата е против наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС – Хонда Сивик. Моли наложената ПАМ да бъде отменена, поради нейната незаконосъобразност, при противоречие на материалния и процесуалния закон, като до окончателното произнасяне, да се спре действието на обжалвания акт. Излагат се мотиви, че ПАМ е наложена, поради факта, че С. не притежавал валидно СУМПС, което не отговаряло на истината. Не са приложени доказателства.

С Разпореждане на съда № 4430 от 12.09.2018 год., жалбата на К.Н.С. е оставена без движение, като на същият е указано, че следва: да посочи обжалвания административен акт и в какво се състои искането му /изискване на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 от АПК/ – дали се касае за жалба срещу фактически действия – „сваляне на регистрационните табели“ и на кой орган, или се обжалва издадената Заповед за прилагане на ПАМ – номер и издател. Да посочени доказателствата за правния си интерес, както и доказателства, които иска да бъдат събрани. Да представени всички доказателства, с които разполага, вкл. валидно СУМПС. Да приложи препис за ответната страна. Да посочи спиране на кой акт или действия се желае и да представи доказателства за правния си интерес.

В изпълнение на Разпореждането на съда, по делото е постъпила молба вх. № 25.09.2018 год., в която е направено уточнение, че не може да бъде посочено номер и издател на Заповедта, като в случай че няма издадена ЗПАМ, се иска от съда да се произнесе по обжалване на фактическите действия на полицейските служители, изразяващи се в  „сваляне на регистрационните табели“. Не са приложени доказателства, касаещи собствеността на процесното МПС, нито СУМПС на името на жалбоподателя.

Междувременно, ответната страна е представила административната преписка по издаване на оспорения акт. Видно от същата, оспорената  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000565/15.07.2018г. е издадена от Началник Сектор РУ- Несебър при ОДМВР гр. Бургас и със същата на В. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.171, т.2А, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА. Заповедта не е връчена на адресата й. Физическото лице - жалбоподател К.Н.С. не е адресат на заповедта.

Към материалите са приложени и изрично изискани от съда справки за собствеността на МПС - Хонда Сивик, с рег. № СН 9937 АМ, като видно от получения отговор с вх. № 28.09.2018 год., МПС е собственост на  В. Г. Д., ЕГН **********.

Съдът, след преценка на изложеното от жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2А от ЗДвП принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ е наложена, съгласно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000565/15.07.2018 г., издадена по отношение на физическото лице В. Г. Д., ЕГН **********.

Предвид този факт – наличието на издадена ЗПАМ и изложеното в жалбата, че в случай че няма издадена ЗПАМ, от съда се иска да се произнесе по обжалване на фактическите действия на полицейските служители, следва да се приема, че жалбата на К.Н.С. е такава против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000565/15.07.2018 год. Обратното – приемането, че с жалбата са оспорени фактическите действия по снемане на регистрационните табели и изземването им, както и това на свидетелството за регистрация на автомобила, би довело до оставяне на жалбата без разглеждане, поради липса на предмет. Наличието на административен акт и изричен законов текст, в изпълнение на които са осъществяваните фактически действия, би наложил извод, че търсената защита е извън предмета на производството по чл. 250 и сл. от АПК, с оглед на което, искането за прекратяване на тези фактически действия би се явило процесуално недопустимо, поради което жалбата следваше да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Приемането от съда, че жалбата на К.Н.С. е насочена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000565/15.07.2018 г., издадена от Началник Сектор РУ- Несебър при ОДМВР гр. Бургас по отношение на физическото лице В.Г.Д., ЕГН **********, води отново до извод, че жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, но поради липса на правен интерес. В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят не е пряк адресат на оспорената заповед и не се доказа като собственик на процесния автомобил, от което следва, че С. няма правен интерес от оспорване на процесната заповед, респ. няма правен интерес да иска спиране на предварителното й изпълнение. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съда следи служебно.

Следователно изводът на съда е, че жалбата и направеното с нея искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на К.Н.С., с адрес: *** и впоследствие посочен съдебен адрес:*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000565/15.07.2018г., издадена от Началник Сектор РУ- Несебър при ОДМВР гр. Бургас, с която на В.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.171, т.2А, бук.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО на К.Н.С., с адрес: *** и впоследствие посочен съдебен адрес:*** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000565/15.07.2018г., издадена от Началник Сектор РУ- Несебър при ОДМВР гр. Бургас.

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2096/2018г. по описа на Административен съд - Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: