Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№481                                 13.03.2018г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и седми февруари                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

   Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 17 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Т.С.Д., ЕГН-**********, с адрес: ***, комплекс „Стария възел“, бл.4, ет.1, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ003339/15.05.2012г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (ДМПДТР) при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-42297/1/06.12.2017г. от директора на ДМПДТР в Община Бургас, в частта, с която в тежест на жалбоподателя са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2007г., за 2008г., за 2009г., за 2010г. и за 2011г. Жалбоподателката Д. твърди, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен поради факта, че цялото задължение, посочено в АУЗД е погасено по давност; оспорва прекъсването на давността поради образуване на изпълнително дело. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът - директор на ДМПДТР в Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ефтим М., оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

С Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ вх. №5514/02.08.2004г., е деклариран нежилищен имот – магазин, с площ 85 кв.м., построен през 1992г.; разположен в гр.Бургас, ж.к. „Зорница“ – до бл. 7. От декларацията се установява, че Т.С.Д. е собственик на ½ идеална част от посочения магазин. Относно данъчната оценка на имота са представени данни за изчисления (л.63-л.65).

 

 

 

С АУЗД № АУ003339/15.05.2012г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от главен експерт в ДМПДТР при Община Бургас, в тежест на Д. са установени задължения за ДНИ и ТБО както следва:

 

 

година

данък върху недвижими имоти, лева

лихва върху данък върху недвижими имоти,        лева

такса битови отпадъци, лева

лихва върху такса битови отпадъци,

всичко,

лева

лева

2005

131,35

150,25

875,71

1 002,02

2 159,33

2006

23,03

55,26

153,57

368,43

600,29

2007

22,20

60,59

118,38

323,10

524,27

2008

17,19

57,83

87,19

290,37

452,58

2009

15,78

70,60

119,67

535,55

741,60

2010

9,77

64,17

74,16

486,87

634,97

2011

3,88

57,86

29,72

442,43

533,89

всичко, лева

223,20

516,56

1 458,40

3 448,77

5 646,93

 

Видно от известие за доставяне ИД 21000ТР007925 (л.37), оспореният административен акт не е връчен жалбоподателката, тъй като същата не е потърсила пратката. Органът по приходите е направил опит да връчи процесния АУЗД, като е изпратил покана по чл.32 от ДОПК (л.35) с писмо от 21.06.2012г., но видно от известие за доставяне ИД 21000ТР010585 от 18.07.2012г., пратката отново е била отбелязана като непотърсена. Едновременно с това на таблото за обявления на Община Бургас на 19.06.2012г. е било поставено Съобщение по чл.32 от ДОПК, което е свалено на 09.07.2012г.

С покана за доброволно изпълнение № ПДП005202/03.7.2012г.,  органът по приходите е поканил Д. да заплати доброволно в касите на Община Бургас определените с процесния АУЗД задължения за ДНИ и за ТБО. Видно от известие за доставяне ИД 21000ТР012138 (л.28) пратката не е била потърсена от жалбоподателката. Административният орган е изпратил покана изх.№ 5202/ 01.08.2012г. до Д. във връзка с издадения АУЗД, но от известие ИД 21000ТР015025 (л.29) от 27.08.2012г. се установява, че и тази пратка не е била потърсена от получателя. Едновременно с това на таблото за обявления на Община Бургас на 01.08.2012г. е било поставено Съобщение по чл.32 от ДОПК, което било свалено на 16.08.2012г.

По делото са представени данни за вида и размера на задълженията в изпълнително дело/преписка №АУ003339/28.01.2013г.(л.25 - л.27).

С Възлагателно писмо изх.№11-00-287/29.01.2013г. за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК, Община Бургас е възложила събирането на определените задължения по процесния АУЗД на частен съдебен изпълнител (ЧСИ). С писмо изх.№34332 от 10.10.2017г. по изп.д. №20138020400060, ЧСИ е сезирал работодателят на Д. за връчване на покана за доброволно изпълнение изх.№3199 от 21.02.2013г.

Несъгласна от така вменените й задължения за ДНИ и ТБО, Д. е сезирала директора на ДМПДТР в Община Бургас с жалба рег.№ 94-01-42297/01.12.2017г. с искане за отмяна на АУЗД.  В жалбата се сочи, че Д. е получила покана за доброволно изпълнение №20138020400060 на 20.11.2017г.; че АУЗД № АУ003339/15.05.2012г. никога не й е бил връчван и че задълженията са недължими поради погасяването им по давност. Решаващият орган по приходите е постановил решение № 94-01-42297/1/06.12.2017г., в което подробно е разгледал обстоятелствата, довели до издаването на процесния АУЗД, изложил е мотиви във връзка с твърденията за погасяване на задълженията по давност. С решението е постановено, че определените задължения за 2005г. и за 2006г. са погасени по давност, като оспорения АУЗД е потвърден в частта за 2007г., за 2008г., за 2009г., за 2010г. и за 2011г. Предвид решението, за Д. на практика остават за заплащане следните задължения:

 

година

данък върху недвижими имоти, лева

лихва върху данък върху недвижими имоти,        лева

такса битови отпадъци, лева

лихва върху такса битови отпадъци,

всичко,

лева

лева

2007

22,20

60,59

118,38

323,10

524,27

2008

17,19

57,83

87,19

290,37

452,58

2009

15,78

70,60

119,67

535,55

741,60

2010

9,77

64,17

74,16

486,87

634,97

2011

3,88

57,86

29,72

442,43

533,89

всичко, лева

68,82

311,05

429,12

2 078,32

2 887,31

 

Решението е връчено на жалбоподателя чрез пълномощника адв.Станимир Христов, САК, на 14.12.2017г., което се установява от известие за доставяне ИД PS 8000 01SVYW 7.

Недоволна от така постановеното решение, Д. оспорва същото в настоящото съдебно производство с жалба, подадена на 28.12.2017г. чрез административния орган с доводи за незаконосъобразност и възражения за изтекла погасителна давност.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5; обжалването се осъществява по същия ред.

Като се съобрази чл.9б от ЗМДТ и чл.156, ал. 1 от ДОПК предмет на оспорване в настоящото производство е АУЗД № АУ003339/15.05.2012г., а не решението на директора на ДМПДТР при Община Бургас, както е посочила Д..

В чл.4, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.

В конкретния случай се касае за определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на АУЗ по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община.

Правомощията на конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед №1168/14.05.2012г. на кмета на Община Бургас (л.41), издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК, както и служебна бележка рег.№2400-2369/1/28.11.2013г. на Община Бургас (л.42).

Решение № 94-01-42297/1/06.12.2017г. е издадено от директора на ДМПДТР при Община Бургас, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите. По делото е представена и заповед №ЧР105/10.02.2014г. (л.40) на кмета на Община Бургас за назначаването на Ш.на длъжност директор на ДМПДТР.

В този смисъл обжалваният акт е издаден от компетентен орган.

Съдът не установи нарушения във формата на атакувания акт – същият напълно отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като включително са налице фактическите и правните основания за неговото издаване. Обжалваният АУЗД е обоснован, тъй като е описана фактическата обстановка във връзка с декларирания недвижим имот, вида и размера на задълженията и са посочени съответните правни основания относно дължимостта на задълженията за ДНИ и ТБО. Съгласно Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г., ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

В хода на проверката, извършена от съда не се установиха нарушения на административнопроцесуалните правила – спазени са изискванията, свързани с издаването на АУЗ и неговото връчване, както и на потвърждаващото го решение на директора на ДМПДТР. Съдът не счита, че е налице порок при връчването на процесния АУЗД поради факта, че жалбоподателката Д. е търсена многократно на посочения в данъчната декларация адрес; до нея са достигали съобщения за наличие на пратки, но същата не е полагала необходимите усилия да ги потърси. Освен това актът е бил обявен на таблото на Община Бургас.

Основният спор между страните в настоящото съдебно производство е относно изтичането на погасителната давност за задълженията за ДНИ и ТБО за 2007г., за 2008г., за 2009г., за 2010г. и за 2011г. Жалбоподателката счита, че цялото задължение, посочено в акта е погасено по давност, тъй като давностният срок следва да бъде съобразен с датата, към която първоначално е било възможно жалбоподателят да подаде възражение срещу акта, а именно на 24.11.2017г. с получена покана за доброволно изпълнение по изп.д. 20138020400060 по описа на ЧСИ. Релевира се оплакване, че административният орган неправилно е приел наличие на прекъсване на давността поради образуване на изпълнително дело. Според Д. всички изпълнителни действия преди посочената дата 24.11.2017г. са изцяло незаконосъобразни защото едва на тази дата процесния АУЗД й е връчен и оттогава текат всички с процесуални срокове. Решаващият орган поддържа противоположно мнение.

Според чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Алинея 2 на същата правна норма предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Нормата на чл.172, ал.3 от ДОПК предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Неоснователно е твърдението в сезиращата съда жалба, че проведените действия по образуваното от ЧСИ изпълнително дело са незаконосъобразни. Безспорно при съобразяване на посочените правни норми, свързани с давността, се установява, че към момента на постановяване на решението на решаващия орган не е изтекла давност за задълженията за 2007г., за 2008г., за 2009г., за 2010г. и за 2011г. Дори да се приеме за достоверно твърдението в жалбата (а това не е така), че давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, а не с образуване на изпълнителното дело, то първото действие на ЧСИ е издаване на покана за доброволно плащане – видно от приложеното на л.21 от делото писмо поканата е била издадена на 21.02.2013г. с изх. №3199. Следователно давността отново не е изтекла. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в жалбата на Д. се съдържа вътрешно противоречие – на л.4 от делото се твърди, че поканата й е била връчена на 20.11.2017г., докато на л.5 на пет различни места в текста на жалбата като дата на връчване е посочена 24.11.2017г.

Съгласно чл.62 ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Жалбоподателят не спори, че посочените услуги са предоставяни.

Поради дължимостта на установените с акта задължения за ДНИ и ТБО, които не са заплатени в законоустановения срок, правилно на Т.Д. са определени и задължения за лихва за просрочие, с оглед разпоредбата на чл.175 ал.1 от ДОПК.

В контекста на изложеното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е законосъобразен, което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената жалба.

Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът счита, че следва да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 432,11 лева, изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Д., ЕГН-**********, с адрес: ***, комплекс „Стария възел“, бл.4, ет.1, против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ003339/15.05.2012г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-42297/1/06.12.2017г. от директора на ДМПДТР в Община Бургас, в частта, с която в тежест на жалбоподателя са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2007г., за 2008г., за 2009г., за 2010г. и за 2011г.

ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН-********** *** 432,11 лева (четиристотин тридесет и два лева и единадесет стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                              

       

                                                                            СЪДИЯ: