Р Е Ш Е Н И Е  № 1577

 

Град Бургас, 8.08.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИАНА ПЕТКОВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К.Л., с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1618 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 701 от 30.05.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 936 по описа на БРС за 2018г., с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-004784/06.02.2017г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство и че от снимковия материал не става ясно по несъмнен начин, че именно управляваният от него автомобил се е движил с измерената превишена скорост. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и на наказателното постановление.

Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата в съдебно заседание.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на К.М.Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 16-0769-009784/08.12.2016г. от младши автоконтрольор в сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас за това, че на 13.06.2016г. в 12:03 часа, в гр.Бургас на път Е-773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол”, в посока от кв.Ветрен към КПП-1, управлявал лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, собственост на Г. З. К., с наказуема скорост 141 км/ч при разрешена в населено място с пътен знак В-26 – 90 км/ч, като скоростта на движение на автомобила е засечена със стационарна радарна система „MultaRadar SD580”, фабричен № 00209D32D4F9, снимка № S0000316F125, която e показана на водача при връчване на АУАН. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на автомобила и от ползвателя на МПС. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на К.М.Б. глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяната на наказателното постановление. По същество е приел, че описано в акта и наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. Постановил е решение при правилно прилагане на закона.

Правилно и в съответствие със събраните доказателства районният съд е приел за безспорно установено, че К.М.Б. е лицето, което е управлявало МПС с рег. № *** на 13.06.2016г. около 12.03 часа на посоченото в АУАН и в НП място. Този факт не се оспорва от касатора. Основното му възражение е, че по време на засичане на скоростта на управлявания от него автомобил пред същия се е движил друг автомобил и се е разминал с други два, което компрометира сигурността на направеното измерване, тъй като създава съмнение за това чия е фиксираната от радара скорост. Според настоящия касационен състав това възражение е неоснователно, тъй като представената в кориците на делото снимка № S0000316F125 и протокол от проверка № 20-ИСИ/24.03.2016г. на автоматизираната система опровергават изцяло твърденията на Б.. Видно от протокола системата измерва скоростта на отминаващите МПС с ограничение 90 км/ч и праг на задействане 130 км/ч, а от снимката се установява по несъмнен начин, че в момента, в който е заснето МПС с рег. № *** е единственото отминаващо, в платното, в което същото се е движило няма други автомобили, а в другото платно двата автомобила са приближаващи, т.е. те не попадат под действието на автоматизираната система.

От събрания доказателствен материал е видно, че при разрешена скорост 90 км/ч, указана с пътен знак В-26, управляваният от К.Б. автомобил се е движил със скорост 141 км/ч, с което той като водач на МПС е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП. С оглед изложеното, административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана на основание чл.181, ал.1, т.6 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда кумулативно налагане освен на глоба и лишаване от право на управление на МПС, като за превишаване  над 50 км/ч глобата е във фиксиран размер 350 лева, както и лишаването от право на управление, което е за срок три месеца, а за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. В случая, наложените наказания на касатора са определени във фиксираните от закона размери.

Неоснователно е възражението на касатора, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен в тримесечен срок, считано от откриване на нарушителя, което в конкретния случай е станало на 24.09.2016г. – датата, на която е попълнена декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП от собственика на автомобила Георги Запрянов Костов за това, че на 13.06.2016г., около 12.03 часа, МПС е управлявано от К.М.Б.. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените в административнонаказателното производство, тъй като актът е връчен на нарушителя, при което той е вписал в него, че няма възражения, т.е. по никакъв начин не е ограничено правото му на защита в процеса.

 По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701 от 30.05.2018г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 936 по описа на БРС за 2018г.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./