РЕШЕНИЕ

№ 1631

гр.Бургас, 04.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Стоянка Атанасова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1466 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е В.К.Г. ***, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д.Б. ***.

Ответник по жалбата е кметът на община Царево. Ответникът по жалбата участва в производството чрез пълномощник – адвокат Г. Николов от АК Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 85/02.05.2018г. по АНД № 1084/2017г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № ОА-189/20.10.2017г. на кмета на община Царево (АНО) с което на В.Г. е наложено наказание 300лв. глоба за извършено административно нарушение по чл.27 т.16 изр.2 от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на община Царево.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено, че на 18.08.2017г. в землище на с.Лозенец, плаж „Корал“, в поземлен имот с идентификатор 44094.22.19 по кадастралната карта на с.Лозенец, Г. е разположил и ползва каравана с туристическа цел. Караваната била разположена в имот публична държавна собственост, чието отреждане не е за курортна рекреационна дейност.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства, а именно, че Г. е поставил и към момента на проверката ползвал на плаж „Корал“ посочената каравана. Дал е на фактите правна квалификация като тази на АНО, поради което и потвърдил обжалваното наказателно постановление.

В касационната жалба се правят множество оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят сочи, че съдът не е обсъдил направените възражения и представените от него доказателства; отказал да разпита свидетеля по АУАН; счита, че съдът неправилно е възложил доказателствената тежест върху наказаното лице и е презюмирал вярност на констатациите по акта и НП. Прави се възражение за липса на доказателства относно това, че именно Г. е поставил караваната на посоченото в НП място. Прави се възражение, че нито един от свидетелите не е възприел лично обстоятелствата по АУАН. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Ответникът по жалбата представя отговор и излага устно становище, с което оспорва доводите и исканията на жалбоподателя. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

По посочените в жалбата пороци на решението :

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост и взаимна свързаност доказателствата по делото и е игнорирал представените от тази страна доказателства. В обжалваното решение са обсъдени тези от доказателствата, които са относими и допринасят за установяване на обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. В тази връзка съдът е обсъдил събраните свидетелски показания, сочещи наличието на каравана, поставена в деня на проверката на плаж „Корал“, както и това, че Г. ползва караваната като жилище, заедно със съжителката си и деца. Обстоятелството, че при проверката Г. не е бил на място не е пречка за установяване на ползването чрез показанията на свидетели. Като такъв е бил разпитан от първоинстанционния съд полицай Ж., който в изпълнение на служебните си задължения няколкократно е установявал преди деня на проверката начина на ползване на караваната.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че изводите за извършено от Г. поставяне на караваната са необосновани. Доказателства в тази насока не са били събрани и формирането на такъв фактически извод е в нарушение на процесуалните правила. Поставянето на караваната обаче е една от двете форми на изпълнителното деяние на административно нарушение по чл.27 т.16 изр.2 от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на община Царево, съгласно която се наказва с глоба от 200 до 2000лв. разполагането и/или ползването на палатки, ремаркета и полуремаркета за обитаване или къмпинг, тип каравана в имоти на територията на община Царево, чието отреждане е различно от отреждане „за курортно-рекреационна дейност“. Свързването на двете различни хипотези на административнонаказателната разпоредба със съюзи „и/или“ означава, че едновременното наличие на поставяне и на ползване на караваната следва да се квалифицира като едно нарушение, но отделно от това, ако е установено само едно от изпълнителните деяния, също се осъществява състав на нарушението и се налага същото административно наказание. Втората хипотеза е налице в настоящия случай – установено е само ползването на караваната от Г., но квалификацията на деянието му е същата. Затова, макар и при корекция на мотивите и фактическата обстановка, не се налага отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, нито на първоинстанционното решение – крайния резултат по тях е съобразен с доказателствата по делото и с материалния закон.

Оплакването за необсъждане на останалите доказателства, представени от жалбоподателя, е неоснователно, поради неотносимостта им. Представени са преписи от съдебни актове по други дела, които не доказват значими по настоящото дело обстоятелства и които нямат задължителен характер по отношение на тълкуването и прилагането на закона от съдилищата.

Сочат се доказателства, че АНО не е издал наказателно постановление за друг случай, идентичен с настоящия. Дори това да е било доказано по делото, то не може да обоснове наличието на предпоставки за освобождаване на Г. от административнонаказателна отговорност, след като е установено, че той е ползвал процесната каравана на мястото и по начина, посочени в наказателното постановление. Затова необсъждането на тези доказателства не е процесуално нарушение.

Оплакването, че първоинстанционния съд е нарушил правилата за доказателствената тежест, като е презюмирал вярност на констатациите по АУАН и НП, е неоснователно, тъй като обжалвания съдебен акт е основан на събраните доказателства, които обосновават изводите на съда, с изключение на посоченото по-горе.

Обстоятелството, че свидетелят по АУАН не е бил разпитан като свидетел, не е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсва такова законово изискване.

Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/02.05.2018г. по АНД № 1084/2017г. на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.