О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Бургас , 25.09.2008г.

 

 

 

            Административен съд  гр. Бургас , четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година в състав:

                                                                                 СЪДИЯ: Г.Р.

като разгледа, докладваното от съдия Р. административно дело № 1460 по описа за 2008г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Подадена е молба от адв. И. Б., в качеството му на пълномощник на „П. С.” АД гр. София, представлявано от М. В. Б..

            В молбата се твърди, че дружеството е собственик на недовършена сграда, намираща се в гр. Бургас, ул. „Ф.” № 68, построена в УПИ ІV кв. 51-а по плана на комплекс „Възраждане”.

            На 28.05.2008г. на „П. С.” АД гр. София бил връчен констативен протокол, съставен от комисия по чл. 196 ЗУТ, в който според молителя били отразени неверни обстоятелства относно състоянието на сградата. В протокола се съдържало и предложение за откриване на производство по реда на чл.196 ал.6 ЗУТ.

            В действителност, от приложения към молбата констативен протокол е видно, че същият слага началото на административно производство.

От момента на получаване на констативния протокол молителят, презюмира незаконосъобразно развитие на това административно производство, респ. издаване на незаконосъобразен индивидуален административен акт и от тук наличие на основание за ангажиране на отговорността на административния орган по реда на чл. 203 АПК.

            Във връзка с доказване именно на основателността на този евентуален бъдещ иск,се иска обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, последством назначаване на съдебно техническа експертиза, която да установи отговаря ли сградата на техническите изисквания, предвидени от нормата на чл. 169 ал.1-3 ЗУТ и икономическа експертиза, която за посочи пазарната цена на сградата.

            Съдът, намира направеното искане за недопустимо по следните съображения:

            Нормата на чл. 144 АПК, предвижда субсидиарно приложение на ГПК, дотолкова доколкото в хода на административното производство възникнат въпроси, които не са уредени в АПК.

            В тази връзка следва да се отбележи, че АПК съдържа пълна уредба на всички въпроси, касаещи събирането на доказателства в хода на развиващо се пред административния орган производство по издаване на индивидуален административен акт.

            От приложеното към молбата доказателство, е видно че е поставено начало на административно производство със съставянето на констативен протокол.

            Това производство може да приключи, както с акт благоприятствящ молителя, така и с акт, който накърнява неговата имуществена сфера. Нещо повече, в развиващото се административно производство, което е специално предвид приложимостта на първо място на нормите на ЗУТ, само е допусната възможност за административния орган да придаде предварителна изпълняемост на акта си, което също подлежи на съдебен контрол.

            На този етап на развитие на производството, което все още не е приключило с издаване на индивидуален административен акт, съдът не е в състояние да направи дори предположение за евентуална допустимост на един бъдещ исков процес за обезщетяване на вреди, още по- малко налице ли са предпоставки за обезпечаване на доказателства, относими към неговата основателност.

            По аналогичен начин, недопустимо е да се обезпечават доказателства, от значение за законосъобразността на индивидуален административен акт, който все още не е издаден.

            Нормите на АПК в достатъчна степен гарантират защитата на правата и интересите на страните в хода на административното производство. Обстоятелството дали административния орган ги е приложил правилно подлежи на съдебна преценка едва след издаване на административния акт.

            В настоящият случай при липсата на подлежащ на оспорване акт, е недопустимо и обезпечаване на доказателства, относими към неговата законосъобразност, както е недопустимо и обезпечаване на доказателства по непредявен иск.

Ето защо и на осн. чл. 160 ал.1 АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         Оставя без разглеждане молбата на адв. И. Б., в качеството му на пълномощник на „П. С.” АД гр. София, представлявано от М. В. Б., за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК.

Прекратява производството по адм. дело № 1460 /2008г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд гр. София  в  седмодневен срок от съобщаване на определението.

            Определението да се съобщи чрез връчване на препис от същото на жалбподателя.

 

 

 

 

                                                                                       СЪДИЯ:………………………………