ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  2544                   31 октомври  2008  година            Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав, в закрито заседание на тридесет и първи  октомври две хиляди и осма година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: З.Б.

                                                             

като разгледа докладваното от съдията З.Б.                              

административно  дело  номер  1417 по описа за  2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

          Производството е по реда на чл.157 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

          Образувано е по жалба на „Респект 1”ООД, със седалище и адрес на управление  ***, с ЕИК по Булстат 131063188, представлявано от управителя В. Я. Я. против Ревизионен акт №800345 от 30.06.2008 година на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично потвърден с Решение  № РД-10-253 от 21.08.2008 година на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при Централно управление на НАП относно установените и определени с него дължими от жалбоподателя данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 54 652.32 лева.

          На 21.10.2008 година, с вх. № 6922 е постъпило искане от жалбоподателя за спиране изпълнението на процесния ревизионен акт, към което е приложено постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, изх. № ИТ-00-6656/25.09.2008 година / л. 74 от делото/. Жалбоподателят моли да бъде спряно изпълнението на обжалвания ревизионен акт като сочи, че за обезпечаване на задълженията по акта има наложени обезпечителни мерки запор върху два броя МПС, собственост на дружеството, балансовата стойност, на които е в общ размер на 67 500.00 лева и покрива задължението по акта – главница и лихви към момента на подаване на искането- 21.10.2008 година.

Ответникът – директорът на Дирекция ОУИ”- Бургас, чрез процесуалния си представител, счита, че представеното обезпечение не е достатъчно да покрие установените с ревизионнния акт данъчни задължения, но тъй като разликата между предоставеното обезпечение и размера на главницата и лихвата към 21.10.2008 година по акта е незначителна в размер на 412.36 лева изразява становище да се даде възможност на жалбоподателя допълнително да представи обезпечение за тази разлика.

 

 

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира че направеното искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт е допустимо и основателно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2, изр. посл. от ДОПК, искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Следователно, за да е допустимо за разглеждане подадено до административния съд искане за спиране на изпълнението на един ревизионен акт, то същото се предпоставя от валидно и допустимо обжалване на същия акт, като подлежи на спиране тази част от ревизионния акт, която се обжалва. Искането за спиране на изпълнението на ревизионен акт, е направено по отношение на акт, който е оспорен пред административния съд, за което е образувано настоящото административно дело. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима. Ето защо, следва да се приеме, че и направеното искане е процесуално допустимо, а по същество е и основателно.

В нормата на  чл. 157, ал.1 от ДОПК се съдържа общият принцип в процедурата по обжалване на ревизионните актове, а именно, че обжалването им не спира тяхното изпълнение. За оспорения ревизионен акт може, съобразно предвидените в разпоредбата на чл.153 от ДОПК ред и условия да бъде допуснато спиране на изпълнението от решаващия данъчен орган, пред когото той е обжалван по административен ред. На основание чл. 157 от ДОПК при същите предпоставки е възможно административният съд да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред РА.

Съгласно чл. 157, ал. 3, изр. 1 от ДОПК, към искането се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В конкретния случай, жалбоподателят е представил постановление за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК, с изх. № ИТ-00-6656 от 25.09.2008 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас / л.75 от делото/, от което е  видно, че  с цел обезпечаване на задължения по ЗДДС на „ Респект 1 ” ООД, произтичащи от РА № 800345 от 30.06.2008 година, е наложена обезпечителна мярка – запор на движими вещи - 2 броя МПС- товарен автомобил фургон марка „Мерцедес” 609 Дизел, с рег. № А7146КВ и товарен автомобил фургон марка „Мерцедес” 814 Дизел, с рег. № А1662КА. Меродавният момент, към който следва да бъдат съотнесени и преценени размерът на направеното обезпечение и размерът на задълженията по РА, чието спиране на изпълнението се иска, е този на подаването на искането, съгласно чл. 153, ал. 3 от ДОПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 157, ал. 3, изр. посл. от ДОПК.

Балансовата стойност на товарните автомобили, посочена в постановлението е  67 500.00 лв., което не се оспорва от страните. Общият размер на задължението, установено с РА, както и размерът на лихвите, върху определените с РА главници, към датата на подаването на искането – 21.10.2008 година, е 67 912.36 лева, съгласно приложената по делото справка от публичен изпълнител към ТД на НАП - Бургас/ л. 83-85 от делото/. Следователно, към момента на подаване на искането за спиране на изпълнението на РА № 800345 от 30.06.2008 година наложеното обезпечение не покрива задължението, като обща стойност на главници и лихви. Жалбоподателят обаче е внесъл допълнително сумата от 500.00 лева по сметка на ТД на НАП- Бургас, видно от представената по делото вносна бележка от 30.10.2008 година, с която сума изцяло се покрива задължението по процесния ревизионен акт- главница и лихви към момента на подаване на искането за спиране изпълнението на акта. / л.91 от делото/.

При това положение, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на обжалвания РА е основателно и следва да бъде уважено.

 Мотивиран от изложеното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, Административният съд – Бургас, VІІІ- ми състав,

 

                ОПРЕДЕЛИ:

 

  СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № 800345 от 30.06.2008 година на Ревизионен акт №800345 от 30.06.2008 година на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас,  частично потвърден с Решение  № РД-10-253 от 21.08.2008 година на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при Централно управление на НАП.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок, от съобщението за изготвянето му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                                          СЪДИЯ:

                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Специалната разпоредба на  чл. 217, ал. 1 ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които жалбите срещу индивидуални административни актове по ЗУТ не спират изпълнението им. Процесната заповед не е от категорията на посочените в закона. Същата е издадена на основание чл.195, ал.5 във връзка с §17, ал.1 от ЗУТ, съгласно последната след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство отменената /ДВ, бр. 6 от 1998 г./ върху земя - държавна или общинска собственост, се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Следователно, налице е заповед на зам. кмета на Община - Бургас, която е издадена по реда на чл.195 от ЗУТ и на основание §17, ал.1 от ЗУТ и не съдържа изрично разпореждане за допуснато предварително изпълнение по чл. 60 АПК, от което се налага извода, че самата жалба спира изпълнението на административния акт по общия принцип, предвиден в нормата на  чл. 166, ал.1 АПК.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, поради което и на основание чл.166, ал.3, предл.2 от АПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок, считано от обявяването му в днешното съдебно заседание, пред Върховен административен съд на Република България.

 

                           

                                                                 СЪДИЯ: